РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. гр. Лом, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20211620101060 по описа за 2021 година
Исково производство по реда на чл.422 ГПК
Ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД с правоприемник „Електрохолд
Продажби“АД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към С. Т. П., с ЕГН
********** в размер на 2864,06 лв.- главница и 701,98 лихва. В резултат на
това било образувано ч.гр.д. № 2073/2020 г. по описа на ЛРС и издадена
заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и поради това бил предявен настоящият установителен иск.
Ищецът поддържа, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, одобрени
с решение на ДКЕВР и влезли в сила,сочи че се намира в договорни
правоотношения с ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия
срещу заплащане. По силата на разпоредбите от общите условия, ищецът е
поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на потребление
на ответника, а именно: открита партида № 10491214, договорна сметка
300250700256 и аб.№ 63004505001,с адрес с. З, ул.“К.“ № *.
Ответника пък от своя страна, съгласно общите условия, се е задължил
1
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите. В
изпълнение на задълженията си по договора ищецът доставил на обекта на
ответника електроенергия, която не е заплатена.
Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия, ответника
дължи и законна лихва в общ размер от 701,98 лв. за периода от 13.01.2018 г.
до 14.12.2018 г. За задължението били издадени фактури . На потребителя са
съставени 3 броя констативни протоколи, както следва: КГ№№
3021493/21.12.2017 г.. 3023346/09.05.2018 г. и 3024458/11.09.2018 г. И при
трите проверки е констатирано едно и също: потребителят е директно
присъединен към електропреносната мрежа, без консумираната от него ел.
енергия да преминава през СТИ и съответно да се заплаща.Преди проверките
бил и контакт с органите на полицията /отразено на стр.1 от КП/..които са се
отзовавали на сигналите подадени на телефон ,,112" и са изпращали свой
представител, който е присъствал на проверката и е подписал съставения
протокол /видно от страница 3/. Навежда твърдения, че има съдебна практика
на ВКС, според която тъй като протоколът се подписва от полицай и в
рамките на изпълнение на служебните му задължения, същият има характера
на официален удостоверителен документ - Решение № 104 от 16.08.2016 г.
т.д. № 1671/15 г., I т.о., ВКС. Решение № 7076 от 13.09.2016 г. по в. гр. д. №
1207/2016 г. на Софийски градски съд. Решение № 7077 от 13.09.2016 г. по в.
гр. д. № 330/2016 г. на Софийски градски съд, Решение № 7316 от 04.10.2016
г. по в. гр. д. № 5831/2016 г. на Софийски градски съд, Решение № 7827 от
27.10.2016 г. по в. гр. д. № 3181/2016 г. на Софийски градски съд, Решение №
3550 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 2017/2016 г. на Районен съд - Варна, други.
Поради направените констатации служителите на „ЧЕЗ Разпределение
България" при всяка от проверките са възстановявали нормалната схема на
свързване на електромера, което е протоколирано на стр. 3 от
протокола.Предприети са и посочените в т.4 на стр.З от КП действия след
проверката. С изключения на първата описана проверка, проверяваният
електромер не е запечатван и не е изпращан за метрологична проверка от
независима лаборатория в Българския институт по метрология, тъй като се
касае за промяна в схемата на свързване, а не манипулация вътре в самия
електромер съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/- приети от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ, в сила от 16.10.2013 г., когато са обявени на страницата на
ДКЕВР и публикувани и в ДВ на 12.11.2013 г. Проверките обективирани в КП
№3021493/21.12.2017г.,3023346/09.05.2018г. и 3024458/11.09.2018г..
установявали по категоричен и безпристрастен начин извършването промяна
схемата на свързване на СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло
потребяваната ел. енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
тях, като регламентират принципите на измерване, начините и местата за
2
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена. неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, който ред се предвижда в ПИКЕЕ.
Въз основа на КП № 3021493/21.12.2017 г., 3023346/09.05.2018 г. и
3024458/11.09.2018 г. на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена
корекция на количествата електрическа енергия на клиента.
При всеки един от случаите е преизчислена сметката за доставената,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия по ПАРТИДА /БИЗНЕС
ПАРТНЬОР/ № 10491214, Договорна сметка: 300250700256 и аб. №
********** - с адрес на потребление: с. З. ул. ..К" 7, е от датата на всяка една
от проверките за максимално 90 дни. съгласно разписаното в ПИКЕЕ като
във всеки един от случаите е съобразявано обстоятелството за наличие на
предходна проверка.
Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл. 48, ал.1 от
ПИКЕЕ /действащ и към момента на извършване на процесната проверка/.
В резултат на проверките са издадени предложения за корекция на
сметка /които прилагам/, съгласно които е изчислено потреблението
(извършена е корекцията) на база извършеното измерване. Потребителят е
уведомен по надлежния ред за всяка една от извършените проверки,
посредством уведомителни писма, които прилагам.
Издадени са 3 броя фактури, както следва:
1. № **********/29.12.2017 г., на стойност 836,00 лв., във вр. с КП
3021493/21.12.2017 г.,
2. № **********/14.05.2018 г., на стойност 760,01 лв., във вр. с КГ1
3023346/09.05.2018 г. и
3. № **********/14.09.2018 г., на стойност 1268,05 лв., във вр. с КП
3024458/11.09.2018 г.
Потребителят бил уведомен за всички тези обстоятелства с изпращане на
уведомително писмо, ведно с описаните фактури за всеки един от случаите.
Твърди също, че при ежемесечното отчитане на електромера не се изпраща
специализиран екип за проверка целостта на пломбите. Отчетника не е
оборудван с технически средства да установи проблеми в целостта на
устройството и измерването. Поради това ежемесечното отчитане на
електромера не се счита за проверка в този смисъл чл. 44. ал.2 от Правилата
за измерване на количеството ел. енергия приети от ДКЕВР.
Въз основа на това корекцията за всеки един от описаните случаи е направена
на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия, приети от ДКЕВР и влезли
в законна сила към датата на извършване на проверката и съставянето на
процесиите констативни протоколи и издадените следствие на тях фактури.
ЗЕ изрично посочва в чл. 91. ал. 2. че сделките с електрическа енергия се
извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата, приети от
комисията Правилата за измерване на количествата електрическа енергия в
сила към процесния период, приети от ДКЕВР по делегация на чл.83, ал.1, т.6
3
от ЗЕ, според който експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в тях. като регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
Същите са в сила от датата на обявявяването им на страницата на ДКЕВР
/чл.83, ал.2 и чл.13, ал.8 от ЗЕ/, но към датата на процесната проверка и на
издаване на протокола на БИМ вече са били и публикувани в ДВ.
Разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ предвижда няколко хипотези,
попадащи в две основни групи, съответно по ал. 1 и ал. 2 В ал. 2 е друга
хипотеза, която се отнася до промяна на схемата на свързване. Т.е. СТИ само
по себе си е изправно, но схемата му на свързване към мрежата е променена
по такъв начин, че пак се стига до неизмерване изцяло или отчасти на
консумираната електрическа енергия. В този случай ДКЕВР не е предвидил
изискване за метрологична експертиза, тъй като в самият електромер няма
неизправност, която да бъде установена чрез нея.
Тези случаи са уредени в чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, според който, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който е
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.“
Това изискване в случая е било спазено, тъй като и на двете проверки е
присъствал служител на МВР.
Поради това моли съда да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца исковата сума. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който особения представител на ответницата счита,
исковете за допустими, но неоснователни. Ответната страна твърди, че
ответника няма облигационна връзка с ищеца, не е и представен договор за
доставка на ел.енергия в процесния имот. От друга страна, намира че следва
да се приложи погасителната давност, тъй като това били периодични
плащания. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
В о.с.з. проведено особения представител на ответника поддържа
отговора и моли съда да отхвърли иска, като неоснователен, представя
писмено становище, с което доразвива застъпената теза.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа
на приложимото право намери за установено следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК.
По ч.гр.д.2073/2020г. ЛРС е издадена заповед № 260553 от 31.12.2020г.,
за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя-настоящ ищец,
4
против ответника, за сумата от 2864,06лв., главница/начислена при установен
случай на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия за клиентски №
3002500700256, както и 701,98 лв. лихва за периода 13.01.2018-14.12.2020,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението, до изплащане
на вземането и разноски по заповедното производство. Издадена е заповед по
чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, и съдът е указал на
заявителя в 1-месечен срок да предяви иск относно вземането си. В срока е
депозиран иск по чл.422 ГПК.
В процесния имот са извършвани проверки, съобразно предвидените за
това правила и е констатирано промяна на схемата за свързване, съставени са
КП /3 бр./, с които е установено намесата в измервателното система.
Присъствал е и служител на РУ Полиция.
Приета е по делото и СТЕ изготвена от в.л. М.Б..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на
доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
По делото е безспорно, че ответника е краен снабдител и притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия,както и , че
ищецът е предоставял електрическа енергия в процесния период на
посочената в исковата молба стойност за обект по открита партида №
10491214 с аб.№ ********** и с адрес: с. З., ул.К. № *.
По възражението дали ответника , че липсва подадено заявление за
присъединяване към електропреносната мрежа, а оттам и липса на
облигационна връзка, съдът намира следното:
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на
едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ; „Клиент на едро“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел
препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от оператор
на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с
5
цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. В случая без съмнение е
налице хипотезата на „Краен клиент“. От друга страна съгласно Общите
условия на договорите за продажба на електирческа енергия на ищцовото
дружество одобрени с решение на ДКЕВР
клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот
/има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6, ал. 2 ОУ/,
присъединен към електроразпределителната мрежа на съгласно
действащото законодателство.
Затова получателят на процесните фактури – ответника по делото има
качеството клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот, с
адрес: с. Зр, ул.“К. № . Безспорно е, и това, че ищцовото дружество е „Краен
снабдител“ по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а ЗЕ и продава
електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 3 и
ал. 4 ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от
клиентите, като крайният снабдител е длъжен да публикува одобрени от
ДКЕВР общи условия на договорите най - малко в един централен и един
местен всекидневник и те влизат в сила в тридесетдневен срок от
публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен снабдител
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е
възползвал от горепосочената правна възможност, следва да намерят
приложение установените в чл. 298, ал.1, т. 2 Търговския закон последици, а
именно: общите условия на ищеца – краен снабдител стават задължителни за
потребителя с последователното изтичане на посочените два периода. При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по
повод предоставяните от ответника услуги /на основание чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, то
следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия. Поради
това от данните по делото се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение, като по делото са представени Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца и се установи, че
собственик на процесния имот е получателят на фактурите. Още повече, че по
аргумент от чл. 155, предл.1 ГПК, както посочените общи условия, които са
достъпни в интернет сайта на ищеца, така и решение на ДКЕВР съставляват
общоизвестни факти като такива същите не се нуждаят от доказване. С оглед
на това при преценка наличието на облигационна връзка между страните,
следва да се съобразят Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, с правоприемник
„Електрохолд Продажби“АД.
По делото няма спор, че ответника през този период не е изплащал
никакви задължения. Поради двустранния характер на правоотношението
6
между ищеца и ответника за двете страни са възникнали насрещни
задължения. Ищецът като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави
тези услуги, а насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати
тяхната стойност в посочения срок
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените в
исковото се явява основателна и като такава следва да бъде уважена
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. Т. П.,
ЕГН ********** дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК175133827 с
правоприемник: „Електрохолд Продажби“АД сума в размер на сумата
2864,06 лв./две хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и шест ст./,
представляваща неплатени суми по фактури №*********/29.12.2017 г., на
стойност 836,00 лв., във вр. с КП 3021493/21.12.2017 г.,№
*********/14.05.2018 г., на стойност 760,01 лв., във вр. с КП
3023346/09.05.2018 г. и № *********/14.09.2018 г., на стойност 1268,05 лв.,
във вр. с КП 3024458/11.09.2018 г. , лихва за периода 13.01.2018г.-
14.12.2020г. в размер на 701,98 лв./седемстотин и един лева и деветдесет и
осем ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.12.2020г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Т. П. , с ЕГН ********** да
заплати на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК175133827 с правоприемник:
„Електрохолд Продажби“АД сума в размер на 138,32 лв./сто тридесет и осем
лева и тридесет и две ст./, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2073/2020 г. ЛРС, както и сума в размер на 1144,00
лв./хиляда сто четиридесет и четири лева/ в исковото производство, от които
за особен представител-480,00 лв., ю.к. възнаграждение-300,00 лв., за вещо
лице-200,00 лв. и ДТ-164,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7