Р Е Ш
Е Н И Е N 210
гр. Сливен, 21.11.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 536 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 959/23.08.2019 г. по гр.д. №
2269/2019 г. на РС – Сливен, с което е признато на основание чл. 344 ал. 1 т. 1
от КТ уволнението на М.М.Г. ЕГН ********** ***, за незаконно и е отменена Заповед
№ 5/01.04.2019 г. на управителя на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември“ № 27, за уволнение на основание чл. 325 т. 6 от КТ, като
незаконосъобразно и е възстановена на основание чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ ищцата
на длъжността „Отчетник – приемчик водомери“ във „В и К - Сливен“. Със същото
решение на основание чл. 344 ал.1 т. 3
от КТ вр. чл. 225 от КТ ответното
дружество е било осъдено да заплати на ищцата сумата от 3545,84 лв.
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода от 02.04.2019 г. до 02.08.2019 г. ведно със законната лихва от предявяването
на иска да окончателното изплащане на сумата и е осъдено дружеството да заплати
на ищцата направените по делото разноски, както и да заплати следващите се
държавни такси.
Против това решение е подадена въззивна жалба от
процесуалния представител на „ВиК – Сливен“, с която се твърди, че решението е
неправилно и необосновано. На първо място се излагат съображения, че приетото
от съда е необосновано, тъй като към момента на издаване на заповедта ищцата не
е имала качествата на трудоустроено лице и като е приел обратното съдът е
допуснал необоснованост, тъй като тези изводи не се подкрепят от събраните
доказателства. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза. В обобщение се
сочи, че липсва издадено от компетентния, съгласно чл. 1 ал. 2 от Наредбата за
трудоустрояване, орган предписание за трудоустрояване. Така, след като ищцата е
заемала длъжност определена по съответния ред за трудоустрояване и не е
трудоустроено лице, по силата на чл. 325 ал. 1 т. 6 от КТ тя трябва да отстъпи
в случай, че се яви кандидат за тази длъжност, който е трудоустроен и има право да я заема на това основание. Така
действията на работодателя са законосъобразни. Освен това на ищцата е
предложена друга длъжност, която тя не се е съгласила да заеме. На второ място
се сочи, че тъй като съдът не е бил убеден в извода си относно факта, че ищцата
е трудоустроено лице е разгледал хипотеза, при която тя не е такова лице и е
намерил, че работодателят не е спазил точно параграф 1 от ДР на НТ. Тази част
обаче на изводите е неправилна и вътрешно противоречива. Излагат се аргументи в
подкрепа на тази теза. На следващо място, се оборва извода на съда, че ищцата е
доказала мотивите за извършеното уволнение, които са били продиктувани
единствено от целта на работодателя да я уволни и то без да е необходимо
предварително съгласие по чл. 333 от КТ от ръководството на синдиката. Оборват
се депозираните в тази насока свидетелски показания, като се твърди, че такива
мотиви не са ръководели работодателя. В обобщение се сочи, че в случая нито
ищцата е трудоустроено лице, нито е налице нарушение на параграф 1 от ДР на НТ,
нито пък е доказано твърдяното заобикаляне на разпоредбата на чл. 333 ал. 3 от КТ. Затова първоинстанционното решение е неправилно и се иска то да бъде
отменено изцяло, като се постанови ново, с което претенциите да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на тази въззивна жалба, с който се иска да бъде оставено в сила решението, като
правилно, законосъобразно и обосновано. Изводите на районния съд от фактическа
и правна страна напълно съответстват на събраните по делото доказателства. На
първо място се сочи, че е процесуално недопустим, а и по същество неоснователен
нововъведения с жалбата пред въззивната инстанция довод, че експертно решение №
4853-170/13.10.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ и експертно
решение № 5331-156/20.11.2018 г. на ТЕЛК за трудоустрояването на ищцата са
издадени от некомпетентен здравен орган. Възразява се за това, че този довод е
недопустим с оглед настъпилата преклузия, а на следващо място е и неоснователен
и неверен. Относно статута на трудоустроен по смисъла на КТ само ТЕЛК и НЕЛК са
единствените компетентни органи, които по закон са оправомощени да вземат
експертно решение за признаване на статут на трудоустроен и които органи имат
право да издават предписание за или на изменение на противопоказните условия за
полагане на труд от лицето. Районният съд правилно е приел, че ищцата има
статут на трудоустроен по смисъла на КТ. Излагат се аргументи в подкрепа на
тази теза. На второ място се излагат контрааргументи опровергаващи твърденията
във въззивната жалба по приложимостта на параграф 1 от ДР на НТ. На последно
място се сочи, че в случая от събраните по делото доказателства по категоричен
начин е доказано, че уволнението на ищцата е и типичен случай на злоупотреба с
право по смисъла на КТ от страна на управителя на дружеството. Излагат се
аргументи в подкрепа на тази теза и в обобщение се иска решението да бъде
оставено в сила, като се претендират и разноски.
В жалбата и в отговора не са направени
доказателствени искания за пред тази инстанция.
В с.з. за въззивника се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява
и не изпраща представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че
уволнението е незаконно на три отделни основания. На първо място съдът е приел,
че ищцата към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е притежавала качеството "трудоустроено лице" и е
заемала длъжност, която не се доказало да е била определена от работодателя за заемане от
трудоустроени лица, към момента на възникване на трудовото правоотношение с ищцата. Така не била осъществена първата предпоставка от фактическия
състав на основанието по чл. 325, т. 6 КТ, а именно длъжността определена за
трудоустроено лице да бъде заета от лице, което не е било трудоустроено. От доказателствата по делото е безспорно, че с ЕР на ТЕЛК № 4853 от 13.10.2015 г. въззиваемата - ищца е била трудоустроена с определен процент на трайно
намалена неработоспособност 21 %. След това с ЕР на ТЕЛК № 1720 от 02.04.2018 г. е била
трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 21 %., а с ЕР на ТЕЛК № 5331 от 20.11.2018 г. е била
трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 20 %,
като срокът на трудоустрояването й е три години, но е била
насочена към ЛКК за да извърши преценка за необходимостта от подходящо
трудоустрояване..
Както е прието в константната
съдебна практика трудовото
правоотношение между страните се прекратява, без която и да е от страните да
дължи предизвестие, на основание чл. 325, т. 6 КТ, когато длъжността е
определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който
има право да я заеме. Това основание за прекратяване на трудовото
правоотношение може законосъобразно да се приложи при наличие на длъжност по
щата, която по реда на чл. 315 ал. 1 КТ
е определена за заемане от бременна жена или от трудоустроен, длъжността
се заема от работник или служител, който не е от тези категории, и при наличие
на работник или служител от същото предприятие, който в резултат на
трудоустрояването му трябва да бъде преместен на същата длъжност. В този
случай, работодателят е в правото си да освободи работника или служителя, на
основание чл. 325, т. 6 КТ.
При сключване на договора с въззиваемата за съответната длъжност,
тази длъжност не е била определена по съответния ред за заемане от
трудоустроено лице, а определянето на същата длъжност за заемане от
трудоустроено лице е станало впоследствие, в хода на трудовото правоотношение
между страните. Налице е хипотезата на § 1 ДР на Наредбата за трудоустрояване.
В този случай, работодателят е длъжен да предложи на работника или служителя
друга работа, ако има свободна длъжност, подходяща за неговата професионална
квалификация, и която той се съгласи да приеме. При неизпълнение на посочените
изисквания, прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл. 324,
т. 6 КТ, е незаконно.
Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл.
314 КТ, който не обвързва трудоустрояването с процента на намалената
трудоспособност. Съгласно чл.1 от Наредбата за трудоустрояване предписанията за
трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия
лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни
лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Лекуващият
лекар трудоустроява за срок до 1 месец, а ЛКК - до 6 месеца. Този срок може да
бъде продължаван от ЛКК след контролен преглед, като на всеки 2 години
подлежащият на трудоустрояване работник или служител се изпраща на ТЕЛК, която
се произнася по работоспособността му. Ако лицето не е възстановило
работоспособността си и не е с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто, се връща на ЛКК за продължаване на трудоустрояването. Териториалната
експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия)
трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена
работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им
работа
Следователно единственото
разграничение, което посочената разпоредба прави с оглед процента на трайно
намалената работоспособност е в органът, който се произнася по
работоспособността, за работното място и трудоустрояването. При лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, компетентен да се произнесе по посочените въпроси са ТЕЛК и НЕЛК, а при лица с под 50
на сто трайна намалена работоспособност или без определен процент лицето се насочва
към ЛКК за преценка и необходимост от трудоустрояване. Поради това когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва
произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, не следва да се приеме, че лицето не е
трудоустроено.
Комисията по трудоустрояване в дружеството, на заседанието проведено на 28.01.2019 г. е определила една длъжност "отчетник-приемчик
водомери" за заемане от трудоустроено лице. Въззивницата за
първи път е била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 4853 от 13.10.2015 г. Със
следващите ЕР на ТЕЛК тя е била
преосвидетелствана. Когато при преосвидетелстване здравният орган продължава
срока на предписанието, в издадения акт той посочва само промените в неговото
заключение – новия срок, отпадането или появата нови заболявания, промяната на
степента на неработоспособност, както и отпадането или необходимостта от нови
предписания. Ако в решението за преосвидетелстване срокът е удължен, без да е
посочено нищо за предписанията за трудоустрояване, те се считат продължени за определения
нов срок. Така изводът на районния съд, че въззиваемата – ищца е
била трудоустроено лице се споделя от настоящата инстанция и жалбата в тази
част е неоснователна.
Правилно и
обосновано е приетото от съд, че е налице
хипотезата на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за
трудоустрояване. Работодателят
не е предложил подходяща работа с оглед на здравословното състояние на въззиваемата, което е установено от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
На последно място, с оглед наведените във въззивната жалба доводи, е налице
злоупотреба с права.
Съдът има задължение да изследва проява на
злоупотреба с права от работодателя, когато такива факти, съответно възражения,
са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът -
работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба. В случая този срок е спазен, тъй като такива
доводи са наведени в исковата молба.
Злоупотреба с права от страна на работодателя е
налице, когато се установи, че единственото желание на работодателя е чрез законово допустими средства да постигне
една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или
работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или
не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на
работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната
възможност, допустимо, възможно само по себе си правно
действие, е използвана целенасочено. / в този смисъл Решение № 71 от 24.07.2013
г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о./
Напълно обосновано е приетото от районния съд, че извършеното уволнение на посоченото основание е продиктувано единствено от целта
на работодателя да бъде уволнена въззиваемата- ищца без да е необходимо
предварително съгласие по чл. 333 от КТ от ръководството на синдиката, чийто
лидер на синдикална секция се явява тя. По делото са събрани доказателства - свидетелските показания на
разпитаната по делото свидетелка Станчева, от които се установява, че се
упражнява натиск от работодателя по отношение на синдикалните дейци на
националния синдикат "Защита" и се образуват срещу тях дисциплинарни
производства, както и че дисциплинарно производство е била образувано и срещу
ищцата, което не е довело до уволнението й, тъй като не е била дадено съгласие
от ръководството на синдиката. От друга страна е безспорно,че служителката, която е била назначена на мястото на въззиваемата е
трудоустроено лице с 80 % трайно намалена неработоспособност, което е установено с ЕР № 2602 от 29.05.2018 г. В решението изрично е отбелязано, че заеманата от нея
длъжност "отчетник измервателни уреди" не е противопоказана за
нейните заболявания при спазване на противопоказните условия и в този смисъл е
становището на Службата по трудова медицина. От тези доказателства може да се
направи извода, че другото трудоустроено лице, което е било назначено на
мястото на ищцата е било възможно да бъде трудоустроено на заеманата от него
длъжност при облекчени условия на труд и не се е налагало да бъде преназначено
на друга подходяща длъжност. Така
единственият логичен извод, който може да се направи, е че всички действия на
работодателя, правомерни по своя характер, са били насочени към
заобикаляне на специалната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, с която се ползват
всички синдикални лидери.
В обобщение – предявените искове са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени, а подадената въззивна жалба се явява неоснователна.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че такива са
направени, поради което не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 959/23.08.2019 г. по гр.д. №
2269/2019 г. на Районен съд – Сливен.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: