Р Е Ш
Е Н И Е
№ 138
гр.Бургас, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5388 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.****“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 395277-F387776 от 08.11.2018 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание
чл. 185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ му е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата и моли за отмяна на
оспореното НП. Счита, че от събраните доказателства не се установява извършване
на процесното нарушение. В представени писмени бележки излага, че предвид
липсата на касова електронна лента /КЛЕН/ в доказателствения материал не може
да се докаже извършеното нарушение. Оспорва се компетентността на
актосъставителя за съставяне на АУАН.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Карабелева. Оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита
нарушението за безспорно доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.05.2018 г. в 11:17 часа свидетелката М.Г.Д., главен инспектор по
приходите в НАП извършила контролна покупка на 1 брой кафе на стойност 0.50
лева от обект - павилион, находящ се в гр. Бургас, автогара „З.“, стопанисван
от дружеството – жалбоподател. Срещу заплатената от Д. сума в брой не била
издадена фискална касова бележка от работещо в обекта фискално устройство. Плащането
е било прието от управителя на обекта – М. И.С., която е предала и закупената
стока – 1 брой кафе. След около 20 минути свидетелката Д. се легитимирала и
извършила проверка на обекта в качеството си на контролен орган по приходите.
От изискана електронна контролна лента, свидетелката Д. констатирала,
че на 27.05.2018 г. в 11:17 часа не е била регистрирана продажба на стойност 0.50
лева.
За констатираното нарушение свидетелката Д. съставила
срещу дружеството-жалбоподател АУАН № F387776 от 04.06.2018 г., а впоследствие било издадено
и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на
свидетелката Д. са обективни, последователни, безпротиворечиви.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (упълномощени
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Не се установява посоченото в писмените бележки нарушение
при съставяне на АУАН, а именно, че свидетелят не е бил индивидуализиран, което
е императивно изискуемо от закона. Видно от протокол за извършена проверка № 0267983
от 27.05.2018г. по време на проверката е присъствал Петко Корунчев – служител
на НАП, който впоследствие е вписан и като свидетел в АУАН. Не се констатира
нарушение на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, тъй като смисълът на тази норма е
съответният свидетел да може да бъде индивидуализиран, за да се призове при
необходимост за разпит в съдебното производство. Същият е индивидуализиран по
достатъчно пълен начин в АУАН и в протокол за проверка.
В НП като нарушена е цитирана нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, според която всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства са уредени случаите, при които задължително следва да се издаде касова
бележка. Същевременно жалбоподателят не е издал „фискален бон“ от регистрирано
ФУ за извършено плащане. Т.е. цитираните правни норми са в пълно съответствие с
установените от наказващия орган факти.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира,
че жалбоподателят е извършил процесното нарушение, за което му е съставен акт и
съответно издадено наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство. От доказателствата и в частност от показанията на
свидетеля Д. и изготвения протокол за проверка по безспорен начин се
установява, че при извършено плащане на 27.05.2018 г. в 11:17 часа от свидетелката
Д. на сумата от 0.50 лева за 1 брой кафе в търговски обект - павилион, находящ се в гр. Бургас, автогара „З.“,
стопанисван от дружеството – жалбоподател, не е бил издаден фискален бон. На
място в обекта е функционирало в работен режим фискално устройство. Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че от събраните по делото
доказателства не се установява извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС,
както и че за доказване на нарушението е било необходимо да се събере писмено
доказателство - електронна контролна лента за 27.05.2018 г. В действителност
процесуалният представител на жалбоподателя направи доказателствено искане за
събиране на посоченото писмено доказателство, но след констатиране, че исканото
доказателство не е налично в административнонаказателната преписка, както и при
жалбоподателя, съдът остави искането без уважение. Отделно от това съдът
намери, че от събраните доказателства (показанията на свидетелката Д. и
протокол от проверка) безспорно се установява извършено от жалбоподателя
нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Свидетелката Д., която е извършила
контролната покупка и е заплатила сумата от 0.50 лева за 1 брой кафе с
категоричност заявява, че при плащане на сумата не ѝ е била издадена
фискална касова бележка. За да се кредитират показанията на свидетелката според
съда не е задължително те да бъдат подкрепени от писмено доказателство –
контролна лента. Още повече контролната лента се извежда след като е била
извършена контролната покупка, т.е. след легитимиране на контролните органи, а
не в момента на извършване на покупката. Показанията на свидетелката Д. са
обективни, последователни и по делото не са събрани доказателства, които да
поставят под съмнение тяхната достоверност. Ето защо съдът напълно ги кредитира
и приема от фактическа страна за безспорно доказано по делото, че при извършена
на 27.05.2018 г. в 11:17 часа от свидетелката Д. покупка на 1 бр. кафе от
обект, стопанисван от жалбоподателя не ѝ е била издадена фискална касова
бележка от служителя приел плащането и предал стоката.
Извършеното нарушение
е подведено от АНО и под правилната санкционна норма - на чл. 185, ал. 1 ЗДДС,
в която за търговците се предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от
500 лв. до 2000 лв. На дружеството – жалбоподател е била наложена санкция в предвидения
минимум от 500 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 395277-F387776 от
08.11.2018 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ
на НАП, с което на „И.****“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение
на 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ му е
наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС