№ 146427
гр. София, 21.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20231110159355 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 14.11.2023 г., подадена от заявителя “...“ ЕАД, с искане за
поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнител лист от 06.11.2023 г.
В молбата се сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК е било подадено по ел. път на 20.10.2023 г., то и законната лихва следва да се присъди
от тази дата, независимо че входящият номер на заявлението е от 27.10.2023 г.
Молбата е основателна. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
посочено, че се претендира законна лихва от датата на изготвяне на извлечението от
счетоводните книги до изплащане на вземането. Заявлението е подадено на 20.10.2023 г. на
ел. поща на СРС. В Заповедта за изпълнение съдът е присъдил законна лихва от 27.10.2023
г., което е датата на образуване на делото пред СРС.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Касае се за
обезщетение, което се дължи по принцип от изпадналия в забава длъжник независимо дали е
уговаряно. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите от
забава при неизпълнение на парично задължение. Задължението за мораторна лихва
възниква само при поискване чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата
или като последица от уважаване на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната
лихва не се дължи на кредитора, ако той не е упражнил правата си, произтичащи от забавата
по съдебен ред.
В случая заявителят претендира обезщетение за забава за периода 22.02.2023 г. –
31.08.2023 г. и законна лихва за периода 01.09.2023 г. – 18.10.2023 г. Претендира и
обезщетение за забава от 19.10.2023 г. до окончателното изплащане, но от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда на 20.10.2023 г. се счита, че е поканил
1
длъжника да плати. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност,
специфична за паричните задължения и се прилага без да се провежда разграничение между
юридическите факти, които пораждат неизпълнението - достатъчно е наличие на парично
задължение и забава. Тя обаче трябва да се предяви по надлежния ред и в предвидената от
закона форма, тъй като съдът не я присъжда по право. Поради което съдът счита, че законна
лихва следва да се присъди от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане. Констатираното
несъответствие представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена
по реда на чл. 247 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнител лист от 06.11.2023 г., издадени по гр. д.
№ 59355/2023 г. на СРС, 82 състав, като вместо „ведно със законна лихва от 27.10.2023 г. до
изплащане на вземането“ се чете „ведно със законна лихва от 20.10.2023 г. до изплащане на
вземането“.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2