№ 1701
гр. Варна, 04.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500841 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.В.
Д., със съдебен адрес: ***, против Решение №531 от 20.02.2023г. по гр.д.№20223110104461
по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от С. Й. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Н. Д., със служебен адрес: ***, иск с правно
основание чл.422 от ГПК за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия
сумата от 20000лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на
14.09.2020г., с падеж на 18.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда- 21.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед №3585/22.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№10659/2021г. по
описа на Районен съд Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е незаконосъобразно като
постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, същото е и
необосновано, поради погрешен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се, че в
хода на първоинстанционното производство ответникът е навел твърдение за наличие на
каузално правоотношение във връзка, с което е издадена процесната ценна книга, а имено
сключен през есента на 2020г. заем за послужване относно машина за къртене /къртач/ за
срок 2-3 дни. Сочи се, че при предаване на вещта ищецът дал на ответника за подпис един
лист за обезпечаване връщането на вещта. Сочи се още, че след послужването с веща
ответникът я върнал на ищеца в състоянието, в което е получена, без забележки и
недостатъци. Подробно са описани вида и характеристиките на договора за заем за
послужване, също така правата и задълженията, които той поражда. Сочи се, че за доказване
1
на това правоотношение, в това число уговорките между страните, предаване на вещта и
връщането й, е поискано изслушване на свидетели, които са възприели, връзката на
заемното правоотношение със записа на заповед. Твърди се, че отказа на съда да изслуша
свидетели е лишило ответника от възможността да докаже в процеса твърдените от него
факти. На следващо място са изложени подробни съображения за особеностите на иска по
чл.422 от ГПК, имащ са предмет установяване на парично задължение, произтичащо от
менителничен документ по чл.417, т.9 от ГПК, съответно за характеристиките на записа на
заповед като абстрактна сделка и гаранционно обезпечителната му връзка с каузалните
отношения между страните. Изложени са и доводи за предмета на доказване на иска по
чл.422 от ГПК в хипотезата на наведени от ответника твърдения за съществуващо между
страните на каузално правоотношение, относно което записът на заповед има гаранционно-
обезпечителна функция. На последно място са развити оплаквания за недействителност на
процесната ценна книга, като се поддържа, че записа на заповед е нищожен като
противоречащ на закона и накърняващ добрите нрави. В условията на евентуалност се
поддържа, че записа на заповед е унищожаем, поради измама и липса на съгласие, защото
ответникът е бил подведен от страна на ищеца относно характера на листа, който подписва.
Оспорва се истинността на записа на заповед като се поддържа се, че ръкописният текст в
процесната ценна книга с посочен издател ответника, не е изпълнен от него и не е написан
в негово присъствие. Сочи се, че текста на записа на заповед е напечатан на компютърно
средство, а реквизитите: издател на записа на заповед; датата 18.09.2020г.; мястото на
плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата на издаването и подпис на
издателя са добавени с химикал. Поддържа се, че ответникът не се е задължавал към ищеца
за плащане на сумата от 20000лв. и не е създал /писал/ запис на заповед с дата на издаване
14.09.2020г. и падеж 18.09.2022г. Описани са възникналите на професионална основа през
2003г. и запазили се в последствие добри взаимоотношения между страните, на чиято
плоскост през есента на 2020г. ответникът поискал от ищеца да му даде за послужване
машина за къртене /къртач/ за 2-3 дни за лична работа. Сочи се, че ищецът е предоставил
поисканата машина, като в замяна е копирал личната карта на ответника и му дал за подпис
един лист, за да е сигурен първия, че машината ще бъде върната от втория. Сочи се още, че
ответникът е взел листа, който бил с печатен текст и се подписал, тъй като ищецът му казал,
че е за машината. Твърди се, че в последствие ответникът върнал машината, като същата
била приета бе забележки, както и че забравил за листа, тъй като не знаел, какво е
напечатано на него и не се е запознавал със съдържанието му, мислейки, че е разписка за
предаване на машината. Поддържа е, че ответникът не е имал воля и причина да поеме
задължение за заплащане на сума в размер на 20000лв. и при подписване на листа е бил
заблуден относно смисъла и съдържанието на документа, който подписва. Моли се за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска, или евентуално за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, както и че обжалваното
решение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон.
2
Оспорват се възраженията на жалбоподателя за неправилност на анализа на доказателствата
и на изводите на съда относно валидността на процесната ценна книга. Сочи се, че още с
депозираното от длъжника възражението в заповедното производство се твърди, че между
страните липсва каузално правоотношение, което становище е потвърдено и с отговора на
исковата молба, където ответника отново не твърди ценната книга да обезпечава каузално
правоотношение. Поддържа се, че никъде ответника не споменава и твърди, че процесния
запис на заповед обезпечава, каквото и да е каузално правоотношение, а без особена
конкретика описва отношения между страните по предоставяне за ползване на машина за
къртене, по повод на които е подписал документ, възприет от него като разписка. Поддържа
се, че в действителност разписания запис на заповед няма никаква връзка с твърдяното от
ответника правоотношение. Поддържа се още, че едва с въззивната жалба ответника се
опитва да изложи твърдения за връзка на издадения запис на заповед с възникнало между
страните каузално правоотношение, без да се споменава за конкретна договорка по
отношение твърдяното обезпечение на заемно правоотношение. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Във въззивната жалба са обективирани искания по доказателствата, които съдът
намира за неоснователни, по следните съображения:
На първо място при формулиране във въззивната жалба на доказателствените си
искания, страната не е изложила никакви съображения за допуснати от РС Варна
процесуални нарушения при произнасянето по доказателствата, които доводи да обосноват
приложението на чл.266, ал.3 от ГПК. В този смисъл е налице самостоятелно основание
за отхвърляне на исканията.
На следващо място дори изложените в жалбата, при коментара на правилността на
решението, бланкетни оплаквания за допуснатото процесуално нарушение от първата
инстанция, изразяващо се в отказ да бъдат събрани относими доказателства, да се приемат за
удовлетворяващи изискванията на горецитираната правна норма, то доказателствените
исканията на жалбоподателя отново са неоснователни.
Искането за назначаване на съдебно графологична експертиза е неотносимо, тъй
като липсва оспорване на авторството на подписа на издателят на процесната ценна книга, а
по делото няма спор, че първоначалният текст на записа на заповед е изпълнен печатно,
като отделните му компоненти /реквизити/ са попълнени ръкописно с различни химикали. В
тази връзка въпросната експертиза няма да допринесе за попълване на спора с релевантна
информация, поради което не следва да се назначава.
Относно искането за събиране на гласни доказателства, действително в
първоинстанционното производство, с отговора на ИМ и о.с.з., ответника е искал
извършване на разпит на свидетели за установяване на съществуването на договор за заем за
послужване и по-конкретно, че по време на сключването му заемателят е бил подведен от
заемателят да подпише разписка, която всъщност се оказала процесният запис на заповед. В
3
този смисъл ответника се е домогвал да докаже недействителност на ценната книга, а не
наличие на каузално правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед. Наред с
това в първоинстанционното производство ответникът не само е твърдял отсъствие на
абстрактна сделка, като е поддържал, че не е имал воля да се задължи да заплати процесната
сума, но и е отричал съществуването на причина /основание/ за издаване на запис на
заповед, т.е. твърдял е отсъствие на каузално правоотношение. Понастоящем с въззивната
жалба искането на ответника градира, като са допълнени твърденията за допустимост и
основателност на гласните доказателства, а имено че се цели установяването на връзка
между записа на заповед и заемното правоотношение. Така наведените твърдения освен, че
създават вътрешно противоречие, доколкото ответника продължава да поддържа доводите
си за недействителност на записа на заповед, не могат да обусловят и допустимост на
гласните доказателства, защото възможността за това е преклудирана, поради факта, че не се
базират на нововъзникнали или новоузнати обстоятелства. Ето защо и предвид
обстоятелството, че първоначалните факти, за които се иска разпит на свидетели са
ирелевантни за спора, доколкото ищеца не оспорва съществуването на заемно
правоотношение и ответника не твърди, че при получаването на машината е имало
очевидец, който да даде показания за процеса на получаването й, доказателственото искане,
следва да се остави без уважение като неотносимо.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на А. Г. Г. , с ЕГН **********, против
Решение №531 от 20.02.2023г. по гр.д.№20223110104461 по описа на Районен съд Варна, с
което е уважен предявения от С. Й. С., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от
ГПК за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 20000лв.,
представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 14.09.2020г., с падеж на
18.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 21.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед №3585/22.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№10659/2021г. по описа на Районен съд
Варна.
ОСТАВЯ без уважение исканията на въззивника за допускане до разпит на двама
свидетели и за назначаване на съдебно-графологична експертиза.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№841/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 07.06.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5