№ 1792
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100501576 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1576/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. З. Д. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20071942 от 19.12.2022 г постановено по гр.д.
№12370/2019 г на СРС , 27 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София срещу Д. , че същата дължи сумата от 1118,88 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2012 г – м.04.2015 г за апартамент №131 в гр.София
ж.к.**** ** вх.**** , ведно със законната лихва от 23.11.2015 г до окончателното заплащане
на сумата ; сумата от 328,41 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
30.11.2012 г – 13.11.2015 г ; сумата от 63,96 лева за дялово разпределение за периода
м.10.2012 г – м.04.2015 г ; сумата от 10,59 лева лихви за забава върху посочената главница за
дялово разпределение за периода 30.11.2012 г – 13.11.2015 г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.12.2015 г по ч.гр.д.№72060/15 г на СРС
, 27 състав ; както и в частта , в която А. З. Д. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 1101,29 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . Липсва
валиден договор за доставка на топлинна енергия и въззивникът не е потребител на
топлинна енергия . Трябва да се сезира Прокуратурата , защото в протокол на ОС на ЕС от
25.09.2002 г е посочена наследодателката В.Г. , а същата е починала на 22.01.2000 г т.е. има
1
документ се невярно съдържание. Задълженията са погасени по давност .
Въззиваемата стрА. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Нелбо Инженеринг” ЕООД гр.София не взема становише по въззивната
жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.01.2023 г,
поради което въззивната жалба от 27.01.2023 г е подадена в срок
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна стрА. :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалвА.та част , като такива основания не се констатират . Дали са
налице договорни отношения между ответника и ищеца и третото лице помагач на ищеца не
е въпрос по допустимост , а по основателност на исковете .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалвА.та част .
Въззивникът е собственик на процесния имот според нотар.акт на стр.14-15 от делото пред
СРС и удостоверение за наследници на В.Г. . Същият е потребител на топлинна енергия
съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмА. на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 153,
ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и
ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите
за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички
собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от
собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти
не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от
разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС.
Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си,
но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези
2
потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е
налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага
изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като
всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид
характера на подобни сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на
писмен договор с ответника .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Ищецът е представил
екземпляр от ОУ с данни за тяхното публикуване .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . Топломерът в абонатната станция е
преминал периодични проверки и има съответните свидетелства .
СТЕ установява извършване на дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от
ищеца , но не е заплатено от ответника . Без значение са евентуални грешки в протокола на
ОС на ЕС от 25.09.2002 г , още повече , че няма данни това решение на ОС на ЕС да е било
обжалвано и отменено от съда . Иначе срокът на писменият договор от 07.10.2002 г с
третото лице помагач отдавна е изтекъл . В случая между ЕС , в която се намира и
процесното жилище и третото лице е налице неформален договор , който е бил изпълнен от
страните през процесния период – извършено е дялово разпределение в ЕС и изпълнението е
прието от ЕС и от ищеца .
Не подлежи на разглеждане възражението за погасителна давност -същото е заявено от
особения представител на ответника едва във въззивната жалба . Възражението е
преклудирано по чл.133 ГПК – следвало е да бъде предявено в срока за отговор на исковата
молба , а отговор не е бил подаден от особения представител на въззивника .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалвА.та част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата стрА. за
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител .
Въззивникът дължи по сметка на СГС държавна такса за въззивно обжалване , която не е
била заплатена при подаване на въззивната жалба от особен представител .
По изложените съображения , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20071942 от 19.12.2022 г постановено по гр.д.№12370/2019 г
на СРС , 27 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* , гр.София срещу А. З. Д. ЕГН ********** от гр.София , че същата дължи сумата
от 1118,88 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2012 г – м.04.2015 г за
апартамент №131 в гр.София ж.к.**** ** вх.**** , ведно със законната лихва от 23.11.2015 г
до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 328,41 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 30.11.2012 г – 13.11.2015 г ; сумата от 63,96 лева за дялово
разпределение за периода м.10.2012 г – м.04.2015 г ; сумата от 10,59 лева лихви за забава
върху посочената главница за дялово разпределение за периода 30.11.2012 г – 13.11.2015 г ;
за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.12.2015 г по
ч.гр.д.№72060/15 г на СРС , 27 състав ; както и в частта , в която А. З. Д. ЕГН ********** от
гр.София е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 1101,29 лева
разноски пред СРС .
ОСЪЖДА А. З. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София сумата от 450 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА А. З. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 50 лева
държавна такса .
Решението е постановено при участието на “Нелбо Инженеринг” ЕООД гр.София като
трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4