Р Е Ш Е Н И Е №
К., 31.10.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1642/2018 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за разваляне на договор, с който е прехвърлена собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
Ищецът Х.И.Н. с ЕГН ********** чрез адв. Х.Д.П. твърди, че на 03.02.2016 г. с нотариален № 31 том I рег. № 472 д. № 25 от 2016г. на Нотариус Д.К., с Район на действие гр. К., между него и съпругата му - С.Х.Н. с ЕГН ********** от една страна и ответницата в настоящото производство от друга страна, е сключен договор за прехвърляне на имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 35167.505.197.1.25, находящ се в гр. К.***********по кад. карта и кад. регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.505.197, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива - едно, с площ от 68,63 кв.м., с прилежащите части: избено помещение № 25, при съседи на апартамента: на същия етаж: 5167.505.197.1.3;35167.505.197.1.26; под обекта: няма; над обекта: 35167.505.197.1.28 срещу задължението на С.И.Н. ЕГН ********** за гледане на прехвърлителите до края на живота им, като им осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто са водили като прехвърлителите запазили пожизненото и безвъзмездно право на ползване и обитаване на имота. Считано от прехвърлянето на имота и до настоящият момент, приобретателката на имота не полага необходимите грижи и не предоставя -нито лично, нито чрез трето лице дължимото гледане. Твърди, че той е възрастен и с влошено здравословно състояние, страда от бронхиална астма и паркинсон, има нужда от обгрижване и помощ за обичайни дейности и нужди в ежедневието: храна, консумативи, лечение и т.н. Два - три месеца след датата на прехвърлянето на жилището, след престой в болнично заведение, живял в апартамента предмет на сделката за около месец заедно с ответницата - С.Н., мъжът, с който тя живее на семейни и неговата майка. След като една вечер, през зимния сезон на 2016 г. между него и ответницата възникнал спор по отношение мястото му на живеене, нежеланието на С.Н. да „му става санитарка „ и отправените към ищеца заплахи и обиди, той с помощна на съседи от входа напуснал апартамента в ж.к. „И. „ и се установил да живее в гр. П.б.като твърди, че от този момент нататък живее сам в жилище в гр. П.б., не получава помощ от ответницата. За период от близо три години е посетен от внучката си - ответницата по делото само веднъж при това за кратко време. Счита, че са налице предпоставките на чл. 87, ал. 3 ЗЗД- сключен е действителен договор за прехвърляне на недвижим имот, подробно описан по - горе, срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, обективирано в нотариален акт № 31 том I рег. № 472 д. № 25 от 2016г. на Нотариус Д.К., като праводателят - прехвърлител по договора е изправната страна. Длъжникът по двустранният договор - С.И.Н. не изпълнява задължението си нито лично, нито чрез трето лице. Моли съда на основание Чл.87, ал.З ЗЗД да постанови решение, с което да развали изцяло, сключения между него-ищеца и съпругата му - С.Х.Н. ЕГН ********** от една страна и ответницата в настоящото производство - С.И.Н. ЕГН ********** договор за прехвърляне на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.505.197.1.25, находящ се в гр. К.*********по кад.карта и кад. регистри на гр.К., обл. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015 г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.505.197, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива - едно, с площ от 68,63 кв.м., с прилежащите части: избено помещение № 25, при съседи на апартамента: на същия етаж : 35167.505.197.1.3;35167.505.197.1.26; под обекта: няма; над обекта: 35167.505.197.1.28, срещу поемане на задължение за гледане, обективиран в нотариален акт№ 31 том I рег. № 472 д. № 25 от 2016г. на Нотариус Д.К. с Район на действие гр. К., поради пълното му неизпълнение от страна на приобретателката на имота, със законните от това последици. Моли съда да осъди ответницата да му заплати всички съдебни и деловодни разноски, както и разноските за един адвокат.
Ответницата С.И.Н., ЕГН ********** оспорва изцяло предявения иск, счита същия за частично недопустим и изцяло неоснователен. Твърди, че В исковата молба се навеждат доводи и твърдения единствено и само за неизпълнение на задълженията за полагане на грижи от нейна страна към дядо й - Х.И.Н., но в петитума на исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да развали изцяло договора и по отношение на баба й С.Х.Н.. Твърди, че към момента на прехвърлянето на имота, той е бил СИО на прехвърлителите – нейни баба и дядо. Именно поради това заедно всеки от тях й е прехвърлил своята половина. След прехвърлянето на имота, СИО не съществува и при разваляне на договора е допустимо разваляне притежаваната от всеки от прехвърлителите ид.ч., т.е. до ½ ид.ч. Счита така формулирания иск за разваляне на договора по отношение на С.Х.Н. за недопустим, тъй като по този начин се упражняват права от нейно име, без ищецът да има правото и пълномощията за това. С.Х.Н. има самостоятелно право на иск, ако счита, че по отношение на нея договорът за гледане не се изпълнява и тя не получава необходимите и дължими грижи.
Оспорва като неоснователни твърденията, изложени в исковата молба, че от момента на прехвърлянето на имота и до настоящият момент, не полага необходимите грижи на ищеца, както и че за период от близо три години е посетен от нея само веднъж, и то за кратко време. Първоначално ищецът, към момента на сключване на договора, живеел в гр. П.б., в имота, който впоследствие (17.02.2016 г.) прехвърлил на сестра й Х.И.Н., ЕГН **********, срещу задължението за издръжка и гледане. Ищецът не желае да живее в апартамента в гр. К., и по тази причина тя и мъжът, с който живее на семейни начала - С.А., редовно го посещавали в гр. П.б., за да почистват къщата, да му занесат храна и ако е необходимо, да свършат нещо, за което той се нуждае от помощ. Отношенията им били добри, той бил доволен, като даже не й позволявал да стои повече от няколко часа при него. В началото на м. март 2017 г. към 22,30 по телефона се обадил неин съсед (на апартамента в гр. К.), за да й каже, че дядо й не се чувства добре. Намерили кола и отишли , взели го и го завели в МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски" ЕООД гр. К., откъдето го транспортирали веднага до болница „Тракия" в гр. С.З.. При престоя му в болницата, го посещавала ежедневно, като му осигурявала всичко необходимо. След изписването му от болницата, той държал да се прибере в гр. П.б.. Понеже имал нужда от грижи, със сестра си се разбрали, тя да се прибере с него в П.б., за да не е сам ищеца и постоянно да има човек, още повече, че този имот в гр. П.б.е неин и също е прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане. Преди той да се прибере в П.б., тя и С.А., боядисали и изчистили къщата, изпрали и почистили всичко. В деня на изписването му сестра й отказала да се прибере и да се грижи за него. Тогава той дошъл при тях в апартамента в гр. К., за да мога да се грижа за него - да се храни редовно и да приема назначените му медикамента. Водела го на лекар и закупувала необходимите му лекарства. През този период той не е имал претенции и не е изразявал недоволство. След около три месеца, той отново започнал да настоява да се прибере в гр. П.б.. Често на госта му идвал съседа им и ищецът започнал с него да пие алкохол. Опитите й да предотврати това, тъй като е вредно за него и настояването да приема редовно лекарствата си станали повод за влошаване на отношенията им и за решението му да не живее повече при тях. След последната разправия, на другия ден като се прибрала от работа, той си бил събрал багажа и категорично й отказал да го заведе на лекар, за какъвто имали уговорен час, бил й ядосан, че му забранява да пие, като я обиждал и даже й посегнал. От този момент, като отидела в гр. П.б.да го види и да му занесе храна, той я гонел и не я допускал в имота. Тъй като единственият, който можел да се разбере с него бил съжителстващия с нея С.А., той ходел всеки ден да го види как е, да му помага за двора и да му носи храна. Правили няколко опита да подобрят отношенията си, но той винаги я обиждал и я гонел от имота, като казвал, че къщата е чужда и те нямат работа там, отказвал да приема грижите им за него.
Твърди, че съгласно представения нотариален акт № 31, том 1, рег. № 472, дело № 25 / 03.02.2016 г. на нотариус Д.К., задължението, което е поела е за гледане на баба си и дядо си, като им осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто са водили до сключване на сделката. В поетото с този договор задължение не фигурира задължението за издръжка, а съдържанието му е бланкетно с традиционната обща формулировка за този вид договори. Независимо от това обемът на задълженията за гледане и издръжка е достатъчно ясно типизиран в живота. Под изразът „гледане" се влага извършване постоянно потребното за прякото задоволяване нуждите на гледаното лице и то най-малко според стандарта на това лице до сключване на договора. Вторият елемент от задължението - „издръжката" означава, че приобретателят освен да полага личният си труд за гледане на прехвърлителят, трябва да дава сам материалните средства, необходими за нуждите на прехвърлителя. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова ако кредиторът е в забава, то се погасява породи невъзможност, за което длъжникът не отговоря. (Решение № 82 / 05.04.2011 г. на ВКС 4-то ГО, по гр. дело №1313/ 2009 г., постановено по чл. 290 от ГПК). Твърди, че длъжникът по задължението за даване на грижи и издръжка в натура, дължи само точното изпълнение на това което е уговорено и както е уговорено, „съобразно социално-битовите изисквания, присъщи на тези договори“. Изпълнението на задължението за грижи и издръжка изисква съдействието на кредитора. (Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. по гр. дело № 65 / 1966 г. на ОСГК на ВС). Когато последният не изпълнява това си задължение, и неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. В исковата молба липсват твърдения, респ. не са представени доказателства, които да установяват по безспорен начин, че ищецът е имал нужда от грижи и помощ, тъй като не може да се грижи сам за себе си и с доходите си не може да задоволява нуждите си. Не се твърди, че се е обърнал към нея за помощ и тя му е отказала такава. Напротив, той системно и категорично отказва да приеме предлаганите от нея грижи.
През 2015 г. здравословното състояние на прехвърлителката-нейната баба се влошило - напреднал стадий болестта на Паркинсон, което я затруднявало в придвижването и обслужването и тъй като ищецът не се грижел за нея, я взели с баща си да я гледат в гр. К., където той живее. От тогава и досега, те двамата се грижат за нея, купуват й постоянно медикаменти, осигуряват й лекарско наблюдение. Позовава се на чл. 128 ЗЗД, като твърди, че задължението е неделимо, когато това, което се дължи е неделимо по своята природа или по намерението на договарящите. Кога и доколко задължението за гледане, поето по отношение на повече от един кредитор е неделимо е въпрос на преценка на намерението на договарящите по всеки конкретен договор. Съдебната практика отчита значението на волята на страните при договор с няколко кредитора, какъвто е настоящия случай, като посочва, че страните могат да уговорят неделимост на задължението, съгласно чл. 129 от ЗЗД, но това може да стане само изрично в договора, тъй като от естеството (природата) на задължението не следва неделимост за кредиторите, както и да са отношенията между тях, още повече, че тези отношения могат да бъдат променени. Твърди, че задължението за издръжка и гледане, поето спрямо множество кредитори, може да се уговори като неделимо само изрично, но не и мълчаливо. В договора, обективиран в нотариален акт № 31, том 1, рег. № 472, дело № 25/ 03.02.2016 г. на нотариус Д.К., не фигурира такава изрична уговорка. В този смисъл, счита, че искането за разваляне на договора в неговата цялост, се явява освен недопустимо, и неоснователно, тъй като се твърди неизпълнение на задължението единствено и само по отношение на единия кредитор, а не и по отношение на двамата. Именно страните по договора са тези, които определят вида на престацията, а съдът следва да се ръководи от тяхната воля. Предвид това, при разваляне на договора за гледане изцяло и по отношение на двамата кредитори, това би увредило интересите на другия кредитор, тъй като именно по отношение на него не е налице, нито се твърди неизпълнение на поетото задължение. Ако другият кредитор твърди, че по отношение на него е налице неизпълнение, то сам той има право на иск за разваляне на договора по отношение на него.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното у-ие за граждански брак Х.И.Н. и С.Х.К.са съпрузи от 05.05.1963 година когато са сключили граждански и до настоящия момент.
Видно от представения нотариален за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 31 том I рег. № 472 д. № 25 от 2016г. на Нотариус Д.К., с Район на действие – района на Районен съд - К., Х.И.Н. и съпругата му - С.Х.Н. на 03.02.2016 год. са сключили договор, с който са прехвърлили на внучката си С.И.Н. собствения си недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 35167.505.197.1.25, находящ се в гр. К.***********по кад. карта и кад. регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.505.197, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива - едно, с площ от 68,63 кв.м., с прилежащите части: избено помещение № 25, при съседи на апартамента: на същия етаж: 5167.505.197.1.3;35167.505.197.1.26; под обекта: няма; над обекта: 35167.505.197.1.28, който обект представлява апартамент №25, находящ се в жилищна сграда построена върху общинска земя в кв.372, ж.к. „М. Толбухин“ по плана на гр. К.състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с прилежащото му избено помещение №25 с полезна площ 2,52 км.м. и 1,24% идеални части от общите части на сградата и 49 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото срещу задължението на С.И.Н. да гледа на прехвърлителите С.Х.Н. и Х.И.Н. като им осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто са водили до сключване на сделката като прехвърлителите си запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване върху целия имот.
Безспорно в отношенията между страните по делото е, че Х.И.Н. е сестра на ответницата С.И.Н. и внучка на С.Х.Н. и Х.И.Н., на която видно от справката по вписванията в АВ по партидата на Х.И.Н., Х.Н. е прехвърлил през февруари 2016 год. собствеността върху недвижимия си имот – дворно място с къща и лятна кухня в гр. П.б., ул.“Средна гора“ №14 срещу задължение за издръжка и гледане при запазено пожизнено право на ползване на целия имот.
Ищецът не представя писмени доказателства за наличие на здравословни проблеми. Твърденията му, че страда от болест на Паркинсон са недоказани - не се подкрепят от представените по делото доказателства. Видно от показанията на св. Р.Г.ищецът страда от астма.
Видно от представените писмени доказателства, съпругата на ищеца, С.Х.Н. на 23.12.2013 год. е изписана от здравно заведение след прекаран мозъчен инфаркт. Към настоящия момент страда от множество заболявания сред които и Хипертонична болест на сърцето, хипертонично сърце, дислипидемия, болест на Паркинсон.
Видно от признанията на ищеца в проведеното на девети октомври 2018 год. съдебно заседание съпругата му „я настроили срещу него“ и тя го напуснала, взел я синът им да я гледа в дома си в гр. К., където тя живее през последните 4-5 години. /св. Р.Г.Грозев:“Разделени са от приблизително 4-5 год. Баба Стефка не е ходила в гр. П.б.от 2-3 години/. Отношенията между ищецът и синът му от много години са влошени. Ищецът демонстрира силна неприязън към сина си. Ищецът не е поддържал нормални отношения с децата на сина си нито докато те растели, нито след това, в този смисъл към момента на прехвърляне на имотите той не познавал добре хората, на които прехвърля имотите си.
Животът, който ищецът водил до момента, в който прехвърлил собствеността върху двата си имота на ответницата и нейната сестра се изразявал в обитаването на двата имота – апартамента в гр. К.и дворното място с къща в гр. П.б.при преимуществено пребиваване в имота в гр. П.б.. Живеел сам, без съпругата си, преживявайки от личните си доходи - в основната си част от получаваната от него пенсия. След февруари 2016 год., т.е. след прехвърлянето на имотите, се установил да живее в имота в гр.П.б./св. Грозев:“ Живеем в един вход в гр. К., ж.к. „Изток“ от преди да отиде да живее в гр. П.б.- преди 2-3 години. Незнам защо живее в гр. П.б., а не в апартамента в гр. К.“./.
Видно от показанията на свидетеля С.Д.А., инициативата за сключване на сделката изхождала от прехвърлителите - ищеца и неговата съпруга. Те потърсили ответницата и й предложили апартамента срещу задължението за грижи и издръжка. Ответницата обсъдила предложението им със свидетеля С.Д.А., с когото съжителства на семейни начала от 14 години. След като сключили сделката, ответницата и свидетеля С.Д.А. с разрешение на ищеца направили ремонт на прехвърления апартамент и се преместили да живеят в него.
През март 2017 год. ищецът не се почувствал добре, обадил се на съсед /св.Грозев/, който се обадил на ответницата и й предал, че ищецът не се чувства добре. Ответницата /подпомагана от С.А./ веднага се отзовала, намерила автомобил, взела ищеца от дома му в гр.П.б., завела го в болницата в гр.К., откъдето го насочили за лечение в здравно заведение в гр. С.З.. Съпроводили го до С.З., помогнали му при настаняването, посещавали го през ден. Предвид здравословното състояние на ищеца провела разговори със сестра си – другата внучка на ищеца, в чийто дом ищецът живее /в гр.П.б./ относно необходимостта от постоянно присъствие на човек край ищеца до възстановяването му. Вместо сестра си, заедно със св. А. изпрала, почистила, освежила и подготвила лятната кухня – помещението, което към този момент ищецът обитавал в имота в гр. П.б..
Видно от признанията на ищеца в съдебно заседание, приобретателката на имота му в гр.П.б.отказала да се премести при него в П.б./“аз селянка няма да ставам“/ в резултат, на което след изписването му от здравното заведение ищецът по настояване на ответницата заживял при нея в апартамента в гр. К., обитаван още от св. С.А. и от неговата майка по това време. На ищеца била отделена една стая – холът, ответницата и С.А. обитавали спалнята, а майката на св. А. – кухнята. В жилището ищецът прекарал 3-4 месеца. Живеели сравнително спокойно, ответницата се грижела за ищеца/св. Н.А./, добри били отношенията и между ищеца и съжителстващия с ответницата С.А. и неговата майка. Ищецът приемал лекарства, ходел на контролни прегледи. Редовно бил посещаван от съседа си, св. Р.Г., с който прекарвали по няколко часа на ден, почти винаги консумирайки алкохол. Консумирането на алкохол било несъвместимо с приема на назначените на ищеца лекарства. Това притеснявало св. А., който макар да не се намесвал лично, настоявал пред ответницата да взема мерки това да не се случва. След едно подобно посещение на св. Г.по повод забележка на ответницата за въздържане от употребата на алкохол между ищеца и ответницата възникнал спор, който ескалирал до размяна на закани и опит от страна на ищеца за физическа саморазправа. Ответницата била силно разстроена от поведението на ищеца, а ищецът с помощта свидетеля Г.на другия ден, си събрал багажа и реализирал отпреди скарването изказването си намерение да се прибере в дома си в гр. П.б.. /св.А.:“Преди да се скарат със С., той искаше да си отиде в гр. П.б.за известно време и после пак да се върне. Това беше негово желание, което сподели с нас и денят, в който той си тръгна имаше, отпреди скарването, уговорка съседа да го закара в гр. П.б.“/ Още на другия ден ответницата и св. С.А. посетили ищеца в дома му в гр. П.б.. Заявили желанието си да се помирят с него, поканили го да се върне при тях в апартамента в гр. К., но ищецът ги изгонил и им забранил да стъпват в чуждата къща. Въпреки това св. А. ходил при ищеца в гр. П.б.още няколко пъти, носил му храна – предимно сготвено от ответницата специално за нето, каквото той харесва. Ищецът се държал лошо със св. А. и категорично заявил, че не желае да вижда ответницата. Опитите на св. А. да помири ищеца и ответницата останали без резултат/св. Н.А./.
Ответницата работи. Поне два пъти седмично посещава съпругата на ищеца в гр. К., в дома на сина й /баща на ответницата/, където тя живее поради нуждата от постоянен надзор предвид множеството сериозни здравословни проблеми, които има. Ответницата я храни, къпе я, грижи се за нея, отзовава се на желанията й.
Ищецът не твърди и не претендира, че има незадоволени потребности от средства, т.е. от издръжка. Не търсил средства от други хора и не е разчитал на други хора за средства за задоволяване на потребностите си. Това се потвърждава и от показанията на св. Грозев, който се е отзовавал на молби на ищеца за услуги, като ищецът винаги е заплащал разходите, които св. Г.има по повод извършваните услуги. /св.Грозев:“Х. не е искал от мен помощ за друго освен да го закарам до гр. П.б.. Помагал съм му за двора в гр. П.б., рязал съм дървата, пръскал съм асмата.“ .. „Плевнята му имаше нужда от ремонт и аз му помогнах да закараме материалите с моя микробус. Той си извика майстори за ремонта. Карал съм го където ми каже – гр. П.б., гр. К.. Плаща си горивото за транспорт.“/. /св.Мартинов:“Виждал само приятелят на Х.-Румен да идва в гр. П.б.. Последно го видях там да бере асмата.“/.
Исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящото производство е подадена на 25.08.2018 год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният от ищеца иск за разваляне изцяло на договора, с който е две лица са прехвърлили съсобствеността върху имота си на едно лице срещу задължението това лице да им осигури спокоен и нормален живот какъвто са водили до сключването на сделката по причина неизпълнение на задължението на това лице да полага грижи към единия от прехвърлителите е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Вярно е, че поетото от ответницата задължение за осигуряване на нормален и спокоен живот какъвто ищецът и неговата съпруга са водили до 03.02.2016 год. е неделимо, т.е. неизпълнението на задължението към едно от тези лица /ищеца, респ. неговата съпруга/ съставлява по отношение на кредитора по сделката пълно неизпълнение на поетото с договора задължение. Това е така понеже притежателя на правото на собственост /в конкретния случай – всеки един от съсобствениците/ е прехвърлил на ответницата само и единствено своето право на собственост срещу задължението да бъде осигурен нормален и спокоен живот на две лица - едното от които е самият прехвърлител, носителя на правото на собственост, а другото е посочено от него лице - бенефициент, в случая съпруг, респ. съпругата на прехвърлителя.
Налице е неизпълнение на поети от ответницата към ищеца задължения с договора по нот. акт № 31 том I, рег. № 472, дело 25/2016 година, което неизпълнение е такова, че предвид алеаторния характер на договора е равно по последици на пълно неизпълнение на поетото към ищеца срещу прехвърлената от него собственост задължение.
Неизпълнение на поетото с договора от 03.02.2016 год. задължение към С.Н. не се твърди. Ищецът не излага твърдения за наличието и на незадоволена негова конкретна нужда от средства за храна, режийни разноски, дрехи, лекарства и др. В договора няма уговорено задължение за съвместно живеене на кредитора и приобретателя, напротив – кредиторът си е запазил правото да ползва целия имот, което само по себе си изключва живеенето в този имот общо домакинство с длъжника.
Ищецът претендира, че е налице неизпълнение на поетото от ответницата задължение за полагане на грижи и оказване на внимание. Съдържанието на задължението за полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя по обем и вид се определя от конкретната нужда на ищеца и възможността/ респ. невъзможността/ той да се справи сам със задоволяването й.
Ищецът има нужда от грижи, включително приготвянето на храна, помощ в поддържането на домакинството, оказване на съдействие при полагане на грижи за здравето си и др. които грижи обаче от лятото на 2017 год. той отказва да приема, въпреки неколкократно заявеното от ответницата желание да се грижи за него. Не се събраха доказателства по делото, от които да се направи извод, че отказът на ищеца да приеме грижите на ответницата е основателен или разумно обоснован.
Макар и необосновано неприемането на предлаганото изпълнение на задължението, изразяващо се в неоказване на съдействие, респ. неприемане от страна на ищеца на грижите, не освобождава ответницата от поетото с договора задължение. За да бъде изправна страна по договора ответницата следва да престира ежедневно насрещната престация по сделката, което изпълнение в случай на необосновано неоказване на съдействие от страна на прехвърлителя, се реализира чрез незабавно трансформиране на задължението от задължение в натура - в парично задължение. Трансформацията се извършва незабавно, а ако неприемането на изпълнението продължава разрешаването на въпроса относно конкретното съдържание на трансформацията се разрешава от съда. Налице е неизпълнение на поетото с договора по нот. акт № 31 том I, рег. № 472, дело 25/2016 година задължение към ищеца Х.Н. от ответницата С.Н. за времето от лятото на 2017 год. и до настоящия момент, което въпреки, че се дължи на неприемането на изпълнението от страна на кредитора, не освобождава ответницата от последиците от неизпълнението.
Въпреки, че е налице неизпълнение на поето по договор задължение спрямо един от прехвърлителите, което неизпълнение по последици се приравнява на пълно неизпълнение, искът на ищеца така както е предявен пред съда е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. С договора по нотариален № 31 том I рег. № 472 д. № 25 от 2016 г. на нотариус Д.К. ищецът е прехвърлил на ответницата само притежаваните от него в съпружеска общност една втора идеални части от правото на собственост върху имота – апартамент в гр. К., срещу задължението на ответницата да осигури на него и на неговата съпруга нормален и спокоен живот какъвто са водили до 03.02.2016 год. Срещу така прехвърлената от ищеца една втора идеална част от имота, ищецът не разполага с правото да иска пълното разваляне на договора, т.е. разваляне на сделката и в частта, в която той не притежава права, не е прехвърлял права и за която част той не разполага с оправомощаване да предявява права към ответницата. С Решение №82/05.04.2011 год. постановено по гр.д. №1313/2009 год. на четвърто г.о. на ВКС, ВКС е приел, че „когато собствеността на имота е прехвърлена срещу задължението за издръжка и гледане на две лица, ако в нотариалния акт не е уговорено изрично друго, половината от прехвърленото е за издръжката и гледането на едното, а другата половина за издръжката и гледането на второто лице и неизпълнението по отношение на единия от кредиторите е основание за разваляне на договора за половината от прехвърленото.“ Настоящият съд счита, че в сделката за притежаваната от неговата съпруга една втора идеална част от правото на собственост върху имота-апартамент в гр. К., която своя една втора идеална част тя е прехвърлила на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане, ищецът е само бенецифиент. Той е ползващо се лице, лице, в чиято полза е сключен договора между С.Н. и С.Н.. Като бенефициент, ищецът може единствено да иска от ответницата С.Н. изпълнение на поетите задължения, което му дава право на обилигационен, а не на конститутивен иск срещу приобретателката на имота.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че е налице пълно неизпълнение на всички поети с договора задължения – по отношение на поетите с договора задължения, които са престация срещу притежаваната от втората прехвърлителка идеална част от правото на собственост върху имота, неизпълнение не се твърди и не се доказа.
Съдът следва да се произнесе основателността на заявения по вид и обем с исковата молба иск, поради това, че предвид характера и целите на настоящото производство частично уважаване на заявената от ищеца претенция за цялостно разваляне на договора противоречи на заявения от ищеца правен интерес. Частичното уважаване на претенцията на ищеца , равнозначно на частично разваляне на сделката не съвпада със заявените интересите на ищеца и създава предпоставки за тяхното увреждане. При частично уважаване на иска – разваляне на сделката само до размера на притежаваната от ищеца идеална част от съсобствеността върху имота, се създава правна ситуация, която не съответства на целените от ищеца правни последици от воденето на иска – вместо да получи мота си, частичното уважаване на претенцията на ищеца ще доведе до възникване на съсобственост между ищеца и ответницата, с произтичащите от това последици.
Страните представят списък на разноските.
Разноските на ищеца възлизат на 109 лв. за държавна такса /л. 11/ и 850 лв. за адвокатски хонорар. Документ за направени разноски за 11лв. платена такса за вписване на искова молба не се представя.
Разноските на ответника възлизат на 855 лв. за адвокатски хонорар.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК ищецът следва да плати на ответницата направените от нея разноски в размер на 855лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Х.И.Н. с ЕГН ********** *** чрез адв. Х.Д.П. против С.И.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** иск съдът да развали ИЗЦЯЛО сключеният по нот. акт № 31, том I, рег. № 472, дело 25/2016 г. договор, с който Х.И.Н. с ЕГН ********** и съпругата му - С.Х.Н. ЕГН ********** от една страна прехвърлят на С.И.Н. ЕГН ********** собствения си недвижим имот, съпружеска имуществена общност, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.505.197.1.25, находящ се в гр. К.*********по кад.карта и кад. регистри на гр.К., обл. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015 г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.505.197, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива - едно, с площ от 68,63 кв.м., с прилежащите части: избено помещение № 25, при съседи на апартамента: на същия етаж: 35167.505.197.1.3; 35167.505.197.1.26; под обекта: няма; над обекта: 35167.505.197.1.28, който обект представлява апартамент №25, находящ се в жилищна сграда построена върху общинска земя в кв.372, ж.к. „М. Толбухин“ по плана на гр. К.състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с прилежащото му избено помещение №25 с полезна площ 2,52 км.м. и 1,24% идеални части от общите части на сградата и 49 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото срещу срещу задължението на С.И.Н. да гледа на С.Х.Н. и Х.И.Н. като им осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто са водили до сключване на сделката на основание пълното му неизпълнение от страна на С.И.Н..
ОСЪЖДА Х.И.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.Н., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 855 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: