Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Асеновград,
17.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася И., като разгледа НАХД № 775 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0239-000182 от 21.04.2020 г. на Началника на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, на А.Д.К. ЕГН: ********** *** на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал А.К. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. Г. се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон ,като се иска от съда пълната му отмяна.
Ответната страна РУ – Асеновград не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С акт за установяване на административно нарушение от 07.02.2020 г. е било констатирано, че на 31.03.2019 г. около 22.05 часа в гр.Асеновград на бул. „България“ до № 80 жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ РВ 0427 ТХ, като се е движил със скорост 111 км. ч. при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 566. За така констатираното нарушение близо една година по–късно на жалбоподателя К. е съставен АУАН. След още два месеца и половина му бил връчен препис от акта и същият го подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на водача А.К. за описаното нарушение са наложени горепосочените административни наказания.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, при което намери, че в административно наказателното производство е допуснато нарушение на административните правила в процедурата по съставянето на АУАН, които са от категорията на съществените и които влечат след себе си и незаконосъобразност на издаденото НП, респективно обуславят необходимост от неговата отмяна. Съображенията за това са следните:
АУАН е съставен при грубо нарушение на процедурата по чл. 40 от ЗАНН, която е формална до степен, че всяко отклонение от нормативно разписаните правила води до нейната незаконосъобразност, тъй като засяга съществено правото на защита на жалбоподателя. На първо място е нарушено основното правило на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, според което Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствА.при извършване или установяване на нарушението,като в конкретния случай е нарушена във всичките и аспекти. Видно от съдържанието на АУАН и от показанията на актосъставителя, актът е съставен на 07.02.2020 г. без към този момент изобщо да е бил установен нарушителя и съответно жалбоподателя К. не е присъствал при съставянето на акта. Нещо повече, видно от бланката на самия акт в него са попълвани данни, както от актосъставителя, така и от друго неиндивидуализирано в рамките на процедурата лице, като актосъставителят К. е попълнил само датата и данните за нарушението, но не и данните индивидуализиращи нарушителя. „Довършването“ на АУАН според показанията на актосъставителя К. явно е станало по-късно от полицейския служител Матей Игнатов, който е вписал данните за нарушителя, към момента на неговото предявяване и вероятно му е предявил и АУАН, което се е случило на 21.04.2020 г. При предявяването на АУАН пък не е присъствал актосъставителя Х.К.. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя К. е съществено нарушение на процесуалните правила, което компрометира правото на защита на жалбоподателят още в началния момент на стартиране на административно наказателното производство, като препятства възможността му да присъства при съставянето на акта и съответно да направи възражения. Изключението от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, според която когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, същият се съставя и в негово отсъствие. В случая няма данни за това нарушителят да е бил търсен, но да не е бил намерен, нито пък да е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е явил, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е на АНО. Нещо повече, видно от данните по делото вероятно нарушителят К. е бил установен едва на 21.04.2020 г. съгласно приложената от него Декларация, когато му е бил и предявен АУАН, т.е. същият е бил установен като извършител на нарушението след отразената в АУАН дата 07.02.2020 г. на неговото съставяне. На второ място, нарушено е и другото изискване на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, АУАН да се състави в присъствието на свидетелите, които са присъствА.при извършване или установяване на нарушението. Такива безспорно е имало видно от протокола за използване на АТСС, като това са били мл. автоконтрольор Борислав Точев, който е подписал протокола, както и другия член на екипажа на патрулния автомобил, в който е било монтирано АТСС. Те обаче не са присъствали при съставянето на АУАН в съответствие с горното императивно изискване. Вместо това незаконосъобразно е приложено правилото по чл. 40 ал.3 от ЗАНН, според което при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. При тази алтернативна хипотеза, която по принцип е неправилно приложена, отново има нарушение, тъй като в този случай правилото е да се посочат други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. Вместо това АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел на съставянето на акта – ст. инсп. Матей Игнатов, като в АУАН обаче не е изрично отбелязано, че той е свидетел само на съставянето на АУАН. Нещо повече – същият въпреки, че е посочен като свидетел в АУАН на практика е съставил част от акта и дори го е предявил на нарушителя, което само по себе си е недопустимо и е самостоятелно нарушение и отделно отменително основание. При тази компилация от нарушения при съставянето и предявяването на АУАН, всяко от които е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна, е явно че образуваното въз основа на него административно –наказателно производство е изначално опорочено, което респективно обуславя извода и за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налага неговата отмяна, без да се изследва по същество въпросите налице ли е административно нарушение, надлежно ли е установено, правилно ли е определен субекта на отговорност и правилно ли е оразмерено наказанието.
По отношение на разноските.
Съгласно
нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните
имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично
препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По силата на
горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се
дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 100 лева
представляващи заплатен адвокатски
хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН,
вр. чл. 144 АПК,
следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв.
Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0239-000182 от 21.04.2020 г. на Началника на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, с което на А. Д.К. ЕГН: ********** *** на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя А. Д.К. ЕГН: ********** сумата от 100 лв. представляващи направени от същия разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: