№ 18226
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110101995 по описа за 2022 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдението, че на
27.6.2019г. сключил с В.Н. Й. договор за издаване на кредитна карта, по силата на
който ищецът твърди, че предоставил на ответника револвиращ кредит в размер
4400лева, който да се ползва посредством извършване на транзакции с кредитна карта
Mastercard. Й. поел задължението да заплаща минимална месечна вноска по месечно
извленение, изпращано до него, като неплатена е сумата 535,91 лева от всички
усвоявания, които е правил. Сочи, че съгласно чл.10 ОУ се дължи възнаградителна
лихва, и се следва обезщетение за забава, ксакто и такса от 2,95 лева – 1 месечна такса
за обслужване. Сочи, че на 10.7.2020г. Й. е починал и е оставил наследници по закон,
приели по опис наследството с решение на СРС, като счита, че на основание чл.60 ЗН
ответниците отговарят за задълженията на наследодателя до размера на приетото
наследство, срещу които ищецът подал заявление по чл.417 ГПК, като сочи, че поради
неизпълнение от страна на ответниците – наследници, банката е упражнила правото си
да прекрати договора, поради неплащане на минимални месечни вноски от 23.7.2020г.
1
и 24.8.2020г., като е обявила предсрочна изискуемост на кредита, с писма, получени на
10.2.2021г. от тях. Предявява установителни искове за сумата от 178,64 лева главница
от всеки ответник, сумата 2,97 лева възнаградителна лихва от 23.7.2020г. до
10.2.2021г., сумата 0,98 лева такса за период 10.7.2020г.- 10.2.2021г., която сума
претендира от всеки от ответнициете.
Ответниците са подали съвместен отговор в срока по чл.131 ГПК. В отговора се
прави възражение за нередовност на исковата молба, доколкото лихвите се
претендират за време след смъртта на наследодателя, поради което е неясно на какво
основание се формира претенцията, по период за натрупване. По същество,
претенцията се оспорва, тъй като се претендират лихви и такси след смъртта на
наследодателя, като се навежда твърдение, че със смъртта, договорът е прекратен, а не
поради обявяване на предсрочна изискуемост. Сочат, че се налага уточнение за
дължими суми до смъртта на наследодателя, след която дата начисляването на
договорни лихви и такси за управление е следвало да се спре. Ответниците не са страна
по договора, поради което и искането за заплащане на лихви за забава е неоснователно,
не се сочи как са погасявани задълженията с плащанията. Оспорва се изискуемостта на
вземанията, като се сочи, че са приели наследството по опис, в който са посочени
вещите, останали от наследодателя, поради което отговорят до описания размер. Към
датата на заявлението, и към предявяване на исковете, заявителят – ищец не е искал
отделяне на имуществото на наследниците от наследеното, нито на оценка или опис,
нито ищецът е поискал заплащане на задължението от застрахователя на починалия.
Ответниците предявили претенция към застрахователя, която неоснователно била
отхвърлена, като ищецът не е сторил нищо при заявяване на правата си по отношение
застрахователя. Сочи се, че не се дължат възнаградителни лихви за период след
смъртта на наследодателя, тъй като правоотношението е прекратено със смъртта, по
право. Сочи се, че ищецът е образувал три изпълнителни дела срещу тях, по които са
наложени запори и се изпълнява върху личното им имущество. Причината за
неплащането се сочи да е обективна – смъртта, а не виновна – неизпълнение.
Полученото от тях изявление е било неразбираемо – в него е посочено едновременно,
че договорът продължава да е в сила, както и че се прекратява. Неясно е формирането
на претенциите, като се сочи, че в главницата е включена и лихва. Поканата не
поражда правни последици. Сочи се, че във връзка с договора за кредит е сключен
договор за застраховка, по който застраховател е поел риска да покрие риска от
смъртта на кредитополучателя, който е заплащал вноските, като ищецът е следвало да
реализира правата си срещу него.
С определение по делото, като трето лице – помагач на страната на ответниците
по гпървоначално предявените искове, е конституиран Ю.Л..
В срока за отговор е предявен насрещен иск против застрахователя,
2
конкретизиран с молба –уточнение.
В срока за отговор по насрещния иск Ю.Л., не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, но оспорва рискът да е покрит по договора,
съгласно чл.11,т.2 ОУ, като твърди, че наследодателят е страдал от хронични сърдечно
– съдови заболявания, отпреди сключването на договора, които са най- вероятната
причина за смъртта, като при попълване на медицински въпросник за приемане за
застраховане, Й. не е декларирал здравословен проблем, свързан със сърдечно – съдово
заболяване, въпреки че е изброен като част от заболяванията, за които не се носи риск,
за което се твърди, че Й. е бил информиран, а недекларираните факти са оказали
съществено въздействие за настъпването на събитието.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, предл. 1 и чл. 422 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД за установяване дължимостта на главница, възнаградителна и мораторна
лихва и такса за обслужване на сметка;
Предявен е обратен осъдителен иск , във връзка с който УКАЗВА на
ответниците в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да
посочат, с писмена молба с препис за насрещната страна, основанието да претендират
плащане на сумата на тях – дали твърдят, че при условие, че ответниците следва да
платят сумата на банката, то те изпълняват чуждо задължение – това на
застрахователя, или твърдят, че са ползващо се лице по застраховката, като в този
случай, съгласно чл.-382 КЗ, плащането се следва на банката, в който случай да
обосноват интерес от предявяване на иска против застрахователя.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че е сключил с Й. договор за револвиращ кредит , предоставил е
кредитна карта, издадена от него, както и че е уведомил наследниците, че обявява
вземането за предсрочно изискуемо. Следва да установи размер на възнаградителна и
мораторна лихва, основание за начисляване на такса и нейният размер.
УКАЗВА на ответниците, че следва да докажат твърдението си, че договорът е
прекратен със смъртта на наследодателя им, твърдението си, че са приели по опис
наследството.
По обратния иск, ищците носят тежестта да докажат твърдението си, че е сключен
валиден договор за застграховка, при покрит риск – смъртта на кредитополучателя.
3
По обратния иск, ответникът носи тежестта да докаже твърдението си, че е уведомил
кредитополучателя, че наличието на хронични сърдечно – съдови заболявания, отпреди
сключването на договора, е съществено, с оглед интереса на застрахователя, твърдението, че
смъртта е настъпила вследствие на това заболяване.
Безспорни факти.
На 27.6.2019г. ищецът и В.Н. Й. са сключили договор за издаване на кредитна карта,
при предоставен кредитен лимит от 4400лева, че на 10.7.2020г. Й. е починал и е оставил
свои наследници по закон – преживяла съпруга А.Й., деца – С.А. и И.Й., които с решение от
2.9.2020г. на СРС са приели по опис оставеното наследство, че третото лице – помагач/
застраховащ/ и ищецът /застрахован - кредитор/ са сключили рамков договор за застраховка,
по силата на който третото лице е поело задължението да покрива риск от неплащане към
ищеца, на задължения по договори за кредит от длъжник – кредитополучател, че Й. е
заплащал застрахователна премия по договора, както и че преди предявяване на иска,
третото лице по заявление на ответниците, е постановил отказ за плащане на задълженията
по кредита.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК, третото лице в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението да представи по делото заверен препис от
договор за застраховка.
ПРИЕМА съдържащите се в кориците на ч.гр.д. № 15998/2021 г. по описа на
СРС, 125 с-в документи като писмените доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза по задача в исковата
молба и отговора /№65942/4.2.2022г.,страница 8 от него/, при депозит от 400 лева – вносим
от ищеца и 200 лева, от ищците, в 1- седмичен срок-
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С., който да се уведоми да работи.
ОТЛАГА произнасянето си по искането по чл.190 ГПК по отношение третото лице –
с отговора по обратния иск са представени документи.
УКАЗВА на ответниците в 1- седмичен срок от съобщението да посочат дали
поддържат искането.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на третото лице за СМЕ, до уточнението на
иска, предявен от ответниците.
ЗАЯВЛЕНИЕ за достъп в ЕПЕП , депозирано към отговора на обратния иск, да се
входира в ЕИСС.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
4
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен
ден от 9:00 до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес
******@***.**, а след 01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби и медиация, който се
намира в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.9.2022 г.,
от 13.50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5