№ 1229
гр. В., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20223100102600 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 59 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Ж. П. с
ЕГН ********** от гр. ******, действаща чрез процесуалния си представител
по пълномощие адв. И. Д. Р. - ВАК и съдебен адрес ****** против Н. Н. П. с
ЕГН **********, с адрес ******, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове за неоснователно обгатяване с правно основание чл.55 ал.1
от ЗЗД за сумата от 27119 лв., платена на отпаднало основание и за сумата от
3867,55 лева с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Исковата претенция е основана на следните твърдения:
С влязло в сила Решение № 111 от 25.11.2021 г., постановено по в.г.р. №
367/2021 г. на ВАпС е потвърдено Решение № 260045/20.04.20 год.
постановено по гр.д. № 2228/19 год. 9 с-в на ВОС, с което е развален договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в
НА № 99, том 3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на Нотариус О. С. с
рег. № 196 на НК с район на действие РС В., съгласно който ответницата е
прехвърлила на ищцата собствения на последната имот срещу задължението
за гледане и издръжка. По същия е била задължена да осигури нормален и
спокоен живот на Н. П., какъвто е водила и досега.
От месец септември 2019 г. ищцата ежедневно е полагала грижи лично
и чрез трети лице за ответницата, като всеки месец с пощенски запис е
заплащала сумата от 250 лв. за издръжка. Заплащала е и режийни разходи
(ток, вода, ел. енергия, данъци, такси и др.).
От месец ноември 2019 г. здравословното състояние на ответницата се е
влошило и по отношение на същата се наложили специализирани грижи.
1
Считано от тогава до м. август 2021 г. ищцата осигурила хоспис за
провеждане на лечение и ежедневни грижи. Заплащала по 850 лв. месечно
такса за настаняването й в ДВХУ „Св. Илия" гр. В.. От месец януари 2020 г. -
80 лв. за рехабилитация и ежемесечни средства за лекарства, както и гориво и
таксиметрови услуги, при ежемесечното посещение в хосписа. Твърди се, че
след приемането ѝ в дома Н. П. е отказвала грижи от ищцата.
Ищцата е продължила дължимата грижа към прехвърлителката по
договора до ноември 2022 г.
В уточнителна молба се навеждат твърдения за разходването на
средства, необходими, за да се извърши прехвърлянето на имота. Ищцата е
платила 172 лева – такса по ИД, 851, 10 лв. – административна такса, 1846,66
лв.- такса за придобИ.е на имот, 726,76 лв. – нотариална такса за
прехвърлянето на имота, 71,03 лв. – такса за вписване, 200 лв. – заплатена
вода. Задължението за възстановяване на направените разходи произтича от
неоснователното обогатяване на ответницата за сметка на М. П..
С исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което да бъде
ОСЪДИ ответницата да й заплати сумата от 27 119 лева,
представляваща заплатената издръжка под формата на имуществена
престация по развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, които са описани подробно в молба с вх. №
325/06.01.2023 г., без сумата от 242,60 лв. за бойлер, сумата от 61 лв. смяна на
патрон на врата и 65 лв. смяна на бойлер (листи 96 – 98 от делото), както
ОСЪДИ ответницата да й запрати сумата от 3 867,55 лева,
представляваща заплатените предварителни разноски, без които не би се
осъществило прехвърлянето на вещта и, с които Н. П. се е обогатила за
сметка на М. П. - 172 лева – такса по ИД, 851, 10 лв. – административна такса,
1846,66 лв.- такса за придобИ.е на имот, 726,76 лв. – нотариална такса за
прехвърлянето на имота, 71,03 лв. – такса за вписване, 200 лв. – заплатена
вода.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Р., който поддържа иска и оспорва отговора.
Представил е списък с разноските по реда на чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна депозира писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни.
Възразява, че храната, която е носена е била негодна за консумация.
Не са осигурявани медицинска грижа и лекарства. Твърди, че настаняването
в старчески дом е било против нейната воля. Претенциите на ищцата
противоречат на добрите нрави.
Моли да се отхвърлят исковете изцяло. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
2
пълномощие, поддържа отговора и моли съда да отхвърли искововете.
Признава, че издръжка е плащана само след като същата е напуснала дома за
стари хора (август 2021 г.).
Претендира разноски, за които е представил списък в срока по чл.80 от
ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 18.09.2019 г. страните по делото са сключили договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нот. акт № 99, том 3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус О. С.,
рег. № 196 на НК, с район на действие РС В., по силата на който Н. Н. П.
прехвърля на М. Ж. П. собствения си апартамент № 12 с идентификатор №
****** по КК на гр. В., находящ се в ****** с площ от 86.44 кв.м., състоящ се
от дневна, две спални, кухня и трапезария, баня, тоалетна, входно антре,
изолационно антре, два балкона, при граници: обекти с идентификатори
******, ******, ***, заедно с прилежащата изба № 4 с площ от 7.61кв.м., при
граници: ******, ведно с 4.9058 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж срещу задължението на ищцата да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителката, като й осигури нормален и спокоен живот,
какъвто е водила до сега и до края на живота й.
С влязло в сила на 15.11.2022 г. Решение № 260045/20.04.20 год.
постановено по гр.д. № 2228/19 год. Варненският окръжен съд е развалил
договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 99, том 3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на
нотариус О. С., рег. № 196 на НК, с район на действие районът на РС В.
поради неизпълнение, изразяващо се в недаване на издръжка и неполагане на
грижи за прехвърлителката, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
За доказване на извършените разходи за издръжка и гледане са
представени писмени доказателства:
Заплащана месечна издръжка от ищцата в полза на ответницата за м. 09
и м. 10 2019 г. – общо 500 лв. (разписки на лист 199 и лист 205 от делото); за
периода от м. септември до м. декември 2021 г. и от чнуари до ноември вкл.
2022 г. (касови бележки на листи 143 - 157), в размер на по 250 лв.
Заплатени, ползвани от ответницата социални услуги в ДВХУ „Св.
Илия“, гр. В. – такса за престой, рехабилитация, лекарства и др., съгласно
квитанции, издадени от ДВХУ „Св. Илия“ и приложени касови бонове, както
следва: 02.11.2019 г. – 980 лв.; 07.11.2019 г. – 680 лв.; 04.01.2020 г. – 850 лв.;
04.02.2020 г. – 980 лв.; 04.03.2020 г. – 980 лв.; 02.04.2020 г. – 980 лв.;
04.05.2020 г. – 952 лв.; 03.06.2020 г. – 1015,24 лв.; 01.07.2020 г. – 935 лв.;
04.08.2020 г. – 950 лв.; 02.09.2020 г. – 935 лв.; 04.10.2020 г. – 955 лв.;
03.11.2020 г. – 980 лв.; 30.11.2020 г. – 975 лв.; 04.01.2020 г. – 975 лв.;
30.01.2021 г. – 375 лв.; 27.02.2021 г. – 975 лв.; 27.03.2021 г. – 975 лв.;
3
28.04.2021 г. – 1005 лв.; 29.05.2021 г. – 1005 лв.; 03.07.2021 г. – 985 лв.;
30.07.2021 г. – 985 лв.
За погасяване на консумативи (режийни разходи) за процесния
апартамент са приети разписки на листи 185, 188, 189, 190, 191, 192, 197, 198
от делото.
Налични по делото са касови бонове, съгласно които са закупувани
хранителни продукти, козметика, лекарства и др. нехранителни стоки в
периода от септември 2019 г. до януари 2021 г (листи 178, 179, 180, 183, 184,
193, 194, 195, 196, 200, 201, 202 и 203 от делото); както и е заплатено гориво,
таксиметрови услуги, както и плащането на местни данъци за имота, считано
от 2013 г. до октомври 2019 г.
По делото са приети още:
Писмени доказателства за: платена по сетка на АВп гр. В. такса за
вписване в размер на 71, 03 лв., както и за нотариални такси по нот. акт за
прехвърлянето на имота– общо в размер на 726, 76 лв.; за внасяне на данък за
придобИ.ето на имота – 1846, 66 лв.; адм. такса – 10 лв.; такса за издаване на
удостоверение – 10 лв. и такси по ИД № 81/2018 г. на ЧСИ Денчева, рег. №
807 – 162 лв.; плащане на задължения за вода по сметка за периода
10.01.2017. – 08.07.2019 г., в размер на 200 лв.
Приложени са гр. дело № 2228/2019 г. на ВОС, в. гр. дело № 367/2021 г.
на ВОС и гр. дело №1182/ 2022 г. на ВКС.
Събрани са гласни доказателства, които съдът намира за достоверни.
Показанията на свидетелите са детайлни, последователни, логични и
съставляват преки впечатления на лицата, които са имали непосредствен
контакт с двете страни по спора. Взаимно си кореспондират и достоверно
установяват отношенията между страните по спора. Свидетелите не са
свързани родствено, с която и да било от страните и не се разкрива причина
да имат заинтересованост от изхода на спора.
От разпита на св. Г. се установява, че: М. П. е довела Н. П. в ДВХУ „Св.
Илия“ гр. В., защото е имала нужда от грижи, поради влошеното
здравословно състояние още при постъпването в дома. Твърди, че по
правилата на хосписа хората се грижат за останалите нужди на съответния
човек - да идват, да го посещават, да осигуряват лекарствата и всичко, което е
необходимо, извън това, което включва договора („..ние обгрижваме хората,
които имат затруднения“), който сме сключили. Свидетелката е категорична,
че престоя го е плащала М. редовно. Освен тази такса тя е заплащала
рехабилитация, лекарства и други допълнителни неща, „..тъй като хората с
влошено здравословно състояние обичат да похапват неща, които съобразно
изискванията и лиценза, които имаме ние, сме длъжни да им осигуряваме“.
Свидетелката твърди, че ищцата е идвала, когато се е налагало и е идвала с
някой човек, като обяснява, че домът се намира от курортната част и от
едната част е гора и няма осигурен градски транспорт. Твърди, че нямало как
ответницата да бъде доведена насила и, че на нея не е казвала, че не желае
4
да остане в дома и няма спомен същата да е била недоволна. Не си спомня да
е имало проблем с нейното настаняване или престой. Напротив, спомня си Н.
П. да е била доволна от престоя си – наричала стола „ресторант“.
Св. Д.-С. установява, че преди сключване на договора ищцата е
помагала на ответницата с дребни суми. След сделката свидетелката е
посещавала дома на Н. „..през ден, през два..“, придружавайки М., за да я
преглежда (твърди, че е медицинско лице и още през това време е била
сертифицирана и член на БЛС). Купувала е лекарства за ответницата, които са
плащани от ищцата. („Ходили сме, аз да я прегледам, тя да занесе лекарства в
нейния апартамент“) Твърди, че М. пази фактури за разходи, за храна - тя е
купувала и готвела, когато е имала възможност. Н. много пъти е казвала, че не
иска да живее сама, че е скучно, че иска да бъде сред други хора, че е най-
добре за нея да отиде в дом, където има други хора, с които да говори, да не е
самотна. – „..бях там и чух, когато Н. молеше М. да отиде в дома. Тя отиде в
дома“. Св. Д.-С. е ходила в дома с М. и са носили храна, също я е преглеждала
и там. Свидететлката твърди, че много пъти са виждали Н. П. в бара на дома
за стари хора, където си поръчвала „.. извънредно от това, което получава в
Дома.“, за което плащала М.. Отделно е заплащала за рехабилитацията й. За
братът на Н. твърди, че последната не е искала да прехвърли апартамента на
него, както и, че не го е виждала. Твърди, че М. е купувала лекарства и
отделно ги гледах, защото пиеше лекарства за кръвно, витамини. „Пишех на
рецепта от какво има нужда, тя имаше тогава лекарства и гледах дозировката
да й кажа какво да пие. Понякога кръвното й беше ниско, след това, на
следващия ден като отида, гледах какво е кръвното й, но не мога да кажа
точно какво е купувано“.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
само съотносими, допустими и необходими писмени и гласни доказателства.
От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са обективно съдинени искове с правно основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
Претенцията на ищеца за връщане на даденото на отпаднало основание
предпоставя да се установи в процеса престирането на благото на валидно
правно основание, което основание по-късно е отпаднало по съответния ред.
Съгласно общото правило на чл.88, ал. 1 ЗЗД и съдебната практика,
развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие и след
настъпването му за всяка от страните възниква задължение да върне на
другата всичко, което е получила, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
С оглед задължението за реституция на даденото по развален договор,
прехвърлителят дължи на приобретателя стойността на престираните грижи и
издръжка през периода от сключването до развалянето на договора, като
получени на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
5
Изпълнението на задължението за издръжка и гледане, ако не е
уговорено друго, предполага издръжка, включваща изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му според
неговата нужда и възможностите му да се справя сам (реш. №.82/05.04.11 по
г.д. №.1313/09, ІV ГО, реш. №.863/22.12.10 по г.д. №.1534/09, ІV ГО и др.),
което може да бъде изпълнявано само в натура. Полагането на грижата по
правило следва да се изпълнява лично от задължения по договора, освен ако
не е налице противна уговорка или прехвърлителя е в неотложна нужда,
която налага специализиран вид грижа.
Настоящият съдебен състав е обвързан от сила на присъдено нещо на
решението по производството за разваляне на договора за прехвърляне на
имот срещу издръжка и гледадне само доколкото се касае до спорното
материално право и белезите, които го индивидуализират.
По отношение на останалите констатации на съда, в производството по
иска с правно основание чл.87, ал.3 от ГПК, касаещи останалата част от
спорните факти и правоотношения, страните при условията на пълно и главно
доказване м следва да установят в настоящото производство иска по чл. 55,
ал.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложевното съдът приема, че е обвързан, със селедните
факти: с влязло в сила на 15.11.2022 год., Решение № 260045/20.04.20 год. по
гр.д. № 2228/19 год. ВОС е развален, сключения договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 99, том
3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус О. С., рег. № 196 на НК,
с район на действие РС В., с който М. П. е поела задължението да полага
бъдещи грижи и издръжка за Н. П., срещу задължението последната да
прехвърли правото на собственост върху имота, като е запазила пожизнено
правото да ползва имота, на приобретателката по договора /ищцата по делото/
и тя е неизправна страна по договора– не е изпълнила задължението си за
издражка и гледане, като не е полагала грижи и издръжка в необходимия обем
и поради тази причина съдът е развалил договора на основание чл. 87, ал. 3 от
ЗЗД.
За основателността на искането за връщане на даденото в изпълнение на
поетото задължение по разваления договор е без значение чия е вината за
развалянето – т.е. коя е неизправната страна по договора. Последиците от
развалянето на договра са с обратна сила т.е. договора не е бил сключен, при
което страните следва да се възстановят фактическото положение каквото е
било преди възникване на облигационното правоотношение.
В този смисъл, след като е дадено по развален договор, то подлежи на
връщане на отпаднало основание тъй като причина за неговото разместване е
отпаднало с разваляне на договора. Изводът се основава на общата забрана за
неоснователно обогатяване.
6
Ищцата е доказала елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване изразяващи се в това, че е престирала издръжка
на ответницата в изпълнение на задълженията си по сключен между тях
договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка,
който договор е развален.
Претенцията е частично основателна.
От представените касови бележки и два броя подписани разписки от
двете страни се доказва, че ищцата е дала на ответницата суми пари, за
нейната издръжка в размер на 4250 лева за срок от 17 месеца, считано от
датата на сключването на договора до неговото разваляне.
От приетите по делото разписки, които не са оспорени и са подписани
от двете страни за м. 09 и м. 10 2019 г. ищцата е изплатила общо 500 лв. За
периода от м. септември до м. декември 2021 г. и от януари до ноември вкл.
2022 г. видно от приложените касови бележки преводите са осъществени от
ищцата към ответницата и като основание е посочена издръжка по договора.
Плащането се подкрепя с гласните доказателства, както и ответницата
подтвърждава, че е получавала такава. Показателно е, че сумата съвпада с
тази заплащана през 2019 г.
Що се касае до режийните разноски основателно се иска
възстановяване на платени такива само за задължения в периода на действие
на договора – 18.09.2019 г. до 15.11.2022 г. Останалите, макар и да са платени
след възникване на правоотношението между страните, те се отнасят до стари
задължения на прехвърлителката и не могат да се определят като престирана
издръжка съгласно договора, съответно не подлежат на възстановяване на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Страните по сделката са договорили
приобретателя да изпълнява бъдещи издръжка и гледане. Поради това съдът
счита, че е основателна претенцията в частта, в която са доказаните плащания
за ток, вода и местен данък на процесния апартамент за задължения,
възникнали в периода от 18.09.2019 г. до 15.11.2022 г.
Представените платежни документи (листи 185, 188, 190, 192, 197)
доказват, че ищцата е погасявала задължения във връзка ползването на
апартамента, предмет на разваления между страните договор. Безспорно са в
полза и съставляват издръжка на ответницата, доколкото същата си е запазила
пожизнено ползване на имота. Самият факт, че платежният документ е в
длъжника предпоставя, че той е платеца. Името на прехвърлителката по
партидите се обяснява със запазеното право на ползване. Поради така
изложеното искът в тази част се явява основателен до размера на 206,46 лв.,
от които:
57,29 лв. за ел. енергия, дължима за периода 21.10.2019 г. – 20.11.2019
г.;
13,99 лв. за телевизия - БТК („Виваком“), дължима по сметка от
15.12.2019 г.;
14,41 лв за за телевизия - БТК („Виваком“), дължима по сметка от
7
15.11.2019 г.;
50,46 лв. за ел. енергия, дължима за периода 21.09.2019 г. – 20.10.2019
г.;
70, 31 лв. местен данък за недвижимия имот за 31.10.2019 г. Заплатената
такса в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД, съгласно разписка на лист 191
от делото не е в предмета на иска. Таксата за доставен ток по разписката на
лист 198 е незначителна за периода на договора (два дни), а и не може да се
установи каква е съответната дължима сума.
Разходите за храна и други нехранителни продукти, в т.ч. и лекарствата,
закупувани извън тези, които са заплащани към дома за стари хора и по време
на престоя там (с изключение на м. 11.2019 г.), съдът намира, че по
същността си са поета издръжка по разваления договор.
За първите са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства по
делото. Представени са касови бележки на листи 178, 179, 180, 183, 184, 193,
194, 195, 196, 200, 201, 202 и 203 със съответно отбелязване коя част е в полза
на Н. П.. Съдът дава вяра, че съответните продукти са отишли за
прехвърлителката по договора.
На първо място самата ответница в отговора на исковата молба е навела
твърдения, че веднъж или два пъти седмично са носени готова храна и
хранителни продукти. Тяхната негодност за консумация не се доказва. За
нуждата от лекарства също има релевирани твърдения в отговора. Св. Д.-С.
подтвърждава, че е присъствала на периодични посещения в дома на П. преди
нейното постъпване в ДВХУ „Св. Илия“, когато М. е носела храна и други
покупки. От нейните показания, които съдът кредитира поради факта, че са
дадени под страх от наказателна отговорност и тъй като същата е медицинско
лице, се установява нужадата на прехвърлителката от лекарства, които са
плащани от ищцата и са ѝ носени.
Поради така установеното и като се има предвид естеството на
престацията, особено в тази част на продължително изпълнение и
трудността на нейното доказване, съдът счита, че на базата на събрания
доказателствен материал се доказва иска до размера на 348,29 лв., за периода
от 21.09.2019 г. до 27.11.2019 г., така както са претендирани разходите
съгласно опис в уточняваща молба с вх. № 325/06.01.2023 г., посочени като
„лекарства“, „храна“, „козметика“. Относно връщането на изразходвани
средства за лекарства и храна за месец ноември 2019 г., когато ответницата
безспорно е била вече в специализираното заведение се установява, че са
също закупувани за Н. П.. Такива не са заплащани към дома, тъй като не
фигурират в разписките, издадени за този месец, а медикаменти доказано са
били необходими и друг, освен ищцата, не се установява да ги е осигурявал
на Н. П.. Напротив доказва се, че хосписът е поемал само грижи, като при
евентуално закупуване на лекарства, те са възстановявани после от М. (св.
показания на св. Г. и описаните разходи в квитанциите, издадени от ДВХУ
„Св. Илия“).
8
Недоказани са претендираните разходи за т.нар. „промишлени стоки“,
тъй като липсват доказдателства, че тях се е обогатила ответницата.
По отношение на претенцията в частта на разходи, касаещи плащания
на ищцата към ДВХУ „Св. Илия“ гр. В., съдът намира, че същите следва да се
преценяват по повод изпълнение на задължението на ищцата, като по
договора, в частта относно полагането на грижи.
Документите, които са издадени от дома за стари хора, от които освен
основанието и размера на сумата, която е заплащала М. П. е видно, че са били
в полза обслужването на ответницата и полагането по отношение на нея на
специализирани грижи. Този факт не се оспорва от насрещната страна.
Възражения обаче има в смисъл, че не е съгласувано между страните по
договора трето лице да полага грижи за прехвърлителката. Релевантно е
решаването на поставения въпрос доколкото ответницата дължи връщане
само на това, което е дадено в изпълнение на договора, а престацията в частта
на оказването на грижа следва да се осъществява лично, освен ако е налице
изрична уговорка или при необходимост от специализирана такава (болнична
или др. вид).
В настоящия случай поставянето на ответницата в дома е било
оправдано, което се доказва от свидетелските показания на директорката,
които са преки и незаинтересовани - прехвърлителката е била във влошено
здравословно състояние и настаняването е било наложащо. Доказво се от
свидетелите, че Н. П. е искала да постъпи в дом. Последната в отговора си
твърди, че е заболяла и отслабнала, паднала е и е било трудно да се изправи.
За твърденията на същата, че е била насилствено заведена в дома за стари
хора не са представят никакви доказателства.
От гласните доказателства по делото се доказва обратното ответницата
е имала желание да бъде заведена в дом за стари хора и там се е чувствала
добре. Необходимостта от настанямане на ответницата в спрециализирано
заведение е обосновано с оглед влошеното й здравословно състояние.
В този смисъл и с оглед приложените и неоспорени по делото
квитанции, които са издадени от хосписа, в които е удостоверено плащане от
ищцата на обгрижване, лекарства и рехабилитация в полза на Н. П., съдът
приема, че са доказани разходи за полагане на специализирани медицински
грижи, от които се е нуждаела. Претенцията касаещи направените от ищцата
разходи в дома за стари хора е основателна до размера на 21 027,24 лв.
В останалата част искът се явява неоснователен, конкретно за разходите
за транспорт, изразени в заплащане на гориво и таксиметрови услуги. Същите
не могат да се определят като издръжка, още по-малко като грижа за
ответницата. Не се доказва и връзката им с обгрижването на
прехвърлителката.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59
ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
9
сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна
възможност за защита на обедН.я. Обогатяването включва не само
придобИ.ето на определена имуществена облага или имуществени права, но и
спестяването, изразходването на блага. До неоснователно обогатяване може
да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, в резултат на
действия на обогатилото се лице, в резултат на действията на трето лице, или
в резултат на юридически събития.
Според разяснено, дадено в т. 5 от ППВС № 1 от 1979 г. обогатяването
не е следствие на обедняването, и обратно, а те са последица на друг факт или
факти, поради което по делата, имащи за предмет иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД е
необходимо да се преценява дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Искът е неоснователен.
В настоящия случай обедняването и обогатяването не се твърди да
произтичат от един и същи факт или група от факти - обедняването на
ищцата е възникнало поради извършени разходи по повод сключването на
договора, а обогатяването на ответницата е настъпило в резултат
прекратяване на облигационното правоотношение. Отделно от това не се
доказва ответницата да се е обогатила поради извършените от ищцата
разходи по повод сключеният между тях договор за прехвърляне на имот
срещу издръжка и гледане.
Интересът от сключването на договора е бил налице и за двете страни
по правоотношението. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане е двустранен и всяка от страните е сама по себе си
кредитор на срещуположната. Поради това и ищцата – приобретател по
сделката, като кредитор на правото на собственост върху апартамента е имала
интерес да придобие съответното благо. Именно наличието на интерес от
сключването му и от страна на ищцата опровергава твърдението, че
извършваните от нея действия, които са били необходими за извършване на
сделката, са я обеднили в полза на насрещната страна. Фактът, че договорът е
развален не променя причината за плащането на процесните суми, нито дава
основание за тяхното връщане в правната сфера на платеца. Още по-малко
като се има предвид, че ищцата е установена като неизправна страна по
договора и на общо основание е недопустимо да черпи права от своята
неизправност.
Поради горното не се доказва фактическият състав на неоснователно
обогатяване и искът за претендираните разходи, направени при и по повод
сключването на договора е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото, съдът следва да присъди в полза на всяка от
страните разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на исковете
направените от ищеца разноски съобразно уважената част от иска, а в тежест
10
на ищеца разноски съобразно отхвърлената част на иска.
По отношение на искането на ищеца за разноски.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 7010,34 лв.
(листи 99, 214, 215 от делото). Претендираната сума за заплатени гаранции не
подлежи на възстановяване по реда на чл. 78 от ГПК. Редът за тяхното
възстановяване е друг, уреден в чл. 82 от ГПК. Поради това следва да се
изключват от преценка за основателността на искането по чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Ответникът, съгласно представения списък иска да му бъдат
възстановени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева,
които доказва с приложения договор.
Материалният интерес по делото е общо в размер на 30986,55 лева,
уважената част е 25 831,99 лева, а отхвърлената част – 5154,56 лева.
Съобразно уважената част от иска съдът следва да присъди разноски в
празмер на 4 051,26 лева.
Поради така приетото съдът следва да присъди в тежест на ответника да
заплати на ищеца разноски в размер на 3593,32 лева, а в полза на ответника,
дължими от ищеца - разноски в размер на 582,22 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. П. с ЕГН **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на
М. Ж. П. с ЕГН ********** от гр. ******, СУМАТА в размер на 25 831,99 лв.
/двадесет и пет хиляди и осемстотин тридесет и един лева и деветдесет и
девет ст./, представляваща сумата дадена на отпаднало основание и
съставляваща направени разходи за издръжка и гледане, извършени по
развален договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нот. акт № 99, том 3, рег. № 9679, дело №
452/18.09.2019 г. на нотариус О. С., рег. № 196 на НК, с район на действие
ВРС, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения
иск от М. Ж. П. против Н. Н. П. с ЕГН **********, за СУМАТА в размер на 1
287,01 лв. /хиляда двеста и осемдесет и седем лева и една ст./, платена на
отпаднало основание и съставляваща направени разходи за издръжка и
гледане, извършени по развален договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 99, том 3, рег.
№ 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус О. С., рег. № 196 на НК, с
район на действие ВРС, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения
иск от М. Ж. П. против Н. Н. П. с ЕГН **********, ЗА СУМАТА в размер на
3867,55 лв. /три хиляди осемстотин шестдесет и седем хиляди лева и петдесет
11
и пет ст./, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата без да има
основание – разходи за сключване на развален договор за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 99,
том 3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус О. С., рег. № 196 на
НК, с район на действие ВРС, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Ж. П. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. П. сумата 3593,32 лв. /три
хиляди петстотин деветдесет и три лева и тридесет и две ст./ разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. П. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. П., сумата в размер на
582,22 лв. /петстотин осемдесет и два лева и двадесет и две ст./, разноски по
делото, на основание чл.78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
12