Решение по дело №29/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на З. Р. Ч., [ЕГН] от [населено място], община Севлиево, със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Н. Г., ГАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1363323 по чл. 171, т. 2А, буква „Б" от ЗДвП от 08.01.2025 г. на Младши инспектор към РУ - Севлиево, ОДМВР – Габрово, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни и са му отнети 2 броя регистрационни табели ХS928H, както и СРМПС № **********.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и в противоречие с принципа за съразмерност. Излагат се основно твърдения, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена с процесната заповед и което да заявил още на административния орган при извършената му проверка, поради което нормата на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП е неприложима спрямо него. По тези съображения се моли за отмяна на същата и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Младши инспектор към РУ - Севлиево, ОДМВР – Габрово - редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В съпроводително писмо към преписката същият моли жалбата да бъде оставена без уважение, а процесната заповед да бъде оставена в сила.

Административен съд - Габрово, като съобрази доводите на страните и извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (пощенското клеймо на приложения на л. 14 от делото плик), от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1363323 по чл. 171, т. 2А, буква „Б" от ЗДвП от 08.01.2025 г. на Младши инспектор към РУ - Севлиево, ОДМВР – Габрово на жалбоподателя З. Р. Ч., [ЕГН] от [населено място] на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни и са му отнети 2 броя регистрационни табели ХS928H, както и СРМПС № **********, за това че на 08.01.2025 г., около 22:42 ч. в [населено място] управлява собственият си лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц200“ с регистрационен № [Наименование]по [улица] посока [улица], като при извършената започнала в 22.37 часа проверка за употреба на наркотични вешества и техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен № [Наименование]в 22.42 ч. то отчело положителни резултати за „КАНАБИС-25“, „Амфетамин" и „Метамфетамин". В Заповедта е отразено, че на водача е бил издаден талон за изследване с № 143070 и 8 броя холограмни стикери с номер [рег. номер], както и Акт за установяване административно нарушение (АУАН) серия GA, № 880841, с който е образувано административнонаказателното производство срещу Ч..

АУАН е издаден на същата дата от издалия оспорената в настоящото производство заповед и е приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорваната заповед.

По делото са приети също:

- Талон за медицинско изследване с № 143070 от 08.01.2025 г.;

- Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 09.01.2025 година;

- Заповед № 264з-3272/10.10.2024 година на ВПД Директор на ОДМВР – Габрово, с която оправомощава длъжностните от състава на ОДМВР, които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а" и т. 6 от ЗДвП;

- Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата, определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП;

- Справка за водач от 28.01.2025 година, издадена от Началника на РУ – Севлиево и

- Договор за финансов лизинг № 438211 от 14.02.2024 година – оригинал и превод, представени като заверени по реда на Закона за адвокатурата преписи.

Административен съд – Габрово, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, но е издадена от административен орган, за който не е установено по безспорен начин, че разполага с необходимата материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 1-во от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената ЗППАМ е издадена от С. А. Д. – Младши полицейски инспектор в РУ – Севлиево при ОДМВР – Габрово, но нито от заповедта, нито от материалите по делото става ясно в коя точно група, сектор или звено той е младши инспектор, поради което не може да се приеме, че същият попада в кръга на лицата, които са изрично оправомощени да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП на територията на ОДМВР – Габрово

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ, съгласно описаното в заповедта, е наложена, защото е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил, след употреба на наркотични вещества, която констатация е направена при извършена проверка с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен № [Наименование], което отчело положителен резултат за употреба на „КАНАБИС-25“, „Амфетамин" и „Метамфетамин", което на практика не е оспорено в хода на настоящото производство.

Установява се обаче, че З. Ч. не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Собственик на последния, съгласно чл. 2.2. от представения Договор за финансов лизинг № 438211 от 14.02.2024 година (Договора) – оригинал и превод доставчикът - Автокъща [Наименование]В. V. А. Б. В., Вейнбергсевег 5d (нидерландско дружество) запазва собствеността на обекта, а именно процесното МПС, докато лизинговата цена и другото дължимо, по-детайлно описано в член 5.2 на Общите условия (общо: дължимото) не е платено напълно от крайния потребител.

Чл. 2.3. от цитирания Договор регламентира сроковете и начина на плащане, а именно:

(i) крайният потребител, т.е. жалбоподателят трябва да плати в 52 месечни вноски всяка в размер на 663,41 евро лизингова цена (срокове на лизинга), при което задължението за плащане, произхождащо от този договор, ще влезе в сила в момента на изплащане на доставчика в установения в член 3.3 лизингов период. Първата вноска ще бъде увеличена с еднократни административни разходи на стойност 150 евро без ДДС.

(ii) Последната лизингова вноска се увеличава с 0.00 евро за разлика от определеното в предходната точка (i):

([Наименование]) Лизинговите вноски следва да се плащат предварително всеки месец на дата на изплащането, както е посочено в член 2.3 (i)

(iv) Всичко, което се дължи от крайния потребител въз основа на настоящия договор ще се инкасира (автоматично) от подаденото от крайния потребител [Наименование]разрешение.

Липсват данни, както и твърдения Ч. предсрочно да е изплатил сумите по договора.

Въпреки твърденията на жалбоподателя няма доказателства лизинговия договор, съответно договорките по него да са установени в хода на административнонаказателното производство – не е вписан като възражение на Ч. в съставения АУАН, нито в процесната заповед.

Съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.

Служебно известно на съда е, а се установява и при справка с публичния интернет сайт на „АДАПТ БЪЛГАРИЯ”, че същото е ЕООД, регистрирано с основен предмет на дейност преводи от и на чужди езици и предлага цялостно обслужване в областта на превода и легализацията на документи. Преводаческа агенция „АДАПТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е оторизирана от МВнР на Република България да извършва преводи на официални документи и други книжа от български на чужд език и от чужд език на български от 2000 г. и продължава да предоставя лицензирани преводачески услуги съгласно договор № 1813 от 18.12.2012 г., сключен с Дирекция “Консулски отношения” при Министерство на външните работи на Република България.

Тези данни относно собствеността на процесното МПС налагат извода, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП в конкретния случай не може да бъде приложена и основното възражение на жалбоподателя се явява основателно.

Принудителните административни мерки, в това число и тези налагани по ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Тези мерки подлежат на стриктно тълкуване, както по отношение на основанията, така и по отношение на субектите - техни адресати. Като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП законът определя единствено собственика на ППС, който управлява собственото си моторно превозно средство. Т.е. лицето, ползващо автомобила по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Предвид установените и надлежно доказани по делото факти, съдът намира, че материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за издаване на процесната заповед по отношение на жалбоподателя не са били налице. Това представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради което и с оглед на всичко гореизложено, същият следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски. Същите са установени в размер на сумата от 510 (петстотин и десет) лева - 10,00 лв. внесена държавна такса, установено от платежно нареждане на л. 6 от делото и 500 лв., платено адвокатско възнаграждение, установено от Договор за правна защита и съдействие № 00000000/025 от 18.03.2025 година на л. 32. Не е заявено възражение за прекомерност от страна на ответника.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Габрово

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на З. Р. Ч., [ЕГН] от [населено място], община Севлиево, със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Н. Г., ГАК, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1363323 по чл. 171, т. 2А, буква „Б" от ЗДвП от 08.01.2025 г. на Младши инспектор към РУ - Севлиево, ОДМВР – Габрово, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Габрово с административен адрес [населено място], ул. „Орловска“ № 50 да заплати на З. Р. Ч., [ЕГН] от [населено място], община Севлиево сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно, като препис от същото да се връчи на страните.