Мотиви по НОХД 1293/2017г по описа на Окръжен съд
Варна
Варненската окръжна
прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в
Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу Х. *** за
това, че на 18.01.2017г., на път III-208-гр. Дългопол- гр. Провадия, обл.
Варна, в близост до разклона за с. Рояк, обл. Варна, при км. 26+950, при
управление на лек автомобил марка „Шкода Фабиа", с per. № А 3640 КА
нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.2 ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на Р.М.Н.. - престъпление по чл. 343, ал.1, б
„в", вр. чл. 342, ал.1 от НК.
По искане на защитата и
подсъдимия, съдът се произнесе с определение провеждането на съдебното
следствие да протече по реда на чл.372, ал.3, вр с чл.
371,т.1 от НПК,
като обяви че при постановяване на присъдата непосредствено ще
бъде използвано съдържанието на съответния протокол от експертното заключение на
вещото лице за извършената съдебно-медицинска експертиза № 201/2012 г. от
досъдебното производство и тези от разпитите на всички свидетели , тъй като същите
са извършена при условията и реда предвидени в НПК.
В хода на съдебните прения представителят на ВОП
поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Навежда доводи,
че подсъдимия, е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДВП, тъй като при избиране на
скоростта за движение на управлявания от него автомобил не е съобразил
състоянието на път, атмосферните
условия, както и че движението се осъществява при зимни условия. Моли при
определяне на наказанието съдът да съобрази с то да бъде при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства: млада възраст, чисто съдебно минало,
продължаващото му образование; добрата му дисциплина като водач на МПС и добрите
характеристични данни. Предлага наказанието да бъде в размер около минималния предвиден
в закона, изпълнението на което да се отложите с изпитателен срок от 3 години. Моли
да му бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок не
по-малък от определеното наказание лишаване от свобода.
Защитата на подс. Х. в лицето на адв. И.В. намира
обвинението за недоказано, счита, че не са налице доказателства, подзащитния му
да е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като се навеждат доводи в тази насока
най вече изводими от необоснованосттта на САТЕ. Аргументира оправдаването на
подзащитния си, с оглед разпоредбата на чл.15 от НК и моли за оправдателна
присъда. Акцент се поставя на обстоятелствата, че подсъдимия нито е предвиждал,
нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици, тъй като отговорността за почистване на пътищата при зимни условия е
на общинските и държавни органи.
В своя защита подсъдимия, се присъединява към
аргументите на защитника си.
В последната си дума подсъдимия не взема становище за
крайния съдебен акт, но моли за справедлива присъда.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните факти:
Подсъдимият Х.А.Х.
е роден на ***г***. Същият е български гражданин, и има завършено средно образование. Към
настоящия момент е студент в ИУ Варна. Същият не е женен и не е осъждан, Няма данни да е
извършвал противообществени прояви, не е известен на органите на МВР. Притежава ЕГН **********
Х. е
водач на МПС, като притежава свидетелство за право управление № *********, категория „В; М; АМ; В1" издадено през
20.06.2013г. валидно до 20.06.23г,
притежава контролен талон с 39 точки. Наказван е с наказателно постановление
през 2014г. за нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП и с фиш през 2015г. за
управление на МПС без поставен предпазен колан.
Св. М.Р.М. живеел със семейството си в гр. Варна, а баща му пострадалия
Р.М.Н. /роден 1933г./ и живеел в с. Ветрино, Община Ветрино, обл. Варна.
В началото на месец ноември 2017г., Ради Ников заболял и се обездвижил.
Наложило се, св. М. и съпругата му да полагат грижи за него, като за целта
ползвали отпуск и болнични. На 14.01.2017г., Ради Ников бил прегледан от
невролог, който установил, остра сърдечна недостатъчност, което наложило
медикаментозно лечение през следващите дни. На 18.01.2017г., преди обяд, Ников
бил в подобрено здравословно състояние. Около обяд, св. Марводиев се свързал по
телефона със собственика на дом за възрастни хора в с. Рояк и го уведомил, че
същия ден ще заведе баща си за настаняване. Около 14.00ч., на посочената дата М.
отишъл до дома на съсед / на баща му/ - св. Николай Петров Панев, с когото имали
предходна уговорка да помогне при транспортирането на Ников до дома в с. Рояк.
Уговорили се да се приготвят и да потеглят. Двамата качили Ников в лекия
автомобил „Рено 19", с per. № В 22 73 КМ, като го
поставили да седне на задната лява седалка /зад водача/. Лекият автомобил бил
собственост на Валери Енчев В., но се ползвал от св. Марводиев. Св. Панев също
седнал на задната седалка, в дясната и част. Св. М., като водач на МПС, след
като поставил предпазния си колан, привел в движение лекия автомобил. Двамата
пътника на задната седалка не поставили предпазни колани. Потеглили от с.
Ветрино в посока на с. Рояк, обл. Варна. През предходните две седмици валял
обилен сняг и движението по пътната мрежа в района било при зимни условия.
Снегът от пътното платно бил почистен със снегорини, а в двата му края /по
банкетите/ имало натрупани големи преспи от сняг. Въпреки почистването на пътното
платно в района било покрито с лед, върху който вятърът навявал и сняг. На 18.01.2017г.
състоянието на пътищата в района било същото, като било студено и духало силен
вятър. Оценявайки пътната обстановка св. М. управлявал автомобила с около 35
км. /ч. Движил се плътно в дясната част на пътя гр. Провадия-гр. Дългопол- път
III- 208, в близост до преспите сняг. Когато навлезли в км. 26+950 на посочения
път и се намирал на преди разклона за с.
Рояк, обл. Варна, св. М. и св. Панев видели, че срещу тях, в обратна посока се
движи лек автомобил, черен на цвят, който излизал от десен в посоката си на
движение завой. Този лек автомобил бил марка „Шкода Фабиа", с peг. №
А 3640 КА и бил управляван от подс. Х.А.Х.. Свидетелите М. и Панев видели, че
автомобилът „Шкода" навлязъл в завоя сравнително добре, но при излизането от
завоя започнал да се занася, и продължавайки движението си се отклонявал в ляво
и дясно. Междувременно подсъдимият изгубил управлението на автомобила навлязъл
към средната част на пътно платно, а след това и в насрещната лента за движение.
Автомобилите отстояли на около 50м. един от друг, когато св. М. отклонил управлявания от него автомобил в
дясно до колкото преспите му позволявали и употребил спирачка, но л.а. „Шкода” с
предната си дясна част блъснал предната лява част на л.а „Рено 19", управляван
от св. Марводиев. В резултат на удара, автомобила „Рено" бил изтласкан
наполовина в пряспата сняг. След удара, лекия автомобил „Шкода Фабиа"
преустановил движението си и спрял по средата на пътя. От удара между двете
МПС-та, тялото на св. Панев се изместило напред, а главата и горната част на
тялото на Ради Ников, се ударили в детайл около лявата врата и в задната част
на шофьорската седалка. След удара тялото на пострадалия Ников се отпуснало
назад и надясно, като „полегнало" на задната седалка, зад гърба на
изместения напред св. Панев. Веднага след спирането на автомобила му, подс.Х.
излязъл от него и приближил до предната лява врата на л.а. „Рено 19".
Опитал се да я отвори, но не успял. Отишъл от другата страна на същия автомобил
и успял да отвори предната дясна врата, от която излязъл св. М.. През това
време, св. Панев също излязъл от л.а. „Рено 19" през задната дясна врата,
като преди това се опитал да изправи тялото на Ради Ников до седнало положение.
Св. М. отворил задната лява врата на л.а. „Рено 19" , видял, че баща му
лежи за задната седалка на дясната си страна и веднага го изправил. През това
време Ников все още дишал. М. видял, че от устата на баща му започнала да тече
кръв, а малко след това, че престанал да диша. Тогава М. видял, че по главата
на баща му имало рана и кръв, като разбрал,
че и е починал. Пристигналият по късно на
място лекарски екип от Бърза помощ, потвърдил, смъртта на Ников. Междувременно,
в пътния участък пристигнал лек автомобил, който спрял. Пътниците – няколко
неустановени лица избутали на разстояние около 2-3 метра от средата на пътя
лекия автомобил „Шкода" и го оставили в пряспата, намираща се в края на
пътя по пътя на движение на същия автомобил. Св. М. и Панев изчаквали пристигането
на полицейски екип и към тях се приближил подсъдимия. На местопроизшествието
пристигнал дежурен автопатрул на КАТ , в състав от три човека , сред които
и св. Милен Светославов Монев. Той попитал
кои са водачите на автомобилите, между които е настъпило ПТП и установил
самоличността им- подс. Х. като водач на лекия автомобил „Шкода Фабиа" , а
св. М. като водач на л.а „Рено” Пред
полицейския служител- св. Монев , подсъдимия обяснил, че при десен завой е
изгубил контрола над автомобила , като същия започнал да се движи на ляво и
надясно, след което не овладял автомобила и навлязъл в насрещното платно ,
където се блъснал в насрещно движещият се автомобил. Св. Панев чул в
обяснението на подсъдимия, че е включил на втора предавка, когато колата
започнала да се плъзга на страни и той не успял да я овладее. На място, св.
Монев извършил проверка с техническо средство на двамата водачи за наличие на
алкохол в издишвания въздух, като пробите и на двамата водачи били отрицателни.
Той съставил и констативен протокол, в който отразил местоположението на
автомобилите преди и по време на ПТП с
оглед обясненията на двамата водачи /л. 57/ По късно на мястото на
произшествието бил извършен оглед при посока Провадия –Дългопол. /посока на
движение на св.М./ По време на същия, чрез описване и фотографиране били
фиксирани: атмосферните условия; състоянието на пътя и прилежащите му части; наличието
на пътни знаци – „ограничение 60 км/ч и внимание опасни завои от които първия е
на ляво” разположението на автомобилите
участвали в ПТП-то спрямо ориентири; тяхното взаимно разположение; местоположението
на части и детайли отделени от автомобилите; вида и състояние на гумите на
автомобилите; деформациите на автомобилите в резултат на удара; състояние на
скоростен лост и спирачен педал; показания на километраж и оборотомер на
автомобила „Шкода” ; налични следи; външен оглед на трупа на Ников, налични
пътни знаци и табели и др. обстоятелства
/л.9-18/
В хода на разследването св. М. предал доброволно /л. 34/ лекия
автомобил „Рено 19", с peг. №
В 2273 КМ, а подс. Х.А.Х. , също предал /л. 33/ лекия автомобил „Шкода
Фабиа", с peг. №
А 3640 КА, които били предмет на допълнителни огледи /л.24- 30/ по време на
които били фиксирани чрез описване и фотографиране конкретни дефекти по
автомобилите в резултат на удара с техните конкретни параметри и др.
Предмет на допълнителен оглед бил и пътния участък където е настъпило
ПТП-то , по време на който били фиксирани чрез описване :широчина на пътните
ленти; пътна маркировка и съществуващи знаци.
По делото е приобщена справка за водача /л. 58/ от която е видно, че св. М. е правоспособен
водач на МПС, категории В, А и М. Притежава СУМПС № *********, валидно до
19.07.2020г.
По делото са назначени следните експертизи:
Съдебно медицинска
експертиза /л. 43-47/ която дава заключение, че при огледа и
аутопсията върху трупа на Р.М.Н.- 83г. се установява: аспирация
/вдишване / на кръв в белите дробове; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
счупване на пластината на лявата слепоочна кост и на черепната основа, контузия
на мозъка в лявата слепоочно- теменна област, кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки, обширна разкъсно-контузна рана в лявата челно- слепоочно- теменна
област на главата, околоочен хематом в ляво; гръдна травма, изразяваща се в
контузия на ляв бял дроб, фрактури на ребрата двустранно; контузия на корема-
кръвонасядане на тънкочревния опорък; открита фрактура на дясната подбедрица в
средната трета; хронични болестни промени-хипертрофия и дилатация на миокарда,
миокардиосклероза, коронаросклероза, генерализирана атеросклероза, тотална
сърдечна недостатъчност, кафява индурация на белите дробове, зостойни промени в
черния дроб; състояние след клапно протезиране на митралната клапа на сърцето. Причината
за смъртта на Ради Ников е аспирацията на кръв в белите дробове в резултат на
счупването на черепната основа, довела до развитието на остра дихателна
недостатъчност. За настъпването на смъртта значение има и гръдната травма,
изразяваща се в контузия на левия бял дроб и фрактури на ребрата двустранно. Описаните
травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети,
изразени със значителна сила и биха могли да се получат при ПТП като пътник в
лек автомобил, от удари в части и детайли в купето на автомобила.
Съдебно медицинска и автотехническа експертиза / л. 49-л. 54/ в заключението
на която освен горе посочените медицински констатации е отразено и следното:
В обстоятелствената част е
изведен частен синтез, че при нормално
поведение на водачите и на двата автомобила относно избраните скорости на
движение и държащата способност на пътното платно, последното е било с ширина
достатъчна за чисто разминаване със обща скорост до около 80 км/ч, изследвано
относно необходимото отстояние от снежните навявания и разстоянието между
автомобилите при разминаване - 6,9 м ширина на платното.
Изводи:
1. Точката на удара на двата автомобила е била около позицията на
установената след удара предна част на л.а. „Рено, в частта на движение на л.а.
„Рено".
2. Скоростта на движение на леките автомобили в
момента на удара е била: на л.а.
„Шкода"- около 48 км./ч, а на л.а.
„Рено"- около 24 км. /ч. Скоростите на автомобилите преди удара са
неизчислими предвид материалите по делото.
3. Конкретната ситуация е настъпила около 50 метра
преди точката на удара, а необходимото разстояние според опасната зона на двата
автомобила е било около 150 м. Водачите са нямали техническа възможност да
предотвратят удара посредством аварийно спиране. Конкретната възможност за
аварийно спиране и маневра от страна на водача на л.а. „Рено" е била
технически ограничена от състоянието на пътното платно, а на водачът на л.а.
„Шкода" от настъпилата загуба на управление на автомобила, продиктувана от
избраната от него скорост за движение както в права посока, така и в
преминавания завой.
4. Автомобилите са получили взаимна видимост на разстояние не по- малко
от 100 метра, а ситуацията се е развила на разстояние около 50 метра един от
друг. Не са налице данни те да са били технически неизправни или внезапно да е
възникнала такава.
5. Механизъм за настъпване на ПТП : при лоши пътни условия от
снеговалеж и силен страничен вятър, л.а „Шкода Фабиа", с peг. №
A 3640КА, управляван от Х.А.Х., излизащ от десен завой от
с. Рояк към с. Ветрино, губи контрол над автомобила и навлиза в лентата за
движение на автомобилите в обратна посока и реализирал ПТП с л.а. „Рено
19", с per. № В2273КМ, управляван от М.Р.
Марводиев, движещ се в посока с. Рояк. При настъпилата загуба на управление над
л.а. „Шкода", последният се е занесъл в десния извършван завой, след което
е определил захождане с задна дясна част в дясно и напред, при което е
реализирал удар относно предната лява част на другия автомобил със своята предна
дясна част.
В съдебно заседание заключението се подържа и вещите лица допълнително
дават множество разяснения сред които по съществените са
следните:
- В.л. д-р С.: При поставен предпазен колан ограниченията
на движенията на тялото са предимно в предно-задна посока и по-малко в
странична. Ударите са реализирани в лявата слепоочно-теменна област на главата,
областта на гръдния кош, и дясна подбедрица. Дори и при поставен обезопасителен
колан тези травматични увреждания не могат да бъдат избегнати. Удара в областта
на главата може да настъпи при удар в горния ръб на рамката на вратата, както и
в някоя от колонките. За средната колонка е възможно колана да ограничи
достигането на главата до средната колонка, но не е и до горния ръб на вратата.
Не може удара в главата да е в предната седалка, там е реализиран удар в
областта на дясната подбедрица, където има открита фрактура, но на главата е в
твърд тъп предмет с подчертан ръб.
- В.л. инж. М.: длъжностното лице, изготвило протокола
за ПТП е описало, че пътя е стеснен, съответно с налична снежна покривка по
него, като е липсвала видима маркировка и не може да се конкретизира дали
платното е било заледено и с каква
гладкост. От снимковия материал и огледния протокол, е приел че е имало не
просто снежна покривка, но и коловози, което изключва наличието на лъскав лед,
който е забележим като черно покритие върху асфалта. За нуждите на експертизата е възприето пътни
условия за зимно време със снежна покривка на пътното платно и съответния
по-висок спирачен коефициент, т.е. по-добри спирачни качества спрямо леда.
- разглеждал е „занасяне” на автомобила Шкода, тъй
като водача е изпълнил десен завой след което е загубил управление. Нормално е
да се загуби управление след завой, т.к. освен направлението права посока
автомобила получава допълнителна центробежна сила в обратна посока на
изпълнявания завой, т.е. без превишаване на държащата способност на подлежащата настилка спрямо автомобилните
колела не би могло да се стигне до конкретното занасяне на автомобила. За да
превиши съответното държащата способност на конкретизираната сложна покривка
заледено пътно платно автомобила е влязъл със скорост не позволяваща му да
излезе безпрепятствено от десния завой. Термина „плъзгане” е когато няма
допълнителна сила, която да внесе разлика в направлението на движение на
автомобила. „Плъзгане” може да се разглежда в случая на л.а. Рено, т.к. той се
е движил в права посока, натиснал е
спирачките и е започнал един закъснителен процес, който е бил съпроводен с
превишаване на държащата способност на пътното платно. Плъзгането на автомобила
Шкода настъпва не защото автомобила е
бил в спирачен режим, а защото е бил в
превишаване държащата способност на пътното платно, затова с по-ниска скорост
няма да има това занасяне, като занасянето е първия фактор, който води до това
плъзгане.
- Скоростта на автомобилите е изчислена на база : а/
по деформациите на автомобила, които конкретно не зависят от пътното платно; б/ по данните скоростта на циферблата на километража
на .л.а Шкода, което е по-достоверното. Разликата между двете не достига 3% което е в нормалните допустими граници за стохастична грешка.
Има три случая на разглеждане: а/ технически запечатаната скорост по
измервателните уреди; б/ по общата скорост на деформация на двата автомобила; и
в/ по мястото на установяване на автомобила след удара.
- За да се определи дали технически водачите са имали
възможност да реагират тази реакция се определя от конкретната ситуация в две
направления: а/възможност за аварийно спиране преди точката на удара; б/
възможност за аварийно спиране съпроводено с аварийна маневра. Л.а.Рено е бил
възпрепятстван от възможност за аварийна маневра, т.к.пътното платно не е
позволявало автомобилите да го напуснат вдясно, или вляво, с което да се
предотврати възможността за удара между двата автомобила. Л.а. Рено се е движил
с конкретна скорост, която му е позволила да възприеме реакция.След като водача
на л.а. Шкода няма възможност да
управлява автомобила, той няма възможност да изпълни аварийна маневра. Допуска, че въпреки всичко водача
на л.а Шкода е изпълнил маневра, тъй има изменение два пъти на траекторията на
движение на автомобила, което е различно от аварийно спиране. По данните в
делото съществува факта, че водача на л.а. Шкода не е предприел аварийно
спиране, а е предприел маневри с цел овладяване на автомобила, което е погрешно т.к. той е трябвало да
реагира с аварийно спиране и с аварийна маневра. Ако предприеме аварийно спиране ще има
намаляване скоростта на удара, намаляване на щетите по автомобила и и по-малка
инерционна сила на телата в автомобилите. Ако водача на л.а. „Шкода“ е
предприел аварийно спиране съпроводено с аварийна маневра, то удара в л.а. „Шкода“
е щял да бъде в левия борд на предна лява част. В случая обаче не се касае за страничен
удар, а за удар в преден ляв, което означава, че автомобила не е продължил траекторията на движение, а
съответно е реагирано с волана.
- времето, което е изминало от
момента на възникване на опасността до удара /т.е. опасната зона на л.а.Рено/ е
2.5 секунди при скорост от км 48 км/ч за л.а. Шкода, а за л.а.Рено от 23.7
км/ч.
Горната фактическа обстановка се установява от
събрания по делото доказателствен материал- изцяло от показанията на св. М.М., Милен Светославов
Монев и св. Николай Петров Панев дадени на досъдебното производство приобщени по реда на
чл.283 от НПК, заключенията на съдебните
медицинска и автотехническа-съдебномедицинска експертизи и писмените доказателства:
протокили за огледи на местопроизшествие и автомобили; справки за водачи на
МПС; констативен протокол; акт за смърт, удостоверение за наследници; справка
съдимост и др.
Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и
взаимно допълващи се показанията на свидетелите св. М.М., Милен Светославов Монев и св. Николай Петров Панев
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по
посочените по горе експертизи. За разлика от съда защитата намира за необосновано заключението на
комплексната експертиза, което ще бъде предмет на обсъждане по –долу.
Подсъдимия не дава обяснения по обвинението, които е негово неизменно право.
От съвкупния анализ на доказателствата – гласни, писмени и заключенията
на експертизите в тяхната взаимовръзка съдът направи следния извод от
фактическа страна:
Подсъдимия Х.А.Х. имайки
малък опит като водач на МПС управлявал л.а „Шкода Фабиа", с peг. № A
3640КА по направлението гр.Дългопол – гр.Провадия път III- 208при зимни пътни
условия – след снеговалеж и силен страничен вятър. Пътното платно било
заснежено и ограничено от двете страни от преспи образувани от почистващата
техника. В района на км. 26+950 /от към гр.Провадия/ подсъдимия навлязъл
/излизайки от ляв/ в десен за движението му завой. В резултат на несъобразената
му скорост със състоянието на пътната настилка при излизането от завоя
автомобила се занесъл на ляво. Без да намалява скоростта си на движение, при
видимост от над 100м. подсъдимият се опитал с волана да подържа праволинейно
движение в дясната половина от пътя, но изгубил контрол над автомобила и
навлязъл в насрещната лента за движение захождайки с задна дясна част в дясно и
напред. В насрещната лента в това време в обратна посока се движел св.М. с л.а „Рено
19", с peг. № В2273КМ, превозващ св. Панев и пострадалия Ников и двамата
разположени на задната седалка. Автомобилите отстояли на около 50м. един от
друг, когато св.М. възприемайки навлизането на автомобила управляван от
подсъдимия предприел маневра в дясно и спиране. Последвал удар между предна
дясна част на л.а Шкода със скорост от 48 км./ч., в предна лява част л.а.Рено,
движещ се с 23.7 км/ч. В резултат на удара пострадалия Ников получил
наранявания в лявата слепоочно-теменна област на главата от детайл на
автомобила с подчертан ръб. Такива получил и в областта на гръдния кош, и дясна
подбедрица от други детайли на автомобила. Нараняванията довели до аспирацията
на кръв в белите дробове в резултат на счупването на черепната основа, довела
до развитието на остра дихателна недостатъчност и двете несъвместими със
живота, поради което настъпила смъртта му. За настъпването на смъртта била значение има и гръдната травма, изразяваща се
в контузия на левия бял дроб и фрактури на ребрата двустранно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
От обективна страна безспорно се установява,
че подсъдимият умишлено нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 20,ал.2 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение не се съобразил
с зимните атмосферни условия- студено със наличието на силен вятър, със
състоянието на пътя, който бил заснежен след снеговалеж, както в движение в
завой, не направил всичко възможно да намали скоростта си и да спре превозното
средство, когато възникнала опасността за движението от загубата на управление
и навлизането в лентата за насрещно движение, където се движел друг участник в
движението. Противно на упоменатото му задължение той подържал
в десен за него завой скоростта си на движение не по –малко от 48 км/ч., след
което като загубил управление на автомобила който се занесъл се опитвал да го
изправи, чрез въртене на волана. От тези му действия навлязъл в лентата за
насрещно движение, където правомерно се движел друг участник в движението и
последвал удар в резултат на което настъпила смъртта на пътник. Съгласно частния синтез в
обстоятелствената част от заключението на комплексната СМАТЕ, и разясненията на
вещото лице в съдебно заседание:
- ако подсъдимия
бе подбрал съобразена скорост спрямо наличната заснежена и държащата способност на пътното
платно, при ширина от 6,9 м /от снежните навявания/ и разстоянието между
автомобилите при разминаване, тя се явява достатъчна за чисто разминаване със
обща скорост на двата автомобила от 80 км./ч. Същевременно
безспорно е доказано, че декларираната скорост от св.М. от около 35 км/ч. му е
позволила да извърши маневра в дясно и да предприеме спиране с употреба на
спирачка без да има занасяне на автомобила
- ако подсъдимия е реагирал с аварийно спиране и с
аварийна маневра. ще има намаляване скоростта на удара от където субективно
следва да се намалят и щетите, които са настъпили по автомобилите и по-малка
инерционна сила на телата в автомобилите.
Подсъдимият, като вменяем е субект на престъплението
по предявеното обвинение и при управление на МПС, е допуснал нарушение на
правилата за движение и с това виновно е причинил съставомерни последици по причиняване
на смърт по непредпазливост на Р.М.Н..
От обективна страна е налице нарушаване правилата за
движение, визирани в цитираната по-горе разпоредба на ЗДвП, което нарушение е в причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
Смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на
причинени тежки, несъвместими с живота увреждания получени от предизвиканото
ПТП. Смъртта на пострадалия е настъпила бързо, поради което не може да се
приеме, че след деянието подсъдимия е оказал помощ преди настъпването и.
От субективна страна деянието, като форма на вина, е
осъществено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК в нейната разновидност "несъзнавана
непредпазливост-небрежност" , тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с оглед движението му в поредица
от завои, в светлата част на деня /очевидно и познат пътен участък с оглед местоживеенето и мястото
където е студент/, както и при наличния, стаж като водач на МПС, е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
От така събраните
доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен правен извод,
че от обективна и субективна страна подсъдимият Х.А.Х.
е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б „в", вр. чл. 342,
ал.1 от НК и го призна за виновен в това, че на 18.01.2017г., на път III-208-гр. Дългопол- гр. Провадия, обл. Варна, в близост до разклона за с.
Рояк, обл. Варна, при км. 26+950, при управление на лек автомобил марка „Шкода
Фабиа", с per. № А 3640 КА нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 20, ал.2 ЗДвП като при избиране скоростта си на
движението не се съобразил с атмосферните условия и състоянието на пътя, да
намали скоростта си на движение и в случай на необходимост да спре при
възникнала опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на Р.М.Н..
ПРИЧИНИ,
МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението: незачитане в достатъчна степен правилата за безопасност на
движението и недостатъчна концентрация на вниманието при управление на МПС
ПО
СТАНОВИЩАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитата в
лицето на адв. И. В. навежда доводи за оправдаване на подсъдимия, поради това
че деянието му е случайно по смисъла на чл.15 от НК
В настоящите мотиви съдът е изложил
достатъчно аргументи за своя правен извод, които не следва да се преповтарят за
да бъдат отхвърлени тези на защитата, които в обобщение се свеждат до схващането,
че опасността за подсъдимия, като водач на МПС е възникнала „внезапно” и в резултат на неизпълнение на задълженията
на общински и държавни органи по обезопасяване на пътя, които нито са могли да
бъдат предвидени от подсъдимия, нито пък той е бил длъжен да предвиди. могат Въпреки
това за коректност съда намира, че следва маркира онези части от становището на
защита които намира за неправилни и причините за това:
На първо
място за да стигне до този си правен извод, защитата оспорва констатациите от
комплексната експертиза, като я намира за необоснована и в двата и аспекта:
- по
отношение на съдебно - медицинските изводи, изразява несъгласие със становището
на вещото лице, че удара в главата на пострадалия е реализиран в детайл
различен от предната седалка, както и че нараняванията като цяло са могли да
бъдат избегнати или различни, ако Ников е бил с предпазен колан.
- по
отношение на автотехническите изводи се счита, че:
а/ има
разминавания в приетата скорост на движение на л.а управляван от подсъдимия и
тази послужила за изчисленията и формиране на изводите.
б/ не е взето
предвид преместването на автомобила преди огледа на местопроизшествието, както
и че не се ползват посочените в огледния протокол разстояния, което като
съвкупност с посоченото по-горе дава отражение и на резултата, който изчислява вещото
лице необходимо за настъпване на удара.
За да
обоснове правната си теза, защитата възприема част от фактите по следния начин:
Подсъдимия се е движил със скорост от 48
км/ч, при управлението на л.а. „Шкода“. Същата е допустима в пътния участък и
при нормални условия, с нея може да се влезе в завой при всички центробежни
сили и да излезе от него. Причината за ПТП е: наличието на лед на пътното
платно и върху него сняг, което е изводимо от свидетелските показания,
възприето и във обвинителния акт. Наличието на плъзгане на автомобила е
вследствие на центробежната сила и занасянето, последното обусловено от леда на
пътното платно. Обвиняемият /има се предвид подсъдимия/ не е предвиждал
обществено опасните последици от деянието си, но не е бил и длъжен да ги
предвиди, тъй като му е било неизвестно наличното заледяване. Липсва какъвто и
да е нормативен акт, в който да е записано, че подсъдимия е длъжен да предвижда
неправомерно действие на държавните органи Министерство на регионалното
развитие, заедно с общините, МВР, в частност секторите КАТ, на които е
възложено да почистят пътя т.е. че не са си изпълнили задълженията предвидени в
инструкция № 3/18.06.2007г. за реда за осъществяване на спасителни и неотложни
аварийно възстановителни работи в действие, както и този в Наредба на МРР РД №
022019/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, където е посочено,
че са длъжни да затворят пътя и да
предприемат действия по неговото почистване съобразно технически правила на
Агенция пътна инфраструктура за поддръжка на пътищата: отстраняване уплътнени
снежно ледени пластове; да се извършва обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане
чрез разпръскване на минерални материали и химически вещества, което съгласно ниво
„В” на пътното платно, в конкретния пътен участък следва да се извършат до 5
часа , при допустимата дебелина на снежната покривка при снегопочистване 7 см.
На следващо място макар, че не са изчистили пътното платно са отворили
движението по пътищата и макар, че по ЗДВП, чл. 13 е предвидено да се поставят
съответни знаци за предупреждаване на участниците в движението за опасности по
пътя, такива знаци не са поставени, липсват
дори такива за ограничаване на скоростта, разрешената която в конкретния
участък е 90 км/ч, а подсъдимия се движил с 48 км/ч. Въз основа на това се прави извода, че липсват
каквито и да е нормативни задължения за подсъдимия да предвиди състоянието
на пътната настилка при положение, че
пътя е отворен и липсват каквито и да е предупредителни знаци. На следващо
място се твърди, че не е налице и втората предпоставка от субективната страна
на деянието, че е могъл да предвиди обществено опасните последици, тъй като
съгласно теорията описана от проф. Александър Стойнов в учебника по наказателно право, възможността за
предвиждане е конкретен технически въпрос и се дели на обективен и субективен.
Обективната възможност за предвиждане съществува при такава фактическа
обстановка, която позволява деецът реално да е могъл да възприеме със
съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на
последиците, а освен това той трябва да е разполагал с необходимото време за протичане на онези мисловни процеси,
които ще доведат до предвиждане на резултата, както и с възможност да избере
поведение. В случая това време, е в
рамките на 2,5 секунди- време недостатъчно за посоченото изискване, защото времето
за реакция е от 0.8 до 1 секунда, а времето за изпълнение на замисленото било
движение на волана, или натискане на спирачката и т.н. е в рамките от 0.4 до
0.6 секунди, което означава, че му остава само около 1 секунда за да прецени
всички обстоятелства и възможни варианти за предотвратяване на ПТП. Не на
последно място следва да се предвижда и субективна възможност за предвиждане на
конкретните последици и да се действа не по предписания от вещото лице начин с
употреба на спирачка, а по друг такъв, на което са способни вероятно много
малко шофьори, но не и подсъдимия с неговата възраст и опит като водач.
Ако можем да
се съгласим, с някои от констатациите в
горния преглед на съдебните прения, касаещи зимните условия на движение,
състоянието на пътния участък и теоретичните постановки от областта на
наказателното право, то не може безкритично да се отмине оценката на
обективната и субективна страна на деянието в конкретния казус, предмет на
делото.
Съдът се
вижда принуден да напомни и да доизясни засегнатите по горе правни категории, както
и да ги подведе към установените по делото факти:
Престъплението
по чл.343,ал.1 от НК се извършва при форма на вината –непредпазливост. Като
всяко от този вид, същото е наказуемо, защото е изрично предвидено в
специалната част на НК, поради своята резултатност. Термина „обществено опасни
последици”, с който борави наказателното право и в частност чл.11 от НК се
означават отрицателните изменения в съществуващата действителност, които
извършеното престъпно деяние причинява и които са предвидени в състава на съответното
престъпление. Обществено опасните последици са също така онези изменения в
действителността, предизвикани от деянието и това е следващата тяхна особеност,
т.е. без него те не биха настъпили и
обществените отношения обект на посегателства нямаше да бъдат засегнати
отрицателно. В разглеждания случай тези последици /чл.343, ал.1,б.”в” НК/ са
причиняването на смърт в резултат на управление на МПС в нарушение на правилата
за движение /чл.342,ал.1 НК/. Наказателното право обосновава наказателната
отговорност на субекта чрез съчетаването между необходимостта и свободата на
човешката воля. Това е свързано с две обстоятелства. Първото,е че нормалната
психика позволява на индивида да саморегулира своето поведение, като се
съобразява с природните и обществените необходимости, а второто,е че избор на
поведение съществува само за тези индивиди, които притежават нормална психика и
достатъчно социален опит и зрялост. В настоящия случай подсъдимия е годен
субект на деянието, и по делото няма данни, дори не съществуват съмнения, че
той притежава нормална психика и има достатъчен социален опит и зрялост, тъй
като е навършил пълнолетие. Неминуемо знанието и опита му като водач на МПС е
повлияло върху избора му на поведение, за което ще стане реч и по-долу, но те
не изключват сами по себе си наказателната му отговорност. Както е акцентирал цитирания от защита проф.
А. Стойнев върху виждането на проф.Ненов „обстоятелството, че едно лице не е
съобразило своето поведение с посочените предписания, макар да е имало
обективна и субективна възможност да го стори
е основанието от него да се
търси наказателна отговорност. Именно по тази причина НК изисква от субекта
притежаването на минимума от посочените качества , които му позволяват да
избира между различни варианти на поведение - да си наложи въздържане от дадени
действия или да си наложи тяхното осъществяване. Подсъдимия притежава нормална
психика, достатъчна физическа, умствена и социална зрялост и е способен да съобразява своето поведение
със задължителните предписания на установения правов ред и нещо повече, той е
бил длъжен и е могъл да го стори и в конкретния случай. Престъпната небрежност,
каквато форма на вината е предявена с обвинителния акт е разновидност на непредпазливата. Ноторно ,е
че при нея субекта не предвижда настъпването на обществено опасните последици –
в случая причиняването на смърт / при посочените по горе условия от състава на
чл.342, ал.1 НК/, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. За разлика от другите форми на вина тази форма на вината не
се определя с интелектуален и волеви момент, а с отрицателна и положителна
предпоставки. Отрицателната е , че не се предвиждат обществено опасните
последици, поради което тя е известна още и като „несъзнавана непредпазливост“.
По тази причина в съзнанието на дееца не се отразяват свойството на деянието,
престъпните последици /посочени по горе като обществено опасни/ и причинната
връзка между тях. Касае се за отсъствие на интелектуална дейност, която би
довела до познанието за бъдеща възможна или сигурна последица. Положителната
предпоставка при разглежданата форма на вината
е свързана с конкретната за случая наличност на двата кумулативни
елемента - да е бил длъжен и да е могъл
да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Съдържащите се в
правните норми задължения за предвиждане на обществено опасните последици от разглеждания вид деяния е адресиран до всички субекти които
участват в обществените отношения / в случая в областта на транспорта/ От
структурата на обществените отношения, непосредствен обект на посегателство и
мястото което заема деецът в нея е втория критерий определящ кой е длъжен да
предвиди престъпния резултат. Подсъдимият, както и всеки друг който управлява МПС е длъжен да се съобразява
с правилата за движение изведени в ЗДвП и поднормативните актове и да
съобразява поведението си с опасностите по пътя, тъй като обратното му
поведение може да доведе до престъпен резултат /вреди на транспортни средства,
съоръжения, хора в т.ч. и на смърт на последните/ Този елемент е
обективен на практика, защото е част от правовия ред. Ето защо за този вид
престъпления нито се изисква, нито е в предмета на доказване - има ли? /и какви
са?/ нормативни задължения за подсъдимия
да предвиди поведението на други физически или юридически лица ангажирани със
подържането на състоянието на пътната настилка. Каква е била обективната
действителност, /създадена от природни сили или човешка воля/ при която подсъдимия
е управлявал МПС е въпрос фактически, предмет на другия признак – „могъл” да
предвиди. Съгласно разглеждания тук
критерий е бил „длъжен да предвиди”, че именно при управление на МПС, ако не съобразява
поведението си с правилата за движение може да настъпи престъпен резултат. Съгласно
теорията, „обективната възможност за предвиждане, т.е могъл“ съществува при такава фактическа обстановка,
която позволява деецът реално да е имал възможност да възприеме със съзнанието
всички факти и обстоятелства необходими за предвиждане на последиците. Доказателствата по делото сочат, че
подсъдимият е предприел управление на МПС, след като дни наред е валяло сняг,
което е довело до натрупването на големи снежни маси и пътищата в района на
пътуване са били затворени, до почистването им по тях. Дали това е сторено до
степен предвидена в нормативната уредба цитирана от защита е извън предмета на
доказване, но до колкото това обстоятелство има значение с отрицателният си отговор, съдът го цени като смекчаващо вината
обстоятелство. На следващо място защитата неправилно интерпретира „обективната
възможност за предвиждане“ с оглед наличието на лед, който е бил покрит със
сняг и липсата на знаци за опасност или намаляване на скоростта. Подсъдимият е
възприемал заснежената пътна настилка и съгласно правилото на чл.20,ал.2 от ЗДвП е следвало да подбере да се движи със скорост, която именно при нейното
наличие би му позволило да изпълни задължението си да намали скоростта си и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Наличните нормална психика и зрялост на подсъдимия са достатъчни той да оцени, че
сама по себе си заснежената пътна настилка е пречка за безопасно и своевременно
спиране на автомобила. Студеното време и силния вятър са предполагали и
наличието на заледени участъци, което също е пренебрегнато от подсъдимия при
избора му на скорост на движение. Другото обстоятелство което е пренебрегнато е
това, че той се е движел в поредица от завои, /които не само ограничават
видимостта/, но предполагат движение по криви, в резултат на които върху
автомобила действат и центробежни сили противоположни на посоката на завиване.
При излизането от десния завой автомобила управляван от подсъдимия се е занесъл
под въздействието на центробежната сила заради несъобразената скорост на
движение по заснежената пътна настилка. Това обстоятелство е резултат на пренебрегването
на задължението по чл.20,ал.2 от ЗДвП. От този момент нататък загубата на
управление върху автомобила е станало опасност за движението. Подсъдимия е
следвало да намали скоростта си и при необходимост да спре за да преодолее тази
опасност за движението, но вместо това
той е маневрирал с волана, което не е довело до желаната цел да задържи
автомобила в дясната за движението част от пътя. Тук е мястото да се отбележи, че съвсем
коректно защитата възприема, че от фактическа страна подсъдимия не е извършил
нищо друго освен да се опита да се овладее автомобила, което обаче се
интерпретира от правна страна по смисъл, който не е заложен нито в ЗДвП, нито в
съдебната практика, за което ще стане реч по-долу. В теоретичен план защита
интерпретира неправилно и в свой интерес и още едно обстоятелство касаещо
необходимото време за протичане на ония мисловни процеси , които водят до
предвиждане на резултата и с
възможността подсъдимия да избере поведение съобразено с вероятното или сигурно
настъпване на обществено опасните последици, като го свежда до 2,5 секунди.
Това време бе изчислено в съдебно заседание от вещото лице по искане на
защитата. То обаче се отчита с начало на пътна ситуация от момента, в който св.
М. е реагирал със спиране на навлизането на автомобила на подсъдимия в лентата
му за движение. Това се равнява на около 50 м. отстояние на автомобилите един
от друг. / при обща скорост за двата автомобила V 48+ 23,7 = 71,7 км/ч или 19,91м/с,
за времето
t 2,5 сек. изминатия път S е 49,79 м./ Това обаче не
отразява цялото развитие на ПТП, а само неговата заключителна част. Съгласно
заключението на Комплексната СМАТЕ видимостта на водачите един към друг е била
над 100м, и времето за което биха се срещнали двата
автомобила е 4,33 секунди (по горната формула t = S/V) при декларираната скорост
от св.М. от 35 км/ч. и установена за подсъдимия от 48 км/ч. За посоченото време
свидетелите М. и Панев са възприемали опита на подсъдимия да овладее
автомобила, което е резултат на съзнателната му реакция и избор на поведение на
възприетия от него вече факт от обективната действителност, че автомобила се
занася. Ето защо нито тезата на защитата с какво време е разполагал подсъдимия
/ дори в предложения вариант по необоснован начин се увеличава времето за
реакция, което включва времената за възприятие и вземане на решение, ноторно за
сходни ситуации в рамките на 08-1сек. / , нито изчисленията относно крайния
етап на настъпилото ПТП са относими към всички обективно съществуващи факти,
предопределящи правните изводи. Разбира се защитата умишлено пренебрегва и
становището в експертизата, че „при нормално поведение на водачите и на двата
автомобила относно избраните скорости на
движение и държащата способност на пътното платно, последното е било с ширина достатъчна
за чисто разминаване със обща скорост до
около 80 км/ч” Това още веднъж подкрепя
обвинителната теза, че подсъдимия нито е подбрал съобразена скорост спрямо
наличната заснежена настилка и движението си в завой, нито е реагирал правилно,
както му предписва закона след като е изгубил контрола над автомобила поради
предходното си неправомерно поведение.
В края на
този абзац намирам за необходимо да се отбележи, че прочита и коментара от
страна на защитата на заключението от комплексната СМАТЕ за напълно
тенденциозно и не съответстващо на действителния му смисъл. Вещото лице даде
ясни и разбираеми разяснения, че действителната и най-достоверна скорост, с
която се е движел подсъдимия в момента на удара е 48км/ч установена по приборите
на автомобила му. Изчисленията по деформациите са различен и един допълнителен метод на същата задача и
той като резултат е сравним до колкото е в рамките на 3% грешка. Другото ясно
изявление бе, че вещото лице борави при изчисленията си с разстояние от точката
на удара до крайното установяване на автомобила, което няма значение за
страничното изместване на автомобила „Шкода” преди огледа. Не на последно място
изявлението на съдебния медик, че удара в главата на пострадалия е в детайл с
подчертан ръб е резултат на обективно
установена травма от такъв характер по време на аутопсията , а не резултат на
теоретична интерпретация. С оглед на последното очевидно виждането на защитата
до колко поведението на пострадалия /или негов близък /има съпричиняващ
характер поради липсата на употребен колан е несъстоятелно.
В заключение следва да се посочи и
константната практика на ВКС, че убедеността на водача, че няма да
застраши други участници в движението/пътници/, е субективна и подлежи на преразглеждане във всеки момент на динамично
изменящите се пътни условия, като при възникване на опасност той е длъжен да
реагира. В конкретния случай, за да изпълни в
цялост задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , подсъдимия е следвало да подбере по ниска скорост, която
е нямало да доведе до занасянето в завоя
с оглед заснежаването на пътното платно/ и възможност за заледяване/, като по този
начин осигури последващото безпрепятствено преминаване през пътния участък. Занасянето което е
вторичен факт от неправомерното му поведение също е следвало да бъде отчетен като опасност за
продължаване на движението му и съответно да реагира чрез намаляване на скоростта и спиране.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
СМЕКЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало,
съдействие за разкриване на обективната истина, съпричиняване на настъпилия
съставомерен резултат от страна ведомствата ангажирани с почистване на пътя, младата
възраст на подсъдимия, неговата ангажираност в повишаване на образователния си
ценз, добри характеристични данни и практически липса на наказания по ЗДвП
ОТЕГЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдът не
отчете такива
Съдът като взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието по чл. 343, ал.1, б „в", вр. чл. 342,
ал.1 от НК, ниската степен на обществена опасност на дееца, при наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства намери, че и най-лекото, предвидено в закона наказание от
две години лишаване от свобода е несъразмерно тежко, поради което при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК му
определи такова по вид наказание под посочения минимум, а именно за срок от ЕДНА ГОДИНА
Мотивиращи налагането на това наказание
са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на
престъплението по които, като акт на поведение се
проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид
изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и
поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото
от подсъдимия, инкриминирано деяние, субсумиращо престъпният състав на чл. 343, ал.1, б „в", вр. чл. 342,
ал.1 от НК сочи на завишена степен на обществена опасност на
същото. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, обаче не очертават
формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения правопорядък и не
обосновават нуждата от налагане на по високо наказание „лишаване от свобода” Не
само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето, липсата на
изрични лоши характеристични данни, продължаващата реализация в живота обосновават
приложимост на института на чл.55 от НК, тъй като и по този начин ще бъдат
постигнати целите на наказанието. Прилагайки тази разпоредба, регламентираща
обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция,
без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици
на наказателната санкция и отчете, че за поправянето на подсъдимия и за неговия
респект в бъдеще от извършване на други престъпления не е наложително същия да
бъде изолиран от обществото. Ето защо съдът отложи изпълнението на така
определеното наказание, като за целите на чл.36 от НК, намери, че следва да
бъде определен изпитателен срок от три
години.
Независимо от правната възможност предвидена в
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК съдът наложи
на подсъдимия предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от една година.
Така определеното наказание е
достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване
законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления
както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По делото са направени разноски, поради което на основание чл.189,ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да ги заплати в
полза на Държавата , като 675,86 лева по
сметка на ОД на МВР-Варна, както и 140 лева по сметка на ВОС
Съдът се разпореди с веществените
доказателства, като постанови да се върнат, както следва: - лек автомобил „Рено
19" - на М.Р.М. и л.а. „Шкода
Фабиа" – на Х.А.Х..
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС