№ 19991
гр. С., 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110147707 по
описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба от ответниците
писмени доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„М.Е.” ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно, като съдът съобрази, че видно от вписванията в ТР дружеството е с
променено наименование и правно-организационна форма – „Д.Е.“ ЕООД.
С оглед становището на ответниците – не оспорват исковете и представят
доказателства за плащане, заявените от ищеца искания за изслушване на СТЕ и ССчЕ,
следва да бъдат оставени без уважение.
Съдът намира, че исковата молба е останала нередовна, поради което на ищеца
следва да бъдат дадени указания в този смисъл.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 21.05.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и
препис от отговора на исковата молба на ответниците.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за ответниците да посочи размер и период на всяко от вземанията (за
заплащане на цена на доставена от дружеството топлинна енергия, лихва за забава,
начислена върху вземането за топлинна енергия, цена на извършена услуга дялово
разпределение и лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение),
доколкото е налице разминаване между посочените размери и периоди в исковата
молба и в издадената заповед за изпълнение. В случай, че претендира различни от
1
посочените в заповедта за изпълнение суми – да обоснове правния си интерес, като
има предвид, че предмет на разглеждане по иск с правно основание чл. 422 ГПК са
вземанията по заповедта.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба ще бъде върната.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Д.Е.“ ЕООД (с предишно наименование и правно-организационна
форма „М.Е.” ООД).
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от
настоящото определение и за датата на съдебното заседание.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца и от ответниците
документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Д.Е.“ ЕООД в
срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани
с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Й. П. Ж. за заплащане на 1/2 от стойността на ползвана топлинна
енергия и извършена услуга дялово разпределение за топлоснабден имот –
апартамент № 92, находящ се в гр. С., ж.к. К. п., бл. 15, вх. Г, аб. № ******, за
сумите, претендирани от посочения длъжник, както следва: сумата от 4322,64 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 24.11.2016 г. до изплащане
на вземането, сумата от 244,81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до 03.11.2016 г., сумата от 21,60 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 24.11.2016 г. до изплащане
на вземането и сумата от 3,75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.10.2015 г. до 03.11.2016 г.
След постъпило възражение от длъжника Й. П. Ж. по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
2
На основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник Й.
П. Ж. са конституирани наследниците й по закон – Х. П. Ж. и П. П. Ж., като ищецът е
насочил исковете си срещу последните при условията на разделност, като претендира
от всеки от тях ½ от горепосочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците – Х. П. Ж. и П. П. Ж., са депозирали писмен
отговор на исковата молба, в който заявяват, че на 20.09.2024 г. са заплатили на ищеца
сума в общ размер 4344,24 лв., поради което считат, че са погасили чрез плащане
претендираните главници. С молба от 11.11.2024 г. заявяват, че на 06.11.2024 г. са
заплатили сума в общ размер 3876,96 лв., с което плащане считат, че са погасили
изцяло претенцията на ищеца.
Съдът е изпратил посочените молби на ищеца за становище, който с молба от
21.11.2024 г. признава извършените плащания, но счита, че непогасена е останала
дължимата законна лихва върху главниците в размер 24,83 лв., начислена за периода от
20.09.2024 г. до 06.11.2024 г., както и сторените разноски за държавна такса и
претендираното юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
наследодателя на ответниците, съществувало към процесния период, е престирал
(доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното задължение да е
срочно) и настъпване на падежа.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответниците и на ищеца и на основание чл. 153 ГПК
горните обстоятелства не се нуждаят от доказване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3