Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 15.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в публично съдебно заседание на втори ноември
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря РОЗА РИЗОВА, като
разгледа гр. д. № 3036/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба предявена
от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов против М.К.С., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
ул. Петко Каравелов, бл. 6, вх. Б, ап. А2Б.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на
потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно
предприятие и ответникът, в качеството на клиент на топлинна енергия, са в
облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да
предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а
ответникът – да заплаща стойността на доставената им топлинна енергия,
ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е извършена
доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 762.17 лв. Сочи, че
ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати, поради което дължи
обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода
08.07.2014 г. – 26.09.2017 г. в общ размер от 166.45 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 1609/2018 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 762.17 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, ул. Петко Каравелов, бл. 6, Б, ап. А2Б през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 166.45 лв., считано за периода 08.07.2014 г. –
26.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2018
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1609/2018
г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор. Иска е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е собственик или титуляр на
вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот. Сочи, че не е
титуляри на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. Перник, ул. Петко
Каравелов, бл. 6, вх. Б, ап. А2Б е доставяна топлинна енергия на стойността,
претендирана от ищеца. Твърди, че сумите са начислявани произволно от ищеца и
не съответстват на реално доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че
измерването количествата на последната е ставало с негодни за това измервателни
уреди, непреминали задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че
в сградата не е въведено дялово разпределение и етажната собственост не е
сключвала договор с ФДР за извършване на такава услуга. Заявява възражение по
чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. поддържа иска. Моли съда да
го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. В. е признал обстоятелството, че в
процесното жилище е доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност. Оспорил е предявения иск, с твърдението, че няма качеството клиент на
топлинна енергия, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното
ЧГД № 1609/2017 г. по описа на ПРС, от което е видно, че е издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу
която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че условията на чл.
150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените общи условия
имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е поискал и са му били
издадени три броя съдебни удостоверения. Въз основа на тях се е снабдил с
удостоверение изх. № 13/МСИ-1117-1/03.10.2018 г. на ДМПТ при община Перник. От
него е видно, че процесното топлоснабдено
жилище не е декларирано в Д “МДТ”. При доказателствена тежест на ищеца, той не
е ангажирал други доказателства относими към установяване на факта има ли
ответника качеството клиент на топлинна енергия. Затова по делото е останало
недоказано твърдението на ищеца, че ответникът има качеството клиент/купувач на
топлинна енергия по смисъла на чл. 3 от Общите условия и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
последният няма качеството купувач/клиент на топлинна енергия и не е пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявения срещу него иск, предмет на
настоящото производство. Посоченото е достатъчно основание за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски в размер на 300 лв. – в заповедното производство и
400 лв. – в исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск за признаване на установено по отношение на М.К.С.,
ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано Любомир Вангелов Спасов сумата от 762.17 лв. /седемстотин
шестдесет и два лева и седемнадесет стотинки/, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, ул. Петко Каравелов, бл. 6, Б, ап. А2Б през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 166.45 лв./сто шестдесет и шест лева и четиридесет и пет
стотинки/, считано за периода 08.07.2014 г. – 26.06.2017 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 08.03.2018 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1609/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано Любомир
Вангелов Спасов да заплати на М.К.С., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство и
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски, направени в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД 1609/2018
г. по описа на ПРС, като последното се върне на ІІІ н. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: