Мотиви
по НАХД № 602/2019
г. по описа на Районен съд – Ихтиман, Трети състав.
Производството по делото е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр. Ихтиман, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия Й.Н.К. с ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че на 19.11.2018г., около
10.45ч., на 54-ти км. от АМ - Тракия, община Костенец, област Софийска, с
посока на движение към гр.София, управлявал МПС - товарен автомобил марка
„МАН" модел „ТГА" с рег.№ СВ 4190 ВХ в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство - със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0319-000300/03.10.2018г. на РУ-Полски
Тръмбеш към ОДМВР-Велико Търново, връчена на 03.10.2018г. и влязла в законна
сила на 18.10.2018г..
ИРП, редовно призовани, не изпращат
представител, не вземат становище по предложението.
Обвиняемият, редовно призован, се явява,
признава вината си и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и на доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство № ЗМ-26/2019г. по описа на РУ на МВР- Костенец, по реда на чл. 14
и 18 НПК приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Й.Н.К. – 49 г., роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно
образование, шофьор в „Глобул транс“, с ЕГН **********.
За времето от 08.00 часа до 20.00 часа
на 19.11.2018г., съгласно утвърдения график за работа и дежурства в ОД МВР
София, полицейските служители – свидетелите Р.А.в и А. А., изпълнявали
служебните си задължения по линия на КАТ в района на 54-ти км. – КПП Тунел
«Траянови врата». Около 10.45ч. те спрели за извършване на проверка товарен
автомобил марка „МАН" модел „ТГА" с рег.№ СВ 4190 ВХ, движещ се в
посока от гр.Пловдив към гр.София. От изисканите документи водачът на МПС
представил единствено СРМПС. Същият не
представил СУМПС и заявил, че шофьорската книжка му била отнета със ЗППАМ
заради неплатени глоби. След извършена справка в автоматизираната информационна
система на МВР полицейските служители установили самоличността му, а именно Й.Н.К.
с ЕГН **********,***. Автомобилът бил собственост на «Стандарт Лизинг» ООД, а К.
действително имал валидно издадено СУМПС, което обаче било отнето със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0319-000300/03.10.2018г. на РУ - Полски Тръмбеш към ОД МВР - Велико Търново,
връчена на 03.10.2018г. и влязла в законна сила на 18.10.2018г. На място, на
водача бил съставен АУАН серия АА с № 011465/19.11.2018г. за това, че управлява
МПС без СУМПС, лишен от същото по надлежния ред със ЗППАМ.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа
обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал. 2 НПК- гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите А.и А.),
писмени доказателства (справка за съдимост; АУАН; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка; Справка за нарушител/ водач;).
Всички доказателствени източници са
непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира
изцяло. От така кредитираните доказателствени материали се установява
гореописаната фактическа обстановка, като не са налични противоречиви
доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да
налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на
други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи
по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението
по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за което
му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС. Действията
на обвиняемия по привеждане на МПС в движение и придвижването на 54-ти км. от
АМ - Тракия, община Костенец, област Софийска, представлява
"управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита
и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според
които понятието "управление", включва всички действия или бездействия
с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение.
МПС - товарен автомобил марка „МАН"
модел „ТГА" с рег.№ СВ 4190 ВХ, който обвиняемият е управлявал е
"моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за
движението по пътищата.
Управлението на МПС е осъществено в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемана
не свидетелство за управление на моторно превозно средство. От приложената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0319-000300/03.10.2018г. на РУ-Полски Тръмбеш към ОДМВР-Велико Търново, се
установява, че СУМПС на обвиняемия е било временно отнето на основание чл. 171,
т. 1, б. "д" от ЗДвП. ЗППАМ е била връчена на обвиняемия лично, срещу
подпис на 03.10.2018г. г., поради което и същият е бил запознат с
ограниченията, които същата му налага. Заповедта не е била обжалвана, поради
което е влязла в сила на 18.1.2018г.. Дори и да не беше влязла в сила, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. Когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК, поради което и
наложената ПАМ е проявила в обективната действителност своите правни последици
и обвиняемият е следвало да съобразява поведението си с нея.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият е съзнавал общественопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива
да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС, както и че с действията си привежда в движение МПС и го
предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да
управлява МПС и то именно в срока на забраната, наложена му с процесната ЗППАМ.
По наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Обвиняемият не е бил
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК,
с осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди, поради което съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде
наложено административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание
глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че за
обвиняемия до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
противообществени прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да
отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обвиняемият е
трудово ангажиран, като изразява съжаление за постъпката си.
Горното кара съдът да приеме, че
обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност, като
настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият
е осъзнал стореното и се разкайва за него. Поради тези съображение и като
съобрази имущественото положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия
следва да се определи наказание при наличие на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – "Глоба" в
размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. По отношение
вида и размера на наказанието разпоредбата на
чл. 343в, ал. 3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева.
Следователно
в разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на престъпления
по чл. 343в, ал. 3 от НК да бъде
налагано наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и
правилото на чл. 343г от НК, където са посочени лимитативно за кои престъпления
може да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС, като сред тях
законодателят не е посочил престъплението по
чл. 343в, ал. 3 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: