М О
Т И В И
към присъда по
НОХД № 4230/2011 година по описа на СГС
ПОДСЪДИМИЯТ В.К.К. - роден на ***г. в гр.С.,
живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи
като ст. инспектор в Столична митница, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 02.01.2011г., около
00:40 часа в гр.С., на бул."Е.", пред мотел „Б.", чрез нанасяне
на удар с юмрук в областта на дясната скула на М.В.Ж. - лице от състава на МВР-
полицейски орган / старши полицай, категория „Е", 02-ра група, 03-ти взвод,
при „Охрана на главни пътища и магистрали" /ОГПМ/-СДВР/ причинил на същия средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка с развитието на
посттравматичен оток с което реализира критериите на медикобиологичния признак
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, като деянието е извършено
при изпълнение на служба - противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред / чл. 6, т. 2 и чл. 7 т. 5 от ЗМВР / по време на смяната от
19:00 часа на 01.01.2011г. до 07:00 часа на 02.01.2011г. в състав АП- 225 при
ОГПМ - СДВР, 03-ти взвод, 02-ра група -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 131, ал.2, пр.4-то, т.2, във връзка с чл.129 ал.2, във
връзка с ал.1 отНК.
В с.з.
представителят на СГП не поддържа първоначалното обвинение срещу подс.К., като моли съда да го признае за
виновен не по повдигнатото обвинение, а по такова по чл.131, ал.2, пр.4-то, т.3, във
връзка с чл.130 ал.1 от НК и му наложи наказание при условията на чл.54
от НК – ЛОС под средния, предвиден в закона, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години.
В с.з. адв. В. – защитник на подс. К., моли съдът да го
признае за невиновен и го оправдае и по измененото обвинение, като счита, че не
са налице несъмнени доказателства, че подс. К. е осъществил състава на
престъплението, за което пледира прокурорът. Твърди, че не следва да се
кредитират показанията на св. Ж. и св. Й., тъй като същите са разследващ орган,
фактически извършили действия по разследването.
В с.з. адв. К. – защитник на подс. К., също моли съдът да
го признае за невинен, тъй като от хронологията на събитията може да се направи
извод за неправомерно събрани доказателства. Поддържа, че не е изяснен
механизма на извършване на деянието, както и авторството от страна на подс. К..
В с.з. подс. К. не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан. Твърди, че не е нанасял никакви удари на пострадалия Ж., а че е оказал
само съпротива при поставяне на белезници на ръцете му.
От събраните по делото доказателства –
обясненията на подс. К., показанията на разпитаните свидетели М.Ж., К.П.-Й., Д.Д.,
от заключенията на вещите лица А. и Б. по назначените СППЕ, на
вещите лица Н., С. и Т. по назначената СМЕ
по писмени данни, на вещото лице Г. по назначената СМЕ на живо лице, на вещите лица
П., С. и Г. по допуснатата при провеждане на съдебното следствие СМЕ, както и
от събраните по делото писмени доказателства – фиш за спешна медицинска помощ
от 01/02.01.2011г. на В.К., служебна бележка от 14.07.2011г. на 09 РУП-СДВР, медицинско
направление №4/02.01.2011г. удостоверение от „Т.” ЕООД, амбулаторни листа №№
000025/04.01.2011г. и 000005/03.01.2011г. на името на М.В.Ж., болничен лист №
0325741/04.01.2011г., фиш за спешна медицинска помощ от 1-2.01.2011г. на името
на М.Ж., писмо изх. № 507/12.06.2012г. от
„ Ц.Й. ” ЕАД-С., писмо от 25.06.2012г. на
„Т.” ЕАД с
приложена епикриза от извършено томографско изследване и снимки от преглед на
електронен носител, справка за съдимост № 205/04.01.2011г. от СРС, съдът приема
за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.01.2011г. св. М.Ж. и св. К.П.-Й. /
полицейски служители при ОГПМ - СДВР, 03-ти взвод, 02-ра група / изпълнявали служебните си
задължения за времето от 19.00 часа на 01.01.2011г. до 07.00 часа на
02.01.2011г. като авкопатрул /АП/ 225. Около 00.40 часа на 02.01.2011г. св.
Ж. ***, пред
мотел „Б." по посока от гр.С. за гр.С., лек таксиметров автомобил „Д.К.",
жълт на цвят, с ДК№********. След като се представил, полицай Ж. извършил проверка на документите на водача на
автомобила - св.Д.Д.. Последният изпълнявал таксиметров курс от адрес в с.П. до кв."И.В."
в гр.С., като клиентът / подс. К. / седял на предната седалка до шофьора. Докато св. Ж. проверявал документите на
водача на таксито, подс. К. се обърнал към изпълняващия задълженията си св. Ж. с думите: „Пускай го по- бързо, че бързам". Св. Ж. направил забележка на
обвиняемият да не пречи на проверката и продължил да проверява документите на
св. Д.. Тогава подс. К. арогантно започнал да вика : „Знаеш ли
кой съм аз. Утре ще си уволнен”. Св. Ж. забелязал, че подс. К. е видимо пиян.
След като привършил с проверката на документите на св. Д., той отишъл до
автомобила от страната на подс. К., представил му се и му поискал документ за
самоличност. Подс. К. отказал да му представи такъв документ, при което св. Ж.
се навел през предната врата към подс. К. и му казал да излезе от колата. В
този момент подсъдимият замахнал с лявата си ръка и ударил навелия се към него
полицейски служител в областта на дясната скула. Св. П.-Й. се притекла на помощ
на колегата си и няколко минути те се борили с подс. К., като се опитвали да му
поставят белезници. Св. Д. също се включил в усмиряването на подсъдимия. След
като сложили белезници на ръцете на подсъдимия, св. Ж. се обадил на дежурния
полицейски служител. Св. П.-Й. съставила заповед за задържане на подс. К. на
основание чл.63 ал.2 от ЗДМВ, а св. Ж. му извършил личен обиск на основание
чл.68 от ЗДМВ. На местопроизшествието пристигнал още един автопатрул, след
което всички отишли в 09 РУП-СДВР. В 09 РУП-СДВР на св. Ж. и св. П.-Й. била
извършена проба за наличие на алкохол в издишения въздух с техническо средство
„Алкомер-Дрегер 931”
в присъствието на подс. К., като пробите и на двамата били отрицателни. На
подс. К. също била извършена алкохолна проба с посоченото техническо средство,
която отчела резултат 2,78 промила. В 09
РУП св. Ж. се оплакал от болки в дясното око и световъртеж, а подс. К. се
оплакал от хроничните си заболявания / хипертония и диабет /, поради което била
извикана „Бърза помощ”. Медицинските служители от „Бърза помощ” останали на
място от 03,05 до 04,15ч на 02.01. 2011г., като на място оказали необходимата
медицинска помощ на подс. К. и св. Ж. и издали два броя фишове за спешна
медицинска помощ, съответно за св. Ж. и подс. К..
На 03.01. и на 04.01. 2011г. са издадени амбулаторни
листа №№ 5 и 25, на името на М.Ж., както
и болничен лист № 250/04.01.2011г. с
диагноза „трудова злополука / л. 41-43 от ДП / на същия.
На 04.01.2011г. на св. Ж. било извършена компютърна
томография на главния мозък от „Т.” ООД.
По делото е изслушана СМЕ на живо лице от вещото лице Г..
Вещото лице е установило, че на св. Ж. са нанесени следните травматични
увреждания: анамнестични данни за мозъчно сътресение без загуба на съзнание,
оток и кръвонасядане на долния десен клепач и на дясната скула, доказан
посттравматичен мозъчен оток, хипертонична криза. Вещото лице твърди, че
описаните травматични увреждания биха могли да са получени по време и начин,
описани от св. Ж., чрез силен удар в областта на лицето с юмрук. Вещото лице
заявява, че посттравматичния оток на мозъка представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота, докато другите телесни наранявания
представляват разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е изслушана СМЕ по писмени данни / стр.29-31 от
ДП / от вещите лица Н., С. и Т., съгласно която св. Ж. е получил следните
травматични увреждания: контузия на мозъка, лек централенфациалис вдясно,
дискретен посттравматичен оток на мозъка и кръвонасядане на десния долен клепач
и на дясната скула. Вещите лица заявяват, че нанесените травматични
увреждания е възможно да се получат от
силен удар в областта на лицето, като описаната контузия на мозъка е получена
по механизма на „противоудар – контра ку”, както и че това увреждане реализира
критериите на медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно
опасно за живота”.
По делото е изслушана и СМЕ по писмени данни, изготвена
от вещите лица П., С. и Г. / л. 135-142 от делото /. Същата е изготвена, след като вещите лица са
се запознали непосредствено с изготвеното томографско изследване, предоставено
на CD и след разчитане
на направените снимки, като вещото лице П., участващ в експертизата, е
специалист по образна диагностика. Вещите лица са категорични, че са
неубедителни доказателствата за наличие на контузно огнище в мозъка. Следвало е
да се направи контролно изследване за прицизиране на тази диагноза, но такова
не е направено. Вещите лица твърдят, че по своите медико-биологични данни
нанесените на св. Ж. травматични увреждания представляват разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и че е възможно посочените травми да са
получени при удар в областта на лицето.
По отношение на подс.К. е изготвена Съдебно психиатрична и
психологична експертиза от вещите лица А. и Б. / л.21-25 от ДП/, в заключението на което е посочено, че подсъдимият не боледува от психично
заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение; с добри интелектуални
възможности е, като няма данни за
интелектуална непълноценност или редукция, които да са пречка за правилна
фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране; по време на инкриминираното
деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си въпреки, че се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване от среден тип / при констатирани при извършената алкохолна
проба с техническо средство 2,78 промила /, като същото е детерминирало поведението му и го е
направило по-недооценъчно, както и че няма данни същият да е извършил деянието в състояние на
физиологичен афект, по причини посочени в обсъждащата част на експертизата;
Така приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА – частично от обясненията
на подс. К., от показанията на свидетелите М.Ж., К.П.-Й. и Д.Д., от
заключенията на вещото лице Г. по назначената
СМЕ, на вещите лица Н., С., Т. по
назначената СМЕ по писмени данни, на вещите лица П., Г. и С. по назначената
СМЕ, по назначената СППЕ, изготвена от вещите лица А. и Б., както и от
събраните по делото писмени доказателства – фиш за спешна медицинска помощ от
1-2/01.2011г. на името на М.Ж., писмо с вх. № 68826/26.06.2012г. с приложени
у-ние от 04.01.2011г. и CD със запис на направената компютърна томография на М.Ж.
от „Т.” ООД, 2 броя докладни записки от 02.01.2011г. от гл. пол. Б., протокол
за задържане на лице рег. №3/02.12.2011г., протокол за личен обиск от
02.01.2011г., фиш за спешна медицинска помощ от 01-02.01.2011г., медицинско
направление №4/02.01.2011г. на името на В.К., служебна бележка от 14.07.2011г.
на 09 РУП-СДВР, амбулаторен лист № 25/04.01.2012г. и № 5/03.01.2012г. на името
на М.Ж., болничен лист № 250/04.01.2011г. на името на М.Ж., справка за съдимост
№205/04.01.2011г.
Съдът
кредитира изцяло показанията на М.Ж., К.П.-Й. и Д.Д.. Същите подробно, логично
и безпротиворечиво обясняват механизма на извършване на деянието от подс. К., като показанията им се подкрепят и от
събраните по делото други доказателства.
И тримата свидетели твърдят, че подс. К. е нанесъл удар с юмрук в лицето на св.
Ж., когато последният се е навел към него през отворената предна дясна врата на
автомобила. Напълно логично и достоверно звучат показанията на св. Ж., че
подсъдимият го е ударил с лявата си ръка в областта на дясното око, тъй като,
навеждайки се към подсъдимия, последният е имал възможност да го удари именно
по този начин, извръщайки се наляво.
Съдът не приема доводите на защитника
на подсъдимия адв. В., че не следва да се кредитират показанията на св. Ж. и
св. П.-Й., тъй като същите са разследващи органи по смисъла на закона, тъй като
са извършили процесуално-следствени действия. Това не е така, защото 1/
съставяйки заповед за задържане на лице №3/02.01.2011г. св. П.-Й. е извършила
действия по служба на основание чл.63 ал.2 от ЗМВР, а св. Ж. е съставил
протокол за личен обиск от 02.01.2011г. на основание чл. 68 от ЗМВР също
изпълнявайки задълженията си по служба. Посочените действия не са
процесуално-следствени такива по смисъла на НПК. Извършените от тях действия,
обективирани в съставените от тях документи, посочени по-горе, са такива,
извършени от тях, съгласно правомощията им, визирани в ЗМВР и 2 / св. П.-Й. и
св. Ж. не са разследващи органи по
смисъла на НПК. Съдът не приема и доводите на адв. В., че показанията на
посочените свидетели се дискредитират и от обстоятелството, че след като веднъж
са извършили описаните по-горе действия по служба, същите по „необходимост” са
дали показанията си. Показанията на св. Ж. и П.-Й. обаче се подкрепят
безпрекословно от показанията на св. Д.Д., който е абсолютно незаинтересован
свидетел и който подробно обяснява механизма на извършеното деяние.
На следващо място съдът не споделя
доводите на защитника на подсъдимия адв. К., че показанията на св. Ж., дадени
на ДП / л. 15 от ДП / са компроментирани, тъй като няма как св. Ж. да е
разпитан на 02.11. 2011г. в интервала от 02,55ч. до 03,25ч., а в посочения
период на него му е била оказвана и медицинска помощ от екипа на „Бърза помощ”,
видно от представения фиш за спешна медицинска помощ от 1-2/01.2011г. / л. 58
от делото / на името на М.Ж.. В посочения фиш е посочено, че екипът на „Бърза
помощ” е пристигнал в 09 РУП в 03.05ч. и го е напуснал в 04,15ч. Във фиша за
спешна медицинска помощ на името на името на В.К. / л. 38 от ДП / е посочен
аналогичен час. В самите фишове не е посочено конкретния период от време, през
който е оказване медицинска помощ на всеки един от двамата поотделно. От
хронологията на посочените събития - проведения разпит на св. Ж. и оказаната
медицинска помощ на св. Ж. и на подс. К. се установява, че разпитът на св. Ж. е
започнал преди да е пристигнал
медицинският екип на „Бърза помощ”, който е напуснал 09 РУП 50 минути след приключване на разпита
на св. Ж., т.е. напълно логично е именно в тези 50 минути след разпита на св. Ж.
на последния да му е оказана медицинска помощ, а преди това е оказана помощ на
подс. К..
Съдът счита, че обясненията на подс. К.
не следва да се кредитират изцяло поради следното:
В обясненията си пред съда подс. К. описва
в общи линии фактическа обстановка, аналогична на приетата от съда, като твърди
обаче, че не е нанасял никакви удари на св. Ж.. Неговите обяснения в тази им
част не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, а напротив –
опровергават се от показанията на св. Ж., П.-Й. и Д.. Както беше отбелязано
по-горе съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, поради
което счита, че обясненията на подс. К. в тази им част не следва да се
кредитират. Съдът взе предвид също така, че обясненията на подсъдимия имат
двуяка същност – те са както доказателствено средство, така и способ за защита.
Ето защо съдът счита, че обясненията
на подс.К. следва да се кредитират само в частта им, в които същият не отрича
присъствието си на местопроизшествието и обстоятелството, че е оказал съпротива
на органите на МВР при задържането, но не следва да се кредитират в частта им
относно обстоятелството, че същият не е нанасял удар в лицето на св. Ж..
Съдът кредитира изцяло заключенията на
вещите лица д-р А. и Б. по изслушаната СППЕ на подс. К., неоспорени от
страните, като конкретни, точни и изготвени от лица, притежаващи специални
знания.
По делото са изготвени СМЕ от вещото
лице Г., СМЕ на вещите лица Н., С. и Т. и допълнителна СМЕ , изготвена в
съдебна фаза от вещите лица П., С. и Г... Съдът кредитира заключението на
вещите лица П., С. и Г. като най-пълно и точно и изготвено въз основа на
най-пълно събраните и изследвани доказателства по делото. По двете СМЕ,
изготвени на ДП вещите лица не са ползвали непосредствено записа на
компютърно-томографското изследване, извършено на 04.01.2011г. на св. Ж., а са
се доверили на събраните по делото писмени данни. Назначената в съдебна фаза допълнителна
СМЕ е изготвила заключението си не само въз основа на събраните писмени
доказателства, а и след като се е запознала непосредствено и с резултатите на
извършеното томографско изследване. В състава на тази експертиза е включено и
вещото лице П., който е специалист по образна диагностика и който е имал
възможността непосредствено да се разчете извършеното изследване. Ето защо, без
да подценява компетентността и специалните знания на вещите лица по изготвените
две СМЕ, съдът намира, че следва да да се кредитира именно допълнителната
експетизата, изготвена от вещите лица П., С. и Г., тъй като същата е
разполагала с всички относими по делото доказателства, с които предходните
експертизи не са разполагали.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От така възприетата от съда и описана
по-горе фактическа обстановка съгласно събраните по делото доказателства, обсъдени
по-горе, съдът намира, че подс. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал.2, пр.4-то, т.3, във връзка с чл.130 ал.1, като на 02.01.2011г., около
00:40 часа в гр.С., на бул."Е.", пред мотел „Б.", чрез нанасяне
на удар с юмрук в областта на дясната скула на М.В.Ж. - лице от състава на МВР-
полицейски орган /старши полицай, категория „Е", 02-ра група, 03-ти взвод,
при „Охрана на главни пътища и магистрали" /ОГПМ/-СДВР / причинил на същия лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено при изпълнение на служба от М.В.Ж. - противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред / чл. 6, т. 2 и чл. 7 т. 5 от ЗМВР / по време на
смяната от 19:00 часа на 01.01.2011г. до 07:00 часа на 02.01.2011г. в състав АП
- 225 при ОГПМ - СДВР, 03-ти взвод, 02-ра група.
От обективна страна подс. К. е
осъществил състава на престъплението, за което е осъден, тъй като на посочените
по-горе време и място е нанесъл удар с лявата си ръка в областта на дясната
скула на лицето на св. Ж.. В следствие на този удар се получава травма на
мозъка не директно на мястото на удара, а в противоположната, т.нар. противоудар
/ контра ку / в случая задна лява част –
която травма е описана в медицинската документация и съответства на
субективните оплаквания на св. Ж. /. Вещите лица Г., П. и С. по приетата от
съда допълнителна СМЕ са категорични, че от направеното томографско изследване
на св. Ж. не може да се направи категоричен извод за наличието на контузно
огнище и оток в мозъка на св. Ж., което би било разстройство на здравето,
опасно за живота. Същите твърдят, че претърпяното от св. Ж. мозъчно сътресение
по своята медико-биологична характеристика представлява разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и че е налице е и причинно-следствена
връзка между удара, нанесен на св. Ж. от страна на подс. К. и настъпилото
увреждане на св. Ж..
На следващо място съдът счита, че са
налице от обективна страна и другите признаци на състава на посоченото по-горе
престъпление. Св. Ж. е полицейски служител / старши полицай, категория „Е",
02-ра група, 03-ти взвод, при „Охрана на главни пътища и магистрали"
/ОГПМ/-СДВР – видно от представената на ДП / л.61 / служебна бележка от 14.07.2011г.
на 09 РУП-СДВР / и увреждането му
е нанесено при изпълнение на служебните задължения от страна на последния / противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред / чл. 6, т. 2 и чл. 7 т. 5 от ЗМВР
/ по време на смяната от 19:00 часа на 01.01.2011г. до 07:00 часа на
02.01.2011г. в състав АП - 225 при ОГПМ - СДВР, 03-ти взвод, 02-ра група /.
От субективна страна подс. К. е действал при форма на
вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието и е искал
настъпването им. За наличието на субективната страна на престъплението може да
се съди от действията на подс. К. – от първоначалните арогантни реплики,
отправени към изпълняващия задълженията си по служба св. Ж. /„Пускай го по-бързо, че бързам", „Знаеш ли кой
съм аз. Утре ще си уволнен”/, от нанесения удар на св. Ж., след като последният
се е лигитимирал и му е поискал за проверка документ за самоличност, до
последвалата съпротива от негова страна при опитите на полицейските служители
да му поставят белезници на ръцете.
Съдът оправда подс. К. по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл. 131 ал.2 пр.4 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като по
делото не се събраха безспорни доказателства, че в следствие от нанесения удар
от страна на подс. К. на св. Ж., последния е получил следна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на мозъка с развитие на постравматичен оток,
представляваща временно разстройство на здравето, опасно за живота. От изслушаната
пред съда допълнително СМЕ се установява, че от направеното томографско
изследване са налице обективни, но неубедителни данни за наличие на контузно
огнище в мозъка и мозъчен оток. За да бъде потвърдена такава диагноза е
следвало да се направи контролно томографско изследване на мозъка на св. Ж. до
2-3 дни след първоначалното изследване, а няма данни такова контролно
изследване да е правено. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК
присъдата не може да почива на предположения и всяко съмнение следва да бъде
тълкувано в полза на подсъдимия, съдът призна подс. К. за невиновен и го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение.
Съдът намира, че в случая не е налице
хипотезата на чл.287 ал.1 от НПК и не е необходимо изменение на обвинението от
страна на прокурора, тъй като не са налице основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко
наказуемо престъпление. Ето защо съдът оправда подс. К. по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 131 ал.2 пр.4 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК
и го осъди за по-леко наказуемото престъпление по чл. 130 ал.2 пр.4 т.3 вр. чл.
130 ал.1 от НК.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на наказанието на подс. К.
за извършеното престъпление по от НК съдът взе предвид като смекчаващо вината
обстоятелство чистото му съдебно минало, а като отегчаващи такива отчете
пияното му състояние и упоритостта при преследване на вредоносния резултат,
поради което приема, че следва да му се наложи наказание ЛОС около средния
размер, предвиден в закона.
Ето защо при
условията на чл.54 ал.1 от НК го ОСЪДИ на наказание „лишаване от свобода” от 2 години
/ при законов диапазон от 1 до 5 години ЛОС / . Съдът счете, че целите на
генералната и специална превенции на закона ще бъдат изпълнени по отношение на
подс. К. без да е необходимо същият да изтърпява ефективно наложеното му
наказание, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му
за срок от 3 години.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди
подс. К. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените разноски по делото в размер 1140 лв. / хиляда сто и
четиридесет лв. /, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК 5лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ТОНИ ГЕТОВ/