Р Е Ш Е Н И Е №213
02.11.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-Г.
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-Г. к.а.н.д. №175 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №209 от 19.05.2023г., постановено по анд №2924/22г.
РС Стара Загора отменил наказателно постановление НП № СФ-12-ДНСК-196 от 10.10.2022г.
на Началник на ДНСК, с което на арх. В.Г.Г., в качеството и на Главен архитект
на Община Стара Загора, на осн. чл.232, ал.1, т.2, предл.
трето от ЗУТ, била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 3 000
лева и осъдил ДНСК да заплати разноски на В.Г.Г. пред въззивна инстанция в
размер на 480 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от
решението останал административно наказващият орган /АНО/, който го обжалва в срок. Претендира неправилност на решението, поради нарушение на
материален закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК.
Касаторът счита за неправилен изводът на
РС, че отговорността за описаното в НП деяние била на лицето, извършило
оценката за съответствие на инвестиционния проект, т.е. „ЛИФО“ ООД. Сочи, че в
това производството от значение било да се установи дали Гл. архитект на община
Стара Загора извършил административно нарушение, като издал един индивидуален административен
акт без да съобразил наличието на всички фактически и правни основания за
неговото издаване. Конкретната заповед по чл.154, ал.5 от ЗУТ била издадена за
инвестиционен проект, за който не било доказано съответствието му с изискването
на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ, поради липсата на разработена част „Пожарна
безопасност“, въпреки изискването за такава. Твърди се, че именно Гл. архитект
имал задължението да издаде заповедта за одобряване на измененията на
инвестиционния проект, но само, ако били налице законовите основания за това.
Мотивира се
допълнително, че нямало допуснати съществени нарушения при провеждане на АНП,
така определеният размер на санкцията около средата на законовия диапазон бил
съобразен с тежестта на нарушението, което макар и да било първо, не било с
ниска степен на обществена опасност. По тези съображения се иска отмяната на
въззивното решение като неправилно и постановяване на ново, с което да се потвърди
жаленото НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за осъществено представителство по делото.
Касаторът, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация – арх. Г., редовно призована, се представлява от процесуален
представител адв. М., който оспорва касационната жалба. Мотивира, че дори и
обективно да имало извършено нарушение от доверителката му, то то не било
извършено виновно, предвид указания на МРРБ, с които тя се съобразила. Отделно
счита, че наложеното наказание не било съразмерно. Претендира потвърждаване на въззивното
решение и разноски, за които представя списък.
Представителят
на ОП Стара Загора изразява мнение за неоснователност на касационната жалба и
за правилност на въззивното решение, поради което същото следвало да се потвърди.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира двете жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна.
За да отмени жаленото НП на ДНСК, въззивният съд приел за установено пред
него, че АУАН бил издадена против ответника по касация, арх. Г., за това, че същата,
като Главен архитект на община Стара Загора издала заповед № 19-24-2/04.01.2022г. на осн. чл.154 пул.5
от ЗУТ за допълване на разрешение за строеж № 19-627/04.10.2021г. за одобрен
проект по част „ПБ“. Според описаната от органа фактическа обстановка, на
01.10.2021г. въз основа на одобрен инвестиционен проект във фаза „идеен проект“
било издадено РСтр. № 19-627/04.10.2021г. за „Фабрика
за печат, ламиниране и конфекциониране на тъканни опаковки в УПИ 1-1654, кв. 34
по плана на град Стара Загора, като предвид настъпили промени в инвестиционното
намерение и въз основа на одобрен инвестиционен проект във фаза „технически“,
само части „Архитектурна“, „конструктивна“ и „Геодезия“ от Гл. Архитект на
община Стара Загора била издадена заповед № 19-24-2/04.01.2022г. по чл.154,
ал.5 от ЗУТ към издаденото РСтр., с която била
разрешена промяна в типа на конструкцията и архитектурата на сградата, като
била увеличена ЗП и РЗП на строежа изцяло.
Органът приел, че така Гл. архитект допуснал започване изпълнение на СМР
по трите одобрени части на техническия проект, без наличието на одобрен проект
и по част „ПБ“, доказващ съответствие с изискванията на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ.
РС
коментирал норми от ЗУТ, както и посочил, че консултантът и оценител на
комплексният доклад „ЛИФО“ ООД изготвил такъв комплексен доклад по съответствие
на проекта със съществените изисквания към строежите. Приел, че съгласно
чл.144, ал.1, т.4 /правилното е т.7/ от ЗУТ положително становище, издадено от
органите на ПБЗН се изисквало за строежите от първа, втора и трета категория, а
процесният бил класифициран като такъв от четвърта категория, съгласно
номенклатурата на видовете строежи. Контролът на строителните продукти по
чл.169а, ал.1 от ЗУТ се осъществявал от консултанта при извършване на оценката
на съответствието на инвестиционния проект и при упражняване на строителния
надзор. При проверката на одобрения инвестиционен проект и при съставяне на
констативен протокол от 09.02.2022г. били представени множество документи, в
това число и част „ПБ“. Допълнително РС посочил, че от представеното пред него
писмо на Министъра на МРРБ, което било изпратено и до Община Стара Загора,
съдържащо указания по прилагане на чл.145, ал.1 от ЗУТ било указано, че съгласуването
на инвестиционни проекти се състояло в проверка на съответствието им с
предвижданията на ПУП и правилата и нормите на застрояване и устройствени показатели и тази проверка не
следвало да включва повторна оценка на съответствието на обхвата на чл.142, ал.5
от ЗУТ, която се извършвала от надзорната фирма по чл.142, ал.6 от ЗУТ. Мотивиран
от горните установявания, въззивният съд заключил, че наказаното лице, в
качеството й на длъжностно лице, не извършило вмененото й нарушение на чл.154,
ал.5 от ЗУТ.
Касационната инстанция не
споделя този правен извод на РС.
Спор по
фактите не се повдига пред тази инстанция, поради което следва да се приеме за
безспорно, че арх. Г. е издала в качеството и на Гл. арх. на Община Стара
Загора /т.е. длъжностно лице/, административен акт Заповед № 19-24-2/
04.01.2022г за допълване на Разрешение за строеж № 19-627/ 04.10.2021 г. на „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на
гъвкави опаковки“, находящ се в УПИ I-1654, кв.34, Индустриална
зона „Загоре“ гр. Стара Загора, без наличието на разработен и одобрен инвестиционен проект и по част „Пожарна безопасност“,
различен от съставения към идейния проект на строежа. Допълването
на издаденото разрешение за строеж
е поради промяна в инвестиционния проект относно вида конструкция
и габаритите на сградата /изменения в ЗП и в
РЗП/.
Съгласно чл.142 ал.1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване
на разрешение за строеж. Изискването
на чл.142, ал.1 от ЗУТ или съдържанието
на правната норма е следното: Инвестиционните проекти са основание за
издаване на разрешение за строеж,
след съгласуване и одобряване. Без инвестиционни проекти не може да
бъде издадено разрешение за строеж,
а изискването да бъдат преди или
едновременно с издаването му съгласувани и одобрени се изпълнява,
когато такива са представени. Липсата на изискуема
част на инвестиционния
проект, за осъществяване на който е издадено разрешение за строеж,
води до правен
извод за разрешаване на строителството без основание. Главният архитект е компетентен да издаде разрешение
за строеж, поради което негово
е задължението по чл.142,
ал.1 от ЗУТ да провери съществува ли основание за
постановяване на административния акт. Последното условие е изпълнено, когато всички части
на проекти, които нормативно се изискват, са
представени, съгласувани и одобрени. Съгласуването се извършва от
същия орган за настоящия строеж
и се състои в проверка по силата
на чл.145, ал.2 от ЗУТ на съответствието
на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен
план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, поради което се налага
извод, че компетентният да съгласува орган извършва оценката по чл.142, ал. 5,
т.1 и т.2 от ЗУТ. В този смисъл
е указанието по т.2 от писмото на
МРРБ, в което е посочено, че съгласуването не следва да
разширява предметния си обхват до
оценка на съответствието вън от изчерпателното посочване на чл.145,
ал.2 вр. с чл.142,
ал.5,
т.1 и т.2 от ЗУТ. Издаването на
разрешение за строеж обаче не
се основава само на тази
част от инвестиционния
проект, въз основа на която
компетентният орган извършва съгласуването му за съответствие
с критериите по чл.145,
ал.2 от ЗУТ, защото само инвестиционен проект - представен, съгласуван и одобрен във всичките му
нормативно изискуеми части, е основание за разрешаване на строеж.
Неоснователно се поддържа от
ответника по касация липса на
субективния елемент на нарушението. Указания до Главния
архитект на община Стара Загора
са изготвени и изпратени от МРРБ на 07.04.2022г., след датата на извършване
на съставомерното деяние. Поради това те обективно
не могат да бъдат отнесени
към формирането на знание за
съставомерните фактически обстоятелства, при които се издава
заповедта за допълване на разрешението
за строеж и да изключат извода
за съзнаване липсата на част
„Пожарна безопасност“. Деецът съзнава фактическите обстоятелства и тогава, когато допуска тяхното съществуване, включително и поради собствено решение да не
провери за тяхното отсъствие преди изпълнение на взетото решение
за действие или бездействие. Неотносимостта на указанията на МРРБ към субективния елемент произтича и от тяхното съдържание,
което съответства на правната норма
на чл.145, ал.2,
вр. с ал.5 от ЗУТ. Ето защо правният
извод на въззивния съд, че издаването на
заповед за допълване на разрешение
за строеж въз основа на
инвестиционен проект, на който липсват
всички нормативно изискуеми части, не е административно нарушение на чл.232, ал.1,
т.2,
предл трето,
вр. с чл.142,
ал.1 от ЗУТ е в противоречие с материалния
закон. Правилата за оценка на
отделните части на проекта, съобразно
притежаваните специални знания от органа,
който има правомощие да го
съгласува и от експертен съвет или лицензирана форма-консултант, не са относими към
императивното условие на чл.142, ал.1 от ЗУТ за издаване
на разрешение за строеж само
на основание инвестиционен проект, който без съмнение
следва да съдържа всички нормативно изискуеми части.
Касационната
инстанция обаче намира, че макар НП да е законосъобразно издадено, при липса на
съществени процесуални нарушения и при правилно приложени материално-правна и санкционна норми, то се
явява неправилно в частта на така определения с него конкретен размер на
административната санкция. Санкционната норма определя наказанието, което се
следва на лицето да е в рамките между 1000 до 5000 лева. Органът е определил
санкция в среден размер от 3 000 лева, но никъде не обосновава по надлежен
начин, защо тя се възприема като съответна на целите по чл.12 от ЗАНН, съобразно
личността на дееца и конкретиката на извършеното деяние. В НП се съдържат
единствено общи фрази, които нямат конкретна обосновка. Предвид на това и като
се съобрази конкретиката на деянието /без данни за предходни нарушения/ и
личността на дееца, касационната инстанция намира, че съответна на целите по
чл.12 от ЗАНН в този случай е санкция в размер на минимално установения в
закона от 1 000 лева и предвид на това следва НП да се измени, като се намали
размерът на санкцията от 3000 лева на 1 000 лева.
При този изход
на спора, следва да се присъдят поисканите от страните разноски съразмерно с
оглед установената практика по този въпрос на касационната инстанция. Делото не
е с фактическа и правна сложност и при съобразяване на проявената процесуална
активност от пълномощника на касатора и на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се определи възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лв. Ответникът по касация също претендира разноски
и представя списък на същите, като претендира такива в размер на 360 лева. След
редуцирането му, съобразно на уважената част, в полза на касаторът
ще се следват разноски за юрисконсулт в размер на 33,33 лв. /33,33% от 100лв./,
а в полза на арх. Г. се следват разноски в размер на 240,01 лв. /66,67% от 360
лева/.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №209 от 19.05.2023г., постановено по анд №2924/22г.
РС Стара Загора отменил наказателно постановление НП № СФ-12-ДНСК-196 от 10.10.2022г.
на Началник на ДНСК, с което на арх. В.Г.Г., в качеството й на Главен архитект
на Община Стара Загора, на осн. чл.232, ал.1, т.2, предл.
трето от ЗУТ, била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 3 000
лева и е осъдена ДНСК да заплати на В.Г.Г. разноски пред въззивна инстанция в
размер на 480 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
СФ-12-ДНСК-196 от 10.10.2022г. на Началник на ДНСК, с което на арх. В.Г.Г., в
качеството й на Главен архитект на Община Стара Загора, на осн. чл.232, ал.1,
т.2, предл. трето от ЗУТ, е наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 3000 лева на 1 000 лева.
ОСЪЖДА ДНСК, гр. София да заплати на В.Г.Г.
***, ЕГН ********** възнаграждение за един адвокат за пред касационна инстанция
в размер на 240,01 лева.
ОСЪЖДА В.Г.Г. ***, ЕГН ********** ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.