Решение по дело №1376/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М.А.И. - гражданка на И., действаща със съгласието на майка си М.Д.М. , с посочен по делото адрес: ***, срещу Решение № УПХ-29/15.12.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденката. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателката изложила подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението на различните етнически групи и обстоятелствата, свързани със заплахите, на които била обект в И., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващата по същество. Аргументацията на интервюиращия орган не съответствала на изложената от жалбоподателката фактическа обстановка и на изложените опасения от преследване в страната й на произход. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона и че не посочва причини за основателни опасения от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденката не била обект на репресии и нямало риск за нейния живот и сигурност в И., доколкото заявените от нея проблеми били ирелевантни за предоставянето на закрила. Жалбоподателката твърди, че видно от протокола от проведенот ос нея интервю, не е посочвала икономически съображения за напускане на страната си на произход. Сочи, че била в опасност и се чувствала уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът ѝ бил в опасност и както заявила многократно пред ДАБ, искала да живее в България. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващата. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа /non-refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявила пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върната обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната ѝ сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха ѝ от преследване в И.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващата счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата ѝ да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – Харманли, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ с вх. № 105400-8245/21.11.2023г. /под името М. И. чрез М.Д.М. – нейна майка/ и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. №7892/29.11.2023г., заведени в ДАБ под рег. №УП 32510/29.11.2023г. , М.А.И. от И. е поискала закрила от Република България. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.А.И., гражданка на И., родена на ***г. в И., гр. Н., неомъжена.

Чужденката е регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 32510/29.11.2023г. като М.А.И., гражданство И., етническа принадлежност - а., родена на ***г. в И., гр. Н., със същия постоянен адрес, ученичка, с основно образование, религия – м., с., неомъжена, без документи за самоличност.

Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България (в които изрично е вписано, че по време на производството има право на правна помощ, която може да ѝ бъде предоставена от организациите, посочени в списъка, приложен към указанията, както и е посочено, че допълнителна информация може да получи от служител в териториалното поделение, в което се води производството ѝ. Отразено е също, че децата на чужденците, подали молба за закрила, имат право на безплатна правна помощ съгласно Закона за закрила на детето), както и със списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящата жалбоподателка и майка й, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП 32510/29.11.2023г.

С Писмо рег. № УП 32510/06.12.2023г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

С писмо изх. № Х-16-929/01.12.2023г. на Директора на РПЦ – Харманли, на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, Дирекция „Социално подпомагане“-Харманли е уведомена за регистрирането на непълнолетната чужденка М.А.И., по повод молба за международна закрила, подадена с вх. №7892/29.11.2023г. С писмото е изискано съдействие до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, както и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. В писмото се съдържа и уведомление за времето и мястото на провеждане на интервю.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-746/05.12.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, е определен социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, който да присъства при провеждане на интервю с детето М.А.И..

На 12.12.2023г. с М.А.И. е проведено интервю, в присъствието на социален работник, преводач и М.Д.М. - майка, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 32510/12.12.2023г. Видно от отразеното в протокола, преди започване на интервюто чужденката е уведомена, че има право на безплатна правна помощ, както по време на същото, така време на цялото производство. Потвърдила е казаното от нея при попълване на регистрационния лист освен, това че е с., както пишело в регистрационния лист, тъй като била шиит. Заявила, че не може да представи документи за самоличност, изгубила международния си паспорт в Турция. Имала актуално състояние на гражданин в И.. Не е посочила роднини, които да се намират в държава-членка на ЕС. В България била с баща си, майка си, брат си и сестра си. В И. били баба й и дядо й, лели и чичовци. Заявила е, че не е омъжена, че е ученичка с основно образование. Напуснала И. легално с документи около 29.09.2023г. , за Иран, гр.Т.. След един дин заминали легално със самолет за Истанбул. Там останали около месец и половина. На 13.11.2023г. влезли в Република България нелегално през зелена граница с група от 15 човека. Три дни прекарали в гората. На 16.11.2023г. с кола били закарани до София, а на 17.11.2023г. тръгнали за Сърбия, но по пътя ги арестували. Крайната им цел била Германия. Нямала издавани визи за държави-членки на ЕС. За първи път подавала молба за международна закрила в Република България. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Разказала, че напуснала И., защото нямало училища и нямало условия да посещава училище. В училищата масово се продавали наркотици и родителите й много се притеснявали, искали да ги спасят и решили да напуснат И.. Нямало заплаха, отправена към нея. Заявила, че е арабка и не е имала проблеми заради принадлежността към тази етническа група. Посочила, че е м.-шиит и не е имала проблеми заради изповядваната от нея религия. Никога не участвала в религиозна организация. Не ѝ било оказвано насилие. Заявила, че в бъдеще може би би се завърнала в И.. Подала молба за закрила в Република България, защото след тръгването и за Германия били задържани и не искала повече да рискува.

С Решение № УПХ-29/15.12.2023г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.А.И. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

Представен е и социален доклад изх.№ДП/Д-Х-Х/2-001/08.01.2023г. от ДСП-Харманли относно М.А.И..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 15.12.2023г., а жалбата е подадена на 21.12.2023г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – И.В. У., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № ЦУ-РД05-594/11.10.2023г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденката е регистрирана на 29.11.2023 г., а оспореният акт е издаден на 15.12.2023г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

Не се установява нарушение от категорията на съществените и относно процедурните изисквания на Закона за закрила на детето. В административната фаза на производството при провеждане на интервюто с чужденката е взел участие определен от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли социален работник.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Не се констатира при постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на административния акт.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история, така и обстановката в страната ѝ на произход, вкл. е обсъдил фактите и обстоятелствата, изложени от родителите на последната при проведените с тях интервюта като не е установил противоречиви данни в представените бежански истории. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденката да разбере мотивите на административния орган да ѝ откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата е заявила, че напуснала И. изцяло по лични причини. От изложената бежанска история на жалбоподателката, обективирана в Протокол рег. № УП-32510/12.12.2023г., не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която М.А.И. е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателката не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо нея или членове на семейството ѝ по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденката от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последната не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващата напуска, мотивирана единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за явна неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай търсещата закрила въобще не е навела като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката не е направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не е бил арестувана, нито осъждана, не е имала проблеми с официалните власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващата.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № ЦУ-215/14.12.2023г. относно Република И. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвените справки. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива 2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От представената справка за положението в И. става ясно, че макар и нестабилна, ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Не се твърди член от семейството на жалбоподателката да е с предоставен хуманитарен статут. Не се сочат конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут по причините, визирани в ал.8 на разпоредбата.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в И., данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.И. - гражданка на И., действаща със съгласието на майка си М.Д.М. , срещу Решение № УПХ-29/15.12.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: