Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./……..05.2022г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Дарина Баева,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1962 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р.И.Ж. като настойник и законен представител на И.Г.П. ***, чрез пълн.адв. П.К. - САК, срещу НББАЗ, със седалище гр.София, с правно
основание чл.226 от КЗ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер 500 000 лв.,
частичен иск от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
причинените й увреждания при ПТП на 03.07.2015г., както и сумата 9 586,**лв.,
представляващи имуществени вреди вследствие на причинените й увреждания при ПТП
настъпило в Румъния на 03.07.2015г., причинено от водача на л.а. „***“ с рег.№***М.Й.Д..
Поради
настъпила смърт на ищцата в хода на процеса на основание чл.227 от ГПК с протоколно
определение от 20.04.2022г. вместо починалата ищца И.Г.П. са конституирани нейните
наследници, както следва: М.В.В.,
ЕГН **********,***; В.И.Г., ЕГН **********,
живущ *** Р.В.В., ЕГН **********,
живуща ***.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2015 г. около
07:00 ч. водачът на л.а. „***4' с рег.№***М.Й.Д., при управление на
автомобила по шосе 65 в посока Питещи - Слатина, на 99 км и 100 м в
Румъния, загубил контрол над движението
на автомобила и напуснал пътното платно вдясно, като се блъснал в предмостие от
бетон, намиращо се в посоката на движение. В резултат на настъпилото ПТП били
причинени тежки телесни увреждания на И.Г.П., пътник в лекия автомобил на
предната дясна седалка до шофьора. По случая било образувано наказателно дело № 959/Р/2015 по описа на
прокуратурата на Окръжен съд Костещи, Румъния.
В резултат на процесното ПТП пострадалата И.Г.П.
получила следните телесни увреждания:
Дифузна травма на мозъка. Будна кома. Дихателна недостатъчност. Пневмония. След
инцидента пострадалата постъпила за лечение в Отделение „Интензивно
лечение" към Университетска болница за спешна медицина „Елиас",
Букурещ след прехвърляне от Окръжна болница Питещ. Румъния на 10.07.2015г. със
следната диагноза: Политравма. Тежка
черепно-мозъчна травма. Минимален остър субдурален хематом в дясната
челно-теменна област на главата; дифузни аксонални наранявания; напречна
фрактура на апофиза С7; гръдна травма с фрактури на предни ребра III-VI и белодробни
контузии в ремисия; Остра респираторна недостатъчност, приложена вентилация;
сепсис, тръгващ от бял дроб / пневмония, свързана с вътреболнични инфекции. При приемането й в болницата ищцата е била в
тежко общо състояние, с непрекъснато аналгоседиране, с равни, интермедиерни,
ареактивни зеници, оротрахеална интубация и механична вентилация. Направени са
й контролна КТ на мозъка и на гръдния кош, епидемиологичен скрийнинг и й е
назначена медикаментозна терапия с антибиотици за стабилизиране на състоянието
й. На 16.07.2015 г. й е направена трахеостома. Състоянието й останало
изключително тежко, без промяна в неврологичното й състояние през целия й
престой в болницата.
На 24.07.2015г. била прехвърлена за лечение в
Клиниката по Неврохирургия на МБАЛ „Света М.а" ЕАД-Варна след транспортиране
с медицински транспорт до България. При приемането й е установено, че същата е
със съчетана травма-глава, шия, гръден кош, в увредено тежко общо състояние,
будна кома. В болницата са й направени параклинични изследвания, КТ на глава,
на главен мозък и УЗДСГ и консултативни прегледи със специалисти-невролог.
коремен хирург, реаниматор и инфекционист, по терапевтична схема й е назначено
медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието й. Вследствие на
получените травми при инцидента е установено, че са настъпили следните
усложнеия в здравословното състояние на пострадалата: дихателна недостатъчност,
пневмония, декубитални рани. На 28.09.2015г. ищцата е изписана от болничното
заведение с окончателна диагноза:
Дифузна травма на мозъка. Будна кома и придружаващи заболявания: Дихателна недостатъчност. Пневмония.
При изписването са й дадени препоръки за хигиенно-охранителен режим и
медикаментозно лечение, препоръки за ежедневен тоалет, тоалет на трахеостомната
канюла, обработка на декубиталниге рани, рехабилитация, антидекубитален дюшек,
както и проследяване на състоянието й от ОПЛ.
На 19.04.2017г. на пострадалата бил извършен преглед
от лекар-специалист, който е установил, че е налице спастична квадрипареза,
по-изразена в левите крайници, самостоятелна походка невъзможна, трахеостома.
На ищцата е назначена медикаментозна терапия.
На 09.05.2017г. пострадалата била прегледана от
лекар-специалист, който е установил Синдром на левостранна централна
хемипареза, Ромберг пол.Дискординационен синдром и й назначил медикаментозна
терапия.
С
ЕР на ТЕЛК №03039/2017г. на МБАЛ „Св.М.а"ЕАД-Варна на ищцата й е
определена 100 % ТНР с чужда помощ до 01.08.2020г. с водеща диагноза: последици от
травми, обхващащи няколко
области на тялото и заболяване:
състояние след политравма, вкл. ТЧМТ с мозъчна контузия т.ст.спастична квадрипареза
т.ст., по-изразена в ляво и за долни крайници, трахеостома, тежка вербална
комуникация.
Твърди се, че И.Г.П. е търпяла и продължава да търпи
много болки и страдания, вследствие на инцидента пострадалата е била в тежко
общо състояние, състояние на будна кома, което продължава и към настоящия
момент. От датата на инцидента, както и понастоящем ищцата е в невъзможност да
се грижи за себе си във всяко едно отношение, загубила е способността да
извършва основни и ежедневни човешки дейности. Поради тази причина за нея се
грижат близки от семейството й, тъй като състоянието й изисква постоянна чужда
помощ. Пострадалата постоянно е на легло, не може да се движи, да се обслужва
самостоятелно и да говори. В случая са налице трайни и необратими последици за
здравето на ищцата, възможността й да живее и общува нормално е ограничена
безвъзвратно. Майка й ежедневно е до нея, за да й оказва помощ в ежедневието и
да полага абсолютно всички грижи, които състоянието й изисква. Преди инцидента
пострадалата е била здрава, активна и работеща жена, която се е грижила за
всичките си задължения в семейството и е имала обичаен начин на живот. След
инцидента животът на И. напълно се е променил и се е преобърнал, като постоянно
се нуждае от лечение и чужда специализирана помощ, за да бъдат задоволявани
ежедневните й човешки потребности и грижи за здравето й, поради което с решение
на ТЕЛК й е била определена 100% степен на увреждане с необходимост от чужда
помощ. С оглед на изложеното, в случая е налице общо разстройство на здравето
на пострадалата, опасно за живота, което представлява тежка телесна повреда по
смисъла на закона. Пострадалата е с прогресивно влошаващо се общосоматично и
неврологично състояние, повече от 3 години е в напълно неподвижно състояние, на
легло, за нея се полагат ежедневни и непрекъснати грижи от близките й,
постоянно й се осигуряват квалифицирани грижи, за което се направят големи
финансови разходи.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор от ответника НББАЗ, със седалище гр.София, с който се изразява становище за недопустимост на
претенциите, в евентуалност се оспорват предявените искове по основание и
размер. Оспорва се факта на настъпване и обема на твърдените вреди, причинната им
връзка с ПТП, релевира се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата
поради пътуване без поставен обезопасителен колан. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва се претенцията за неимуществени вреди по
размер, като се твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в
страната.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.284 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск срещу НББАЗ в качеството на Компенсационен орган за заплащане на
обезщетение за вреди от ПТП следва да се квалифицира по чл. 284 от КЗ
/отм./ с оглед датата на настъпване на ПТП, която е по време на действието на
отменения Кодекс на застраховането. Основателността на иска е обусловена от
наличие на предпоставките по чл. 284, ал.
1 и 2 от КЗ /отм./ и съответно липсата на отрицателните предпоставки
по чл.284, ал.4 от КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 284, ал.
1, т. 1 КЗ (отм.) препраща към неизпълнение на задълженията по чл. 271, ал.
1 КЗ (отм.) от застрахователя или от неговия представител за
уреждане на претенции в Република България в случаите, когато застрахователят
или неговият представител в срока по чл. 271, ал.
1 КЗ (отм.) не са определили и изплатили обезщетението, или изрично
са отказали изплащането му.
С
оглед установяване на обстоятелството, че увреденото лице е пребивавало в
РБългария, са отправени по искане на ответника въпроси по чл.176 от ГПК към Р.Ж.
като законен представител на ищцата, от отговорите на които се установява, че
пострадалата е живяла с М.Д. в с.Л.К., отивали в Чехия временно, за да работят,
и пак се прибирали. Ходели да работят на различни места, където имало работа.
Отново били на път към Чехия, когато се случил инцидентът, при който пострадала
И.П.. Твърденията за местопребиваване на пострадалото лице в РБългария се
потвърждават и от получените по реда на Регламент 1206/2001 данни, от които се
установява, че ищцата не фигурира в регистрите на полицията, бюрото по труда,
социалното осигуряване в Чешката република.
Въз
основа на така събраните доказателства, както и от показанията на разпитаните
свидетели М. Г. П. и Х.С.Д.следва
да се приеме, че е налице първата предпоставка по чл.284 от КЗ, а именно постоянно
местопребиваване на лицето в РБългария.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че през релевантния период за процесното МПС е
била действаща застраховка „Гражданска отговорност“ с чешкото дружество „Славия
поищьовна а.с.“. Установява се също, че представител за уреждане на претенции
през същия период до м.03.2020г. е бил „Алианц България“, както и че е отправена
молба от адв.А.Б. като пълн. на ищцата до ЗАД „Алианц България“ за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на
уврежданията от процесното ПТП, входирана на 07.04.2018г., както и отговор от
ЗАД „Алианц България“ с искане за представяне на допълнителни документи. С
допълнителна молба от 20.08.2018г. са представени на ЗАД „Алианц България“
полицейски протокол и скица на местопроизшествието, след което няма данни да е
постановен мотивиран отказ.
Представени са
и молба от адв.Б. като пълн. на И.П. до НББАЗ с вх.№ от 02.04.2018г. за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП
на 03.07.2015г., отказ от НББАЗ, обективиран в писмо от 03.04.2018г., както и
последващи писма от 19.11.2018г. и 29.11.2018г. относно същата претенция с
приложени към него заверени преписи от протокол и скица на местопроизшествието
и отказ в писма от 22.11.2018г. и 12.12.2018г.
Въз основа на
така представените доказателства се констатира наличие и на следващите
предпоставки по чл.284, ал.1 и 2 от КЗ /отм./ – действаща
застраховка със застраховател, установен в държава членка, различна от
РБългария, където е и обичайното местопребиваване на процесното МПС с оглед на
неговата регистрация, назначен представител на застрахователя, който не е
изпълнил задълженията си в срока по чл.271, ал.1 от КЗ. Фактът, че
застрахователното събитие е настъпило извън РБългария в държава членка, не е
спорен между страните и се установява от представените по делото протокол за
разследване на местопроизшествие от 03.07.2015г., издаден от служба „Пътна
полиция“ на Окръжен инспекторат на полицията Арджеш, с приложена към него
скица, постановление за прекратяване на дело №959/Р/2015 от 23.03.2020г. на
Прокуратурата към Първоинстанционния съд в Костещи.
Предвид на
представените доказателства за отправяне на претенция към НББАЗ и съответен
отказ следва да се приеме, че е осъществена процедурата по предявяване на
претенция за изплащане на обезщетение през Компенсационния орган по реда на
чл.285 от КЗ /отм./ Възраженията относно представителната власт на пълномощника
на пострадалото лице, релевирани в настоящото производство, не са отправени при
предявяване на претенцията към НББАЗ и съответно не са обусловили отказа,
поради което процедурата по чл.285 от КЗ /отм./ следва да се приеме за
изпълнена.
Същевременно
липсата на отрицателните предпоставки, предвидени в ал.4 на чл.284 от КЗ,
следва да се приеме за установена, доколкото не са налице данни за предявена
претенция направо пред застрахователя и получаване на мотивиран отказ, както и
за предявена претенция към застрахователя по съдебен ред.
Освен специфичните
предпоставки на иска по чл.284 от КЗ на доказване подлежат и общите
предпоставки по договор за застраховка “гражданска отговорност”, при която
застрахователят покрива в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следва
да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
При липсата на влязло в сила
решение по чл. 78а НК в настоящия случай поради прекратяване на производството
на установяване пред гражданския съд подлежи факта на неговото извършване,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Факта на настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие се установява посредством приетите
като доказателства и неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни
документи – протокол за разследване на местопроизшествие от
03.07.2015г., издаден от служба „Пътна полиция“ на Окръжен инспекторат на
полицията Арджеш, с приложена към него скица, постановление за прекратяване на
дело №959/Р/2015 от 23.03.2020г. на Прокуратурата към Първоинстанционния съд в
Костещи.
С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП,
по делото е изслушано и заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно и кредитира в цялост. Съобразно заключението на вещото лице процесното
ПТП е настъпило на
03.07.2015г. в светлата част на денонощието и при добра видимост около 07:00
часа в Румъния по национален път DN 65 в района на км.
99+100, извън населеното място Лунка Корбулуй (окръг Арджеш), преди отбивка за
Ланджещи и в посока на движение от Питещ към Слатина. М.Й.Д. е управлявал лек
автомобил марка „Шкода, модел „Фелиция" с per. №
********, без концентрация на алкохол в кръвта. Автомобилът се е движил по суха
асфалтова настилка и при добри метеорологични условия (слънчево време без
дъжд). Спътник в автомобила е била И.Г.П.. Излизайки от полегат десен завой на
прав пътен участък при управление, водачът Д. изгубил контрол над управлението
на автомобила, напуснал пътното платно вдясно по посоката си на движение, при
напускане задействал спирачната система на автомобила, преминал през банкета,
навлязъл в канавката и се блъснал челно и косо в бетонен елемент (бетонна
преграда), преди пътната връзка със с. Ланджещи. При навлизането в канавката е
настъпило преразпределение на опорните реакции в колелата на автомобила,
намаляла е опорната реакция в задно дясно колело, сцеплението се е понижило и
поради това има спирачна следа само от това колело. Няма данни за техническа
неизправност, която би могла да доведе до ПТП. Причината за ПТП от техническа
гледна точка е загубата на контрол над управлението на автомобила. Предвид на
това, че водачът не е бил под въздействието на алкохол и това, че е навлязъл на
прав пътен участък след полегат десен завой, вещите лица смятат, че най -
вероятната причина за загубата на контрол е вероятно заспиване, което може да е
вследствие на преумора. Преди завоя водача е завъртял волана надясно, след
което не е върнал волана наляво, за да изправи траекторията на движение,
продължил е движение надясно към канавката, свестил се е и е задействал
спирачната система, но е било късно. При така направения анализ и така
установения механизъм на ПТП, предвид че ПТП е станало на прав пътен участък вещото
лице автоексперт смята, че причина за ПТП не е била прекалено висока скорост на
движение на автомобила.
За установяване
механизма на ПТП са събрани и свидетелските показания на водача М.Д., от които
се установява, че преди настъпилото около 07ч. ПТП е шофирал през цялата нощ,
от около 11ч вечерта, без прекъсване за повече от 5 -10 мин. Не си спомня как е
станало произшествието, когато отворил очи, видял линейката пред себе си. Въз
основа на така изложеното заключение се налага извода, че водачът е нарушил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, както и
задължението си по ал.2 на същата разпоредба, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Изложените изводи мотивират обосновано становище за противоправния
характер на поведението на водача на лекия автомобил, който е
изгубил контрол над управляваното МПС и не е изпълнил задължението си да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението, с което е
осъществил нарушение на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Установява се и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването
на произшествието, което е източник на вредите. Съобразно
заключението на вещите лица водачът
на МПС е могъл да предотврати или поне да намали силата на
удара, като контролира непрестанно автомобила и не губи управление, за да е в
състояние да намали и в случай на необходимост да спре при възникнала опасност.
При установяване факта на
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която
съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат
причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
От заключението на вещото лице по СМЕ се
установява, че пострадалата И.П. е получила съчетана травма при претърпяното
ПТП, включваща:
1. Тежка
черепно мозъчна травма - контузия в областта на мозъчния ствол, ограничен
кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в дясна челно-теменна област на главата,
дифузна травма на мозъка.
2. Шийна
травма - счупване на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен.
3. Гръдна
травма - счупване на 1-во и 2-ро ребра вдясно отпред и на 3-то, 4-то и 5-то
ребра вляво отпред с ограничена контузия на белите дробове.
Според заключението установените
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и
биха могли да се получат по време и начин съобщени в материалите по делото -
при челно страничен удар на лек автомобил в неподвижна преграда. При този
механизъм тялото пътника на предна дясна седалка полита в посока напред
/вероятно леко косо/. При липса на предпазен колан главата на пострадалото лице
би следвало да се удари в предно панорамно стъкло, гръдния кош в предното табло
на автомобила, може да се очаква и получаване на травми в областта на ръцете и
краката. При достатъчно висока скорост в засегнатите области на главата би
следвало да има счупвания на черепни и/или лицеви кости, многофрагментно
счупване на ребра, крайници и др.
В конкретния
случай няма данни за външни наранявания и счупвания на кости на главата.
Установената черепно мозъчна и шийна травма по наличната локализация на
увреждания по-скоро отговаря на политане на главата в предно задна посока с
едновременно задържане на тялото в стационарно положение /вероятно поради
поставен предпазен колан/. В тази посока са и локализацията на счупения
страничен израстък на седми шиен прешлен и ребра- 1-во и 2-ро в дясно отпред и
на 3-то, 4-то и 5-то в ляво отпред.
От заключението по комплексната
съдебномедицинска експертиза също се установява, че при ПТП в Румъния на
03.07.2015г. пострадалата И.Г.П. като пътник на предна дясна седалка на лек
автомобил е получила тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в стволова
контузия, дифузна травма на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в
дясна челно-теменна област, счупване на страничния израстък на 7-ми шиен
прешлен, счупване на 1-во и 2-ро десни ребра и на 3-то, 4-то и 5-то леви ребра.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да се получат по време и начин, съобщени в материалите по
делото - при ПТП като пътник на предна дясна седалка от удари в части или
детайли в купето на катастрофиралия автомобил. Тежката черепномозъчна травма,
изразяваща се в стволова контузия, дифузна травма на мозъка, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, без високоспециализирана медицинска помощ би довела
неминуемо до смърт и в този смисъл определя постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота. По време на лечението, в острия период след
травмата, се е развила пневмония, усложнила се със сепсис /общо възпаление/
поради продължителното залежаване и апаратната вентилация на белите дробове,
което определя разстройство на здравето, временно опасно за живота. В резултат
на тежката черепномозъчна травма при пострадалата се е развила посттравмена
енцефалопатия, изразяваща се в травмена промяна на личността, травмена вътрешна
хидроцефалия, отпадна неврологична симптоматика /спастична квадрипареза/. Развилият
се в резултат на стволовата контузия булбарен синдром, със затруднения в
говора, преглъщането, откашлянето, определя постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота. Квадрипарезата /затруднение в движенията на четирите
крайника/ в резултат на тежката черепномозъчна травма е налична и до момента на
изготвяне на настоящата експертиза. Затрудненията в движенията на левите
крайници са силно изразени до отнемане на функцията им: за горния крайник -
хватателната; за долния крайник - опорна и двигателна. В този смисъл е налице
осакатяване на горния и долния леви крайници. За десните горен и долен крайници
е налице трайно затруднение в движенията им, което не показва съществено
подобрение до момента на изготвяне на експертизата, т.е. вероятно ще бъде
завинаги. Травмената промяна на личността определя продължително разстройство
на съзнанието. Травмената вътрешна хидроцефалия обуславя постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота. Развилата се след черепномозъчната
травма моторна афазия - увреждане на възможността за осъществяване на вербална
комуникация, обуславя трайно затруднение на речта. Счупването на 1-во и 2-ро
десни ребра и на 3-то, 4-то и 5-то леви ребра обуславя трайно затруднение в движенията
на снагата за период от около 1- 1,5 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Счупването на страничен израстък на седми шиен прешлен
обуславя затруднение на движенията на шията за около 20-25 дни и в този смисъл
обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота. По време на
лечението на черепномозъчната травма, в резултат на продължителното залежаване,
са се развили декубитални рани /пролежи/ в областта на кръстеца и петите, които
обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От
заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза се установява, че в резултат на
настъпилото ПТП И.П. е получила политравма с тежка ЧМТ с мозъчна контузия, с
последици – спастична квадрипареза, по-изразена вляво и за долни крайници,
трахеостома, тежко ограничена вербална комуникация. Последиците от мозъчните
увреждания са засегнали всички психични сфери – възприятия, мислене, емоции,
воля, внимание, памет и интелект. Когницията и екзекутивните функции са
нарушени до нивото на тежък дементен синдром. При И.Г.П. е налице органична
промяна на личността от постконтузионен тип, в тежка степен F07.0 МКБ10.
Пострадалата е с невъзможност за самостоятелна грижа за себе си, не може да се
придвижва сама, без инвалидна количка и чужда помощ. Поставена е трахеостома,
постоянно е на легло, храни се и изцяло обгрижвана от близките й. Налице е
моторна афазия, с нечленоразделен говор, частична сензорна афазия, не може да
общува нормално и невербално. Нарушенията засягат всички психични сфери -
възприятия, мислене, емоции, воля, внимание, памет и интелект. Налице е тежък
дементен синдром и органична промяна на личността от постконтузионен тип, в тежка
степен F07.0 МКБ10. При И.П. са коренно променени всички аспекти на живота й.
Изминали са повече от пет години от инцидента, което представлява значителен
период на откъсване от социалния живот, трудовата среда, възможността за
комуникация с обкръжението на семейството. На пострадалата е определена с
решение на ТЕЛК – 100% инвалидност, с чужда помощ, до 2023г. Според
заключението вероятността за частично възстановяване, дори и след постоянна
рехабилитация и лечение, е минимална, прогнозата е лоша.
В заключенията
си вещите
лица
установяват
наличието на причинна връзка на физическите
увреждания и психичните травми с процесното ПТП.
За установяване на твърденията за претърпените увреждания и продължително
лечение са приети по делото заверени преписи от епикриза, издадена на И.П. от МБАЛ „Света М.а” ЕАД,
епикриза, издадена от Университетска болница в Букурещ ведно с приложено към
нея писмо, амбулаторни листи през периода от 19.04.2017г. до 11.10.2017г.,
резултат от компютърно томографско изследване. Представени са също договори за
осъществяване на здравни грижи, разходни касови ордери към тях и фактури,
издадени през периода от 23.10.2015г. до 18.09.2016г., за закупуване на
медицински изделия, заплащане на медиц.прегледи и транспорт до лечебни
заведения. Приети са също по делото експертно решение №2550 от 131/15.07.2020г.
за ТЕЛК към УМБАЛ „Св.М.а“ Варна, амб.лист №001013/13.07.2020г.
От
показанията на разпитаните свидетели М. Г. П. /брат на
ищцата/ и Х.С.Д./без
родство и дела със страните/ се установява, че преди инцидента ищцата била
здрав и нормален човек, работела, гледала си децата и къщата. След инцидента
била като „жив труп“, не можела да се движи, нито да говори или да се храни
сама, майка й се грижела изцяло за нея. Чувствала се много зле, опитвала се да
говори, но се изнервяла и плачела, като не я разбирали.
Наличието на описаните увреждания, претърпените от
пострадалия болки и страдания и причинната връзка с процесното произшествие се
установяват и от показанията на разпитаните свидетели, които се кредитират от
съда изцяло като непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления. От
показанията се установява по безспорен начин както тежкото физическо и
психическо състояние на пострадалата през продължителен период, така и невъзможността
да се очаква възстановяване и дори подобрение на състоянието. Установява се
също продължителния период, през който пострадалата е била в безпомощно
състояние и се е нуждаела от постоянно обслужване, както и негативното
отражение, което инцидентът е оказал върху ежедневието й и възможността да се грижи
за себе си.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания. Наличието на имуществени вреди се доказва от
представените фактури, приходни касови ордери и фискални бонове за извършени
разходи. Връзката на направените разходи с лечението на конкретните увреждания
се установява от заключението на вещите лица, а по отношение на разходите за
транспорт връзката се установява от свидетелските показания, видно от които многократно
е било необходимо да се превозва пострадалата за прегледи, изследвания. Въз
основа на изложеното съдът счита, че предявеният иск за обезщетяване на
направените разходи е доказан по основание за всички разходи. По размер имуществените
вреди се установяват от представените писмени доказателства, представляващи
фактури, талони и фискални бонове, издадени през периода 11.10.2015г. – 17.01.2019г.
Предявеният иск за заплащане на имуществени вреди следва да бъде уважен в
претендирания размер от 9586,**лв.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и
след това, в настоящия случай през проъдължителен период от време, до смъртта
на пострадалата. Съгласно заключението на вещите лица се установява, че тежката
черепно-мозъчна травма е довела до тежък
дементен синдром и органична промяна на личността от постконтузионен тип, в
тежка степен. От заключението се установява
също, че така получените травми са обусловили затруднения при осъществяване на
ежедневните функции на пострадалата до степен на пълна невъзможност да се
обслужва сама, както и да общува вербално. От свидетелските показания се установява,
че състоянието на пострадалата е било тежко, усложнено и от невъзможността да
се изразява вербално, като освен претърпените физически страдания се прибавя усещането
за безпомощност с оглед липсата на перспектива за подобрение.
С оглед
комплексния характер на причинените на ищеца увреждания и невъзможността да се
отделят претърпените болки и страдания от различните травми, съдът намира, че
следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер, който
да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца
са били причинени физически увреждания – множество травми, представляващи
средни телесни повреди, довели до болки и страдания през продължителен период
от време, последиците от които са налице и към момента на изготвяне на
заключението. С оглед на изложеното
съдът намира, че предявеният от И.П. иск е основателен за сумата от 150 000
лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Съдът
намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване, съобразен и с практиката на
ВКС по сходни случаи.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалия,
изразяващо се непоставяне на предпазен колан, с което е допринесъл за
настъпване на ПТП. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда
на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
За установяване на изложените в отговора твърдения, на
които се основават възраженията за съпричиняване, са ангажирани гласни
доказателства и са поставени задачи на вещото лице по САТЕ. От заключението по
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че по-вероятно И.Г.П. към
момента на пътно транспортното произшествие да е била с поставен предпазен
колан, доколкото няма открити наранявания, каквито би имала при директен удар с
таблото или други части на автомобила. Свидетелят М.Д.
заявява, че пострадалата е спяла на задната седалка, тоест е била без предпазен
колан. Същевременно от поясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че основната травма се е получила от отмятането на главата в
областта на шията, при което е увреден мозъчния ствол, което би могло да се
получи независимо от наличието на предпазен колан, като при това вещото лице
уточнява, че ако пострадалата е била на предната седалка, е била с поставен
колан, доколкото липсват открити травми от удар в таблото, каквито би имала,
ако е била без предпазен колан. С оглед на изложеното
възражението за съпричиняване в тази част следва да се приеме за недоказано.
За разликата до претендираната сума от
500 000 лева като частична от 1000000 съдът намира претенцията за надценена,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Относно
претенцията за заплащане на обезщетение за забава, считано от датата на
увреждането: На основание чл.285, ал.2 от КЗ /отм./ НББАЗ в качеството си на
Компенсационен орган дължи законна лихва за периода след изтичане на два месеца
от датата на предяваване на претенцията до окончателното заплащане. В настоящия
случай претенцията пред НББАЗ е предявена първоначално с молба вх.№ от
02.04.2018г., но към този момент все още не е била отправена молба до „Алианц
България“ ЕАД като представител на чуждия застраховател и към молбата не са
били приложени писмени доказателства. Със следващата молба от 19.11.2018г. са
приложени доказателства относно настъпилото ПТП и е била отправена претенция до
представителя за уреждане на претенции, който е постановил отказ, поради което
тази дата следва да се приеме като релевантна по смисъла на чл.285, ал.2 от КЗ.
След изтичане на два месеца от тази дата /19.01.2019г./ се дължи законна лихва
по отношение на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с оглед
също и на факта, че всички претендирани разходи за имуществени вреди са
извършени преди този момент. Претенциите за присъждане на законна лихва следва да бъде
уважена за периода от 19.01.2019г. до окончателното изплащане.
Исковете следва
да бъдат уважени в полза на конституираните наследници на първоначалния
ответник поравно с оглед на представеното удостоверение, от което е видно
качеството им на нисходящи наследници от първи ред, които наследяват при равни
квоти.
Предвид изхода
от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената част от предявените
искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника.
В съответствие с отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА
и представения договор за правна защита и съдействие, както и съобразно
уважената част от иска в полза на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 4721 лв., изчислена по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/2004г. Претендираните с писмените бележки суми за превод не следва да бъдат
присъждани с оглед липсата на представени по делото писмени доказателства за
плащане. Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски -
внесени депозити за вещи лица и свидетели, разходи за преводи и пътни разходи и
адв.възнаграждение в размер на 14596,16 лв. Претендираните пътни разходи на адвокат не са
съдебноделоводни разноски, поради което не следва да бъдат присъдени на
основание чл. 78 от ГПК (в този смисъл Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК, и Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК), постановени по реда на чл. 290 ГПК). От
останалите претендирани суми, вкл. 1561,68 лв. за депозити, съдебни
удостоверения и преводи и 14696,16 лв. за адв. възнаграждение, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени 11097,72 лв. съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 6383,44 лева,
както и авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 2669,60 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на М.В.В., ЕГН **********,***; В.И.Г., ЕГН **********, живущ *** и Р.В.В., ЕГН **********, живуща ***, конституирани на основание
чл.227 от ГПК вместо починалата в хода на производството ищца И.Г.П., при квоти
по 1/3 за всеки от тях, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищцата И.П. вследствие
на причинените й увреждания при ПТП на настъпило
на 03.07.2015г. в Румъния,
причинено от М.Й.Д. като водач на лек автомобил „***“, ДК ********, в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до
размера от 500 000 лева, претендиран
като частичен от 1 000 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на произшествието до изплащане на задължението, на осн. чл.284 КЗ /отм./ и
чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на М.В.В., ЕГН **********,***; В.И.Г., ЕГН **********, живущ *** и Р.В.В., ЕГН **********, живуща ***, конституирани на основание
чл.227 от ГПК вместо починалата в хода на производството ищца И.Г.П., при квоти
по 1/3 за всеки от тях, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени от ищцата И.П. вследствие на
причинените й увреждания при ПТП на настъпило
на 03.07.2015г. в Румъния,
причинено от М.Й.Д. като водач на лек автомобил „***“, ДК ********, в размер на 9586,**лв. /девет хиляди петстотин осемдесет и шест лева и **ст./, ведно със законната лихва върху
главницата от 19.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва от датата на
произшествието до 19.01.2019г., на осн. чл.284 КЗ /отм./ и чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.К. – САК с адрес *** сумата 4721 лв. /четири хиляди седемстотин двадесет и един
лева/, съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл.38, ал.1
от ЗАдв.
ОСЪЖДА
М.В.В., ЕГН **********,***;
В.И.Г., ЕГН **********, живущ *** и Р.В.В., ЕГН **********, живуща ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата 11097,72 лв. /единадесет
хиляди деветдесет и седем лева и 72 ст./, представляващи разноски в
производството съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимите за производството държавни такси в
общ размер 6383,44 лева /шест хиляди триста осемдесет и три
лева и 44 ст./ върху уважената част от исковете за неимуществени и
имуществени вреди и 2669,60 лева /две хиляди шестотин шестдесет и девет
лева и 60 ст./, представляващи авансирани от бюджета на съда депозити за
изготвяне на експертизите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: