№ 85
гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20244000500626 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 11328/30.09.2024г. от Е. М. Д.–Д.а, чрез
пълномощник срещу Решение № 490 от 18.09.2024г. постановено по гр.д.№ 639/ 2022г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което: Е ПРОГЛАСЕНА на основание чл. 26, ал.
2 предл. трето от ЗЗД вр. чл. 43 от СК вр. чл. 576 вр. чл. 589 от ГПК нищожността на
Предбрачен договор от 14.01.2021 година, сключен между Г. В. Д. ЕГН********** и Е. М.
Д. ЕГН **********;ОТХВЪРЛEН E като неоснователен, предявеният от Е. М. Д. – Д.а
ЕГН ********** против Г. В. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК във връзка чл. 37 от СК, да бъде прието за установено, че Г. В. Д.
ДЪЛЖИ на Е. М. Д. сумата от 50 000 лева/петдесет хиляди/ лева на основание т.7 от
Предбрачен договор от 14.01.2021 година; лихва за забава в размер на 2527,78 /две хиляди
петстотин двадесет и седем лева, седемдесет и осем стотинки/ лева, за периода от
17.01.2022г. до 17.07.2022г., законна лихва върху главницата от 18.07.2022г.- подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 721/20.07.2022г. по ч.гр.дело № 1803/2022г. по описа
на РС- Велико Търново.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, постановено при нарушаване на материалния закон, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което исковете на Е. Д. –Д.а да бъдат уважени,
респективно да бъде отхвърлен предявеният от ответника инцидентен установителен иск.
Излага, че за да достигне до извод, че при сключване на процесния предбрачен договор не е
спазена предвидената от закона форма, съдът е игнорирал установените по делото факти, че
длъжностното лице – нотариус е заверил/удостоверил подписа на ответника под договора,
1
както и че предбрачният договор е вписан в АВ,регистър за имуществени отношения на
съпрузите. Поддържа и твърди като доказано по делото на обстоятелството, че ответникът е
положил подписа и имената си пред нея, както и, че Г. Д. не е доказал, че заверката на
подписа му е извършена от нотариуса без негово присъствие. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество Е. Д. –Д.а,чрез процесуален представител поддържа
депозираната жалба, като уточнява, че в същата е допусната техническа грешка, като
ищцата никога не е твърдяла,че подписът под предбрачния договор е положен
предварително, като навсякъде, където е посочено в жалбата,че подписът е положен преди
удостоверяването от нотариуса да се чете, че ответникът е положил подписа си пред
нотариуса. Претендира уважаване на жалбата и присъждане на разноски,прави възражение
по чл. 78 ал.5 от ГПК. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Поддържа,че Г. Д. е подписал предбрачния договор в дома си, пред ищцата и не се е явявал
нито на 14.01.2021г. , нито след това пред нотариуса, не е полагал и не е потвърждавал
подписа си пред него, за което по делото е налице признание от страна на ищцата по реда на
чл.176 от ГПК. Излага подробни аргументи, идентични с изложените такива в отговора на
исковата молба, по основателността на предявения от него инцидентен установителен иск за
нищожност на Предбрачен договор от 14.01.2021година поради: накърняване на добрите
нрави /чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД/;поради липса на предписаната от закона форма /чл.26 ал.2
пр.3 вр.чл. 39 ал.1 от СК/; поради липса на основание /чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД/, а в условията
на евентуалност,че същият е унищожаем поради измама /чл.29 от ЗЗД/.
В съдебно заседание по същество, Г. Д. се явява лично и чрез процесуален
представител поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от Е. М. Д. –Д.а срещу
Г. В. Д., иск с правно основание чл. 422 от ГПК, да бъде да бъде прието за установено, че Г.
В. Д. й дължи, както следва: сумата от 50 000 лева/петдесет хиляди лева/ на основание т.7 от
Предбрачен договор от 14.01.2021 година; сумата от 2527,78 лв. /две хиляди петстотин
двадесет и седем лева, седемдесет и осем стотинки/ - лихва за забава за периода от
17.01.2022 г. до 17.07.2022г., законна лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 18.07.2022г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 721/20.07.2022г. по ч.гр.дело №
1803/2022г. по описа на РС- Велико Търново.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 01.05.2022г., ответникът - Г. Д., с когото
имали съпружески взаимоотношения, напуснал семейното жилище. Преди двамата да
сключат граждански брак осем години живели на семейни начала и имат две деца Г. Г.ев Д. и
Е. Г. Д.. Вземането си обосновава със сключен с ответника, преди брака, предбрачен
договор. Съгласно т. 7, Раздел първи от него, ответникът поел задължението да й заплати
сумата от 250 000 лв., платима всяка година по 50 000 лв., като първата падежна вноска била
на 17.01.2022г. Поради това, че тази сума не била платена, ищцата подала заявление по чл.
417 ГПК и била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1803/2022г.по описа
на РС-Велико Търново, като въз основа на издадения изпълнителен лист,по нейна молба
било образувано изп. дело № 275/2022г. по описа на ЧСИ И. Ц..
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Подробно излага фактически
2
обстоятелства относно сключването на предбрачния договор и твърдения относно неговата
недействителност – нищожност и унищожаемост. Твърди, че не е ходил лично пред нотариус
на 14.01.2021г. или друга дата да подписва договора и не е полагал подписа си пред такъв,
договорът не е подписан едновременно от двамата съпрузи пред нотариус, поради което не е
сключен в предвидената от закона форма съгласно чл. 39 СК. Излага,че ищцата за първи път
му представила процесния предбрачен договор и имуществените си претенции, след като
сключили гражданския брак на 17.01.2021г. и след възникнали между тях неразбирателства,
които довели до взаимно решение да прекратят брака си.
Твърди, че предявените искове са неоснователни, поради недължимост от негова
страна на договорената сума, поради това, че задължението му не е възникнало валидно.
Позовава се на неизпълнение на поетите от ищцата по договора задължения – да осигурява
на съпруга си възможност да развива бизнеса си и за в бъдещи периоди, до навършване на
пълнолетие на децата им. Излага, че към настоящия момент, Е. е завела против него повече
от шест съдебни производства, ограничава достъпа му децата им, запорирала е
дружествените му дялове и др., което е доказателство за липса на изпълнение на поетите от
ищцата по предбрачния договор задължения.
В срока за отговор, ответникът е предявил инцидентен установителен иск, с който
оспорва предбрачния договор като е нищожен поради накърняване на добрите нрави- чл. 26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради липса на предвидената от закона форма - чл.26 ал.2 пр.3 вр.чл. 39
ал.1 от СК и липса на основание - чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, а ако не бъде прието наличието на
тези основания, за неговата унищожаемост на основание чл. 29 от ЗЗД – сключен поради
измама.
Е. М. Д. –Д.а, чрез процесуален представител е подала писмен отговор, в който
оспорва всички основания и твърдения на ответника относно нищожността на предбрачния
договор. Претендира отхвърлянето им и уважаване на предявения от нея установителен иск
по чл. 422 от ГПК.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК, проверка по
валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1803/2022г. по описа на Районен съд –Велико
Търново, съдът е уважил заявлението на Е. Д. Д.а по чл.417 т.3 от ГПК и е издал в нейна
полза и против Г. В. Д. Заповед за изпълнение на парично задължение № 721/20.07.2022г,
за сумите от заявлението – процесното вземане. Съобщението до длъжника е връчено
редовно.
Предявен е по реда на чл.422 от ГПК, иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, ищецът да докаже възникването
на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент
– датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Установено е от събраните по делото писмени доказателства, че страните са бивши
3
съпрузи, като сключеният между тях на 17.01.2021г. брак е прекратен, след подаване на
исковата молба, по което е образувано гр.дело № 639/20222г. по описа на ОС-Велико
Търново, решението по което се обжалва, видно от представения препис от Решение №
411/13.03.2023г. по гр.дело № 2076/2022г. по описа на РС-Велико Търново.
Ищцата основава вземането си на т.7 по раздел I от Предбрачен договор от 14.01.2021
година между бившите съпрузи, в който е записана клауза със следното съдържание: „-
съпругът с оглед факта, че съпругата му от шест години преди сключването на брака, му е
осигурявала спокойствие и физически възможност да развие бизнес идеите си и да постигне
успех в бизнеса, се задължава да репарира съпругата си, като и заплати сумата от 250 000
лв. – по 50 000 лева на година за период от пет години считано от датата на сключването на
брака им. Това свое задължение съпругът изпълнява и ако в петгодишния период на
договореното репариране бракът им бъде прекратен. Това си задължение – да осигурява на
съпруга си възможност за развитие на бизнес идеите си, тя поема с настоящия договор и за в
бъдеще периоди – до навършване пълнолетие на родените от съвместното им съжителство
две деца. Това задължение за заплащане на горепосочената сума, съпругът поема и поради
факта, че от раждането на децата им, до настоящия момент съпругата се е лишила от
професионална кариера и развитие, както и от постигането на финансова независимост.“
По отношение действителността на процесния договор, в качеството му на
двустранно съглашение, са приложими общите правила, поради което следва да бъде
разгледан предявеният от ответника установителен иск за нищожност на Предбрачен
договор от 14.01.2021 година поради: накърняване на добрите нрави /чл. 26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД/;поради липса на предписаната от закона форма /чл.26 ал.2 пр.3 вр.чл. 39 ал.1 от СК/;
поради липса на основание /чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД/, а в условията на евентуалност,че
същият е унищожаем поради измама /чл.29 от ЗЗД/.
За да отхвърли иска на ищцата, първоинстанционният съд е приел, че нотариалното
удостоверяване е нищожно на основание чл. 576 ГПК поради нарушение на чл. 589, ал. 2 от
ГПК относно личното явяване на участващия в нотариалното удостоверяване - Г. Д., като е
прогласил предбрачен договор от 14.01.2022 година, за нищожен на основание чл. 26, ал. 2
пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 43 от СК, поради липса на форма.
Настоящият състав на ВТАС, споделя мотивите на първоинстанционния съд.
Брачният/предбрачният/ договор е уреден от СК, като формална сделка, като в чл.39
ал.1 от СК регламентираната му формата е писмена, подписан лично от страните, с
нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно.Подписването на
брачния договор от страните в нотариалното производство по смисъла на чл.572 изп.първо
от ГПК е елемент от формата на договора. С нотариалната заверка на подписа, нотариусът
удостоверява, че страните лично са се явили пред него и са подписали или са потвърдили
вече положените върху брачния/предбрачния договор свои подписи, а с нотариалната
заверка на съдържанието, нотариусът удостоверява, че към дата на нотариалното
удостоверяване брачният/предбрачният договор има такова съдържание, каквото има
екземплярът, останал на съхранение в служебния му архив. Нотариалното удостоверяване
на съдържанието цели да се предпази частният документ от подправка на съдържанието,
като доказва какво е било съдържанието му в деня на удостоверяването. При едновременно
удостоверяване на подписите и съдържанието на документ, страните трябва да представят
два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589,
ал. 2 и 3 от ГПК - чл. 590, ал. 4 от ГПК. Съгласно чл.590 от ГПК удостоверяването на дата,
съдържание и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа, като
към заверката се прилага чл.580 от ГПК. Нормата на чл.39 от СК е императивна.
Нарушаването й води до липса на форма на брачния договор, респективно до неговата
нищожност.
Видно от предбрачен договор от 14.01.2021 година, върху същия има положени
4
подписи от всяка една от страните и ръкописно изписване на имената им. Нотариалното
удостоверяване на подписите и съдържанието е извършено от нотариус К. Б., рег. № 296 в
НК, с два отделни щемпела /съгласно приложения по Наредба № 32 за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори/ на 14.01.2021г., а заверките имат съответно рег. № 282
на съдържанието - представено на посочената дата от Г. В. Д. и Е. М. Д. и рег. № 283 на
положените на 14.01.2021г. подписи на двете страни.
От обясненията на ищцата по реда на чл.176 от ГПК в открито съдебно заседание от
28.03.2023г., от твърденията на ответника в отговора на исковата молба, както и по
предявения инцидентен установителен иск и заявеното от него в открито съдебно заседание
на 10.10.2023г., съдът счита, че безспорно по делото е установено, че страните по договора
не са се явили лично и заедно на 14.01.2021г. в нотариалната кантора, респективно към
момента на удостоверяване на техните подписи и съдържанието на документа, те не са
присъствали едновременно и лично пред нотариус Б.. Ищцата категорично заявява, че сама
е занесла договора за заверка, при посочен й от ответника нотариус, положила е подписа си
само тя, нотариуса й е прочел съдържанието, като в този момент/ на
заверката/удостоверяването/ Г. не е присъствал. Неоспорвайки подписа си под предбрачния
договор, същото твърди и ответникът. Признанието му, че е подписал договора в дома им,
пред ищцата, преди тя да го занесе при нотариус, както и, че нотариус Б. му се е обадила по
телефона за да го попита дали подписа е негов и той го е потвърдил, не могат да санират
липсата на едновременност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието за
двете страни по двустранното споразумение, каквото се явява процесният договор. От една
страна знанието у ответника за наличието на предбрачен договор, няма отношение към иска
за нищожност на нотариалното удостоверяване. От друга, дори и да се приеме
възможността, „за потвърждаване по телефона“ или да е доказано, каквото по делото не е,
потвърждаване на подписа на Г. Д. пред нотариус, във време различно от полагането му и
от това на извършената на 14.01.2021г. заверка, когато е подписан от другата страна, същото
следва да бъде извършено с нов регистрационен номер, доколкото с един и същ
регистрационен номер и дата на нотариална заверка на подписа и съдържанието на един
договор не могат да съществуват различни по съдържание екземпляри, а само еднообразни
такива съгласно изискването на чл. 590 ал.4 от ГПК.
С признаването на неизгодния за себе си факт, че договорът е бил подписан от нея
пред нотариуса, но тя се е явила сама и тогава не е бил подписан от Г. Д., т.е., че
предбрачният договор не е подписан едновременно от страните, както и, че не е направена
едновременна заверка на съдържанието му, ищцата е разколебала формалната материална
доказателствена сила на нотариалното удостоверяване.
Както вече беше посочено, начинът на извършването на удостоверяването е ясно
регламентиран в чл.590 ал.4 от ГПК, като се касае до две отделни удостоверявания, които се
извършват по едно и също време. При договора от 14.01.2021г., изискванията за
едновременно удостоверяване на подпис и съдържание не са спазени, а ответникът е
установил насрещно доказване на предявения от него инцидентен установителен иск за
нищожност на същия поради липса на предписаната от закона форма - чл.26 ал.2 пр.3 вр.чл.
39 ал.1 от СК.
С оглед изложеното, в полза на ищцата, не е налице подлежащо на принудително
изпълнение ликвидно и изискуемо вземане за сумата от 50 000 лева главница, за мораторна
лихва в претендирания размер и за период сума, както и за законна лихва, удостоверено в
представения предбрачен договор от 14.01.2021г., представляващ документ по смисъла
на чл.417 т.3 от ГПК.Искът на ищцата с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен,
поради което правилно и законосъобразно е отхвърлен от ВТОС.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на двете инстанции,
първоинстаннционото решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
5
присъдените разноски.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, направеното искане и
представените доказателства, в полза на Г. В. Д. следва да се присъдят разноски в размер на
4600.00 лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат. С оглед
приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, съобразявайки положените усилия от
процесуалния представител на страната, при съблюдаване на фактическата и правна
сложност на делото по смисъла на разясненията дадени в т. 3 на Тълкувателно решение №
6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита възражението на Е. Д. –Д.а
по чл.78 ал.5 от ГПК за основателно до посочения по-горе размер.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Велико Търново,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 490/ 18.09.2024г. постановено по гр.д.№ 639/
2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Е. М. Д. – Д.а ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Д., ЕГН
********** СУМАТА от 4600.00/четири хиляди и шестстотин/ лева, представляваща
разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6