Решение по дело №458/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалба от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Девня, № 8, офис 110, уточнена в открито съдебно заседание, проведено на 05 юни 2023 година, против Решение рег. № 32-54377/09.02.2023 г. към MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция Митници, в частта, с която е oтказано да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на стоки с позиции № 15 „Трикотажни платове от памук и полиестер – 7034 кг“ и № 16 „Полиестерни обагрени платове: ширина 1,5 м., поз. 28 – 11152,00 кг“ по митническа декларация MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г.; определена е нова митническа стойност на стока № 15 в размер на 55005,88 лева и на стока № 16 в размер 245455,52; извършени са корекции в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16 на митническата декларация; установени са нови размери на дължимите държавни вземания; определени са за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 55645,86 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като на основание чл. 104, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е разпоредено вземането им под отчет.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди, че в тежест на административния орган е да докаже, че дружеството е договорило или платило повече от декларираното, а това не е сторено. Излагат се доводи, че митническите органи са се позовали на Решение на СЕС по дело № С-291/2015 г., но същото не може да служи като аргумент за мотивиране на съмненията относно верността на декларираната стойност, тъй като в административния акт няма данни за изчислени средностатистически покупни цени на сходни стоки. Сочи се, че покупната цена на стоките е тяхната договорна стойност, докато митническата стойност включва договорната стойност и добавените разходи /транспорт, застраховка и др./ към нея. Излагат се твърдения, че неправилно е приложен чл. 74, § 3 от МК. Позовавайки се на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС, твърди че когато митническите органи открият повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се прилага най – ниската от тях без да се съобразява стойността е ли или не е необичайно ниска, като сочи, че в разпоредбата е императивна и касае договорните стойности, а не митническите. Твърди че са налице вносове от същия производител и същата държава на произход, осъществени на Митница Столична, които не са коментирани в процесното решение. Сочи се, че решението съдържа противоречиви мотиви и, че са налице данни в митническата система за наличие на идентични или сходни стоки. В заключение се излагат доводи, че митническите органи нямат право на изборност кое правило да приложат и следва да прилагат последователно методите, предвидени в чл. 74, § 2 и само, ако не открият договорни стойности за идентични или сходни стоки, за най – голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, може да се премине към определяне на стойност по чл. 74, § 3 от МК. Моли да се отмени изцяло решението на Директора на ТД „Митница Варна“ и да им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата. По същество на спора излага съображения, че по отношение на стока № 15 няма данни дали внесената стока е сходна с процесната стока, освен това се сочи, че внесеното количеството от третото лице се различава. По отношение на стока № 16 се твърди, че няма сходство в материалите, от които е изработена стоката и не може да се твърди, че стоката по МД на третото лице е в достатъчна степен сходна на процесната, за да служи за определяне на нейната стойност. Излагат се съображения, че неправилно административният орган е преминал към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от МК, предвид факта, че е обсъдил наличието на сходни стоки. Сочи се, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството, за да отхвърлят декларираната договорна стойност. Твърди, че тежестта да докажат, че дружеството е договорили или заплатило повече от декларираното е на административния орган. Отправя се искане за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Счита, че при проверката в административното производство са събрани и обсъдени всички относими доказателства. Твърди, че не са представени доказателства за това, че декларираната стойност на стоките от процесната декларация е тази, която е била договорена и платена. Сочи, че не е извършена проверка в счетоводството на дружеството, тъй като е преценено, че представените доказателства не биха се различавали от осчетоводените стойности към декларираната стойност към процесните стоки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 25.09.2021 г. в МП „Пристанище Варна Запад“ при ТД Митница Варна са представени документи за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на 35 стоки, 677 колета, 23122,00 кг. – бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка CРТ Варна, обща фактурна стойност 46463,43 EUR, при курс за митнически цели 1.95583 лева, като към декларацията били приложени фактура, CMR, A.TR, сертификат за непреференциален произход, износна декларация, платежно нареждане към бюджета за весен ДДС, Т1.

С писмо рег. № 32-308053/29.09.2021 г. /л. 41 от преписката/ дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 29 411.54 лева. С GRN 21BG002000X173889 е предоставено обезпечение и е извършена митническа проверка на стоките, за което е съставен Протокол №21BG9999М042583/25.09.2021 г. /л. 119 от преписката/, като са взети мостри от процесните стоки за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.

С писмо рег. № 32-370787/19.11.2021 г. /л. 39 от преписката/ са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация, и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.

В определения срок от дружеството са представени документ, удостоверяващ плащане към доставчика, износна декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура, фактури за продажба от жалбоподателя към клиенти №№ 5442/27.09.2021г., 5443, 5445, 5446, 5447 и 5449, международен договор за продажба от 01.06.2021 година и извлечение от банкова сметка ***.

Извършена е проверка относно достоверността на представените документи по линия на международното сътрудничество, обективирана в писмо рег. № 32-180207/02.06.2022 г. от митническата администрация на Р. Турция /л. 26 от преписката/.

От Централна митническа лаборатория е изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 11_04.10.2021/16.11.2021 г. по отношение на стока № 15, според която анализираната проба, представлява трикотажен плат, напречно плетен, с две лица. От едната страна е гладко трико, а от другата е мек и пухкав като вата. Получен е като върху основния плат допълнително е окачена по вътъка през 5-6 бода върху опаката  страна щапелна прежда, която след това е кардирана. Посочено е, че има две прежди, които изплитат основата идентифицирани като памучна – 89% и синтетична от полиестерни нишки – 11%. Допълнителната прежда е от памучни влакна.

С МЛЕ № 12_04.10.2021/11.11.2021 г. е изготвен анализ на стока № 16, според който пробата представлява текстилно изделие, десен на кутийки в бял и черен цвят. Материалът е определен като тъкан с основа и вътък от прежди с различни цветове – бял и черен, сплитката е лито. Посочено е, че по основа има две прежди от синтетични текстурирани нишки в бял и в черен цвят. Чрез микроскопско наблюдение синтетичните нишки са идентифицирани като полиестерни – 46%, а щапелните влакна като памучни – 53%.

Предвид становищата по изготвените МЛЕ с №№ 11 и 12 и съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС /КН/, както и забележка 2 А) към раздел XI на КН, е прието, че анализираната проба от стока № 15 се класира в тарифна позиция 6006, в код 60062200, различен от декларирания 60069000. По отношение на стока № 16, позовавайки се на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН е прието, че стоката се класира в тарифна позиция 5210, в код 52104100 на КН, различен от декларирания **********, тъй като в глава 54 на КН се класират тъкани, съдържащи преобладаващо синтетични или изкуствени нишки.

Със съобщение рег. № 32-359035/21.10.2022 г. /л. 15 от преписката/ по реда на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а на основание чл. 22, §6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението.

В предоставеният от митническите органи срок дружеството е депозирало становище с вх. № 32-373921/02.11.2022 г. и е представило документи.

С решение рег. № 32-54377/09.02.2023г. към MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г. Директорът на ТД Митница Варна като е взел предвид събраните доказателства и установеното от митническите органи при извършената проверка, и като е извършил анализ на представените от дружеството доказателства е приел, представеният договор между EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET ltd. /продавач/ и „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД от 01.06.2021 г. буди съмнение, тъй като е сключен само на български език, а едната страна по него е турско дружество, прието е също, че представеното копие на легализиран превод на договора не е подписано от турското дружество. В чл. 6 от него е посочено, че цените на договорените стоки са в определени граници, в зависимост от качеството и могат да бъдат променяни, поради което органът приема, че всяка доставка следва да се договаря поотделно и определянето или промените в цените да са обект на съгласуване между страните, под формата на анекс или проформа фактура. Приема, че посоченото в чл. 9 от договора, че плащането може да се извърши в срок от 10 месеца от датата на доставка, не се вписва в нормалната търговска практика при външнотърговски отношения, освен ако лицата не са свързани помежду си. Посочено е, че след извършена справка в митническата информационна система МИСIIIА за периода 25.09.2020 – 25.09.2021 г. и сравнителен анализ на „сходни стоки“, изнесени от Турция и с произход Турция, декларираните митнически стойности на стоки №№ 15 и 16 са значително по – ниски. Прието е, че проверката и постъпилия отговор от турската митническа администрация, към който е приложено заверено копие на износната митническа декларация, транзитната декларация и електронна фактура, не води до извода, че декларираната митническа стойност е действително платената. След извършен анализ на митническата стойност на стоки с кодове по КН ********** и 54104100 с произход Турция към всички държави членки за 2019 г., 2020 г. и 2021 година, на данни от сайта на Европейската комисия, административният орган е приел, че митническата стойност на стоки № 15 и № 16 за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, както и за Р.България. Всички посочени обстоятелства са приети за предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013. За приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки. При направен анализ на митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски. Митническите органи са преминали към следващия метод за определяне на митническа стойност – чл. 74, § 2 буква от в) от МК, но са приели, че е неприложим, тъй като липсва статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най – голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Предвид горното административният орган приема, че следва да премине към следващия метод – чл. 74, § 2 буква г) от МК. Посочено е, че поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най – голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните стоки, разпоредбите на чл. 74, § 2 букви от а) до г) от МК не могат да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на стоките.

Всичко изложено мотивира митническите органи, съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., да определят митническата стойност чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от МК. Директора на ТД Митница Варна е определил нова митническа стойност на процесните стоки, както следва: за стока № 15 е използвана митническа декларация № 21BG002002056812R8/13.09.2021 г. – трикотажни обагрени платове от памук и полиестер – 3400 кг. – 7,82 лв./кг.; за стока № 16 е използвана митническа декларация № 21BG003012010161R2/29.03.2021 г. – тъкани прежди с различни цветове, сплитка лито, 75% памук/ 21% полиамид/ 4% еластан – 2606,98 м. – 22,01 лв./кг.

С оглед приетото, и като се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15, Директорът на ТД Митница Варна е издал обжалваното решение, с което е отказал да приеме митническата стойност за стоки №№ 15 и 16 и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 е определил новата митническа стойност за стока №15 в размер на 55005,88 лв. и за стока № 16 в размер на 245455,52 лева, както и е коригирал декларираните кодове по КН и код по ТАРИК за процесните стоки, като е определил дължимите суми за досъбиране за ДДС /В00/ в общ размер на 55645,86 лева.

По делото са представени справка от митническата информационна система МИСIIIА за периода 01.01.2021 – 25.08.2021 г., съдържаща информация относно стоки, декларирани с код по ТАРИК *********, 52104100 /стока № 16/ и 60062200, 60069000 /стока № 15/, с произход Турция. Представени са също и митнически декларации, послужили за определяне на нова митническа стойност: 21BG003012010161R2/29.03.2021 г. и 21BG002002056812R8/13.09.2021 г., ведно с документите, придружаващи митническата декларация.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза. Депозираното заключение е прието от съда като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите, събрани по делото доказателства. Експертизата дава заключение, че платената цена за процесните стоки е както следва: трикотажни платове – 7 034 кг – 4572,10 евро /№ 33 от фактурата/; полиестерни платове – 33 975 м. – 6795,00 евро /№ 28 от фактурата/. Вещото лице дава заключение, че фактура № EGK2021000000108 е платена в пълен размер на 13.10.2021 г., като плащането е извършено по международната система SWIFT. Експертът е посочил, че плащането е отразено в представеното по делото извлечение от банкова сметка. ***, че платената със SWIFT № BG12MC-2199-603323 сума в размер на 46463,43 евро съответства на сумата, декларирана пред митническите органи с процесната МД.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници.

В проведеното на 05 юни 2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че не поддържа жалбата в частта, в която с Решение рег. № 32-54377/09.02.2023 г. към MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници е определен нов код по ТАРИК за стока № 15 и стока № 16. Предвид така направеното изявление с протоколно определение от същата дата жалбата в тази част е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част.

С оглед горното предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение рег. № 3232-54377/09.02.2023 г. към MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, в частта, с която е определена нова митническа стойност на стоки с позиции № 15 и № 16 „Трикотажни обагрени платове от памук и полиестер“ и „Полиестерни обагрени платове“ и са установени допълнителни задължения за ДДС.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. /Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г./

Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най – ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. §2. Когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните: а) продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за производство, различни от изчислените стойности, които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета държава; е) минимални митнически стойности; ж) произволно определени или фиктивни стойности.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, пар.1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Soprop, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Това императивно изискване в случая формално е спазено, тъй като в писмо изх.№ 32-359035/21.10.2021 г. Директорът на ТД Митница Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. От друга страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – международен договор за продажба, фактура, документи за извършени разплащания, като интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на посочените в решението за корекция съмнения.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин плащането по процесната фактура. Заплащането на цялата сума по процесната фактура по банков път е констатирано от митническите органи още в хода на административното производство и не е оспорено от тях /абз. 2 на стр. 4 от обжалваното решение/. Това се потвърждава и от заключението по изслушаната ССЕ /въпрос 1 от заключението/. Вещото лице е установило, че от представеното банково извлечение /л. 34 от делото/ се потвърждава плащането на цялата сума по процесната фактура в размер на 46463,43 EUR. Плащането е извършено на 13.10.2021 г., като е преведена сума в размер на 46463,43 EUR, видно от представения банков SWIFT /л. 33 от делото/. Като основание за плащане изрично е посочен номерът на фактурата EGK2021000000108/23.09.2021 година. Съгласно отговорът на въпрос 3 от заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, платената със SWIFT № BG12MS-2199-603323 сума в размер на 46463,43 EUR изцяло съответства на сумата, декларирана с MRN:21BG002002057683R8. Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 от МК, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност, както се изисква съгласно практиката на СЕС.

Обстоятелството, че договорът за покупко-продажба е сключен на български език е ирелевантно към определянето на митническата стойност и проверката за нейната достоверност. Представеният договор е подписан от представител на турското дружество, като на същия е поставен и печат. Същият не е оспорен от ответната страна и следва да бъде кредитиран в съвкупност с останалите събрани доказателства. По отношение на посоченото в обжалваното решение, че е представено копие от легализиран превод на договора, който не е подписан от турското дружество – изпращач на стоките, съдът намира, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство да представени доказателства, които да обосновават този извод на митническите органи. По административната преписка /л. 62/ е приложено копие на международен договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г., но същият е на български език и както беше посочено по – горе – подписан и с поставен печат от страна на турското дружеството – изпращач на стоките. Необосновано митническите органи са приели, че след като в чл. 6 от договора е записано, че цените на договорените стоки са в определени граници, в зависимост от качеството и могат да бъдат променяни, то следва да е налице анекс към договора или проформа фактура. На първо място в договора не е поставено условие при договарянето на цените да се сключва допълнителен анекс или споразумение към вече сключения договор, или да се издава проформа фактура. В чл. 4 от договора е посочено, че единствено измененията на договора се извършват по взаимно съгласие и писмено. В чл. 2 от договора изрично е посочено, че стоките като наименование, количество, качество и всички други изисквания за тях могат да бъдат договаряни и поръчвани по всеки удобен за двете страни начин – по телефон, факс, електронна поща, на място в складовете помещения на продавача и др.

Съдът намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. По отношение на метода, предвиден в чл. 74, пар. 2, буква б) митническите органи са посочили единствено, че след извършен анализ митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение, не са намерени декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски. От изложените мотиви в решението става ясно, че все пак при извършения анализ са открити „сходни стоки“, но същите, нито са посочени в оспореното решение, нито са изложени мотиви защо митническите органи са приели декларираната митническа стойност на тези стоки за необичайно ниска. Съгласно чл. 141, § 1 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или буква б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. При констатации в решението за установени стойности на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители, остава неизяснен въпросът защо административният орган е счел същите за неприложими. Основателно е възражението в жалбата, че нормата на чл. 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение е императивна и не дава възможност на митническите органи да я дерогират и да преминат към следващия метод, тъй като са счели, че откритите стойности са необичайно ниски. Съдът намира, че при липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материалноправните разпоредби на Кодекса.

По отношение на вторичния метод, предвидени в 74, § 2, буква в) митническите органи са обосновали неприложимостта му единствено с довода, че липсва статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най – голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. По отношение на приложението на чл. 74, § 2, буква г), е посочено, че производителят на стоките не попада под юрисдикцията на органите в страната на вноса и това ограничава метода на изчислената стойност като цяло.

Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането й е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. В тази насока съдът съобрази съдебната практика на ВАС, обективирана в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. по АД № 14433/2019 г., в което разгледан сходен казус и съдът е счел, че митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност по чл. 74, § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката.

При прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоки № 15 и 16 по процесната митническа декларация, административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост. В чл. 144 от Регламента за изпълнение е предвидено е, че може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., като така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В настоящия случай административният орган, без да посочи конкретен друг „подходящ метод“, е посочил единствено две митнически декларации. Едната от тях на дружеството – вносител, а другата на трето лице и е възприел декларираната митническа стойност по тези декларации, за да определи новата митническа стойност на процесните стоките. Административният орган не е извършил анализ на използваните данни от декларациите. Основателно се сочи от процесуалния представител на жалбоподателя, че стоките по използваните митнически декларации се различават значително от тези по процесната декларация. Няма данни да е изследван съставът на стоките по използваните митнически декларации. Видно от посоченото описание в MRN:21BG003012010161R2 стоката представлява тъкани от прежди с различни цветове, сплитка лито, 75% памук, 21% поламид, 4% еластан, докато съгласно МЛЕ №12_04.10.2021/11.11.2021 г. стока № 15 по процесната МД представлява тъкан с основа и вътък от прежди с различни цветове, сплитката е лито, 46% полиестерни нишки и 53% щапелни влакна като памучни. Освен това стоките по MRN:21BG003012010161R2 са обмитени в Пловдив, от което следва, че в митническата стойност е включен и транспортът на територията на Съюза. По отношение на митническата декларация, използвана при определяне на новата митническа стойност по стока № 16 макар и на същото дружество – вносител, изпращачът на стоката е различен, както и количеството внесена стока е много по – малко от процесното. При използването на тези декларации, макар и разпоредбите на Регламента за изпълнение да предвиждат „резервният метод“ да се прилага с разумна гъвкавост, то все пак административният орган е следвало да анализира, както условията на доставка на стоките, така и количеството на внесените стоки, което в процесното решение категорично не е сторено. Не са анализирани и евентуални договорни отношения между контрагентите, каквито безспорно са налице между жалбоподателя и турското дружество – изпращач.

Неправилно, в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН ********** и 52104100 с произход Турция от сайта на Европейската комисия за 2019 г., 2020 г. и 2021 година.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.

Информацията, съобразявана в случая, не отговаря на това условие, тъй както няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.

По отношение на представените от жалбоподателя, в хода на административното производство, фактури за последваща реализация на стоките, съдът намира, че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар.

Неправилно при издаване на оспорения административен акт митническият орган не е взел предвид и постъпилия отговор на митническата администрация на Р. Турция, от който се установява, че стойността на стоките, декларирани за износ, е тази, декларирана и при вноса им в България.

По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.144 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар. 3 от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за чието извършване са представени доказателства, общо в размер на 6250 лева, от които: 50 лева – държавна такса /л. 10 от делото/; 200 лева – депозит за изготвяне на ССЕ /л. 25 от делото/; 6000 лева – адвокатско възнаграждение /л. 11 от делото/. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в размер на 5000 лева + 1000 лева ДДС, предвид минималния размер без ДДС в размер на 5101,67 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение рег.№ 32-54377/09.02.2023 г. към MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК *********седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Девня“ №8, представлявано от управителя  Д Г А направените по делото разноски в размер на 6250 /шест хиляди двеста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: