Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, ….01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на
осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 239 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 521361/31.10.2018г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 551538/03.12.2018г. по гр.д. №
53282 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 81-ви състав е обявен на основание на чл. 135 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на Д.К.“ЕООД, ЕИК *******договор
, сключен между „Е.Е.Е.А.“ООД, ЕИК *******и Д.М.“АД, ЕИК ******* (с предишно наименование Д.С.“) за покупко-продажба на полезен модел от 23.03.2016г. – безчеткова
електрическа машина с постоянни магнити, регистриран в Патентното ведомство
на Република България съгласно свидетелство за регистрация на полезен модел №
2068/12.06.2015г. със заявителски № 2862 от 07.10.2014г., като Е.Е.Е.А.“ООД, ЕИК *******и Д.М.“АД, ЕИК ******* са осъдени да
заплатят на Д.К.“ЕООД, ЕИК *******съдебни разноски от 890лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5196099/29.11.2018г. от ответника
по исковете Д.М.“АД, ЕИК ******* в частта, в която иск е уважен. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила, необосновано и в нарушение на
материалния закон. Посочило е , че районният съд не обсъдил направените от него
възражения, включително че договора от 16.12.2014г. не отразявал действителната
воля на страните по него и недоказаност на съдържанието му. Не било доказано,
че ищецът има вземане по договор за заем от 25000лв. Сумата от 75 000лв.
не била постъпила в патримониума на Е.Е.Е.А.“ООД за негови нужди, а само
преминала през счетоводството му, реално били ползвани за трудови
възнаграждения на работници, които са изпълнявали задачи на Е.Е.Е.А.“ ООД, но
се работели за „А.“ООД в офиса и производствените помещения на това дружество. Свързаността
на роднинска основа между физическите лица от управлението на ищеца, А.“ООД и С.БГ“ЕООД
поставяло под въпрос законността на финансовите операции между тях и правото на
претенции на ищеца към ответниците.
Ответникът по исковете и необходим другар на
възизвника - Е.Е.Е.А.“ООД в ликвидация, ЕИК
*******не е изразил становище по жалбата.
Възизваемият ищец Д.К.“ЕООД,
ЕИК *******в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело са твърдения, че
правилно районният съд е приел, че всички предпоставки от хипотезата на чл. 135
от ЗЗД са установени по делото. Влязлото в сила съдебно решение установявало
съществуване на вземането му за 100 000лв. срещу Е.Е.Е.А.“ ООД, от които
25 000лв. по договор за заем. Районният съд обсъдил всички релевантни
възражение на ответниците. Установено била значителна разлика между
действителна и продажна цена на полезния модел, знание за увреждащия характер
на сделката, свързаност между страните по договора.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 11258/18.05.2016г.
по регистъра на РС-Стара Загора, изпратена по подсъдност на СРС депозирана от Д.К.“ЕООД, ЕИК *******срещу Е.Е.Е.А.“ООД, ЕИК *******и Д.М.“АД, ЕИК ******* , с която е
поискало от съда на основание на чл. 135
от ЗЗД да обяви за относително недействителен по отношение на ищеца
сключения между ответниците на 23.03.2016г. договор за покупко-продажба на
полезен модел – безчеткова електрическа машина с постоянни магнити, регистриран в
Патентното ведомство на Република България съгласно свидетелство за регистрация
на полезен модел № 2068/12.06.2015г. със заявителски № 2862 от 07.10.2014г.
Навел е твърдения, че има вземания към Е.Е.Е.А.“ООД,
ЕИК *******за 100 000лв., от които 25 000лв. по договор за за
заем от 08.01.2015г. и 75000лв. за
връщане на платен аванс за доставка на стоки по фактура № 1/29.12.2014г., за
което е образувано дело № 94/2016г. За обезпечаване на тези вземания искал да
се наложи запор върху полезния модел, но пристъпвайки към вписване на
издадената по дело № 94/2016г. обезпечителна заповед узнал за процесната
сделка, с която длъжникът му прехвърлил на Д.М.“АД този полезен модел за
1000лв. Стойността на полезния модел значително надхвърляла продажната цена,
декларираната от продавача към 2013г. цена била 13 000лв., процесната
сделка била увреждаща за ищеца защото
значително намалила имуществото на длъжника му, сделката била сключена с такава
цел . Изпълнителният директор на купувача бил Д.И.. Той бил управител и
едноличен собственик на капитала на У.И.“ ЕООД, което било съдружник в
дружеството на продавача. Така страните по оспорената сделка били свързани лица
по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, целта на сделката била увреждане на
интересите на кредиторите включително на
ищеца. Претендирал е разноски.
Ответникът Д.М.“АД,
ЕИК ******* е оспорило исковете. Навело е твърдения, че ищецът не би
кредитор на Е.Е.Е.А.“ОД, основателни били възраженията за същото на този
ответник. Отделно цената на процесната
сделка съответствала на стойността на
полезния модел.
Ответникът Е.Е.Е.А.“ООД,
ЕИК *******е оспорило исковете. Посочил е, че ищецът няма вземания към
него, посочени в исковата молба. Тези суми били превеждани по сметката му и с
тях били изплащани трудови възнаграждения и съпътстващи ги плащания за работещи
при него, които обаче фактически са изпълнявали трудовите си функции в офиси и
помещения на А.т“ООД, като със средствата на ищеца пос9тъпващи по сметка на
ответника била финансирана дейността на „А.т“ООД“. Ищецът, А.т“ООД и С.БГ“ЕООД
били свързани поради роднински връзки на управителите им.
По делото са
приети платежно нареждане от 29.12.2014г., подписана от издателя й фактура № 1/29.12.2014г., съгласно
които Е.Е.Е.А.“ООД е издал фактура с
получател „Д.К.“ЕООД за сумата от 75000лв. като стойност на 20
електродвигатели по договор , сума от 75000лв. е
наредена от Д.К. „ЕООД по сметка на Е.Е.Е.А.“ООД на 29.12.2014г. с посочено основание
„договор от 16.12.2014г.“
Прието е платежно нареждане от 08.01.2015г. съгласно
което сума от 25 000лв. е наредена от Д.К. „ЕООД по сметка на Е.Е.Е.А.“ООД
на 08.01.2015г. с посочено основание
„договор от 16.12.2014г.“
Приета е обезпечителна заповед
издадена по дело № 94/2016г. с която е допснато обезпечение на исковете
предявени по дело № 94/2016г. на РС-стара Загора от Д.К. „ЕООД срещу Е.Е.Е.А.“ООД за 100 000лв., от
които 25 000лв. по договор за заем
и 75000лв. за връщане на платен аванс за
доставка на стоки по фактура № 1/29.12.2014г., чрез налагане на запор върху полезен модел – безчеткова електрическа машина с постоянни магнити, регистриран в
Патентното ведомство на Република България съгласно свидетелство за регистрация
на полезен модел № 2068/12.06.2015г. със заявителски № 2862 от 07.10.2014г.
По делото се приети неоспорени от
страните Решение от 16.01.2017г. , Разпореждане от 25.01.2017г. , изпълнителен
лист, издадени по търговско дело № 94 по
описа за 2016г. на ОС-Стара Загора, съгласно които с влязло в сила съдебно
решение Е.Е.Е.А.“ООД е осъдено да
заплати на Д.К.“ ЕООД 100 000лв.,
от които 25 000лв. на основани на чл. 240 от ЗЗД по договор
за заем от 08.01.2015г. и 75000лв. по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на платен аванс за доставка на
стоки по фактура № 1/29.12.2014г.,
ведно със законната лихва върху тези суми съответно от 22.09.2016г. и от
04.04.2016г. до изплащането им.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 23.03.2016г., носещ подпис за страните
по него съгласно който Е.Е.Е.А.“ООД, ЕИК
*******е продало за сумата от
1 000лв. на Д.М.“АД, ЕИК ******* правото на
собственост върху полезен модел – безчеткова електрическа машина с постоянни
магнити“ с приоритет от 07.10.2014г. заявен за регистрация със заявление № 2862 от 07.10.2014г.
Прието е съобщение от Патентното ведомство съгласно
което на 01.04.2016г. в Държания
регистър на полезните модели е вписано прехвърлянето на изключителното право,
произтичащо от полезен модел BG 2068 U1(заяв. 2862) от Е.Е.Е.А.“ООД, на Д.С.“АД,
По делото не се спори, а и се установява при справка в
публичния търговски регистър, че Д.М.“АД,
ЕИК ******* е било с наименование Д.С. и негов представител към момента и към
сключване на договора от 23.03.2016г. е бил Д.И. К..
По делото не се спори, а и се установява при справка в
публичния търговски регистър, че Е.Е.Е.А.“ООД към сключване на договора от 23.03.2016г. е
бил с управител с управител Р.Х.С.,
а съдружник в дружеството е било „У.И.“ ЕООД, ЕИК *******.
По делото не се спори, а и се установява при справка в
публичния търговски регистър, че У.И.“
ЕООД, ЕИК ******* към сключване на договора от 23.03.2016г. е бил с
управител Д.И. К., а преди това – с
управител Х.С., който е бил и
едноличен собственик на капитала му.
По делото са приети книжа по одобряване на проект с наименование „Иновативен двигател за
електромобили-стъкла към екологичен градски транспорт“, реализиран по № BG161PO003-1.1.05-0209-C0001 на Е.Е.Е.А.“ООД по процедура „Разработване на иновации от стартиращи предприятия“,
съгласно които проект е одобрен от Министерство на икономиката.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото е посочило, че пазарната стойност на полезния модел, продаден с
процесния договор към 23.03.2016г. е 10120лв.
В случая нямало данни за реализация на модела и за приходи и разходи свързнаи
със същото, поради което и стойността му можело да се оцени само по
възстановителния метод, като взела предвид и разходите по създаването на
полезния модел модел от 9000лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно , като в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалвана част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД – иск за обявяване на
относително недействителен по отношение на ищците на увреждащ ги договор за покупко-продажба.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, които е посочил като основание за възникване на
вземането му към праводателя по процесната сделка, както и че процесната сделка
уврежда ищеца, че страните по сделката
са сръзнаи лица и по
презумпция са знаели за увреждането, сътветно да докаже такова знание, че процесната
сделка осуетява или затруднява удовлетворяването
на вземанията на ищеца, тоест създава се или се увеличава пасив на имуществото
на длъжника.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е
предоставен на разположение на кредитор, увреден от определени действия на
длъжника. С този иск кредиторът може да иска обявяване за относително
недействителни спрямо кредитора на тези действия на длъжника, които го
увреждат. Всеки кредитор, чийто интереси са застрашени от действия на длъжника,
може да иска обявяване на относителна недействителност на тези действия. Кръгът
на кредиторите разполагащи с право на иск по чл. 135 от ЗЗД не е ограничен с оглед на предмет на
дължимата престация – имуществото на длъжника обезпечава не само паричните му
задължения, но и всички останали негови задължения, вкл. и непарични такива,
както и да даде или да извърши нещо.
Възникването на правото по чл. 135 от ЗЗД предпоставя наличие на валидно
възникнало вземане срещу длъжника, отделно и действия на длъжника, които
препятстват възможността на кредитора да удовлетвори същото. Такова действие
може да бъде и онова, което затруднява събиране на вземането, като напр.
прехвърляне на лесно ликвиден актив срещу придобиване на актив, който е
значително по-трудно ликвиден. Друга предпоставка, за да се уважи иска по чл.
135 от ЗЗД е знание от двете странни по възмездната сделка за увреждането, ако
сделката е възмездна но същото при хипотезата на свързани лица се предполага по
арг. от чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане. Само ако увреждащото действие е извършено преди да възникне
вземането на кредитора, тогава следва да се докаже и че това действие съобразно
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е било
предназначено да увреди кредитора. В противен случай разпоредбата на чл. 135,
ал. 3 от ЗЗД, изискваща доказване на
намерението за увреждане, не се прилага. При успешно провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД за кредитора се
открива възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото с атакуваната сделка
имущество, независимо че то е преминало валидно в патримониума на приобретателя
по сделката. Искът по чл. 135 от ЗЗД не засяга обвързващата сила на сделката
между страните, които са я сключили. (В този смисъл ТР№76/1964; Постановление
№1829.03.1965г. на Пленум на ВС; Решение № 655/05.07.2007г. по гр.д.№
573/2006г. на ВКС; Решение № 97/02.06.2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., по т.д.№
828/2010г.; Решение № 120/02.02.2000г. по гр.д.№ 704/199г. на ВКС).
Ирелевантно е дали длъжникът разполага с друго имущество за удовлетворяване
на вземанията на ищеца-оспорената сделка е само относително недействителна и
тази недействителност ще бъде преодоляна в момента в който длъжникът погаси
задължението си или вземането на ищеца бъде отречено със сила на пресъдено
нещо.
В това производство не се разрешава със сила
на пресъдено нещо съществуването на вземането на ищеца. Това следва от спецификата на иска
по чл. 135 от ЗЗД и последиците, които настъпват в правната сфера на страните,
ако иска по чл. 135 от ЗЗД бъде уважен. Решението, с което се уважава иска по
чл. 135 от ЗЗД би могло да се ползва от ищеца, съответно да доведе до намеса в
правна сфера на ответника, само ако в друго производство се установи със сила
на пресъдено нещо вземането на ищеца срещу праводателя по оспорената сделка.
Ако съществуване на такова вземане не се установи, то независимо от уважения
иск по чл. 135 от ЗЗД, същото няма да доведе до възможност за намеса в правна
сфера на ответниците. Така, ако качеството на ищеца като
кредитор бъде отречено с влязло в сила решение, то и непротивопоставимостта,
която се цели с иска по чл. 135 от ЗЗД , ще загуби смисъла си и няма да се
увредят ответниците по иска по чл. 135 от ЗЗД. При иск по чл. 135 от ЗЗД, ако вземането може да произтича от твърдените факти,
то това е достатъчно да се приеме в производството по иска по чл. 135 от ЗЗД, че ищецът е кредитор на праводателя по сделката и има правен интерес от иска по чл.
135 от ЗЗД.
Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД
е препятстване на недобросъвестен длъжник да намали или да се лиши от
възможност да изпълни задължението към ищеца. Дали това имущество ще е достатъчно, за да се
удовлетвори ищеца, дали е годен обект на принудително изпълнение няма отношение
към основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД. Обявяването на сделката за
относително недействителна не се отразява на секвестируемостта на имота, нито
на реда на привилегиите за удовлетворяването на кредиторите, поради което и
възражения, основани на такива обстоятелства са неотносими в производството по
чл. 135 от ЗЗД.
В конкретния случай от приетите по делото се установи
от приети по делото Решение и разпореждане по търговско дело № 94/2016г. по
описа на ОС-Стара Загора, че Е.Е.Е.А.“ООД е осъдено да заплати на Д.К.“ ЕООД 100 000лв., от които
25 000лв. на основани на чл. 240 от ЗЗД
по договор за заем от 08.01.2015г. и 75000лв. по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на платен аванс за доставка на
стоки по фактура № 1/29.12.2014г.,
ведно със законната лихва върху тези суми съответно от 22.09.2016г. и от
04.04.2016г. до изплащането им. По делото не е установено погасяването на тези
задължения, поради което и съдът приема за установено, че ищецът има парични
вземания към Е.Е.Е.А.“ООД, а доводи на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни. Силата на пресъдено нещо на решението на ОС-Стара Загора
обвързва страните и съда, поради което извод за несъществуване на вземанията,
установени с решението на ОС-Стара Загора по делото не може да се обоснове.
Съдът приема
за установено по делото от приетия по делото договор от 23.03.2016г. че след възникване на горепосочените
вземания двамата ответници са сключили договор, с който Е.Е.Е.А.“ООД е продал за
сумата от 1 000лв. на Д.М.“АД, ЕИК ******* правото на собственост върху
полезен модел – безчеткова електрическа машина с постоянни магнити“ с приоритет от
07.10.2014г. заявен за регистрация със
заявление № 2862 от 07.10.2014г.
Съдът
приема, че тази сделка е увреждаща
за ищеца и за това увреждане страните по сделката са знаели при сключването на
сделката. Това е така, защото с тази сделка е сключена след възникване на
вземането и с нея се намалява актива на имуществото на длъжника на ищеца Е.Е.Е.А.“ООД , тоест
намалява се общото обезпечение на вземанията на ищеца. Процесната сделка
осуетява възможността на ищеца да се
удовлетвори обекта на договора и
страните по сделката са знаели за това
при сключване на сделката. Приетото по делото заключение по съдебно
оценителната експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от останалите
по делото доказателства, подкрепено от приети по делото книжа по преписката на
министерство на икономиката установява, че пазарна стойност на обекта на
договора е 10 120лв. към сключването му. Същевременно продажната цена по договора
е 1000лв. в пъти по-ниска от пазарната такава. Насрещно получената престация не
може да компенсира намалението на имуществото, защото е в пъти по-ниска от
пазарната стойност на актива от имуществото, обект на разпореждане с процесната
сделка. Следва да се посочи, че увреждащо
интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко
разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на
длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без значение за съществуването на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на
длъжника постъпва друго имуществено благо. Това е така защото цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен
обект да да се удовлетвори. За кредитора има значение
колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните
имуществени обекти в патримониума на длъжника. Затова сделката, извършена между
ответниците е увреждаща за кредитора - ищец. (В този смисъл Решение №
225/22.10.2019г. на ВКС дело № 2751/2018г. на ВКс, ІV-то Г.О.; Решение
№ 201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г., ІV г.о.)
Увреждащото
действие е възмездна сделка и за да съществува потестативното право по чл. 135
от ЗЗД за кредитира, то за увреждането освен длъжника му следва да е знаел и ІІІ-то лице –страна по
сделката. Съдът приема, че по делото е установено че за увреждането на ищеца
страните по сделката са знаели към сключването й. Тази увреждаща сделка е
сключена на 23.03.2016г., вземанията на ищците са
съгласно приетите решения са възникнали преди
това – на 29.12.2014г. и на 08.01.2015г.. За да се приеме за относително
недействителна тази сделка е достатъчно само знанието за увреждането, не е
нужно намерение за увреждане. Това е така, защото сделката е сключена след
възникване на вземанията. По делото е установено от записванията по публичния
търговски регистър, че към сключването на договора Димитър К. е бил управител на купувача по сделката ,
както и управител на съдружник на
продавача („У.И.“ООД). Установява се от тези записвания и че Р.С. е бил
собственик на капитала на съдружник на продавача (У.И.“ООД) като в последствие е бил управител на продавача по сделката. Така установените
обстоятелства - че лицата, които са били
съдружници на едната страна по сделката и управители на другата страна по
сделката към сключване на сделката или кратко време преди или след сделката, но
след възникване на вземанията на ищеца, обосновават извод, че страните по
сделката са знаели, че с тази сделка
увреждат ищеца. Страните по оспорената сделка са свързани лица по смисъла на §
1 от ДР на ТЗ и тази връзка позволява обосновано заключение,
че те са знаели за увреждащия й характер за ищеца, тоест че съществува дълг на
продавача по сделката към ищеца и със сделката за продажба на актив от
имущество на продавача на цена, значително по-ниска от пазарната му стойност,
се увреждат интересите на ищеца.
При така
възприето съдът приема, че процесната сделка е относително недействителна по
отношение на ищеца и решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се
поставят в тежест на въззивниците въззиваемият не е претендирал разноски и
такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 521361/31.10.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
551538/03.12.2018г. по гр.д. № 53282 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 81-ви
състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.