О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                             

                                                         гр. София, 24.10.2018 г.

             

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година  в  състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                             ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова

                                                              мл. съдия  Андрей  Георгиев

като  разгледа  докладваното  от съдия Коджабашева  ч. гр. дело № 13810 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и чл.577 ГПК.

Образувано е по повод подадена от „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, частна жалба срещу Определение № 953/ 12.09.2018 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на подновяване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 92, том I, peг. № 2170, дело № 82/ 29.03.2012 г. на софийски нотариус с peг.№ 343 на Нотариалната камара, вписана в Служба по вписванията с вх. peг.№ 12183/ 29.03.2012 г., акт № 8, том VI по описа на Служба по вписванията. С доводи, че вписаното заличаване на договорната ипотека от 2012 г., на което съдията по вписванията се позовава, е недействително, тъй като е приложима разпоредбата на § 5 от ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ и няма пречка да се уважи молбата за подновяване вписването на ипотеката, а също и че нищожността на заличаването на вписването следвала от закона- § 5 от ЗИД на ЗБН, поради което и била налице хипотезата на чл.179, ал.3, изр.2 ЗЗД, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията да поднови вписването на посочената договорна ипотека.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице, което е страна в нотариалното производство /жалбоподателят е поискал подновяване на вписване на договорна ипотека/ и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по чл.577, ал.1 ГПК, се явява процесуално допустима. Тъй като жалбоподателят е страна по договора за ипотека, чието подновяване на вписването се иска, то последиците от отказа рефлектират в неговата правна сфера и същият е легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване- съгласно чл.569, т.5 ГПК, според който нотариални са производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон.

С обжалваното определение от 12.09.2018 г., съобщено на молителя на 10.10.2018 г., съдията по вписванията е отказал да впише подновяване на ипотеката от 2012 г., като е приел, че със заличаването й през 2015 г. ипотеката съгласно чл.179 ЗЗД е погасена, като е отпаднала и задължителната предпоставка, която трябва да е налице за вписването на подновяване, а именно надлежно вписана незаличена ипотека. Посочено е в мотивите на обжалвания акт и че заличаването на ипотеката има конститутивно действие и погасява същата, като в Закона за банковата несъстоятелност не е предвиден ред вече заличени ипотеки да бъдат подновявани, поради което се прилагат общите правила на ЗЗД, според които е недопустимо подновяването на заличена ипотека, изключая хипотезата на чл.179 ЗЗД. Само в случай, че актът, въз основа на който е извършено заличаването, е обявен за недействителен, ипотеката може да се впише наново, като в този случай има ред от новото вписване.

Това определение на съдията по вписванията, по преценка на Софийски градски съд, е неправилно и следва да бъде отменено.

Общите правила, уреждащи договора за ипотека, вписването на същия, подновяването на вписването и възможността за ново вписване, са регламентирани в Правилника за вписванията /ПВп/ и в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.4, б.л“ и чл.18 от Правилника за вписванията /ПВп/ вр. чл.166, чл.167 и чл.172 ЗЗД договорът за ипотека се сключва с нотариален акт и се вписва в имотния регистър, като подновяване на вписването на договорна или на законна ипотека става по молба на кредитора, сочеща данните по първоначалната молба за вписване, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, съответно от молбата за учредяване на законната ипотека, или от записката за вписването на ипотеката, ако вписването е било извършено чрез записка, ако не са изтекли 10 години от първоначалното вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване. Съгласно разпоредбите на чл.172 вр. чл.179 ЗЗД действието на вписването трае 10 години от деня на извършването му, заличаването на вписването на ипотеката погасява ипотеката, но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, е обявен за недействителен, то ипотеката може да се впише наново, като в този случай тя има ред от новото вписване.

Специални правила, уреждащи подновяването на вписването на договор за ипотека, обезпечаващ задължения към банка, обявена в несъстоятелност, се съдържат в Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, като тези специални правила дерогират приложението на общите правила. Съгласно разпоредбата на § 5 от ЗИД на ЗБН /обн. ДВ- бр.22/ 13.03.2018 г./ извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на "К.т.б." АД- в несъстоятелност, в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са нищожни; учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред- ал.1; ал.1 не се прилага в случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане- ал.2. Съгласно § 5, ал.3 от ЗИД на ЗБН за времето от поставянето на "К.т.б." АД- в несъстоятелност, под специален надзор до изтичането на 6- месечен срок от влизането в сила на този закон /обн. ДВ- бр.22/ 13.03.2018 г./ по отношение на всички учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения не текат предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие; "К.т.б." АД- в несъстоятелност, може да поднови до изтичането на 6- месечен срок от влизането в сила на този закон всяко едно обезпечение за нов срок.

В случая охранителното производство е започнало по молба на заинтересовано лице- нотариуса, удостоверил подписите върху документа, с който се иска подновяване на вписването /в този смисъл т.9 от ТР № 7/ 25.04.2013 г./. При съобразяване на всички релевантни факти и обстоятелства настоящият съд намира, че искането за подновяване на вписването на ипотеката е основателно, тъй като е имало валиден договор за ипотека, от вписването на който не са изтекли 10 години, като извършеното през 2012 г. вписване е запазило реда си към момента на искането за подновяването му.

Действително по делото е установено, че по молба от 20.03.2015 г. вписването на ипотеката е било заличено. Приложими в случая, обаче, са разпоредбите на специалния закон- § 5, ал.1 и ал.3 от ЗИД на ЗБН /обн. 13.03.2018 г./, с които са прогласени за нищожни заличаванията на вписванията на ипотеки, поискани от квестори/синдици на „КТБ“ АД- в несъстоятелност, в периода от поставянето й под специален надзор до откриване на процедурата по осребряване на имуществото й. „КТБ“ АД е поставена под специален надзор с Решение на БНБ от 20.06.2014 г., а решението за обявяване на банката в неплатежоспособност и несъстоятелност и откриването на производство по несъстоятелност е постановено на 22.04.2015 г. При това положение и предвид обстоятелството, че молбата за заличаване на ипотеката датира от 20.03.2015 г., то заличаването е поискано в срока по § 5, ал.1 от ЗИД на ЗБН, поради което и се явява нищожно по силата на закона.

Неправилен е приетият от съдията по вписванията извод, че в случая приложение намира общото правило на чл.179, ал.3 ЗЗД и тъй като не му е представено решение за обявяване на акта, въз основа на който е извършено заличаването, за недействителен, то искането за подновяване на вписването следва да бъде оставено без уважение. Цитираната специална разпоредба на ЗИД- ЗБН дерогира приложението на общата разпоредба на ЗЗД, като в случая нищожността на заличаването на ипотеката от 20.03.2015 г. произтича от изрична разпоредба на закона. Нищожността не се дължи на пороци, които биха я обосновали в общия случай, поради което и за да бъде подновено вписването на ипотеката не е необходимо прогласяването й със съдебно решение. Следва да се отбележи, че нормата на чл.179, ал.3 ЗЗД урежда хипотеза на ново вписване, при което ипотеката има ред от новото вписване, с каквото искане в случая съдията по вписванията не е сезиран. Заявеното пред него искане е за подновяване на вписването по смисъла на чл.172, ал.1 ЗЗД и чл.18 ПВп, поради което и разпоредбата на чл.179, ал.3 ЗЗД в случая е неприложима, т.е. не е необходимо представянето на решение за обявяване недействителността на акта, на който е основано заличаването на вписването. Предвид изложеното и при съобразяване изричната разпоредба на § 5, ал.1, изр. последно от ЗИД на ЗБН съдът намира, че вписването на договорната ипотека от 2012 г. е действително и е запазило реда си.

Разпоредбата на § 5, ал.2 от ЗИД на ЗБН, предвиждаща изключение от правилото на § 5, ал.1 от ЗИД на ЗБН, по преценка на съда в настоящия случай не намира приложение, тъй като не са налице данни и доказателства погасяването на задълженията по договора за кредит, обезпечен с ипотека, да е извършено чрез плащане. В молбата за подновяване на вписването изрично се твърди, че погасяването на задълженията, обезпечени с договора за ипотека, е било извършено чрез множество прихващания, за което са представени съответни доказателства /изявления за прихващане/, като съдържащите се в преписката данни не опровергават прилагането на този погасителен способ за погасяване на съществуващия към банката кредитен дълг.

Наред с изложеното настоящият съд намира, че освен проверка на редовността на молбата- за необходимото й съдържание и за документите, които следва да бъдат представени с нея, в образуваното по молба по чл.18 ПВп охранително производство съдията по вписванията извършва проверка само дали актът подлежи на вписване и дали са изпълнени изискванията за неговите форма и съдържание. Материално- правните предпоставки на акта се проверяват само в изрично предвидени случаи /в този смисъл ТР № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/ 2012 г. на ВКС- ОСГТК/. Законодателят не е предвидил правомощия на съдията по вписванията да проверява материално- правните предпоставки на акта, чието вписване се иска. Твърденията на молителя, че погасяването на задълженията е станало чрез прихващане, за което са представени съответни доказателства към молбата за подновяване на вписването /изявления за погасяване чрез прихващане/, не се опровергават от други приложени в преписката документи, поради което и са достатъчни за нуждите на производството по чл.18 ПВп вр. с § 5 от ЗИД на ЗБН, за да бъде изключена хипотезата на § 5, ал.2 от ЗИД на ЗБН. Спорът за това дали вземането, за обезпечаването на което е сключен договорът за ипотека, е погасено и за приложения погасителен способ, би могъл да се разреши само по общия исков ред в съдебен процес с предмет: съществуване на вземанията по договора за кредит, за обезпечаване на които е сключен договорът за ипотека.

При тези съображения и като взе предвид обстоятелството, че молбата за подновяване на ипотеката е подадена в срока по чл.172 ЗЗД и чл.18 ПВп вр. § 5, ал.3 от ЗИД на ЗБН, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде постановена отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията за подновяване на вписване на договорна ипотека.

Водим от горното, СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 953/ 12.09.2018 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на подновяване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 92, том I, peг. № 2170, дело № 82/ 29.03.2012 г. на софийски нотариус с peг.№ 343 на Нотариалната камара, вписана в Служба по вписванията с вх. peг.№ 12183/ 29.03.2012 г., акт № 8, том VI на Служба по вписванията.

 

ВРЪЩА преписката на Служба по вписванията- София при Агенция по вписванията- за извършване на исканото с молба вх.№ 59711/ 12.09.2018 г. вписване, ако са налице останалите основания за същото.

 

Определението е окончателно.

                                                       

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                2.

Особено мнение

на младши съдия Андрей Георгиев по определението по
въззивно частно гражданско дело № 13810 по описа за 2018 г. на
Софийския градски съд, IV-б въззивен състав

Не съм съгласен с мнението на мнозинството от състава, че подадената срещу отказ за вписване жалба е основателна.

Същото почива на разбиране за правомощията на съдията по вписванията при прилагане на § 5, ал. 1 и 2 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.). В настоящия случай извлечението от партидата на имота в книгите по вписванията и преписът от молба за заличаване на ипотека, представена от представител на „КТБ“ АД (н.), показват, че ипотеката, чието продължаване се иска, е била заличена преди 2017 г. по искане на кредитора чрез квесторите му, които са приели, че остатъкът от задължението, обезпечено с ипотека, е напълно погасен, без да се посочва по какъв начин е станало това.

Едва с искането за подновяване на действието на ипотеката, по което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ, заявителят – „КТБ“ АД (н.), въвежда твърдения, че задълженията са погасени чрез прихващане. В искането за заличаване на ипотеката на представителите на „КТБ“ АД (н.)не се посочва кой от способите за погасяване на задълженията е настъпил.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че изводът на съдията по вписванията, че с оглед на наличните до момента документи по партидата на имота следва да се приеме, че е налице искане за подновяване на вече заличена ипотека. Това е така, тъй като ипотеката е била заличена по искане на самия кредитор – чл. 179, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Законът не изисква искането за заличаване на ипотеката да се мотивира и при липса на изложени от кредитора аргументи защо е поискано заличаването на ипотеката, съдията по вписванията не може да прави такава преценка. Поради това и съдията по вписванията няма правомощието да проверява дали заличаването е извършено действително и с какви мотиви, както е посочено в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Напротив, той е длъжен да се съобрази с онова, което е отразено в книгите по вписванията освен ако законът не предвижда да се прави и друг вид проверка.

Според жалбоподателката разпоредбата на § 5 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) задължава съдията по вписванията да приеме, че всяко заличаване на ипотека, извършено по молба на квестор, временен или постоянен синдик на
„КТБ“ АД (н.) е нищожно. Но такова задължение обаче не може да бъде вменено на съдията по вписванията, тъй като същата разпоредба предвижда две хипотези относно действителността на такива заличавания – тяхната принципна нищожност (ал. 1) или пълната им действителност в случаите, когато заличаването е извършено след плащане на задължението в пари (ал. 2). Съдията по вписванията не следва да прави проверка по този въпрос, тъй като същият налага събиране на доказателства извън представените от молителя документи. Подобни действия обаче биха излезли извън установената в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС компетентност на съдията по вписванията. Разрешаването на въпроса дали е налице действителна ипотека следва да стане по исков ред.

Следва да се разгледа и въпросът дали в правомощията на съдията по вписванията е да проверява дали ипотеката, чието подновяване се иска, е отбелязана като заличена, или основанията за отказ за подновяването на действието на ипотеката са изброени изрично в чл. 18, ал. 4 ПВ – съдията по вписванията следва да следи само дали е изтекъл 10-годишния срок от вписване на ипотеката или последното ѝ подновяване. Според мен доколкото производството по вписване на възобновяването на ипотеката е различно от това по вписване на нова ипотека след изтичане на срока на действие на предходната, подновяване може да се извърши само за ипотека, която не е отбелязана като заличена. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 18, ал. 4, изречение второ ПВ (съответно чл. 172, ал. 2 ЗЗД) – подновяване се допуска единствено за съществуваща ипотека, а във всички останали случаи е допустимо единствено последващо вписване. Така и в практиката на ВКС, обективирана в Определение № 218/27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г., ІV ГО, е посочено, че подновяването на ипотеката „по характера си е отбелязване по съществуващо вписване“. А за да определи дали едно вписване съществува, съдията по вписванията следва да се ръководи от онова, което се намира в съответните книги по вписванията, а не от материалноправните последици на вписаните изявления, по чиято действителност при оспорване е компетентен да се произнесе единствено съдът в исков процес.

Допълнителен аргумент за извода, че съдията по вписвания не трябва да следи за действителността на извършените по-рано заличавания в производството по искане за подновяване на действието на ипотека, дори и когато те са били поискани от квестори или синдици на „КТБ“ АД (н.), може да бъде почерпен и от текста на разпоредбата на § 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.). Съгласно текста на тази разпоредба нищожни са не вписаните с акт на съдия по вписванията заличавания на обезпечения, а „извършените от квесторите, временните и постоянните синдици“ действия – т.е. за недействителни по силата на закона (ако нормата не противоречи на международен договор или не бъде обявена за противоконституционна) биха се оказали единствено действията на квесторите и синдиците, а не последвалите актове на държавните органи. Последиците от тази недействителност в случаите на заличаване на ипотека пък биха се уредили по правилото на § 5, ал. 1, изречение второ от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.), но с оглед изискването на чл. 179, ал. 3 ЗЗД – ако актът, въз основа на който е направено заличаването, се обяви за недействителен, то тогава недействително би било и заличаването, като съгласно особеното правило на ЗИД на ЗБН тази недействителност би имала действие от момента на заличаването. Въпросът за недействителността на подобни изявления обаче трябва да се реши от съда в исков процес, където да се разреши и въпросът дали се прилага разпоредбата за нищожност на искането за заличаване на ипотека съгласно § 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) или изключението при погасяване на задължението чрез плащане съгласно § 5, ал. 2 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.), ако тези разпоредби се окажат приложими.

В заключение следва да се приеме, че при искане за подновяване на действието на ипотека (чл. 172 ЗЗД) съдията по вписванията има правомощието да приеме, че искането е недопустимо (липсва подлежащо на отбелязване обстоятелство) и да издаде отказ по реда на чл. 32а ПВ, ако установи, че в книгите по вписванията установяват формално погасяване на ипотечното право или са изтекли 10 години от вписването на ипотеката или последното подновяване. Тази преценка се прави формално, като се изхожда единствено от съдържанието на представените документи и извършените в книгите вписвания, отбелязвания и заличавания, а евентуалните спорове не следва да се разрешават в рамките на едностранното и безспорно производство по вписване. Поради това и правилно съдията по вписванията е отказал да впише по реда на чл. 18, ал. 1 – 3 ПВ възобновяване на заличена ипотека. Отказът за вписване следва да се потвърди.

Отделно от това, дори и да се приеме становището на мнозинството от съдебния състав, че съдията по вписванията трябва да презумира, че е налице хипотезата по общото правило на § 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН
(обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.), без да изследва дали е налице изключение, то съдът не следва да прилага тази разпоредба. Причината е, че същата представлява очевидно и безпринципно нарушение на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) – ратифициран, влязъл в сила и обнародван международен договор, по който България е страна. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България когато разпоредба от текущото законодателство противоречи на международен договор, за който са налице посочените по-горе изисквания, вътрешният закон не следва да се прилага.

§ 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) представлява типичен пример за създаване на закон в полза на едно лице (in tuitu personae) – разпоредбата изрично цитира своя адресат – „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), като предвижда и срок за прилагането си – от датата на поставянето на банката под специален надзор – 20.06.2014 г., т.е. с обратна сила. С приемането на тази разпоредба на практика законодателят иска да постави кредиторите на един частноправен субект – „КТБ“ АД (н.) в привилегировано положение спрямо всички  останали лица, които биха могли да учредят ипотеки върху имоти, които някога са били ипотекирани в полза на тази банка. Така ако някой собственик е разчитал, че ипотеката му към „КТБ“ АД (н.) е погасена и се е разпоредил с имота си, изведнъж се оказва неизправна страна, защото е прехвърлил по сделката недвижима вещ, обременена с тежащата в полза на същата банка ипотека. Ако пък имотът е ипотекиран в полза на друг кредитор, то този кредитор ще се окаже изместен от създадените с обратно действие права на
„КТБ“ АД (н.), чиито ипотеки по силата на § 5, ал. 1, изр. второ от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) имат и спрямо неговата по-преден ред.

С това се засягат правата на собствениците по чл. 1, параграф 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС в нарушение на принципа на правната сигурност – всяко лице, върху чийто имот е била учредена ипотека в полза на „КТБ“ АД (н.) не може да разчита на това, че тя е погасена и това погасяване е вписано. С това е засегнато правото на „необезпокоявано ползване на притежанията“, уредено в цитирания текст от Протокол № 1. Става въпрос за правото на необезпокоявано разпореждане с недвижими имоти – единственият вид вещи, върху които може да се учреди ипотека по реда на ЗЗД. Правото на собственост се упражнява необезпокоявано единствено когато е възможно титулярът му да отчужди или заложи (предаде в обезпечение) обекта на това право – така е посочено и в §§ 58 и 63 от решението от 18.12.1996 г. на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по дело Louisidou с/у Турция (жалба № 15318/89).

Намесата на държавата в същото право се състои в това, че върху един имот, за който вече е налично отбелязване, че ипотека в полза на „КТБ“ АД (н.) е заличена, по силата на закона се смята отново за ипотекиран. Това е резултат от пряката на меса на държавен орган – Народното събрание, в евентуалния спор между две частни лица – собственик на ипотекиран имот и „КТБ“ АД (н.). Касае се за хипотезата, разгледана в изречение първо от чл. 1, параграф 1 на Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС – ограничаване на правата, тъй като собствеността върху имотите не е отнета, но се обременява с ипотека, т.е. затруднява се възможността за разпореждане с имота. В § 37 от решението на ЕСПЧ по делото James с/у Обединеното кралство (жалба № 8793/79) и § 51 от решението по делото Belvedere Alberghiera S.r.l. с/у Италия (жалба № 31524/96), изрично е посочено, че не само отнемането на правото на собственост, но и ограничаването му, може да доведе до нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

Няма и никаква разумна причина, която може да оправдае извършената от държавата намеса в полза на конкретно лице. Съгласно чл. 1, параграф 2 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС ограниченията в правото на свободното ползване на притежанията на частни лица са допустими само „в съответствие с общия интерес“. Според § 48 от решението по делото Rosenzweig и Bonded Warehouses ltd.с/у Полша (жалба № 51728/99) това изискване означава, че всяка мярка на ограничение на собствеността следва да преследва разумен баланс между личния и обществения интерес. В конкретния случай мотивите към законопроекта, с който е въведен § 5 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) – налични на http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77851, посочват, че правилото за заличаване на обезпеченията целяло да предотврати злоупотребата на „недобросъвестни лица“. Не е посочено обаче нито какво се има предвид под „недобросъвестност“, нито са цитирани случаи на подобни отчуждавания, нито пък е посочено защо общественият интерес е свързан именно с несъстоятелната банка. Още повече, посочва се, че са налице висящи съдебни процеси, водени поради заличавания на обезпечения на „произволен принцип“ на основание признати от квесторите на банката прихващания. При всеки такъв съдебен процес е възможно да се поиска обезпечение чрез възбрана на имота, обезпечението върху който е вдигнато, а вместо това е предпочетено недискриминационно обявяване на нищожност на всички заличавания на обезпечения.

Посоченото показва, че дори и да има легитимна цел за установяването със закон на нищожност на всички извършени от квесторите и синдиците на „КТБ“ АД (н.) обезпечения, то същото не отговаря на изискването за пропорционалност при преследване на целта – за постигане на целения резултат с най-малко възможно засягане на правата на гражданите. Това изискване е въведено в практиката на ЕСПЧ и цели предотвратяването на злоупотреби от страна на държавата – вж. § 53 от решението по дело Klein v. Austria (жалба № 57028/00), и §§ 69 – 70 от решението по дело Sporrong и Lönnroth с/у Швеция (жалби №№ 7151/75 и 7152/75). В случая вместо да даде право на допълнително обезпечаване в рамките на съдебен процес, законодателят е предвидил автоматично „връщане“ на действието на всички заличени обезпечения само на основание на факта, че заличаването е извършено от квестори или синдици на „КТБ“ АД (н.). С това драстично е нарушен балансът между обществения интерес от защита срещу злоупотреби с активите на несъстоятелна банка и правото на собствениците, погасили по законен начин задълженията си към същата банка, на които ще се наложи едва сега да започнат съдебни процеси за защита на собствеността си, а през това време техните имоти биха могли да бъдат изнесени на публична продан.

При преценката за съобразност с основните права на текста на § 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.), не е без значение и фактът, че прогласяването със закон на нищожност на акта, с който е учредено обезпечение, с обратна сила, се прилага само спрямо едно лице. Във всички останали случаи, в които обезпечението на кредитора е било неправилно заличено – например поради измама, използване на неистински документи и дори насилие, кредиторът няма право да възстанови действието на заличеното обезпечение от момента на заличаването му, а само според правилото на чл. 179, ал. 3 ЗЗД – от влизане в сила на акта, с който се прогласява недействителността на изявлението за заличаване. За една несъстоятелна банка обаче нещата стоят по друг начин. Такова законодателство очевидно третира различните кредитори дискриминационно, поради което е налице хипотеза на дискриминация при упражняването на основни права – изрично забранено от чл. 14 от ЕКЗПЧОС.

Не на последно място, разпоредбата на § 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) има и обратно действие. С това тя накърнява правото на собственост, като се опитва да предреши съдебните процеси, описани в мотивите към законопроекта, чрез законодателна намеса, при това преди да е налице решение по тях. Подобен тип поведение е било описано като несъвместимо с чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС в § 32 от решението на ЕСПЧ по делото Smokovitis и др. с/у Гърция (жалба № 46356/99), тъй като лицата, които имат обосновано очакване, че собствеността им не е обременена с ипотека в полза на „КТБ“ АД (н.), се оказват в невъзможност да упражнят в пълна степен правата си на собственици поради действието на закон, който въобще не отчита дали поведението им при заличаване на ипотеката е било правомерно или не, имало ли е валидно основание за подобно заличаване и т.н.

В цитираното вече решение по делото Smokovitis и др. с/у Гърция (жалба № 46356/99), в § 23 се посочва, че подобен начин на „предрешаване“ на висящи в съда дела относно наличните задължения към „КТБ“ АД (н.) и обезпечението им чрез законодателна инициатива е в нарушение и на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, доколкото съществуването и упражняването на едно спорно право на собственост се решава не чрез средствата на процеса, а по законодателен път. Изключенията от тази забрана според съда следва да бъдат само на основание „съществени причини от обществен интерес“. В случая общественият интерес не може да се приравни на защита на интересите на един правен субект, като некачественото законодателство не може да бъде замествано с последващи мерки с обратна сила при пълна липса на данни дали злоупотребите наистина са съществени.

С оглед на изложеното не съществува основание да се приеме, че съществува значим обществен интерес за приемане на разпоредбата на § 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) – правило в интерес на едно лице и с обратна сила, което накърнява правата на гражданите на собственост – и същата е несъвместима с изискванията на правовата държава и ЕКЗПЧОС.

Поради това според мен отказът на съдията по вписванията следва да се потвърди – на първо място, поради липса на яснота дали по делото следва да се приложи ал. 1 или ал. 2 от § 5 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.), и невъзможността тази преценка да се извърши в едно едностранно производство без участие на собственика на имота; а ако е приложимо правилото на ал. 1 – поради явната несъвместимост на § 5, ал. 1 от ЗИД на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) с основните права, установени от ЕКЗПЧОС и Първия протокол към нея.

 

МЛАДШИ СЪДИЯ: