№ 280
гр. Ботевград, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200554 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия № **** издаден от Агенция "**** с които на
основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във връзка с чл. 179 ал. 3б от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на „****„ ЕООД с ЕИК № **** със
седалище и адрес на управление 1510, ****, гр. С., р-н ****, ул.”****“ № 5,
представлявано от управителя си В.П.Н., е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2500 лв., за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба от „****„ ЕООД, представлявано от управителя си,
чрез адв. М. Д. от АК-Я., е описано искане за отмяна на така издадения
електронен фиш като неправилен, незаконосъобразен и издаден при
допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Представя се становище от адв. М. Д. от АК-Я. в което
моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на
жалбоподателя. Заявява, че поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна - Агенция „****“- С., редовно призована, не се явява,
1
не изпраща представител.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 27.04.2022 г., в 00,12 ч., с устройство № 20342, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач, модел и марка „Мерцедес Актрос“ ,с рег.№ **** с обща техническа
допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6,
в състав с ремарке с общ брой оси пет, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44 000 по път А-2 км 61+656, с посока намаляващ
км (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която
може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на
горепосоченото ППС, а именно „****„ ЕООД с ЕИК № ****, представлявано
от управителя си В.П.Н..
Видно от представената обратна разписка, обжалваният фиш е бил
връчен на нарушителя на 12.06.2025 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата; доклад от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗдвП за
установени нарушения по чл.179 , ал.3 -ал.3в от ЗДВП - извлечение; статични
изображения във вид на снимков материал на ППС с рег.№ ****, снимки ,
извлечение; справка за собственост на МПС с рег.№ **** - извлечение;
известие за доставяне на ЕФ с № **** -заверено копие, са допустими и
относими към предметът на доказване. От самия снимков материал,
автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер,
модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети
каквито и да било други автомобили. Снимковият материал, съгласно чл. 189,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
2
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в административно
наказателния процес и като такова е приобщено по делото.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Видно от известие за доставяне обр. 243, електронният фиш е бил
връчен на жалбоподателя на дата 12.06.2025 г., а жалбата е подадена на
18.06.2025 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като
дружеството извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна
структура на МРРБ – Агенция „****”, която е компетентна по смисъла на чл.
10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса. Относно
формата на електронния фиш задължителни са само посочените в чл. 189ж,
3
ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват
датата на издаване, името на издателя му и негов подпис, поради което
въпросът за компетентността на определено лице в тази насока въобще не
подлежи на разглеждане. Правото на защита на нарушителя не е ограничено,
доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни за пълното
индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на
"административното обвинение" посредством допустими способи за
доказване.
В разпоредбата на чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП именно е регламентирана
процедурата чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона по пътищата, чрез електронната
система за събиране на такси, като в чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП са регламентирани
правомощията на служителите на АПИ, както и актовете, които могат да
издават контролните органи. В разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон
служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, вкл. и за налагане на имуществени санкции.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се въвежда задължението за
водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга страна, е въведено
задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Санкция за
неизпълнение на правилото е въведена с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно
която: "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
4
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер 2500 лв. Неизпълнението на задълженията на собствениците или
ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и
документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната
система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и
снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се
налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси. В конкретиката на
случая, от анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност,
безспорно се установява, че жалбоподателят е собственик на ППС, за чиято
категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) и
установени брои оси на автомобила, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗДвП . Той е избрал да заплаща пътни такси, като декларира данни за
движението на своето превозно средство чрез бордово устройство, като за
целта е сключил и договор за електронно събиране на пътни такси с „Toll Pass
Интелигентни график системи“-АД. При този вид таксуване бордовото
устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на
товарния автомобил, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез
стационарните устройства на Агенция "Пътна инфрастуктура".
Административнонаказателната отговорност на въззивника „****„
ЕООД е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал.
3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за
което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди
5
и петстотин/ лева.
Съдът намира, че предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция във
фиксиран размер, противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, тъй като нарушава принципа за пропорционалност. В
практиката на Съда на ЕС /дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health
/1982/ е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕО, когато
повдигнатия въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е
билпредмет на преюдициално решение. В практиката на СЕС /съединени дела
С497/15 и С-498/15/ е даден отговор, че 1/чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера на тежестта им и 2/ чл. 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност. В случая предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция е
абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за
преценка на конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е
еднакъв, без да се прави разлика дали е налице липса на плащане, или има
такова, но то е за друг различен маршрут и това е станало поради грешка, или
е налице частично плащане. Предвиденото в чл. 179, ал. 3Б ЗДвП наказание
във фиксиран размер противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради
нарушаване на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в
срок на Директива или при неправилното й транспониране, се поражда
директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните
текстове на директивата. Поради това, в настоящия случай, при определяне на
наказанието, следва да се приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62, като се
определи наказание в съответствие с принципа за пропорционалност, а това в
националната съдебна практика е изяснено, че се осъществява чрез преценка
за приложението на чл. 28 ЗАНН. Съдът намира, че в конкретния случай,
6
деянието не е с висока степен на обществена опасност и налагането на
предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция във фиксиран размер – 2500,00
лева, би нарушило принципа за пропорционалност, установен в чл. 9а от
Директива 1999/62. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и
възпиращи, а наличието на административно наказание в
абсолютен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и
издаденият електронен фиш следва да бъде отменен само на това основание,
като незаконосъобразен.
Основателно е и възражението на дружеството-жалбоподател за това, че
отговорността му е погасена по давност.
В производството по установяване и наказване на административни
нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими,
тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на
нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се
отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството
при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се
съставя АУАН и не се издава НП.
Обаче освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината,
вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат и
разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс. За погасяване на
административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл.
80 и 81 НК, уреждащи института на абсолютната погасителна давност за
извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на
престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е
предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното
преследване се изключва по давност след изтичане на три години. Съгласно
чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
В случая нарушението, за което е санкционирано дружеството-
жалбоподател, е било извършено на 27.04.2022 г., като електронният фиш
7
няма дата на издаване, т. е. следва да се приеме, че погасителната давност е
започнала да тече от датата на нарушението.
По делото е установено, че електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 12.06.2025 г. – т. е. повече от три години извършване на
нарушението. По делото не са представени надлежни доказателства за други
действия на наказващия орган, с които давността за наказателното
преследване да е била прекъсвана, поради което и настоящият състав приема,
че административнонаказателното производство е било погасено по давност.
Следва да се отбележи, че след като законодателят е предвидил
преклузивен срок за отпочването на административнонаказателното
производство, с което се цели да бъде избегнато забавяне на осъществяването
на административната отговорност, то не следва да бъде допускано подобно
безконечно протакане на приключването на производството. Спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за
законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Не бива
да бъде допускано продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано
положение на несигурност в правния мир.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш
подлежи на отмяна.
По разноските:
При този изход на производството право на присъждане на разноски има
въззивникът, каквато претенция е заявена в жалбата пред въззивната
инстанция. От представения договор за правна помощ при първоначалното
разглеждане на делото пред РС-Ботевград въззивникът е уговорил и платил
сумата от 550 лева за правна помощ.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия № **** издаден от Агенция "**** с
които на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във връзка с чл. 179 ал. 3б от Закона за
8
движението по пътищата /ЗДвП/ на „****„ ЕООД с ЕИК № **** със седалище
и адрес на управление 1510, ****, гр. С., р-н ****, ул.”****“ ****
представлявано от управителя си В.П.Н., е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2500 лв., за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „****“ - гр.С. да заплати на „****„ ЕООД с ЕИК №
**** със седалище и адрес на управление 1510, ****, гр. С., р-н ****,
ул.”****“ **** представлявано от управителя си В.П.Н. сумата от 550
(петстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9