Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260753
гр. Пловдив, 22.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 09.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на
секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6998/2020
г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.В.И. против Електронен фиш Серия Г № 0022143,
издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на С.В.И.
е наложена глоба в размер на 250 лева за
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 461, т.1 КЗ
С жалбата се навеждат
конкретни възражения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата не взема становище
по основателността на жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че със съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е върната.
С разпореждането за насрочване на делото е предоставена нова възможност
на въззиваемата страна да докаже надлежно връчване на ЕФ, в резултат от което е
получено писмо, че такава разписка не е налична, като в информационните масиви на ОД на МВР не са налице данни за връчване
на ЕФ.
При преценка за срочност на
жалбата:
-в тежест на административно наказващия орган е да установи
при условията на пълно и главно доказване редовно
връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното
му получаване от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото
на жалба;
-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в
тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона
преклузивен срок- 7 дневен за обжалване на НП и 14 дневен за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства
от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече,
респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В ЕФ е посочено, че е издаден
за това, че на 08.10.2020 г. в 09:59 часа в гр. Пловдив, на бул. Кукленско шосе до номер 3а, С.В.И., като собственик
на МПС с рег.№ **** няма валидна застраховка
Гражданска отговорност.
Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство/система
№ TFR1-M 581.
Посочената фактическа
обстановка настоящият състав намира за
съответна на реализиралото се в действителността, доколкото изцяло кореспондира на събраните по
делото писмени доказателства: клип № 20817, справки в гаранционен фонд за
налични застраховки гражданска отговорност за МПС с рег.№ ****, справка за
регистрация на МПС.
Въпреки правилното
установяване на фактическата обстановка, ЕФ подлежи на отмяна, доколкото е
издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са
1. описание на
фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на
нарушените правни норми.
Освен това с ТР 1/2014 на
ВАС се прие, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява по правното си действие едновременно към
АУАН и НП.
Затова по при очертаване
на задължителното съдържание на ЕФ субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение
на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към
тях правни норми. Този минимум
от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен
акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
С оглед гореизложените
принципни положения трайната съдебна практика е приела, че предвид
контролно-отменителните правомощия на съда в производството по чл. 63 ЗАНН,
възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при кумулативното наличие на
следните предпоставки:
1. фактическите положения,
така както са описани в ЕФ, да се установяват от доказателствата по делото;
2. фактическите положения,
така както са описани в ЕФ, да сочат на извършване на съставомерно деяние;
3.
в ЕФ пълно, точно и ясно
да е описана правната квалификация на извършеното деяние;
4. фактическите положения
описани в ЕФ да съответстват на дадената от наказващия орган правна
квалификация;
5. фактическите положения,
така както са описани в ЕФ, да
позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с
ЕФ, а не с НП
Следва да се отбележи
също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен
съд и на ВКС, всяко установяване за
първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по
надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно
решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно
решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно
изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се
ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо
пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по
реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на електронни фишове пред
съда.
Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657
/ 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д.
№ 1299/2014 г. на Върховен касационен съд
От гореизложеното следва,
че ЕФ следва безусловно да се отмени:
- ако в него не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав;
-
или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно
предявени на дееца чрез описването им в ЕФ
- ако фактите, така както
са описани в ЕФ (без съда да установява нови положения, които не са надлежно
предявени на нарушителя) не
позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред,
тоест с ЕФ, вместо с НП.
Изискванията за
реквизити на АУАН, НП и ЕФ са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път
от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл
е и трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение №
1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020
г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Посочените решения са
постановени по казуси с различна правна квалификация, но съдържат принципни съображения, които са изцяло приложими и в
настоящия случай.
На следващо място,
както вече се спомена, ЕФ ще отговаря на изискванията за реквизити, ако в него надлежно са описани по
един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правни норми, които според
контролните органи са нарушени. В
обратния случай, ако в ЕФ:
- изобщо не са
посочени нарушените материално правни норми;
- или посочването им не е достатъчно пълно,
точно и ясно, така че
нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му
административно обвинение;
- или посочените
правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание позитивно правило
за поведение, включително и когато като нарушена е посочена бланкетна правна
норма, без бланкета да е запълнен с посочването на конкретните разпоредби, към
които препраща;
-когато не е посочена правната норма позволяваща реализиране на
отговорността на дееца по съответния процесуален ред, в конкретния случай с ЕФ,
вместо с НП
ЕФ следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания
субект.
Приложени към процесния
случай гореизложените принципни положение водят до следните изводи:
От систематичното
тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1,
т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш за вменения
административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от
фактическия състав:
-наказаният субект да е
собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да
няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност
- да е установено управление на процесното МПС по
пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да
възникне въобще задължение за собственика да сключи задължителна застраховка
гражданска отговорност по смисъла на чл. 483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.
Предвид гореизложените
принципни положения тези съставомерни обстоятелства:
-
че МПС не е спряно от
движение;
-
че с АТСС е
заснето „управление“ на МПС, тоест неговото движение по отворената за
обществено ползване пътна мрежа
следва не само да се установяват от
доказателствата по делото, но и да са
описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на
доказване по делото.
Видно от текста на
процесния ЕФ в обстоятелствената му част изобщо
липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил.
Липсва и каквото и да било твърдение дали същият е бил или не спрян от употреба.
Посоченото се явява
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, доколкото същият не отговаря на
законоустановените изисквания за реквизити.
На следващо място вече се
посочи, че принципа за санкциониране на нарушенията по КЗ е това да става с НП,
като разбира се е предвидено изключение това да може да става и с ЕФ.
Според чл. 647, ал.3,
изр.1 КЗ и чл. 638, ал. 4 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по
пътищата.
Видно е че именно тези две норми се явяват
основанието за налагане на санкция в конкретния случай с ЕФ, а не с НП,
поради което и горе обсъдените изисквания за съдържание на ЕФ безусловно са
изисквали тяхното посочване в
санкционния акт.
От текста на обжалвания
ЕФ се установява, че в него не е
намерила отражение нито нормата на чл. 638, ал.4 КЗ, нито тази на чл. чл. 647,
ал.3, изр.1 КЗ, което се явява допълнително основание за отмяна на ЕФ.
В този изричен смисъл е и
трайната практика на съдилищата от страната, като особено внимание заслужават
най-актуалните Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2220 / 2020
г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1979 от
04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2214 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, в които изрично е посочено, че се явяват
самостоятелни и достатъчни основания за отмяна на ЕФ, издадено на основание чл.
638, ал.4 КЗ.
-липсата на посочване в
него, че е установено управление на
МПС
-липсата на посочване на
коректната правна квалификация, даваща основание за издаване на ЕФ- чл. 638, ал.4 КЗ или чл. 647, ал.3, изр.1 КЗ.
В случая констатираните
пороци при:
- описание на съставомерните признаци на допуснатото
нарушение
- описание на фактическите признаци, допускащи
издаването на ЕФ в процесния случай, вместо НП;
- очертаване на
приложимата правна квалификация;
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, като съдът сам очертае
съставомерните фактически положения и сам издири приложимата материално правна
норма, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Да се процедира по
обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения и
за които се наказва и
действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място
следва да се посочи, че ако съдът
служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически
обстоятелства и сам издири и приложи коректните материално правна и санкционна
норма, без те да са надлежно
индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с
контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и
напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да
се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на
АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са
ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче
в случая е издаден ЕФ, който съчетава
функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно
процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с
който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в
административния процес е неприложим.
При този
изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски
хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно
т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка за изплатената в брой сума.
На следващо
място, съдът като съобрази:
-
действителната фактическа и правна сложност на делото;
-
имуществения интерес от същото – глоба в размер на 250 лева;
- вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на изключително
подробна и мотивирана с позоваване на обилна съдебна практика жалба, получаване
на призовките за откритото заседание и
изготвяне на становище по хода на делото,
намира, че
така заплатеният размер се явява справедлив
и обоснован по смисъла на чл. 36 от закона за адвокатурата.
Освен това уговореният и заплатен размер от 300
лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.
1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция за процесуално
представителство, при материален
интерес до 1000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0022143, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на С.В.И. е
наложена глоба в размер на 250 лева за
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 461,
т.1 КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на С.В.И., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото
пред Районен съд
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.