Р Е Ш Е Н И Е № 260059

 

Номер                            07.04.2023 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 9262 по описа за 2020 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът П.И. Ботушаров твърди, че на ****г. е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит, по който получил в заем сумата 2850 лв. На същата дата за обезпечаване на вземането по договора бил сключен договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, по който дружеството се съгласило да отговаря за задълженията на ищеца по договора като съдлъжник в случай на неизпълнение. По договора за поръчителство се дължало възнаграждение в размер на 238,72 лв. Твърди, че на ****г. ищецът е превел по сметка на ответника „Кредисимо” ЕАД сумата от 500 лв., с която било погасено частично задължението по договора за кредит. С платежни нареждания от ****г., ****г. и ****г. били заплатени дължимите вноски на кредитора. С платежно нареждане от ****г.  ищецът превел сумата от 1505,42 лв. в полза на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът твърди, че и двата сключени договора са нищожни, като излага подробно доводи относно това, че договорът за кредит противоречи на разпоредби на ЗПК, по-специално чл. 10 и чл. 11, а договорът за поръчителство е сключен при заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като разходите за възнаграждение по този договор не са включени в общата сума по договора за кредит.  С оглед изложеното се претендира прогласяване нищожността на   договорите сключени с двамата ответици, като противоречащи на изискванията на ЗПК и ЗЗД. Иска се да бъде осъден ответникът „Кредисимо” ЕАД да заплати на ищеца сумите: 287,52 лв. недължимо платена лихва по договор за паричен заем и 53,14 лв. - обезщетение за забава. Иска ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата 1755,58 лв., от която: 1505,42 лв.; 238,72 лв. – отчислена към поръчителя с платежно нареждане от ****г. и 11,44 лв. – нак.лихва недължимо платена лихва по договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда – 30.07.2020г. до окончателното  изплащане.

Ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД излагат подробни доводи относно това, че както договорът за поръчителство, така и договорът за кредит са действителни и съобразени с изискванията на ЗПК. Ответникът „Ай тръст“ ЕООД излага доводи, че плащането е извършено с основание – тристранно споразумение между страните по настоящото дело, на което се позовава самият ищец и което е сключено на ****г.

Съдът намери за установено следното:

            На ****г. между ищеца Б. и "Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ***** за предоставяне на сумата 2850 лв., която следвало да бъде върната в срок от 8 месеца, на равни погасителни месечни вноски от по 392,19 лв. всяка. В договора бил уговорен лихвен процент от 26,24 пункта и годишен процент на разходите от 50 пункта /лист 49/.

            В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. Видовете обезпечение, които следвало ищецът да предостави, според чл. 4, ал.1 били банкова гаранция, съгласно общите условия, която следвало да се представи в десетдневен срок от подаване на заявлението; или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице / поръчител/ в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В чл.4, ал.2 било предвидено, че при непредоставяне в срок на обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът няма да породи действия. Според чл.4, ал.3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Ако до изтичане на този срок заявлението не било одобрено от кредитора, договорът не пораждал действие.

            В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и П.Б.. В него било посочено, че заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави сумата по договора за потребителски кредит в  размер на 2850лв., след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с това "Ай Тръст" ЕООД поело задължение да сключи с "Кредисимо" ЕАД договор  за поръчителство, като поеме задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/. Срещу това потребителят Б. се задължил да  заплати възнаграждение съобразно приложение №1 от договора - чл.8, ал.1. В приложението е посочено, че размерът на възнаграждението е 238,72 лв. на месец, като се дължи на датата на съответното плащане по кредита сключен с "Кредисимо" ЕАД, определено в погасителния план /лист 112/. Според чл.8, ал.5 от договора за поръчителство "Кредисимо" ЕАД бил овластен за приема вместо поръчителя "Ай Тръст" ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство / лист 111/.

            На ****г. между "Ай Тръст" ЕООД, "Кредисимо" ЕАД и ищеца П.И.Б. било сключено споразумение във връзка с договорите за кредит и договора за поръчителство. В него било установено, че размера на задължението на Б. към "Ай Тръст" е 1505,42 лв. от които: 1473,47 лв. главница и 31,95 лв., а към "Кредисимо" ЕАД е 2952,67 лв. от които: 2681,27 лв главница, 218,26 лв. договорна лихва и 53,14 лв. обезщетение за забава, съгласно общите условия към договора. Страните се споразумели, че дружеството гарант ще счита погасени задълженията на клиента /ищеца/, ако той му заплати до ******г. на 1505,42 лв. по договора за поръчителство и 2952,67 лв. на кредитодателя "Кредисимо" ЕАД. При изпълнение на тези условия "Ай Тръст" нямало да претендира остатъка от дължимото възнаграждение за поръчителство, а "Кредисимо" ЕАД - да претендира обезщетение за забава за периода за разсрочване  и ще счита дълга за изцяло погасен / лист 14/.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че към момента на предявяне на исковата молба задълженията по двата договора - за кредит и поръчителство са изплатени / т.3 на закл. част, лист 178/. В размера на годишния процент на разходите по договора за кредит, като разход е включена договорната лихва/ т.4.2/. Възнаграждението по договора за поръчителство не е включен в годишния процент на разходите. Определеният в договора за кредит лихвен процент надвишава законната лихва 2,62 пъти. Процентът с който се оскъпява кредита при включване на възнаграждението по договора за поръчителство е 100,51 % годишно или 12,56 % месечно / лист 179/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на договор  за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и П.Б., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност той да бъде одобрен. В този смисъл следва да се тълкуват клаузата  на чл.4, ал.3 от договора за кредит, според който в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в договора клауза поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора. Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай Тръст" ЕООД, посочено като лице, с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му се дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че събирането на възнаграждението по договора за поръчителство е възложено на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и  гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези разходи които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В конкретния случай, при лихвен процент към дата на сключване на договора за кредит / 10 %/, петкратният размер е равен на 50 %. Видно от заключението на вещото лице, включването на възнаграждението по договора към поръчителство към ГПР оскъпява кредита с 100,51 %. Извод за превишение може да се извлече и без специални знания при съпоставяне размера на предоставената главница с размера на възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение.

От горното следва, че договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което означава, че е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК.

Недействителен е и договорът за поръчителство между ищеца и втория ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното възнаграждение ищецът получава уверението на съдоговорителя, че той ще сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно сключването на договора за гаранция /поръчителство/ с "Ай Тръст" ЕООД е въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи, в противоречие със законовото ограничение / чл.19, ал.4 ЗПК/, размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен и ищецът не дължи възнаграждението уговорено в него.

Според чл.23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От това следва, че сумите 287, 52 лв. - договорна лихва и 53,14 лв. обезщетение за забава, дължимо съгласно чл. Х от общите условия са заплатени без основание и подлежат на връщане съобразно чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД.

Поради нищожността на договора за поръчителство от ****г., следва че общо заплатената от ищеца във връзка с този договор сума 1755,58 лв. от които: 1505, 42 лв. и 238,72 лв. заплатени по сметка на "Кредисимо" ЕАД и отчислени към поръчителя, също е заплатена без основание и подлежи на връщане, съобразно чл.55, ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване нищожността на договорите за кредит и гаранция, както и за връщане на описаните по-горе суми са основателни и следва да се уважат изцяло.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 1020 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от П.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за потребителски кредит № ******/****г.

 

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. 143 ЗЗП, по иска предявен от П.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за предоставяне на поръчителство от ****г., сключен за обезпечаване на вземанията на „Кредисимо” ЕАД по договора за потребителски кредит № ******/****г.

 

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на П.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** сумата 340,66 лв. /триста и четиридесет лева и 66 ст./, от които: 287, 52 лв. за договорна лихва и 53,14 лв. - обезщетение за забава, платени без основание във връзка с нищожния договор за кредит №*****/****г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на П.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** сумата 1755,58 лв. /хиляда седемстотин петдесет и пет лева и 58 ст./ платена без основание от ищеца нищожния договор за поръчителство от ****г., сключен за обезпечаване на вземанията на „Кредисимо” ЕАД по договора за потребителски кредит № *****/****г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на П.И.Б. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1020 лв. /хиляда и двадесет лева/ деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:           /п/

 

Вярно с оригинала.

Г.Й.