Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на пети декември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
РУБИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 8818 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.01.2016г. на СРС, ІІ ГО,
73 състав по гр.д.№ 54406/2013г.
е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата С.В., извършено със
заповед № 106/22.10.2013г.
на законния представител на ответното дружество ,,И.Е.”АД и ищцата е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност ,,Инспектор по качеството, електрически продукти”. С решението ответникът ,,И.Е.”АД е осъден да заплати на ищцата С.В.
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450лв.-разноски по делото, както и на
основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 160
лв.-държавна такса.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответника ,,И.Е.”АД, в която са изложени оплаквания
за неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че ищцата С.В.
не е изложила в исковата молба конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи
твърдението й за извършване на уволнението при злоупотреба с право от страна на
работодателя, нито е ангажирала доказателства, от които да се установяват
такива факти и обстоятелства. Поддържа, че с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ
презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и
задължения, нейна е била доказателствената тежест да установи наведени по
надлежен ред в предмета на спора факти и обстоятелства, обуславящи
недобросъвестно упражнено право от работодателя да прекрати конкретното трудово
правоотношение, което в настоящия случай не е направено. Счита, че само поради
обстоятелството, че работодателят е уволнявал и преди това ищцата и са му налагани
административни санкции, не може да се може да се достигне до категоричен
извод, че работодателят е използвал възможността по чл.328, ал.1, т.6 КТ с
единствената цел да прекрати трудовото правоотношение със С.В.. Излага, че
външен правен белег за наличие на злоупотреба с право от работодателя е обстоятелството,
че нововъведените изисквания очевидно, не кореспондират с естеството на
заеманата щатна длъжност и с логически произтичащите от нея трудови функции и
операции. Посочва,
че на ищцата, заемала длъжност ,,инспектор качество”(електрически продукти) са възложени задължения, свързани
с проверка на качеството на крайния продукт на предприятието- ,,И.Е.”АД, поради което дружеството е
завишило изискванията към процесната длъжност. В тази връзка възразява, че към
настоящия момент длъжността ,,инспектор качество” /електрически продукти/ се заема единствено от лица с висше
образование, поради което не може да се приеме, че работодателят е променил
изискванията за образование единствено с оглед уволнението на ищцата. Твърди,
че по отношение на твърдения дискриминационен подход по делото не са въведени и
изложени обстоятелства, обосноваващи дискриминация при уволнението (заявени конкретни признаци на
дискриминация),
които ответникът да опровергава. Отделно от гореизложеното релевира доводи, че
с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да
въведе по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на
определена длъжност чрез промени в длъжностната характеристика, като това
правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. Поддържа още, че заеманата от ищцата длъжност попада в клас 31 от НКПД
от 2011г., компетентното упражняване на повечето от професиите в който изисква
минимум пето образователно и квалификационно ниво- ,,професионален бакалавър по”, което се равнява на
образователно-квалификационната степен полувисше образование. Излага, че по
делото не е спорно, че ищцата притежава средно специално образование, поради
което същата не притежава необходимата образователна степен за заемане на
длъжността ,,инспектор качество”-бакалавър,
въведена от работодателя с длъжностна характеристика от 18.10.2013г. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
Въззиваемата страна С.Б.В. оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ.
да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка
с неговата правилност.
По делото не се спори, а и от
представените заповед № 46 от 07.04.2011г. на изпълнителния директор на ,,И.Е.”АД, и заявление по чл.345, ал.1 КТ
на С.В. с вх.№ 719/07.04.2011г.,
се установява, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 2552/2005г. по описа на СРС, 68 състав е
отменено предходно уволнение на ищцата, извършено от ответника, като ищцата е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ,,контрольор по
качество-лакобояджийски покрития, окомплектовка и опаковка на готова продукция” към отдел ,,Контрол по качеството” на ответното дружество, считано от
07.04.2011г.
С допълнително споразумение от
01.09.2011г. е постигнато съгласие между страните по реда на чл.119 КТ ищцата С.В.
да изпълнява длъжността ,,специалист-качество” в
ответното дружество, с код по НКПД 2421-6017, считано от 01.09.2011г.
Видно от допълнително споразумение от
01.05.2012г. за изменение по взаимно съгласие по реда на чл.119 КТ на
съществуващия трудов договор, ищцата С.В. е преназначена на длъжност
,,Контрольор-качество”
в отдел ,,Контрол по качеството”на
ответното дружество,с код по НКПД 7543-3010, считано от 01.05.2012г.
С решение № 220 от 18.09.2013г. на Комисията
за защита от дискриминация, е установено, че за периода от 07.04.2011г. до
постановяване на решението ответникът ,,И.Е.”АД не е изпълнил задължение,
произтичащо от нормата на чл.14, ал.1 ЗЗДискр спрямо ищцата С.В., с което чрез
неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд спрямо
ищцата, е осъществено ,,неблагоприятно третиране” по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на
ЗЗДискр във връзка с чл.4, ал.1 ЗЗДискр по признак ,,лично положение”, като ,,неблагоприятно третиране” представлява пряка дискриминация
по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. С решението на ответника е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв., както и принудителни административни
мерки с оглед преустановяване на нарушението на чл.14, ал.1 ЗЗДискр.
От представените по делото протокол от
заседание на Съвета на директорите на ,,И.Е.”АД от 02.09.2013г. и щатно
разписание на ответното дружество от същата дата, се установява, че Съветът на
директорите на ответното дружество е взел решение съдържанието, характера,
отговорностите и задълженията на свободната длъжност ,,Специалист качество” в отдел ,,Контрол по качеството” да се прехвърлят и обединят със
съдържанието, характера, отговорностите и задълженията на длъжността
,,Контрольор по качество”,
като новообразуваната длъжност е ,,Инспектор качество” (електрически продукти), с код по НКПД 3113-2018, а
старите две длъжности се съкращават. По делото са представени длъжностна
характеристика за длъжността ,,контрольор по качество-входящ и изходящ контрол” и длъжностна характеристика за
длъжността ,,специалист-контрольор по качеството-лакобояджийски покрития,
окомплектовка и опаковка на готова продукция и входящ и изходящ контрол”.
На 16.09.2013г. е утвърдена длъжностна
характеристика за длъжността ,,Инспектор качество”(електрически продукти), от изпълнителния директор на
ответника ,,И.Е.”АД,
с която в т.10-личностни и професионални
изисквания за заеманата длъжност, е въведено образователно и квалификационно
ниво-минимална образователна степен бакалавър.
С допълнително споразумение между
страните от 17.10.2013г. към трудов договор № 328/10.08.1987г., на основание чл.119 КТ
ищцата С.В. е преназначена от длъжност ,,Контрольор качество” с код по НКПД 7543-2010, на
длъжност ,,Инспектор качество”(електрически
продукти),
с код по НКПД 3113-2018, считано от 18.10.2013г., с основно трудово
възнаграждение в размер на 540лв.
Видно от Протокол за връчена длъжностна
характеристика за длъжност ,,инспектор качество”(електрически продукти) от 21.10.2013г., ищцата С.В. е
удостоверила с подписа си, че на горепосочената дата й е връчена длъжностната
характеристика за длъжността ,,инспектор качество” (електрически продукти) с код по НКПД 3113-2018.
Със заповед № 106 от 22.10.2013г. на ответника
,,И.Е.”АД
е прекратено трудовото правоотношение с ищцата С.Б.В. на длъжност ,,инспектор
качество”(електрически
продукти),
на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ-поради липса на необходимото образование за
заеманата длъжност-минимална образователна степен бакалавър, считано от
29.10.2013г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на
ищцата С.В. при отказ на 28.10.2013г., удостоверен с подписа на двама
свидетели.
По делото не се спори, а и от
представената Диплома от 30.06.1976г. се установява, че ищцата С.В. има средно
специално образование.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Основанията за уволнение
представляват определени от закона юридически факти, възникнали след сключване
на трудовия договор, при наличието на които може да се извърши уволнение на работника или служителя. Работодателят
може да прекрати трудовото правоотношение само на изрично предвидените в закона
основания, които са уредени с императивни правни норми и предвид изчерпателния
им характер не могат да се тълкуват разширително.
Разпоредбата на чл.
328, ал.1, т.6 КТ, посочена като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата С.В., регламентира хипотеза на прекратяване на
трудовия договор от работодателя с предизвестие, когато работникът или
служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа. За законосъобразността на уволнението на
посоченото уволнително основание следва да се установи, че липсата на
необходимото за заеманата длъжност образование е настъпила след сключването на
трудовия договор, поради повишаване на изискванията за длъжността, и че лицето
не отговоря на промените условия - образование за заемането й.
Твърденията на ищцата С.В. за
незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито
рамки е ограничена търсената съдебна защита, са свързани с това, че промяната в
изискванията за образование не е настъпила след сключването на допълнителното
споразумение за преназначаване на ищцата на длъжност ,,инспектор качество”/електрически продукти/, както и с това, че е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата. По така наведените доводи съдът намира следното:
Неоснователен и недоказан е изложеният
от ищцата довод в исковата молба, че поведението на работодателя, приложил
уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ, не е съобразено с установения
с разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ принцип за добросъвестно осъществяване на
трудовите права и задължения. От събраните по делото доказателства не се
установява, че работодателят е променил изискванията за заемане на длъжността,
чрез въвеждане на по-висока образователна степен, с единствената цел да
прекрати трудовоправната връзка с ищцата на процесното безвиновно правно
основание. Предвидените от работодателя образователни изисквания се обосновават и са във връзка с характера и естеството на възложената работа в заеманата от ищцата длъжност, те имат значение за качественото изпълнение на трудовите задължения и са с оглед нуждите на работата, поради което не може да се приеме, че е налице злоупотреба с право от
страна на ответника ,,И.Е.” АД.
Основателен е обаче другият довод,
наведен от ищцата с исковата молба, а именно, че уволнението й е
незаконосъобразно, тъй като новите изисквания за образование са въведени от
работодателя преди, а не след нейното преназначаване на процесната длъжност
,,инспектор качество, електрически продукти”, по отношение на която трудовото
правоотношение е било прекратено.
Основанието на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е свързано с липсата на необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Те са установени като
изисквания за съответната работа. Изразяват се в определена степен и вид
завършено образование /средно, полувисше, висше, по точна определена
специалност (напр. право, медицина, икономика)/, респективно в професионална
квалификация, без която съответната работа не може да се изпълнява /напр.
компютърна грамотност, владеене на чужд език, на стенография и др./. Тези
изисквания се предвиждат в нормативните актове, в длъжностните характеристики
или следват от тях. Преценката на работодателя за промяна на изискванията за
заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на
съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма
или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Когато
изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт,
няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието,
стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят
да е действал добросъвестно /решение
№ 192/14.06.2013г. по гр. д. № 680/12, ГК, IV ГО на ВКС/.
Работодателят безспорно може да прекрати едностранно трудовия
договор на работника или служителя на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато
при сключването му той е отговарял на първоначалните изисквания за съответната
работа, но предвид настъпили впоследствие промени в тях, вече не ги
удовлетворява.
Тогава, когато работникът не е имал изискуемото образование
или професионална квалификация още при сключването на договора, работодателят
би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на
основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ само когато изискването за образование и квалификация е
било предвидено в нормативен акт. Различна е хипотезата, когато съответното
изискване за образование и квалификация не е нормативно установено, а е било
въведено от самия работодател с длъжностна характеристика. Когато при тези
обстоятелства той е сключил трудов договор с работника или служителя знаейки -
или трябвайки да знае - предвид представените му документи за завършено
образование и квалификация, че последният не удовлетворява тези изисквания, той
не би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на
основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ. Това е така, доколкото приемайки, че и без да отговоря
на тях, работникът би се справил с възложената работа, работодателят на
практика в конкретния случай сам се е отказал от своеобразната гаранция, която
му дават поставените от него /а не от законодателя/ изисквания, и се е
съгласил, че притежаваните от работника образование и квалификация са
достатъчни. При това положение впоследствие той не би могъл да черпи
благоприятни за себе си последици от това свое поведение, респективно да
прекрати законосъобразно трудовото правоотношение, позовавайки се на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решение
№ 207 от 02.10.2014г. на ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№ 2355/2014г. и решение № 134 от 17.06.2013г. на
ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№ 1041/2012г., съставляващи задължителна съдебна практика, в
които е прието, че ако при сключване на трудов договор работникът или
служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и
квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят
знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява
на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, уволнението може да бъде признато за незаконно само в
хипотеза, когато изискванията не са нормативно определени.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства
се установява, че въз основа на споразумение между страните от 17.10.2013г. за
изменение на съществуващия между тях трудов договор по реда на чл.119 КТ,
ищцата С.В. е преназначена от длъжност ,,Контрольор качество” на длъжност ,,Инспектор качество”(електрически продукти) в ответното дружество, считано от
18.10.2013г. Безспорно установено по
делото е и обстоятелството, че за длъжността ,,инспектор качество, електрически
продукти” e въведено
изискване за притежаване на минимална образователна степен бакалавър от
работодателя с длъжностна характеристика от 16.09.2013г., утвърдена от
изпълнителния директор на ответното дружество, при действащо щатно разписание
от 02.09.2013г. От представеното по делото лично трудово досие на ищцата С.В.,
вкл. диплома за завършено образование, се установява, че ищцата притежава
средно специално образование и не е отговаряла на образователните изисквания за
длъжността ,,инспектор качество, електрически продукти” както към момента на преназначаването
й на тази длъжност с допълнителното споразумение от 17.10.2013г., така и към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 106/22.10.2013г. на ответника. При това
положение въззивният съд намира, че ответникът работодател ,,И.Е.”АД не е могъл законосъобразно да
упражни правото си на уволнение по чл.328, ал.1, т. 6 КТ. Тази норма е
приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, настъпили
след сключване на трудовия договор, но не и в случаи като настоящия - когато образователното
изискване, на което работникът не отговоря, не е законно установено, а е
въведено от работодателя и последният е приел на работа работник, за който е
знаел, че не отговаря на същото.
Поради изложеното, искът за отмяна на
уволнението по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е основателен, поради което основателни
се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ. По отношение на
последните в жалбата не се релевират оспорвания.
С оглед изложеното,
макар и по различни съображения, крайните изводи на първоинстанционния съд за
незаконосъобразност на уволнението на ищцата и за основателност на предявените
от нея искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са правилни, поради което обжалваното
решение на СРС, ГО, 73 състав следва да бъде потвърдено като краен резултат.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника не следва да се присъждат
разноски за въззивното производство.
На въззиваемата също не следва да се
присъждат претендираните разноски, тъй като липсват доказателства за плащане на
адвокатското възнаграждение в размер на 450 лв., уговорено като размер в
представения договор за правна защита и съдействие, но без да е посочен начин
на плащане /в брой или по банков път/, съобразно задължителните указания в ТР №
6/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.01.2016г. на СРС, ІІ ГО, 73 състав, постановено по гр.д.№ 54406/2013г. на СРС, 73 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.01.2016г. на СРС, ІІ ГО, 73 състав, постановено по гр.д.№ 54406/2013г. на СРС, 73 с-в.