№ 15079
гр. София, 08.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110157445 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД срещу Ц. Т.
П..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
сключил с ответницата договор за предоставяне на кредит от разстояние №
../15.03.2021 г., във формата на електронен документ, чрез регистрация в уебсайт с
електронен адрес: www.minizaem.bg, като ответницата, в качеството й на
кредитополучател, потвърдила желанието си за сключване на договора чрез въвеждане
в платформата на кредитодателя на персонален четирицифрен код и последващ
телефонен разговор. В тази връзка, в полза на кредитополучателя била предоставена в
заем сума в размер на 2500 лв., която последният се задължил да върне с изплащането
на 24 на брой ежемесечни погасителни вноски, от които 23, в размер на 104,17 лв., и
последна 24-та вноска на стойност 104,09 лв., дължими в периода 14.04.2021 г. –
05.03.2023 г. В договора било предвидено и задължение за заплащане на договорна
лихва при фиксиран лихвен процент от 40,15 %. Сочи, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора, като не е заплатила главница в размер на 208,34 лв.,
представляваща погасителни вноски с падежи 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г. Твърди, че
ответницата дължи заплащането и на уговорената възнаградителна лихва за периода
06.10.2022 г. - 05.12.2022 г., в размер на 30,89 лв. Сочи, че за процесните вземания
разполагал с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 17954/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, срещу която
ответницата възразила. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответницата
му дължи сумата от 208,34 лв. – погасителни вноски за главница по кредита с падежи
05.11.2022 г. и 05.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
1
на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 30,89 лв. – договорна лихва, начислена върху стойността на
главницата за периода 06.10.2022 г. - 05.12.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. М., е подала отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Навежда доводи за
нищожност на процесния договор поради липсата на уточнение относно разходите,
които формират отразения в договора ГПР в размер на 48,30 %, което противоречало
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че в договора не е отразен
действителният размер на уговорения лихвен процент. Излага доводи, че предвидената
в договора неустойка не е отразена при формиране на посочените параметри на заема,
доколкото стойността й представлявала сигурна печалба за кредитора. Твърди, че
клаузата относно дължимата възнаградителна лихва по договора противоречи на
добрите нрави, за което излага съображения. Счита, че предвид недействителността на
процесния договора е задължена единствено за заплащането на главницата по заема.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 6 ЗПФУР.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
следва да бъде отделено обстоятелството относно наличието на сключен помежду им
договор за предоставяне на кредит от разстояние № ../15.03.2021 г., по силата на който
в полза на ответницата е била предоставена в заем сума в размер на 2500 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК е
да докаже, че по силата на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит между страните ищецът е предоставил на ответника заетата сума, а в тежест на
ответника е възникнало задължение за връщането й, заедно с възнаградителна лихва в
претендирания размер; както и че е настъпил падежът на паричните задължения.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 17954/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 169 състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на задачите, формулирани по т. 2 и т. 3 от исковата молба, както и на
следните въпроси: 1/ Какви плащания е извършила ответницата за погасяване на
задълженията по сключения договор за предоставяне на кредит от разстояние №
../15.03.2021 г.? 2/ Какъв е процентът на ГПР по договора за кредит, в случай че
предвидената в чл. 3, ал. 2 от същия неустойка, в размер на 1088,22 лв., бъде
включена при изчисляването му? 3/ Надвишава ли пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
2
на Министерския съвет на Република България, установеният ГПР по договора, ако
при формирането му бъде включена и предвидената в чл. 3, ал. 2 неустойка?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца „..“ ЕООД, че невнасянето на определения
депозит в указания срок може да бъде преценявано от съда съобразно чл. 161 ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д., която да се призове след внасяне на
определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
техническа експертиза по делото, тъй като същата не е необходима с оглед отделените
като безспорни по делото факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по чл. 190, ал. 1 ГПК,
тъй като не е необходимо, доколкото по делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на относимите към предмета на спора въпроси.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него до първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.024 г.
от 10.10 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3