Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/ ………...2022 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, XXXIV състав, в
открито съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 147 по описа на Административен съд
– гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118, ал.
1 и ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.Ц.Н., ЕГН **********,***,
против Решение № 1040-02-5/04.01.2022 г. на Директора на
Териториално поделение – Бургас на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ
– Бургас/, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01459133/05.04.2021
г., издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/
от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас,
с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради бременност по болничен лист № Е20203421916.
В
жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Твърди се, че обжалваното решение е немотивирано, тъй като не съдържа правни
изводи, а единствено описание на документите, съдържащи се в административната
преписка. Оспорват се изводите на контролните органи на НОИ, че след като
дружествата, в които е била наета, не са осъществявали дейност, жалбоподателката
също не е упражнявала трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване. Сочи
се, че неизпълнението на задължението за водене на счетоводни и търговски книги
от страна на дружествата „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД не
доказва липса на търговска дейност. Аргументира се липса на доказателства, от
които да се заключи, че С.Н. няма качество на осигурено лице. Счита се, че в
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Бургас липсва самостоятелно
изясняване по реда на чл. 35 от АПК на релевантните за случая факти. Изтъква
се, че задължителните предписания за заличаване на данни от осигурителя нямат
характер на правнорелевантен факт, определящ наличието на осигурително
правоотношение и неговото съдържание, т.е. на факт от значение за преценката на
осигурителния статус на жалбоподателката и изпълнение на чл. 40, ал. 1 от КСО. Отправя
се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на
административния орган с указания по тълкуването и точното прилагане на закона.
Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата съобразно фактическата сложност на делото.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез
представител по пълномощие, поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Обстойни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт се излагат в депозирани
по делото писмени бележки.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ –
Бургас, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че по делото не са представени доказателства
за реално извършвана трудова дейност от страна на жалбоподателката. Моли, в
случай на уважаване на жалбата, в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
оспорения административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в
рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като съответства на изискванията на закона за форма и съдържание. Предвид
това съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността:
От съдържащите се в преписката
доказателства се установява, че с вх. № Р14-02-000-00-**********/15.01.2021 г.
в ТП на НОИ – Бургас е представено удостоверение - приложение № 9 от
осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол относно правото на парично
обезщетение по болничен лист № Е20203421916, издаден на С.Н., за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност за периода
от 14.01.2021 г. до 27.02.2021 година. Органите на НОИ са установили, че в 24-месечния
период, от който следва да се изчисли паричното обезщетение за временна
неработоспособност, влиза период, за който са подавани данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО за Н. от осигурителя „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол.
При извършена проверка в
информационната система на НОИ е установено, че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр.
Созопол не е внасяло осигурителни вноски от месец юли 2019 година. В Търговския
регистър няма данни за подаден ГФО за 2019 г., регистрирани са уведомления по
чл. 62 от КТ – 66 договора с общо 61 лица с код на икономическа дейност 68.32 –
„Управление на недвижими имоти“. За някои от лицата са подавани данни с висок
месечен осигурителен доход. За „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол е установено,
че в Търговския регистър са подадени ГФО за 2016 г. и 2017 година. В
дружеството са регистрирани уведомления по чл. 62 от КТ – 266 договора с общо
221 лица с код на икономическа дейност 55.10 – „Хотели и подобни места за
настаняване“. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за някои от лицата са подавани с
висок месечен осигурителен доход. В приход на ДОО за периода от м. 02.2018 г.
до м. 02.2020 г. не са постъпвали суми за осигурителни вноски.
Констатирано е, че документите на
посочените дружествата се намират на територията на гр. Варна, поради което е
поискано извършването на проверка по делегация от ТП на НОИ – Варна.
Издадена е заповед № ЗP-5-03-00850217/04.12.2020
г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна, с която е възложено извършването на
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол.
Резултатите от проверката, извършена от
контролен орган на ТП на НОИ – Варна, са обективирани в Констативен протокол №
КП-5-03-00901689/30.03.2021 г., в който са описани представените документи и
установените факти и обстоятелства. Установено е, че в годишна оборотна
ведомост за 2019 г. осигурителят „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол е
декларирал в салдо по сметка „Разходи за осигуровки“ начислени и изплатени
осигуровки в размер на 4 177,92 лева без крайно салдо, а в годишна
оборотна ведомост за 2020 г. са декларирани начислени и изплатени осигуровки в
размер на 38 199,34 лева. Съгласно справка за декларирани данни в
Персонален регистър и внесени в приход суми за ДОО за периода 2019 г. е
установено, че липсват внесени вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 4 810,02
лева, а за 2020 г. в размер на 37 593,40 лева. От дружеството са
представени съобщение с № 0300ИО0761308/04.04.2020 г. за подадена ГДД по чл. 92
от ЗКПО за 2019 г., присъствени форми за периода м. 02.2020 г. – м. 12.2020 г.,
трудови договори, сключени с 36 лица, включително и със С.Н., фишове за
изплатени възнаграждения за част от лицата, включително и за С.Н. за периода м.
02.2020 г. – м. 09.2020 година.
При извършване на проверката не са
представени фишове за заплати за периода м. 10.2020 г. – м. 12.2020 година. Не
са представени банкови и счетоводни документи – приходни и разходни касови
ордери, фактури, договори с контрагенти, договор за наем или документ за
собственост за посочения в трудовите договори като адрес на месторабота: гр.
Варна ул. „Преслав“ 48, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости,
аналитичен и хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти.
С писмо вх. № Ц1030-03-745#5/16.12.2020
г. е предоставена осигурителна информация от ТД на НАП Бургас, съгласно която
за дружеството няма данни за регистрирани фискални устройства, няма данни за
регистрирани продажби с фискални устройства, има подадена декларация по чл. 92
от ЗКПО за 2019 г. без ГФО, данните за уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ и
данни с декларации образец № 1 по Наредба Н-8 /отменена/, нова Наредба
Н-13/17.12.2019 г., са подавани с квалифициран електронен подпис чрез Г.И.С. за
периода м. 07.2019 г. – м. 11.2020 година. Установено е, че няма информация за
активна банкова сметка, ***вижимо и/или недвижимо имущество.
Въз основа на Заповед №
3P-5-03-00850219/04.12.2020 г., издадена от ръководителя на ТП на НОИ – Варна, от
контролен орган на ТП на НОИ – Варна е извършена проверка по разходите на ДОО
на „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол, резултатите от която са отразени в Констативен
протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021 година. Посочено е, че при извършена
справка в търговския регистър е установено, че дружеството има подаден ГФО за
2016 г. и 2017 г. и няма подаден ГФО за 2018 г. и 2019 година. Във връзка с
поискана осигурителна информация за „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол от ТД на
НАП Варна е посочено, че дружеството има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
периода 2016 г. – 2018 г., няма подадена ГДД за 2019 г., от предоставена
справка за задължено лице – обобщени обороти фискални устройства, е видно, че
няма регистрирани обороти за периода м. 06.2019 г. – м. 12.2020 година.
Установено е, че на дружеството са
извършвани проверки за периода до 30.06.2019 г. по постъпили сигнали от сектор
„КП-1“ и „КП-2“ във връзка с представени заявления за отпускане на парични
обезщетения за безработица и представени Приложения № 9 и Приложения № 10 от
НПОПДОО, приключили с констативни протоколи № КВ-5-03-00791865/29.07.2020 г. и
№ КВ-5-03-0079182/30.07.2020 година. В същите е констатирано, че за периода
след 01.07.2019 г. не са представени доказателства за осъществявана дейност на
дружеството, като не са представени исканите при проверката документи.
От извършена справка „трудови договори“
е установено, че „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол е сключило 267 договора с
общо 222 лица през периода м. 05.2016 г. – м. 12.2020 година.
Проверката е извършена във връзка с
установяване на извършваната от дружеството дейност и съответно основанието за
осигуряване на наетите в дружеството лица след 01.07.2019 година.
Съгласно справка от регистъра на
трудовите договори С.Ц.Н. има подадено уведомление за сключен трудов договор,
считано от 20.10.2016 г. с прекратяване от 04.02.2020 г., чрез „Политур 2016“
ЕООД. Лицето е назначено в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД от 03.02.2020 година. За Н.
са представени Приложения № 9 като в база за изчисление влиза осигурителният
стаж от „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД. За целите на
проверката от осигурителя не са предоставени никакви документи.
Въз основа на горните констатации и
липсата на представени счетоводни и банкови документи, трудови договори,
ведомости за заплати, приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с
контрагенти, договор за наем, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости,
аналитичен и хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти, контролният
орган на ТП на НОИ – Варна заключава, че не може да се удостовери по безсъмнен
начин извършвана дейност от „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД и от „Политур 2016“ ЕООД.
Издадени са Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр.
Созопол за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 67
лица, между които и С.Н., за периода м. 02.2020 г. – м. 02.2021 г., и Задължителни
предписания № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г. до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД,
гр. Созопол за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
43 лица, между които и С.Н., за периода м. 07.2019 г. – м. 01.2020 година.
Издадено е Разпореждане №
0-02-000-00-01459133/05.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 40,
ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО на С.Н. е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност по болничен лист №
Е20203421916 и удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно
правото на парично обезщетение, представено в НОИ с вх. №
Р14-02-000-00-**********/15.01.2021 година.
С жалба вх. № 1012-02-120/27.04.2021 г.
С.Ц.Н. е обжалвала Разпореждане № 0-02-000-00-01459133/05.04.2021 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас пред
Директора на ТП на НОИ – Бургас.
Предвид констатираното обстоятелство,
че не са приключили окончателно административните производства по издадените
задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ – Варна до
осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол и „Политур 2016“ ЕООД,
гр. Созопол, производството по разглеждане на подадената жалба срещу
Разпореждане № 0-02-000-00-01459133/05.04.2021 г. е спряно с Решение №
1040-02-93/25.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас. Последното е
обжалвано от С.Н. по съдебен ред, като с влязло в сила Определение №
1800/19.07.2021 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело №
1309/2021 г., е отменено.
С писмо вх. №
Ц1030-03-745#33/11.05.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Варна уведомява
Директора на ТП на НОИ – Бургас, че задължителните предписания не са влезли в
законна сила. Установено е, че същите са обжалвани по административен ред, като
са потвърдени с решения на Директора на ТП на НОИ – Варна, които са оспорени по
съдебен ред. По жалбите на „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол и „Политур
2016“ ЕООД, гр. Созопол са образувани съответно адм. дело № 2072/2021 г. и адм.
дело № 2341/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, които към датата
на издаване на оспореното в настоящото съдебно производство Решение №
1040-02-5/04.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас не са приключили.
Издадено е Решение №
1040-02-189/08.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е спряно
административното производство по разглеждане на подадената по реда на чл. 117,
ал. 3 от КСО жалба с вх. № 1012-02-120/27.04.2021 г. от С.Ц.Н. срещу
Разпореждане № 0-02-000-00-01459133/05.04.2021 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, до окончателното
приключване на съдебните производства по адм. дело № 2072/2021 г. и адм. дело №
2341/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, образувани по жалби
срещу решения на директора на ТП на НОИ – Варна, издадени в резултат от
обжалване на Задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Варна до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД,
гр. Созопол, и Задължителни предписания № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Варна до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД, гр.
Созопол.
Решение № 1040-02-189/08.10.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас е обжалвано от Н. по съдебен ред, като с влязло
в сила Определение № 2779/01.11.2021 г. на Административен съд – Варна,
постановено по адм. дело № 2333/2021 г., същото е отменено и преписката е
върната на Директора на ТП на НОИ – Бургас за разглеждане и произнасяне по
същество по жалбата на С.Ц.Н. с вх. № 1012-02-120/27.04.2021 г. против
разпореждане № 0-02-000-00-01459133/05.04.2021 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас при спазване
указанията по тълкуване и прилагане на закона в съдебното определение.
С писмо вх. № 1012-02-120#2/01.12.2021
г. на Административен съд – Варна преписката по адм. дело № 2333/2021 г. и
влязлото в сила определение са изпратени до Директора на ТП на НОИ – Бургас за
разглеждане и произнасяне по същество по жалбата.
В изпълнение на влязлото в сила
Определение № 2779/01.11.2021 г. на Административен съд – Варна, постановено по
адм. дело № 2333/2021 г., Директорът на ТП на НОИ – Бургас е издал обжалваното
в настоящото производство Решение № 1040-02-5/04.01.2022 г., с което е потвърдено
Разпореждане № О-02-000-00-01459133/05.04.2021 г., издадено на основание чл.
40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО от ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което на С.Ц.Н. е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
бременност по болничен лист № Е20203421916 и удостоверение, приложение № 9 към
НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с вх.
№ Р14-02-000-00-**********/15.01.2021 година. Решението е мотивирано с констатираната
при извършените проверки на осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр.
Созопол, и „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол липса на доказателства за
извършвана от тези дружества дейност, съответно за упражнявана от С.Н. трудова
дейност, за която да подлежи на осигуряване, поради което е прието, че същата
не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби
/ДР/ на КСО и чл. 48а от КСО.
Като доказателства по делото са приети
и приложени документи по търговско дело № 200/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас във връзка с производство по обявяване в несъстоятелност на „Политур
2016“ ЕООД, гр. Созопол, в т.ч. счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите
за 2020 г. и за 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г., списък на кредиторите, справка
за задълженията на дружеството, уведомление за обявяване в несъстоятелност вх.
№ 0242/92101558483/22.04.2021 г., счетоводна експертиза.
В хода на настоящото съдебно производство
са събрани гласни доказателства. В качеството на свидетел по делото е разпитано
лицето П.С.Ж., който дава показания, че познава жалбоподателката от 2014
година, тъй като е приятел на съпруга й. Заявява, че С.Н. е започнала работа
през месец октомври 2016 г. в хотел в к.к. „Златни пясъци“, като е извършвала
дейността „дропшипинг“, изразяваща се в подбиране на обекти, детски играчки,
които се продават чрез интернет сайт. Обяснява, че жалбоподателката е работила
първо в „Д Комплекс Сървисес“, около две години, а след това в „Политерм“.
Сочи, че това му е известно, тъй като по време на обедните почивки са пили кафе
и са обядвали заедно. Свидетелят заявява, че няма спомен относно точните
периоди на работа във всяко от споменатите дружества.
Предвид описаната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Обжалваното Решение №
1040-02-5/04.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с
него Разпореждане № 0-02-000-00-01459133/05.04.2021 г. на ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас са издадени от
компетентни органи съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1,
т. 2, буква „е“ от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в изискуемата съгласно чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, писмена форма,
като в него са изложени подробно фактическите и правните основания за
издаването му, позволяващи осъществяването на съдебен контрол по същество.
Противно на твърденията в жалбата, освен детайлно изложение на фактическата
обстановка, решението на Директора на ТП на НОИ – Бургас съдържа и правни
изводи по приложението на материалния закон. Действително правните изводи не са
подробни, но от тяхното съдържание става ясна волята на административния орган,
като следва да се има предвид, че от решаващо значение е не обемът, а
съдържанието на мотивите. Следователно в обжалвания акт са изложени конкретните
съображения, въз основа на които административният орган е достигнал до
постановения от него краен резултат, потвърждавайки разпореждането за отказ от
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
бременност.
При служебната проверка не се
установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е
регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне,
като с решението си Директорът на ТП на НОИ – Бургас е решил по същество
отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение
второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след
служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими
доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно
изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, поради което релевираното от
жалбоподателя възражение в обратен смисъл е неоснователно. Фактът, че С.Н. не е
дала обяснения в хода на административното производство, не представлява нарушение
на чл. 35 от АПК, тъй като нормата вменява в задължение да се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации
единствено при положение, че такива са дадени, съответно направени. Поради
липсата на дадени обяснения от страна на Н. осигурителният орган не е имал
възможност и задължение да ги обсъжда. Освен това обяснения и доказателства не
са представени от жалбоподателката нито в хода на административното
производство, нито при съдебното обжалване на постановения отказ, въпреки
предоставената й възможност, поради което не може да се приеме, че е налице
нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Напротив, в изпълнение на посочените
разпоредби осигурителният орган, чрез извършване на множество проверки и
справки във връзка с осигурителния статус на лицето, е изяснил релевантните за
случая факти и обстоятелства и е събрал необходимите доказателства, въз основа
на които е издал акта си.
Оспореният индивидуален административен
акт е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 48а от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Анализът на нормата, съотнесен
към конкретния казус, сочи, че за да придобие право на изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност по представения
болничен лист № Е20203421916, жалбоподателката следва да е осигурено лице по
смисъла на осигурителното законодателство.
Трудовата дейност е основна
правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е
изведена в чл. 10 от КСО,
съгласно ал. 1 от който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Легална дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО /бр. 98 от 2016 г., в сила от
01.01.2017 г./, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 КСО
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3
и 5 от КСО.
От анализа на цитираните разпоредби се
установява, че трябва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване
на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат
парични обезщетения. Законодателят е обвързал статута на осигуреното лице с чл. 10 от КСО,
което означава, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да
се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която да подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от
КСО. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не
притежава качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни
в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.
В настоящия случай е доказано, че за
процесния период „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол, и „Политур 2016“
ЕООД, гр. Созопол не са извършвали дейност, както и че не са внасяни
осигурителни вноски за С.Н.. Правилно осигурителните органи са приели, че след
като дружествата не са осъществявали дейност, жалбоподателката също не е
полагала труд за тези осигурители. Липсата на реално полаган труд по трудово
правоотношение за спорния период и невнасянето на осигурителни вноски
обосновават извод, че жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО
във връзка с чл. 10 КСО, поради което постановеният отказ за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
бременност по представения болничен лист № Е20203421916 е законосъобразен.
От събраните по делото доказателства не
е установено извършването на трудова дейност от страна на Н. за „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол, и „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол, като
жалбоподателката дори не е представила трудови договори, сключени с тези
дружества. При извършените служебни справки в хода на проверките на посочените
търговци са установени данни за наличието на трудови договори, но това
обстоятелство не е достатъчно за да се приеме, че е налице валидно възникнало
осигурително правоотношение. Съгласно трайната и непротиворечива практика на
ВАС и на административните съдилища наличието на трудов договор не е достатъчно
условие за възникване на правото на обезщетение по реда на КСО, а е необходимо
лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и
осигурителни права, които реално са възникнали. Въпреки дадените от съда с
определението за насрочване на делото указания, че в тежест на жалбоподателката
е да докаже изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения
акт /основното от които е свързано с твърдението, че е упражнявала трудова
дейност, за която подлежи на осигуряване/, по делото не са ангажирани никакви
доказателства за установяване на положителните обстоятелства, че С.Н. е
полагала труд и е възникнало основание за осигуряване. Не са наведени твърдения
дори от самата жалбоподателка относно това в какво конкретно са се изразявали
трудовите ѝ функции, какво е било работното ѝ време, къде е било мястото на работа /административен адрес/ и в частност нейното работно
място /цех, офис, склад и т.н./. Не са представени никакви документи, сочещи на
извършването на трудова функция от Н. – трудов договор, длъжностна
характеристика, доказателства за получена работна заплата и други подобни. Тоест
жалбоподателката не е провела пълно и главно доказване на относимия
доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол, и „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол през
процесния период.
Последното обстоятелство не се
установява и от събраните по делото гласни доказателства, които съдът не
кредитира, като ги възприема за неубедителни. Свидетелят Ж. не дава конкретни
показания за реално извършената от Н. работа, за работното място и за периода,
през който е осъществявана трудовата функция. Едното от посочените от него
дружества – „Политерм“, е различно от осигурителя „Политур 2016“ ЕООД, гр.
Созопол, от когото са подавани данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Освен това
обстоятелството, че свидетелят е в близки приятелски отношения със съпруга на
жалбоподателката, обуславя извод за личната му заинтересованост от изхода на
спора. Поради това показанията на този свидетел представляват информационен
източник с най-ниска степен на убеждаващо въздействие, с оглед на което, и
доколкото съдържащите се в него сведения не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, не допринася за установяване на относимия по делото
доказателственорелевантен факт, касаещ извършването на трудова дейност от С.Н.,
представляваща правопораждаща предпоставка за възникване на осигурителни права,
включително право на парично обезщетение за безработица поради бременност.
Същевременно предвид наличните по
делото документи и данни съдът намира, че при извършените в хода на
административното производство проверки осигурителните органи са събрали
достатъчно убедителни доказателства относно липсата на упражнявана от
жалбоподателката трудова дейност. От приложените с административната преписка
констативни протоколи, в които са отразени резултатите от извършените проверки
на „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол, и „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол
във връзка със спазване на осигурителното законодателство, се установява, че от
контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от
дружествата през процесните периоди. Посочените дружества-осигурители не са
представили счетоводни и банкови документи, установяващи извършването на
дейност през относимите периоди. Съгласно чл. 92, ал. 4, изречение първо от ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен
отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния
период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
Наличието на тази хипотеза в разглеждания случай подкрепя изводите на
административния съд и органите на ТП на НОИ относно невъзникналото процесно
осигурително правоотношение.
Въпреки че издадените на „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол, и „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол задължителни
предписания за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, включително
за С.Н., не са влезли в сила поради обжалването им по съдебен ред, същите сами
по себе си не обуславят наличието или липсата на осигурително правоотношение.
При извършеното от контролните органи на НОИ доказване, че дружествата не са
извършвали дейност през относимите данъчни периоди, и липсата на данни
жалбоподателката да е осъществявала трудова дейност, по делото е установено
липса на възникнало осигурително правоотношение, представляващо задължително
условие за пораждане на правото на обезщетение за безработица.
Неотносими към разглеждания правен спор
са свидетелските показания на лице, дадени по друго дело с различни страни и
предмет, на които се позовава жалбоподателката в писмените бележки. Същите не
са доказателство, събрано в хода на настоящото производство, поради което не
следва да бъдат ценени при формиране на правните изводи на съда.
Предвид изложеното, в случая
осигурителните органи правилно са приели, че към датата на настъпване на
осигурителния риск Н. няма статут на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, защото не е упражнявала трудова
дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО за осигурителите „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД, гр. Созопол, и „Политур 2016“ ЕООД, гр. Созопол. След като лицето не е
упражнявало реално трудова дейност, за него не е възникнало правото на парично
обезщетение за бременност по чл. 48а от КСО.
С оглед горното законосъобразно ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас е постановил
разпореждане за отказ от отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност по болничен лист № Е20203421916, което
правилно е потвърдено от Директора на ТП на НОИ – Бургас.
Не се установяват обстоятелства, от
които да следва извод за превратно упражняване на правомощия от страна на
административния орган. Разпореденият отказ да се изплати на Н. обезщетение за
временна неработоспособност поради бременност по болничен лист № Е20203421916,
при липса на данни за осъществявана трудова дейност, се явява съответен на
преследваната от закона цел – изплащане на парични обезщетения от НОИ
единствено при наличието на предвидените в съответния нормативен акт
предпоставки, и е съобразено с оглед охраната на обществения интерес при
разходване на бюджета на социалното осигуряване.
По тези съображения, съдът намира, че Решение
№ 1040-02-5/04.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е
потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01459133/05.04.2021 г., издадено от
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, е
законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор искането
на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователно. Ответната страна
не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не ѝ
се дължат.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Ц.Н., ЕГН **********,***,
против Решение № 1040-02-5/04.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с
което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01459133/05.04.2021 г., издадено
на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване от ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което на
жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност по болничен лист № Е20203421916.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: