№ 1957
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110201134 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 20-4332-
003031 от 04.03.2020 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Ж. К. Х. с ЕГН:********** са му наложени две
административни наказания парични глоби за сумата от 100.00 лева за
нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и за сумата от
20.00 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП вр. чл.185 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
1
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Ж. К. Х. управлявал лек автомобил „Нисан Куест“ с рег.
№ **** в гр.София по бул. „Шипченски проход“ с посока на движение от ул.
„Иван Димитров Куклата“ към ул. „Николай Коперник“ на 15.01.2020 г.,
около 16.00 часа. Свидетелите КР. ЛЮБ. АС. и Г. ХР. Т. –
мл.автоконтрольори от СДВР-ОПП спрели процесния автомобил до „Дом на
учените“ за проверка. При проверката жалбоподателят Х. им показал
чуждестранно СУМПС издадено от САЩ с № DD 20190410314EV1838, без
да е било придружено с легализиран превод на български език. При
проверката не се констатирало, че жалбоподателя да не е бил изпълнил към
датата на проверката наложеното му административно наказание с ЕФ №
К/1696900.
Въз основа на АУАН № серия 633777/15.01.2020 г. срещу жалбоподателя
Х. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
20-4332-003031 от 04.03.2020 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на Ж. К. Х. с ЕГН:********** са му
наложени две административни наказания парични глоби за сумата от 100.00
лева за нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и за
сумата от 20.00 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП вр. чл.185 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите от КР. ЛЮБ. АС. и Г. ХР. Т. –
мл.автоконтрольори от СДВР-ОПП , въз основа на които е издадено
обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на
изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал
като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на
такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало
време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
2
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателя Х. е
управлявал МПС със свидетелство за управление, издадено в САЩ,
невалидно на територията на Република България без легализиран превод.
Санкционната разпоредба по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, приета за
приложима от органа, гласи, че който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.
157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според съдебният състав описанието на нарушението в
обстоятелствената част НП по никакав начин не се съпоставя с хипотезите,
описани в санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. На посочената
дата жалбоподателят Х. нито е бил неправоспособен водач, нито е управлявал
МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, нито е
бил загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, нито свидетелството му е било обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Нарушението му е по чл. 161,
т. 3 от ЗДвП, затова същият не е имал легализиран превод на свидетелството
си за управление, издадено в САЩ. Това нарушение, както беше посочено не
попада в нито една от хипотезите на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нещо повече,
за това нарушение изобщо не е предвидено наказание в ЗДвП, поради което е
приложима разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща наказание от 20
лв. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да налага по-лека
санкция, защото в случая, административно-наказващия орган не е събрал
всички относими доказателства, свързани със соченото от жалбоподателя Х.
нарушение на реда на държавно управление.
По силата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат да
3
управляват моторни превозни средства на територията на Република България
с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. Жалбоподателят Х. безспорно е български гражданин и след като е
притежавал валидно свидетелство за управление, издадено в САЩ е напускал
страната, за да му бъде издадено такова свидетелство.
Административно-наказващият орган е следвало служебно да събере
доказателства за това, кога той е влязъл в страната и ако това е станало преди
повече от три месеца от извършване на нарушението да наложи наказание
по чл. 185 от ЗДвП.
В заключение за нарушението по чл.190, ал.3 вр. чл.185 от ЗДвП съдът
намира, че не се доказва жалбоподателят Х. да е управлявал МПС с наложен
ЕФ, за който липсвало доброволно плащане. ЕФ не е приложен. Не е отразено
влязъл ли е в сила. В кой момент. Не са описани конкретни факти. Липсват
доказателства. Свидетелите А. и Т. изначално не излагат такива възприятия за
посочения в НП ЕФ. ЕФ липсва в административно-наказателната преписка.
Липсва извършено нарушение по визирания административно-наказателен
състав.
В контекста на изложеното, въззивната жалба на жалбоподателя Х. е
основателна и доказана, поради което НП следва да се отмени от съда като
неправилно и незаконосъобразно.
Разноски от страните не се претендират и такива не им се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 20-4332-003031 от
04.03.2020 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Ж. К. Х. с ЕГН:********** са му наложени две
административни наказания парични глоби за сумата от 100.00 лева за
нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и за сумата от
20.00 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП вр. чл.185 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5