ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.11.2020 г.
Административен
съд - Русе, в закрито заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, II състав :
Съдия:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
582 по описа за 2020г., прецени
следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод депозирана в съда искова молба от Р.Ю.П. ***, чрез адв.С.С. ***, с която е предявил иск
против Областна дирекция на МВР – София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за сумата от 300.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение по образувано АНД №
98/2020 г. по описа на РС - Сливница,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Русенският
административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено
следното:
На Р.Ю.П. е издаден
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2888390 от ОДМВ –гр.София, с който на лицето е наложена,
на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП, глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посоченият ЕФ е обжалван от П.
пред Районен съд (РС) – София, като е образувано АНД № 17455/2019 г., като в
последствие делото е изпратено по подсъдност на РС – Сливница. В тази връзка на
28.02.2020 г. е образувано АНД № 98 по описа за 2020 г. на същия съд (приложено по
настоящото дело). Насрочени са две съдебни заседания – на 14.05.2020 г. и на
16.07.2020 г. (т. е след приемане на Закона за изменение и допълнение на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г.), като в последното заседание е даден
ход на делото, събрани са доказателствата и е обявено за решаване. Съгласно
постановеното Решение № 260016/16.07.2020 г., влязло в законна сила на
01.10.2020 г., процесния ЕФ е отменен.
Жалбата срещу ЕФ е
подадена от пълномощник адв.С.С., съгласно пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 29.08.2019 г., приложени на лист 8а по АНД № 17455 по
описа за 2019 г. на РС - София). От съдържанието на цитирания договор се
установява, че лицето е заплатило в брой уговореното в договора адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. За съдебното заседание П. е бил редовно
призован, включително и неговия адвокат, но нито жалбоподателя, нито
процесуалния представител са се явили. Не е направено искане за присъждане на
разноски със жалбата, липсва такова и в последствие, като не е представен и
списък на разноските.
При така изложената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск срещу
ОД на МВР - София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 300
лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 98/2020 г.
по описа на Районен съд - Сливница, се явява процесуално недопустим за разглеждане поради следните съображения:
Отговорността за разноски
по конкретно дело е правото на едната страна да иска и задължението на другата
страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза е постановен
съдебния акт. Тази отговорност произтича от процесуалния закон и е уредена от
него, като фактическия състав, от който се поражда, включва: 1. неоснователно
предизвикан правен спор; 2. разноски, причинени от водене на делото по повод
този спор и 3. съдебно решение в полза на претендиращия разноските субект. Тя е
обективна, безвиновна отговорност, но не е отговорност за вреди, защото обхваща
само доказаните в текущия процес разходи на страната. Затова отговорността за
разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който страната
своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отделен иск.
Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно предизвикания
правен спор.
Действително при подаване
на жалбата и образуване на АНД № 17455 по описа за 2019 г. на Районен съд – София
все още не е бил обнародван и влязъл в сила Закона за изменение и допълнение на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г., с който според § 9 от същия, в чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания се създават ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание:
"(3) В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(5) В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. " В последствие
обаче, при изпращането на жалбата по подсъдност в РС – Сливница и образуването
на АНД № 98/2020 г. по описа на съда, както и към датата на последното съдебно
заседание – 16.07.2020 г., цитираното изменение в разпоредбата на чл. 63 ал. 3
– ал. 5 ЗАНН вече е било влязло в сила.
Следователно, считано от
03.12.2019 г., така настъпилата законодателна промяна, създава ред за
реализиране на отговорността за разноски само по висящ процес, в който страната
своевременно е предявила искането си за заплащането им, което изключва
възможността за предявяване на отделен иск по реда на ЗОДОВ, какъвто е
настоящият случай.
В административния процес
отговорността за разноските е уредена в чл. 143 АПК. Според ал. 1 на
цитирания член от кодекса, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Но, за да се постанови съдебен акт в
този смисъл, ищецът е следвало да докаже, че в рамките на процеса е извършил
плащания (разноски), да установи техния размер и разбира се, както вече се
посочи, да предяви искането си за присъждане на понесените разноски в
производството.
В случая, именно в
проведеното на 16.07.2020 г. съдебно заседание по АНД № 98/2020 г., ищецът е
следвал да направи пред Районния съд, наред с искането си за отмяна на
оспореното наказателното постановление, и искане за присъждане на разноски за
тази съдебна инстанция – нещо което в случая не е сторено от страна на П. и неговия
процесуален представител. Този негов пропуск не може да бъде преодолян чрез
предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.
Действително Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 Г. на ВАС
на РБ предвижда допустимост на иска по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, с оглед
липсата на друг предвиден законов ред за овъзмездяване на разходите за заплатен
адвокатски хонорар в производството по оспорване на наказателно постановление,
но с приемането на нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща специален ред, се
дерогира задължителната сила на даденото тълкувание в тази насока.
Крайният извод на съда е,
че наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея
разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл.8, ал. 3 от същия закон и обосновава извод за
недопустимост на обсъжданата искова претенция, което налага същата да бъдат
оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Мотивиран
от изложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р.Ю.П.
***, иск за осъждане на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи - София да му заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се заплатено
адвокатско възнаграждение по образувано АНД № 98/2020 г. по описа на РС -
Сливница, в резултат от незаконосъобразен ЕФ серия К, 2888390, издаден от ОДМВР – София, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 582/2020г.
по описа на АС – Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: