Решение по дело №6500/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 811
Дата: 25 март 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Галя Алексиева
Дело: 20213110106500
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 811
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110106500 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр. София, ул.
Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от изп.директор и председател на УС Борислав
Михайлов и Стефан Стоилков срещу КР. СТ. М. , ЕГН ********** с адрес ****, иск с
правно основание чл.558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. а КЗ за осъждане ответникът да
заплати на ищеца сумата от 528,78лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изплатено на „Тома Биочойс“ ООД като собственик на л.а «Мерцедес» с рег. № В
5449 НХ, причинени вследствие на ПТП настъпило на 12.10.2017г. около 15,48ч. в гр. Варна
по вина на ответника като водач на л.а. «Нисан» с рег. № В 8515 РК управляван без
задължителната застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска– 07.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Въз основа на
протокол за ПТП № 1661559/2017г. на сектор ПП Варна и влязло в сила НП, ответникът е
бил признат за виновен за причиняване на ПТП на 12.10.2017г. около 15,48ч. в гр. Варна по
бул. Съборни срещу сладкарница Дилайт в посока бул. Христо Ботев при управление на л.а.
«Нисан» с рег. № В 8515 РК. ПТП е настъпило по следния механизъм- ответницата се е
движила в дясна лента, като при предприемане маневра за навлизане в лява лента не се е
убедила, че няма да създаде опасност за движещите се в тази лента, при което е настъпил
удар с л.а Мерцедес с рег. № В 5449 НХ. Твърди, че към датата на ПТП, л.а «Нисан» е
управляван от ответника без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Собственикът на увредения автомобил се е обърнал към ГФ за изплащане на обезщетение,
1
при което на 20.03.2018г. ищецът е изплатил определеното от него обезщетение в размер на
процесната сума. С посочената сума твърди, че са обезщетени увредени детайли, както
следва: основа предна броня, конзола основа предна броня, фар десет, халоген десен,
абсорбер преден десен, предна броня, лайсна в предна броня, калник преден десен,
подкалник преден десен предна част, ДМБ. Доколкото ответникът е управлявал МПС без
съответната застраховка Гражданска отговорност, виновно е причинил ПТП, от което има
пострадало имущество, и предвид извършеното плащане на обезщетението за причинените
вреди, то за него се поражда регресно вземане. Липсата на плащане на сумата, след
отправена покана до ответника, обосновава интереса от заявяване правата на ищеца по
исков ред. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Нинова,
назначена по реда на чл. 47, ал.6 ГПК. Искът се оспорва по основание и размер. Оспорва се
вината за настъпването на ПТП да е на ответника, както и то да е настъпило по сочения
механизъм. Оспорва настъпването на сочените вреди, както и те да са в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищецът редовно уведомен не е изразил становище и не
е представляван.
Ответникът чрез особен представител поддържа депозирания отговор и отправя
искане за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл.558, ал. 7 вр.
чл. 557, ал.1, т.2, б. а КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че на посочената дата е настъпило твърдяното ПТП и то по вина
на ответника; че към датата на ПТП виновният водач е управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка «Гражданска отговорност»; че в резултат на това ПТП е увреден
л.а «Мерцедес» с рег. № В 5449 НХ; че са причинени сочените вреди и техния размер; че
така определеното обезщетение е заплатено от ищеца на собственика на вещта на
20.03.2018г.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 29.11.2017г. е настъпило ПТП между л.а Мерцедес с рег. № В 5449 НХ,
управляван от Красимир Иванов и л.а Нисан примера с рег. № В 8515 РК, управляван от
ответника К.М.. За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП № 1661559/29.11.2017г.
от служители на ОДМВР Варна, сектор ПП. Произшествието е настъпило на 12.10.2017г.,
когато управляваният от ответницата л.а при движение по бул. Съборни срещу сладкарница
2
Димят № 48 в посока бул. Христо Ботев предприема маневра за навлизане в лява лента, при
което е настъпил удар с л.а Мерцедес с рег. № В 5449 НХ. Документирани са видими щети
по л.а Мерцедес с рег. № В 5449 НХ- деформация десен калник и броня в долна част. По
отношение на водача на л.а Нисан примера е отбелязано, че няма застраховка Гражданска
отговорност. Съставени са били АУАН № 031051/29.11.2017г. за извършено нарушение по
чл. 25, ал. 1 и чл. 150 ЗДвП и АУАН № 031052/29.11.2017г. за извършено нарушение по чл.
638, ал.3 КЗ. Въз основа на АУАН № 031051/29.11.2017г. и АУАН № 031052/29.11.2017г. на
водача К.М. са били съставени съответно НП № 17-0819-006628/19.01.2018г. за нарушения
по чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл. 150 ЗДвП, влязло в сила на 13.02.2018г. и НП № 17-0819-
006637/22.01.2018г. за допуснати нарушения по чл. 638, ал.3 КЗ, влязло в сила на
13.02.2018г.
Представената справка от информационен център към ГФ свидетелства, че към
12.10.2017г. л.а с рег. № В 8515 РК не разполага с действаща застраховка Гражданска
отговорност, поради прекратяването й към 03.10.2017г. поради невнесена вноска. Този факт
не е оспорван от ответника.
На 20.12.2017г. по молба на представляващия дружеството собственик на л.а
Мерцедес с рег. № В 5449 НХ, ГФ е образувал щета № 110953, като към уведомлението е
приложил и съответни документи. Поискано е обезщетение за имуществени вреди от ПТП
по експертна оценка. Ищецът е изготвил опис по щетата на 30.11.2017г., в който е отразил
следните увреждания: предна броня, лайсна предна дясна броня, калник преден десен,
подкалник преден десен, предна част. С доклад по щетата и на база изготвена техническа
експертиза от 27.02.2018г., ищецът е определил обезщетение в размер на 528,78лева, което е
изплатил на 20.03.2018г. на пострадалия по банков път.
От приетото заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото
доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на
застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение, се
установява следното: Съобразно съпоставката на получените увреждания по двете МПС в.л.
обосновава извод, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между двете
МПС движещи се в една и съща посока, като движещото се в дясно предприема маневра по
престрояване в съседна лява лента, навлиза в траекторията на движещото се там МПС и
настъпва удар между тях. Установените увреждания по л.а «Мерцедес» са в предна дясна
част в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли, и е
възможно да се дължат по вид и степен на настъпилото ПТП. Нужната стойност за
възстановяване на уврежданията изчислена по реда на Наредба № 24, респ. Наредба № 49 за
задължителното застраховане е в размер на 523,38лева, а изчислена по реда на единната
Методика за уреждане претенции по действащата Наредба за задължителното застраховане е
528,78лева.
Анализът на ангажираните по делото доказателства обосновава категорично извод,
че на 12.10.2017г. е настъпило ПТП с участие на л.а Нисан управляван от ответника и л.а
3
Мерцедес, собственост на „Тома Биочойс“ ООД. Към датата на ПТП л.а Нисан примера не е
имал задължителна застраховка Гражданска отговорност. Механизмът на ПТП се
установява, както от експертното заключение, така и от ангажираните писмени
доказателства, в частност- протокол за ПТП, АУАН и НП. Посоченият протокол на ПТП
представлява официален свидетелстващ документ, като съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му и има обвързаща доказателствена сила относно фактите осъществени от или в
присъствието на съответното длъжностно лице. Доколкото ПТП не е било обслужено на
момента от служители на сектор ПП, а протоколът е съставен значително по- късно след
настъпването на ПТП, едва на 29.11, то сам по себе си той няма доказателствена стойност
относно вписания в него механизъм и увреждания на л.а., още повече при предприетото от
ответника тяхно оспорване. Протоколът за ПТП обаче все пак има доказателствена стойност
за тези факти, защото е подписан от ответницата, с което същата ги е удостоверила като
неизгодни за нея. Т.е, че отразеното в протокола като механизъм на настъпване онагледено и
на изготвената към протокола схема, и видът на увреждания по автомобилите отговарят на
обективната действителност. Това задължава съда да приеме, че ответницата при
управление на л.а Нисан по бул. Съборни в посока бул. Христо Ботев, е предприела маневра
по навлизане в лява лента отнемайки предимството на движещия се в нея л.а Мерцедес, при
което е настъпил и удар между двете МПС, който за л.а Мерцедес е бил в предна дясна част.
И след като и в.л. съобразно констатираните увреждания по двата автомобила приема като
възможен именно този механизъм, съответно уврежданията се намират в причинна връзка с
ПТП, следва да се приеме, че поведението на водача на л.а Нисан, управляван от
ответницата е било противоправно. Тя не е изпълнила задължението вмененото й в чл. 25
ЗДвП разписващ, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Резултат от това е настъпилия удар между двете превозни средства
и причиняването на имуществени вреди на това, собственост на „Тома Биочойс“ ООД.
Уврежданията по автомобила са документирани, както в изготвения протокол за ПТП, така
и в описа на ищеца и тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с
въпросното ПТП предвид експертното заключение. От доказателствено значение за
противоправността и вината е и факта, че за така допуснатите от ответницата нарушения на
ЗДвП, тя е била наказана по административен ред, с влезли в сила НП. Т.е доказани са,
както деянието и неговата противоправност, така и вината, която в гражданското право се и
предполага. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на което за Гаранционния фонд
възниква задължение за обезщетяване отговорността за вреди. Нямало е спор, че ищецът е
изпълнил законовото си задължение и на 20.03.2018г. е извършил плащане на дължимото
обезщетение определено от него по експертна оценка. Исковата претенция се явява доказана
в своето основание.
По отношение размера на вредите съдът съобрази разпоредбата на чл. 558, ал. 2 КЗ,
която препраща към чл. 499, ал.2 КЗ предвиждаща, че при вреди на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на причинената вреда, като
4
обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, приета с наредбата по чл. 504. Във връзка с тази разпоредба е приета
Методика към Наредба № 49/16.10.2014г., с която се отменя Наредба № 24/08.03.2006г., с
изключение на чл.15, ал.4 и Приложения 1-6 към нея съгласно пар.3 ПЗР към Наредба № 49.
Съгласно пар.3, ал.3 от ПЗР към Наредба № 49, до приемане на методиката по чл. 1, ал.3 от
тази наредба се прилага методиката по чл. 15, ал.4 от Наредба № 24 и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС. Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди е приета от КФН и представлява
приложение № 1 към чл.15, ал. 4 от методиката към Наредба № 24. Затова, при определяне
размера на претенцията, съдът взе предвид експертното заключение, съобразно което
нужната стойност по отстраняване на вредите изчислена по действащата единната Методика
за уреждане претенции по Наредба № 49 за задължителното застраховане е 528,78лева, до
който размер претенцията се явява доказана. В заключение, искът следва да се уважи в
цялост.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца.
В молбата му от 14.03.2022г. по хода на делото е обективиран списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендират такива от 50лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо
лице и 200лева депозит за особен представител. Или предвид изхода на спора, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 450лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. СТ. М. , ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от изп.директор
и председател на УС Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата на сумата от
528,78лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изплатено на „Тома
Биочойс“ ООД като собственик на л.а «Мерцедес» с рег. № В 5449 НХ, причинени
вследствие на ПТП настъпило на 12.10.2017г. около 15,48ч. в гр. Варна по вина на
ответника като водач на л.а. «Нисан» с рег. № В 8515 РК управляван без задължителната
застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска– 07.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. а КЗ.
ОСЪЖДА КР. СТ. М. , ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от изп.директор
и председател на УС Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 450лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6