НОХД № 957/2015 г.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия Ц.Б.С. за престъпление по чл.196 ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1, т.3 и т.4, във вр. с  чл.194 ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1, бук.А и Б и с чл.26 ал.1  от НК, а именно за това, че в периода от 06.01.2015г. до 09.01.2015г. включително, в с.Черногорово, обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – електроуреди, електрически инструменти, аудио и видео техника на обща стойност 890 лв., от владението на Н.И.М. /собственост на С.И.А./ и от владението на З. Димов А.,***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и за извършването й е използвано техническо средство.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание ЛС.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със сл.защитник, признава се за виновен по обвинението, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си пледира за минимално наказание ЛС.

Против подсъдимия бе предявен гр.иск от пострадалия З. А. за сумата от 510 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, а горепосоченият пострадал бе конституиран като гр.ищец в  процеса. Гражданският ищец поддържа иска си и излага съображения за неговата основателност.

          Районният съд след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Пункт І.

 

На 06.01.2015г., притиснат от липсата на средства за преживяване, подс.Ц.С. решил да открадне някакви вещи, които след това да продаде. Набелязал къщата на пострадалия С.И.А. ***, т.к. знаел, че собственикът й живеел и работел в чужбина, поради което била необитаема. Вечерта на същата дата, подс.С. влязъл в горепосочения имот като прескочил оградата на двора. Къщата била заключена, затова с помощта на един метален прът изкъртил няколко дъски, които били заковани на прозореца към избата. През получения отвор влязъл вътре. Качил се по вътрешните стълби на горните етажи и огледал имуществото. След това започнал да взима различни вещи, които поставял в чувал и по обратния път ги отнасял в своя дом. Така на три пъти успял да пренесе множество вещи, сред които един акумулатор марка „Искра“ на стойност 50 лв., едно устройство за зареждане на акумулатори на стойност 30 лв., един ДВД – плейър марка „Елит“ на стойност 40 лв., една паркетна машина - „Зеге“, на стойност 80 лв., две аудио бас каси на обща стойност 40 лв., два аудио усилвателя на обща стойност 20 лв.; един високоговорител на стойност 10 лв., един ъглошлайф марка „Бош“ на стойност 40 лв., една моторна резачка за дърва на стойност 40лв.

Подсъдимият се върнал и четвърти път в имота на пострадалия, като този път влязъл в гаража, където се намирал автомобил марка „БМВ“. Колата била заключена, поради което подсъдимият използвал железния прът и с него счупил прозореца на шофьорската врата. От вътре демонтирал и взел авторадио-касетофон марка „Сони“, ведно с устройството за дистанционно управление, на обща стойност 30 лв. Тръгнал да напуска имота на пострадалия, но тогава бил забелязан от св.Славейко В., който живеел в съседство. Последният предупредил подсъдимия, че ще съобщи на полицията за действията му. В отговор на това С. предложил да му даде част от откраднатите вещи, за да си мълчи. Св.В. приел предложението, с идеята по-късно да върне тези вещи на пострадалия. Така той получил от С. високоговорителя, единия от двата аудио усилвателя и ДВД – плейър марка „Елит“. Тези вещи в хода на разследването били открити от полицията в дома на св.В. по време на претърсване и изземване по друго досъдебно производство №1783/2014г. по описа на РУ на МВР – Пазарджик. Били иззети и предадени на разследващия орган по настоящото ДП, като по този начин били инкорпорирани като  веществените доказателства.

В дните след кражбата подс.С. продал авторадио-касетофона и дистанционното на св.Иван П. за сумата от 15 лв. Моторната резачка за дърва заложил в заложна къща „Камео“ на *** в гр.Пазарджик при св.А. М.. Едната бас каса заложил в заложна къща „Камео“ на *** в гр.Пазарджик при св.П. П.. Акумулаторът продал на св.Деян З.ов в с.Черногорово. Другите откраднати вещи изхвърлил.

Кражбата била установена на 07.01.2015г. от св.Н.М. – сестра на пострадалия С.А., която по заръка на брат си наглеждала имота му. Тя сигнализирал полицията и били предприети издирвателни мероприятия. В резултата на това подс.С. бил установен като автор на деянието. След разкриването на престъплението С. признал пред органите на МВР как се разпоредил с част от вещите. Свидетелите П., М., П. и З.ов предали доброволно на полицията вещите закупени, респ. заложени от подсъдимия  и същите били инкорпорирани като  веществени доказателства.

 

Пункт ІІ.

 

На 09.01.2015г., подс.С. отново решил да открадне вещи, които след това да продаде. Този път решил да влезе в дома на пострадалия - св.З. А. ***, т.к. преди време бил там и в една стопанска постройка, която не се заключва, видял електрожен и аргонов заваръчен апарат червено-черен на цвят, марка „Ейнхел“. Малко преди полунощ той прескочил оградата и влязъл в двора на св.А.. После влязъл в стопанската постройка и взел електрожена, заедно с прикачения към него кабел с дължина около 3 метра. Изнесъл го на улицата през незаключената дворна врата, след което се върнал и взел аргоновия апарат. Вещите занесъл край селото, под моста на река „Луда Яна“. Там разглобил електрожена и взел поставената в него медна бобина. Разглобил и аргоновия апарат, но установил, че той не съдържа медни части, поради което го хвърлил в реката. На следващия ден отнесъл медната бобина в гр.Пазарджик, с цел да я продаде в пункт за изкупуване на метални отпадъци. В града срещнал случайно св.В. Б., с когото преди време били заедно в затвора. Попитал го къде има пункт за отпадъци, а св.Б. го завел в базата на „М.“ ЕООД при св.Ф. Г.. Тя купила медната бобина и платила на С. сумата от 115лв.

В деня след кражбата същата била установена от пострадалия З. А.. Той сигнализирал полицията и били предприети издирвателни мероприятия. В резултата на това подс.С. бил установен като автор на деянието. След разкриването на престъплението С. разказал пред органите на МВР как се разпоредил с част от вещите.

Бил извършен оглед на мястото, където подсъдимият бил разглобил откраднатите електроуреди, при който остатъците от тях били открити и иззети като веществени доказателства по делото.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключенията на назначените в досъдебната фаза на процеса оценъчни експертизи, които съдът цени като обективни и компетентни, общата стойност на описаните по-горе движими вещи, обект на извършените престъпления на 06.01.2015г. и на 09.01.2015г. от домовете на С.А. и З. А., възлиза на сумата от 890 лева по пазарни цени, като е приспаднато овехтяване, към датата на извършване на деянията.

Видно от приетата като писмено доказателство справка за съдимост на подс. С., той е осъждан общо 23 пъти в периода 2002г.-2011г. основно за тежки умишлени престъпления против собствеността.

Последните групи от осъждания за престъпления, извършени от него като пълнолетен са: 1–ва група - НОХД №717/2011г., НОХД №1452/2011г. и НОХД №815/2011г. всички на РС – Пазарджик, по които за които на основание чл.25 и 23 от НК му е определено общо наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяно ефективно на 18.09.2013г.; 2-ра група - НОХД №2551/2006г., НОХД №1688/2006г., НОХД №2221/2006г., НОХД №669/2006г., НОХД №1739/2006г., НОХД №1264/2006г., НОХД №905/2006г. и НОХД №1107/2006г. всички на РС – Пазарджик, по които на основание чл.25 и чл.23 от НК му е определено общо наказание две години и девет месеца лишаване от свобода, изтърпяно ефективно на 11.04.2010г.

Деянието на подс.С., предмет на разглеждане по настоящото дело, е извършено при  условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук. ”А” от НК,  тъй  като  то е  осъществено  в  срока  по  чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила  и  изтърпяване  на  наказанията  по  горецитираните  присъди, които наказания са били над една година ЛС и са изтърпени ефективно.

          Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе  въз основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието, а именно показанията на свидетелите З.А., С., М., В., З.ов, П., М., П., Б. и Г., заключението на двете оценъчни експертизи, а също и от  писмените  и  веществени доказателства,  приобщени  по  делото.

Съдът  дава  пълна  вяра  на  гласните  доказателства  събрани  по делото,  т.к.  те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1, т.3 и т.4, във вр. с  чл.194 ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1, бук.А и Б и с чл.26 ал.1  от НК, тъй като в периода от 06.01.2015г. до 09.01.2015г. включително, в с.Черногорово, обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – електроуреди, електрически инструменти, аудио и видео техника /подробно описани по-горе, а също и в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в заключението на съдебно-оценъчните експертизи от ДП - л.68-69 и л.74-76/  на обща стойност 890 лв., от владението на Н.И.М. /собственост на С.И.А./ и от владението на З. Димов А.,***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и за извършването й е използвано техническо средство.

Деянието е извършено умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е съзнавал всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите. Бил е наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания, както и с това, че кражбата върши в рамките на петгодишния срок от влизане в сила, респ. изтърпяване на наказания по предишните му осъждания, при  което  е действал  при  условията  на  опасен  рецидив. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.е. двете отделни деяния осъществяват състав на престъплението кражба, извършени са през непродължителен период от време, при идентична фактическа обстановка и еднородност на вината, като последващото се явява продължение на предшестващото. Подсъдимият е съзнавал, че при осъществяване на първото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление, си е послужил с техническо средство /квалифициращ признак по чл.195 ал.1, т.4 от НК/, без което осъществяването на кражбата би било невъзможно или значително затруднено. Такова несъмнено е било железния прът, с помощта на който подсъдимият е интервенирал, за да проникне съответно в дома и в колата на пострадалия С.А.. С този прът той е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот /квалифициращ признак по чл.195 ал.1, т.3 от НК/, т.к. е изкъртил дъските от прозореца за избения етаж на къщата и е счупил стъклото на една от вратите на автомобила, след което си е осигурил достъп до вещите, предмет на посегателство.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретно извършеното  деяние  като съобрази първо демонстративния начин на извършване, т.е. с чувство за безнаказаност, съпроводено с противозаконно влизане в чуждо жилище и с причиняване на допълнителни материални щети при извършване на кражбата. Съобразено бе и това, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по-високата морална, социална и правна укоримост.

Подсъдимият е личност с изключително висока степен на обществена опасност. Осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от ОХ, изтърпял за последно наказание ЛС на 18.09.2013г., т.е. само една година и четири месеца преди настоящото деяние, а отделно от това е негативно охарактеризиран по местоживеене.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат направените самопризнания още в досъдебната фаза на процеса и оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на престъплението, както и за откриване на част от вещите, предмет на кражбата, а също и тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия.

Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха миналите осъждания на подсъдимия, които не са обективен елемент на престъплението, т.е. които не обуславят правната квалификация опасен рецидив. Отчетоха се също и негативните характеристични данни, както и високия размер на причинените имуществени вреди. Отчете си и  фактът, че кражбата от пострадалия С.А. е осъществена посредством противозаконно проникване в чуждо жилище, както и това, че е била съпроводена с причиняване на допълнителни материални щети – взломен прозорец на избено помещение и взломено стъкло на лек автомобил. 

Подбудите за извършване на престъплението следва да се търсят в личността на извършителя, в ниското му правосъзнание, което е една рефлексия от изкривената му ценностна система. Очевидно той се е оформил като личност, проявяващ изключителна престъпна упоритост в процеса на социалното общуване и битуване, като всичко това  е  резултата  и  от  ниския му жизнен стандарт, който той и членовете на семейството му поддържат.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК намери, че на  подс.С. следва да бъде определено наказание от шест години лишаване от свобода.

Съдът счете, че именно с този размер на наказанието ЛС ще се постигнат целите по чл.36 от НК и ще е съответно на тежестта на извършеното.

След като определи този размер на наказанието съдът намали същото с една трета, т.е. с две години, при което  осъди подс.С.  на  четири години лишаване от свобода.

Предвид обстоятелството, че преди настоящото деяние подс.С. е бил осъждан вече на лишаване от свобода за престъпление от ОХ, то спрямо него е неприложим института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от С. в затвор.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подсъдимия С. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, както и времето, през което е бил задържан по реда на чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР и по реда на чл.64 ал.2 от НПК, т.е. считано от 21.01.2015г. до влизане на присъдата в сила или изменението на мярката за неотклонение.

От престъплението пострадалият З. А. е претърпял имуществени вреди, за които подсъдимият дължи обезщетение  по силата на  чл.45 от ЗЗД.

Съдът съобрази заключението на оценъчната експертиза, както и сумарната стойност на общо причинените имуществени вреди на пострадалият З.А., които се равняват на 510 лева, т.к. такава е стойността на откраднатите електрожен и аргонов заваръчен апарат.  Съобразено бе и обстоятелството, че тези вещи, респ. тяхната стойност до настоящия момент не е възстановена и пострадалият не е обезщетен по никакъв друг начин. При това положение съдът намери, че  предявеният от гр.иск е доказан по основание и размер.  С оглед на това съдът осъди подс.С. да заплати на З. А., парична сума в размер на 510 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства акумулатор, радиокасетофон с дистанционно управление, бас каса, моторна резачка за дърва, високоговорител, усилвател и ДВД - плейър, следващи делото, да се върнат на собственика С.И.А. или на изрично упълномощено от него лице, а веществените доказателства – части от аргонов заваръчен апарат „Ейнхел” да се отнемат в полза на държавата и поради липса на съществена икономическа стойност да се унищожат.

          С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК  съдът осъди подс. С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 120 лв. за оценъчни експертизи, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лева., съобразно изискването на чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., както и по 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

 

          По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: