№ 15179
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Г. Н...
като разгледа докладваното от С. Г. Н... Гражданско дело № 20221110111433
по описа за 2022 година
при участието на секретаря ...., като разгледа гр.д. № 11433 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т....” ЕАД, ЕИК .... срещу А.
К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Е......, с която се иска
да бъде признато за установено спрямо ответника че дължи 3512,41 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2017г.
до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 373,42 лв. за периода 15.09.2018г.,
до 03.06.2020г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2017г. до
04.2019г. в размер на 62,09лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 11,68
лв. от 01.07.2017г. до 03.06.2020г., ведно със законните лихви върху двете главници,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т.... АД на клиенти за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от “Т....” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по
отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да
1
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът
използвал доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия
момент не е заплатил задължението си.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба с
който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение между
страните. Сочи, че между страните липсвал договор за услугата дялово разпределение.
Изтъква, че сумите са начислени единствено въз основа на извлечения от сметки, които
са изготвени едностранно от ищеца. Оспорва извършеното топлинно счетоводство.
Намира че претендираните вземания са погасени по давност.
Третото лице – помагач взима становище за основателност на предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №24153/2020г.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
2
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №
143, том IX, нот. д. № 1743/1988 г. от 14.12.1988 г. се установява, че К..... признат за
собственик на следния недвижим имот: ап. 2, находящ се в гр. София, ж.к. „И.. като от
представеното удостоверение от СО – р-н „Изгрев“ с ихз. № 92-00-343(1)/17.10.2012 г.
се установява, че административният адрес на бл. № 74 в ж.к. „Изток“ е гр. София, ул.
„Е....
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
253/16.02.2024 г. на К..... се установява, че е починал на 05.12.1996 г., като е оставил за
свои законни наследници съпругата си Ста... Б., починала на 17.05.2009 г. и дъщеря си
А. К. Б.. От представеното удостоверение за наследници на Ста... Б. с изх. №
267/19.02.2024 г. се установява, че след смъртта си е оставила за свой законен
наследник дъщеря си А. Б..
Представен е по делото и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
поемане на задължение от 06.03.2020 г., обективиран в НА № 167, том II, рег. № 5472,
дело № 316/2020 г., по силата на който А. Б. е прехвърлила на дъщеря си Н.. следния
свой собствен недвижим имот: ап. 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „. като
прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
имота.
Следователно се установи, че през процесния период ответникът е бил битов
клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.
№38330, относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
3
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150
от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост - отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Т....с“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закона и договор
при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на
вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми
за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период ФДР
„Т....с“ ЕООД е извършвала дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие
с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № 38330. Установява се още, че през
процесния период измервателният уред е бил в техническо годно състояние.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на претендираната сума от ищеца в размер на 3 512,41 лв. за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
4
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение
за абонатен № 38330. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза стойността на непогасената главница за дялово разпределение
възлиза на сумата от 62,09 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платил на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и такса
за извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не е ангажирал
доказателства за извършени плащания, поради което предявените искове се явяват
основателни в тяхната цялост.
Върху уважените главници следва да бъде присъдена и законната лихва за
периода от 15.06.2020г. до изплащане на вземането.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за неоснователно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и
ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
5
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е подадена на 15.06.2020г., а
задължението за първата месечна вноска от процесния период – м.05.2017г., е станало
изискуемо на 15.07.2017г. и към датата на подаване на исковата молба - 15.06.2020г.
давността не е изтекла.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна
енергия през процесния период са приложими Общи условия на "Т...." ЕАД, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016
г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и
претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение, тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи
да е отправена от ищеца до ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, съобразно уважената част от исковете, следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 781,40 лв., представляваща
6
разноски по исковото и по заповедното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
...в сумата в размер на 49,32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника по настоящото производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
К. И. Б. сумата в размер на 49,32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника по заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, предявени
от „Т....” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „.. срещу А.
К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Е......, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 3512,41 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2017г. до 04.2019г., ведно със
законна лихва за периода от 15.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 62,09лв. - главница за дялово разпределение за периода 05.2017г. до 04.2019г., ведно
със законна лихва за периода от 15.06.2020 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 373,42 лв. за
периода 15.09.2018г., до 03.06.2020г. и мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 11,68 лв. от 01.07.2017г. до 03.06.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. К. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, район „Изгрев“, ул. „.......4, да заплати на „Т....” ЕАД, ЕИК .... със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „.. сумата в размер на 781,40 лв., представляваща
разноски по исковото и по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Т....” ЕАД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „.. да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. „......, сумата в размер на 49,32 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Т....” ЕАД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „.. да заплати на адв. ...в, ЕГН **********адрес: гр.
София, ул. „....... сумата в размер на 49,32 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т....с“ ЕООД.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
7
ч.гр.д. № 24153/2020г. на СРС, 142 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8