№ 4342
гр. В., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110111669 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. С. Д., ЕГН
********** от гр. В. срещу Г.ф. иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 31.08.2022 год. и реализирано от водача Р. Ц. И. при управление
на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № ********** без сключена
задължителна застраховка „Г.О.т“ на автомобилистите към датата на ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на уведомлението за
изплащане на обезщетението 11.07.2023 год. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 31.08.2022 год. в гр. В. на ********, при управление на
велосипед претърпял пътен инцидент. Блъснат бил от л.а марка „Р.“, модел
„М.“, с рег. № ********** управляван от Р. Ц. И.. В резултат на
произшествието получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лява ръка. За ПТП било образувано ДП № ********* по описа на сектор
„Пътна Полиция" при ОД-МВР-В.. На водача И. било повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б."а", пр. 2, вр. ал. 1, б. „6",
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. На 09.07.2024г. по НОХД № ********** на
ВРС било одобР. споразумение с Протокол № *********** между
наблюдаващия прокурор и подсъдимата И., като и е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, чието изпълнението е отложено с
изпитателен срок от 3 години и „Лишаване от право да управлява МПС" за
срок or 1 година и 6 месеца. Д.ието било извършено след употреба на
наркотично вещество - амфетамин. Към момента на ПТП, за л.а. „Р. М." с peг.
№ ********** не е била налице сключена застраховка „Г.О.т". По
уведомление на ищеца, при ответника била образувана щета №
**************. Фондът определил и изплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Счита, че изплатеното
1
обезщетение не овъзмездява претърпените вреди. Твърди, че в резултата от
претърпяната травма изпитвал силни болки. Инцидентът повлиял негативно
на психиката му и обичайния начин на живот. Оздравителният период бил
съпроводен с болки и душевен дискомфорт от преживяното. Виновният водач
нямал сключен договор за застраховка „Г.О.т”. Ето защо, претендира от
ответника обезщетение в действителния размер на причинените вреди. Моли
в тази връзка за постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е бил
сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция №
************** е определил и изплатил на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Оспорва ищецът да търпи
болки и страдания. В случай, че докаже наличието на твърдяните вреди, както
и че същите са вследствие на виновното поведение на водача, чиято
отговорност се покрива от Г.ф. то оспорва, че видът и интензитетът им са
съизмерими с претендирания от ищеца размер. Навежда доводи, че не е
деликвент, застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а
изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените
предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за застраховане
процедура, като задължението за лихва възниква след изтичане на срока за
произнасяне по претенцията на увреденото лице. Произнесъл се е в
законоустановения тримесечен срок и е изплатил обезщетението на
09.09.2024г. Определеното и изплатеното обезщетение овъзмездява
причинените на ищеца травматични увреждания. Оспорва интензитета и
продължителността на болките.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е сезирал съда
с искане с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в качеството на
трето лице помагач на негова страна Р. Ц. И., както и е предявявал в условията
на евентуалност обратен иск срещу нея, с правно основание чл. 558, ал. 7 вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" КЗ, да бъде осъдена да заплати стойността на
уважената ищцова претенция по първоначалния иск по повод процесното
ПТП, включваща главница, ведно със законната лихва. Поддържа се, че към
датата на произшествието за процесното МПС не е била сключена застраховка
„Г.О.т“ на автомобилистите, поради което водачът на автомобила следва да
възстанови на фонда, изплатените от него обезщетения по повод увреждането.
Претендира разноски по обратния иск.
С Определение № 13898/09.12.2024г., съдът е конституирал Р. Ц. И.,
ЕГН **********, адрес: гр. В., ***************, в качеството й на трето
лице-помагач на страната на ответника Г.ф. по предявения срещу него от
Д. С. Д., ЕГН ********** от гр. В., иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 31.08.2022 год. и реализирано от водача Р. Ц. И.
при управление на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № **********
без сключена задължителна застраховка „Г.О.т“ на автомобилистите към
датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на
уведомлението за изплащане на обезщетението 11.07.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1 ,
т. 2, б. „а“КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
2
На основание чл. 219, ал. 3 ГПК за съвместно разглеждане в рамките
на настоящото производство е приет предявеният от Г.ф. ЕИК *********
срещу Р. Ц. И., ЕГН **********, адрес: гр. В., *************** в условията
на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а" КЗ, да бъде осъдена да заплати стойността на уважената
ищцова претенция по първоначалния иск по повод процесното ПТП,
включваща главница 20 000 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени от Д. С. Д. неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 31.08.2022 год. и реализирано от водача Р. Ц. И.
при управление на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № **********
без сключена задължителна застраховка „Г.О.т“ на автомобилистите към
датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на
уведомлението за изплащане на обезщетението 11.07.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата.
В предоставения срок по 131 ГПК, ответникът по обратния иск не е
депозирал отговор.
Варненският районен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото, че към 31.08.2022 год. по
отношение на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № ********** не е
бил налице валидно сключен договор за застраховка „Г.О.т”; че на 31.08.2022
год. в гр. В. на ********, при управление на велосипед ищецът претърпял
пътен инцидент, причинен по вина на водача на лек автомобил марка „Р.“,
модел „М.“, с рег. № **********; в резултат на ПТП на ищеца са причинени
физически травми; че при ответника е заведена щета № **************, по
която на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 10 000 лева.
По НОХД № 2681/2024 год. на Варненски районен съд, по отношение
на конституираното като трето лице помагач лице Р. Ц. И. е прието, че
виновно е извършила следното Д.ие, представляващо престъпление по чл.343,
ал.3, пр.2, б.„а“, пр.2, вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, за това че:
На 31.08.2022 г. в гр. В., при управление на моторно превозно средство – л. а.
„Р. М.“, рег.№В1105РР, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20,
ал.2 ЗдвП, чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП като при движение
със скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, по пътно платно с положена пътна
маркировка М1 - единична непрекъсната линия, предприела неразрешена в
съответния участък маневра изпреварване, с навлизане в пътната лента,
предназначена за насрещно движение, без да се убеди, че има свободен път на
достатъчно разстояние за изпреварването, и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на Д. С. Д., изразяваща се в счупване на първа
преддланна кост на лява ръка, обусловило трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за период не по-малък от два месеца, като Д.ието е
извършено след употреба на наркотични вещества – амфетамин и
метамфетамин, установено по надлежния ред – със съдебно-химическа
експертиза №Е-002 от 09.01.2024 г. на лаборатория по химикотоксикологични
изследвания при ВМА-МБАЛ В., поради което и на основание чл.343, ал.3,
пр.2, б.„а“, пр.2, вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.343г, вр.
чл.55, ал.1, т.1 НК са и наложени наказание Лишаване от свобода за срок шест
месеца, чието изпълнение е бъде отложено с изпитателен срок три години и
3
наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок една година и шест
месеца, при чието изпълнение да се приспадне времето, през което е била
лишена от това право по административен ред, считано от 01.09.2022 г. Д.ието
е извършено от обвиняемата непредпазливо, при форма на вината небрежност.
От Д.ието не са причинени имуществени вреди.
Във връзка с твърдените от ищеца травматични увреждания и
оспорения от ответника размер на претенцията за неимуществени вреди по
делото е проведена СМЕ, от заключението по която се установяват следните
увреждания, претърпени вследствие ПТП: счупване на първа дланна кост на
лявата длан, травматичен оток и кръвонасядане в дясната лицева половина,
ожулвания по лицето, шията и дясното рамо. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
респективно при съприкосновение с лек автомобил, последващо падане и удар
върху подлежащата настилка. Счупването на първа дланна кост на лява ръка е
обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за
период не по-малък от 2 месеца. В своята съвкупност останалите описани
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Установените ожулвания в гореописаните области са
приключили оздравителния си процес с оформяне на белези за около 2-3
седмици. На 14.04.2025год. вещото лице е провело клиничен преглед на
ищеца, при който е установено, че в областта на уврежданията се установяват
белези с бледо кафеникав цвят, неправилна форма и размери между 7см. и
10см. В челната област се опипва подутина с размери около 1,5см.
Движенията и хватателната функция са запазени в пълен обем.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП са допуснати гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Павлина Г.а /без родство/. Свидетелят излага, че познава ищеца
от 2016г., бил е спасител на морския плаж, на който св. била концесионер.
Знае за инцидент с ищеца през 2022г., м. септември. Разбрала от него, че
претърпял катастрофа с колелото, блъснала го кола. Посетила го седмица след
инцидента, бил в доста тежко състояние, имал хематом на главата, ръката му
била счупена, имал множество охлузвания и доста дълго време се бил
залежал. Изпитвал тревожност, не искал да излиза. В последствие спрял да
кара колело и на следващата година, когато искала да го ангажира отново като
спасител, той й казал, че едва ли ще е способен, защото ръката го боли все
още. Свидетелката няма преки впечатления относно оздравителния процес на
ищеца. След инцидента в рамките на половин година 4-5 пъти са се виждали.
В полза на третото лице-помагач е разпитан св. Г. Г., за установяване на
обстоятелството, дали ищецът Д. С. Д. е бил изпробван за наркотични
вещества или алкохол, отказал ли е или въобще не е бил поканен да бъде
изпробван. Св. излага, че е съставител на Протокола за ПТП от 31.08.2022г..
Водачът на велосипеда не е тестван за алкохол и наркотични вещества, поради
липса на изисквания за това. Тествали са само водача на автомобила.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски районен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 558, ал. 5, вр.чл.
557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно цитираната норма ответникът е длъжен да изплати
обезщетение при условията на задължителна застраховка „Г.О.т“ на
автомобилистите, за причинените неимуществени вреди от причинените
4
телесни увреждания на ищеца, настъпили в следствие на ПТП, причинено при
управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
„Г.О.т“ на автомобилистите.
Цитираните в нормата предпоставки, включително липсата на
сключена задължителна застраховка „Г.О.т“ на автомобилистите за процесния
автомобил, не се оспорват от ответника.
Поради горното, за основателността на претенцията е необходимо
установяването на факта на възникването на ПТП, както и на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане. А извършването на
Д.ието, неговата противоправност и вината на дееца, съдът намира за
установени с оглед одобР.то споразумение по НОХД № 2681/2024 год. на
Варненски районен съд.
С оглед на гореизложената фактическа установеност и при липса на
повдигнат спор относно причинната връзка между Д.ието и противоправния
резултат, респективно при липса на въведено твърдение за съпричиняване,
съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в
резултат на който е възникнало и задължението за обезщетяване вредите,
настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС без
задължителна застраховка „Г.О.т“ на автомобилистите.
Основният спорен въпрос, очертан от становището на ответника, е
относно размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди и при съобразяване на вече изплатеното такова на 09.09.2024г. в размер
на 10 000 лева.
По силата на чл. 588, ал. 1 от КЗ размерът на обезщетението,
изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината,
в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и
заплащат при спазване чл. 497 КЗ.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост“,
вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно определяне на размера на
дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, допълнителното
влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка „Г.О.т“ на автомобилистите.
Поначало, причинените на ищеца неимуществени вреди не могат да
бъдат поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай
е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно
увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по
тяхната афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера
5
на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на
съдебното решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително
претърпените от ищеца болки и страдания, неговото състояние и дори
прогноза. За да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа
на справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив,
задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено
рефлектират върху интегритета на ищеца. Следва да се вземат предвид всички
обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване,
негативно развитие на състоянието на ищеца /социално, физическо,
психическо и емоционално/.
В конкретния случай, анализът на събраните по делото гласни
доказателства и такива, събрани чрез специални знания сочи, че след
инцидента и предприетото лечение, пострадалият е имал период не по-кратък
от 2 месеца, в който не е можел да изпълнява обичайните си ежедневните
дейности. Понастоящем функцията на засегнатия левен горен крайник е
възстановена, не са налице констатирани болки и ограничения при определени
движения. Независимо обаче, дали става дума за субективно оплакване във
връзка с оздравителния процес, от значение в случая е продължителността на
периода, в който се търпят болките вследствие полученото увреждане.
Настоящият състав намира, че този период е бил около два месеца. Не са
провеждани оперативни интервенции.
Определеното и изплатено от ответника обезщетение е по естеството
си диференцирано от него според вида на понесените вследствие ПТП
увреждания, като е определено в размер на 10 000 лева.
Поради изложените по-горе съображения за продължителността на
оздравителния процес и пълното възстановяване на движенията и
хватателната функция следва да се определи обезщетение в размер на 10 000
лева, което съотнесено с общо изплатеното от ответника обезщетение,
/определено според съда адекватно в посочения по-горе размер/, налага
отхвърляне на претенцията за сумата от 20 000 лева, допълнително
обезщетение над вече изплатеното преди процеса (10 000 лева).
Обратният иск винаги е евентуален, тъй като се разглежда само, ако
бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата
страна. Евентуалността на обратния иск се отнася и до размера му, като той се
разглежда за толкова, за колкото е уважен главният иск срещу ищеца по
обратния иск. Настоящият състав счита, че не са налице условията за
произнасяне по предявения обратен иск на ответника, поради отхвърляне на
главния иск на ищеца, т.е. в случая не се е сбъднало условието под което е
предявен обратният иск.
По разноските:
В полза на ответника следва да се присъдят разноските за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25а, ал. 3 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 150 лева и заплатен
депозит за СМЕ в размер на 250 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. На
основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач на страната на ответника
не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. В.,
*************** срещу Г.ф. иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 31.08.2022 год. и реализирано от водача Р. Ц. И. при управление
на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № ********** без сключена
задължителна застраховка „Г.О.т“ на автомобилистите към датата на ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на уведомлението за
изплащане на обезщетението 11.07.2023 год. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. В., ***************,
да заплати на Г.ф. *******************, сумата от 400 лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Г.ф. - Р. Ц. И., ЕГН **********, адрес: гр. В.,
***************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7