Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 550 от 07.06.2013 г. на ВТРС по гр. дело № 1191/2013 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „М. – 3” Е. - гр. Р. против „Р. О.” Е. - село Р. иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4052, 84 лв., представляваща вземане, възникнало на отпаднало основание, придобито по договор за продажба на вземане от 23.11.2012 г., сключен с „А. г. о.” Е. - гр.Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2013 г. до окончателното изплащане. Недоволно от решението е останало „М.” Е. - гр. Р., което го обжалва поради това, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 99 ЗЗД- не е налице надлежно уведомление от цедента до длъжника за прехвърляне на вземането му, предмет на исковата му претенция по делото. Твърди се, че ответникът не спори, че е уведомен за осъществената цесия. Твърди се, че при разпределение на доказателствената тежест съдът не му е указал, че следва да докаже обстоятелството, че е уведомил надлежно ищеца за осъществената цесия и неправилно е прито, че ответникът е ненадлежно уведомен, при което законът не изисква специална форма на съобщаване. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск - да бъде уважен. Представя уведомление от „А. г. о.” Е. до „Р. О.” Е. , ведно с товарителница № *9 на куриерска фирма „С.”. По въззивната жалба, е постъпило становище от „Р. О.” Е. - село Р.. В отговора си „Р. О.” Е. заема становище, че жалбата на „М." Е. е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Развиват се съображения, че изводът на съда относно приложението на чл. 99, ал. 2 ЗЗД е правилен, че прехвърлянето не е съобщено от цедента на длъжника, и договорът за цесия не е породил действие спрямо длъжника. Моли да се остави без уважение жалбата. В. окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по исковата молба на „М.” Е. - гр.Р. против„Р. О.” Е. – с. Р. за заплащане на сумата 4052.84 лв., представляваща получена на отпаднало основание разноска-присъдено адвокатско възнаграждение по ч. гр.д. №5907/12 г. на РРС, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба. Претендират се и разноските по делото. Твърди се, че е кредитор по отношение на ответника за тази сума на основание договор за цесия от 23.11.2012 г.. Съгласно последния „Р. О.” Е. - село Р. е продал на ищеца вземанията,описани в договора, включително и процесното вземане. Подробно е описано в исковата молба откъде произхожда вземането. Ответникът по иска е оспорил същия, като се твърди, че със сумата 5994.34 лв. са погасени други задължения на ответника по същото изпълнително дело. Моли да се отхвърли иска. За да постанови обжалваното решение съдията подробно е описал представените по делото писмени доказателства, включително актовете по развилото се заповедно производство пред РРС и РОС, както и изпълнителното производство и правилно е приел, че съществува за „Р. О.” Е. - село Р. задължение спрямо „А. г. о.” Е. да възстанови сумата 4052.84 лв. Съдията е обсъдил и приложения договор за цесия от 23.11.2012г. и правилно е констатирал, че предишния кредитор не е изпълнил задължението си по чл. 99 ал.3 от ЗЗД, поради което цесията не е породила действия спрямо ответното дружество с оглед разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД. Настоящия състав счита, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя относно недадените указания в направения доклад по делото от съда за доказателствената тежест на страните. Съдията на л. 3 от делото е указал на ищеца да докаже качеството си на кредитор на процесното вземане, което е достатъчно подробно. Следва да се има предвид, че указването, според законодателя не включва изброяване от съда на конкретни доказателства. Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви от районния съдия и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Относно приложените към въззивната жалба документи - уведомление от „А. г. о.” Е. до „Р. О.” Е., ведно с товарителница № *9 на куриерска фирма „С.” въззивният съд счита ,че същите не променят фактическата обстановка, установена пред районния съд. Видно от уведомлението в същото не е записана дата, а е записано „Р.,07.2013 г.”, както не е посочено и размера на продаденото вземане. Чрез приложената товарителница жалбоподателят се домогва да докаже, че именно това уведомление е изпратено на ответника. Видно от товарителницата в същата е записано, че съдържа документи, но не би могло от този запис да бъде направен безспорния извод, че там се е намирало и приложеното уведомление. Освен това не е видно от товарителницата да е извършено връчване на посочената в нея пратка на адресата. Затова ВТОС счита, че по делото не се доказва по безспорен начин, че предишния кредитор „А. г. о.” Е. е изпълнил точно задължението си по чл. 99 ал.3от ЗЗД. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а решението е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, има направено искане за присъждане на такива в размер на 400 лв., за което е представен пълномощно/ договор. Затова съдът намира за основателно и доказано това искане. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 550 от 07.06.2013 г. на ВТРС по гр. дело № 1191/2013 г. ОСЪЖДА от „М.” Е. - гр. Р. , ЕИК .............., жк „Д.", ул.”И. П.” № ... да заплати на „Р. О.” Е. - с. Р., ЕИК ..........., ул.”Д.Б.” № ... сумата 400 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |