№ 5702
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100114798 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от И. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. В. Б., съдебен адрес: София, ул.
„******* против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2,
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образуваното и
водено срещу него в периода от 28.02.2014 г. до 29.09.2021 г. наказателно производство,
след оправдаването му с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на оправдателния акт - 29.09.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че по ДП № 40/2012 г., пр.пр № 2066/2011 г. на Окръжна
прокуратура, Кюстендил на 28.02.2014 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 253. ал. 5,
вр. ал. 3. т. 2., вр. ал. 2. пр.2 и пр. 4., вр. ал.1. пр.1 и пр. 2, вр. чл. 26. ал. 1 НК.
С присъда № 5/11.03.19 г., постановена от ОС - Кюстендил по н.о.х.д. № 369/2017 г. ищецът
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
чието изтърпяване е отложено за срок от пет години, както и лишаване от право да заема
държавна длъжност и да извършва търговска дейност. Със същата присъда ищецът е
оправдан по повдигнатото му с обвинителен акт обвинение за извършено престъпление по
чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2 и ал. 1, пр. 1 и 2 НК, както и за разликата в сумата
1
на обвинението от 19 475,10 лв.
С присъда № 4/24.02.2021 г., постановена от САС, НО, 6 състав, по в.н.о.х.д. № 1127/2020 г.,
присъдата на ОС - Кюстендил е отменена в осъдителната част и ищецът е оправдан и за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С решение на ВКС по н.о.х.д. № 554/2021 г. по описа на Второ НО, присъдата на САС е
оставена в сила.
Ищецът твърди, че, считано от повдигане на обвинението, до окончателното му оправдаване
са изминали 7 години и половина, които били най - голямото изпитание в живота му до сега.
През цялото време на протичането на делото изпитвал притеснение, несигурност и страх за
бъдещето си, ограничил социалните си контакти с приятели и близки, затворил се в себе си.
Заявява, че на 28.10.2014 г., докато се намирал под домашен арест претърпял исхемичен
мозъчен инсулт, поради преживявания стрес, инсулт, според него, се намира в причинна
връзка с напрежението и необичайното психично въздействие на наказателното
преследване, с което живеел всеки ден. Заявява, че след прекарания инсулт, е освидетелстван
с ТЕЛК - съгласно ЕР № 0575 от 19.02.2016 г. на Първа МБАЛ, зас. № 034, като му е
определена 72 процента намалена работоспособност. Съгласно ЕР № 1442/22.05.2019 г. му е
определена трайно намалена работоспособност 50 процента. Според ЕР № 0417/01.02.2021 г.
отново му е определена 72 процента загуба на работоспособност.
По тези съображения ищецът претендира исковите сума, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2021 г. и
сторените разноски.
Представил е писмени доказателства, поискала е допускане на гласни такива и назначаване
на СМЕ. Поискала е и прилагане на н.о.х.д. № 369/2017 г. по описа на ОС - Кюстендил.
В хода по същество моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Счита претенцията за времето между 24.02.2021 г. и 29.09.2021 г. за неоснователна по
отношение на ответника, тъй като се касае само за едно обвинение по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3,
т. 2, вр. ал. 2, пр. 2 и 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е повдигнато от
ответника. Ето защо счита, че, ако бъде доказана претенцията, ответникът може да носи
отговорност само за едно, а не за две обвинения.
Оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан.
Възразява да носи отговорност за твърдените от ищеца негативни емоции.
Възразява срещу наличието на причинна връзка между заболяванията на ищеца и воденото
срещу него наказателно производство.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение от 40 000 лв. за неимуществени
вреди, който не е в съответствие с чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.
2
В случай, че главният иск бъде отхвърлен, то моли за отхвърляне и на акцесорния такъв за
лихва.
Възразява срещу присъждане на разноски за производството по делото, тъй като към
исковата молба не са приложени доказателства, от които да може да се направи извод дали е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Присъединява се към искането на ищеца за изискване и прилагане на наказателното дело.
В хода по същество ответникът, препращайки към отразеното в писмения отговор, заявява,
че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло. Възразил е срещу приетата СМЕ в частта,
в която в.л. прави извод за психичното здраве на ищеца.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По искане на страните съдът изиска и приложи по делото н.о.х.д. № 369/2017 г. по описа на
ОС - Кюстендил.
Не се спори в настоящото производство, че ищецът е привлечен като обвиняем на 22.05.2012
г. с Постановление на ОП, Кюстендил за престъпление по чл. 206, ал. 4 НК – обсебване в
особено големи размери. По ДП № 40/2012 г., пр.пр № 2066/2011 г. на Окръжна
прокуратура, Кюстендил с Постановление от 28.02,2014 г. му е повдигнато обвинение по чл.
253. ал. 5, вр. ал. 3. т. 2., вр. ал. 2. пр.2 и пр. 4., вр. ал.1. пр.1 и пр. 2, вр. чл. 26. ал. 1 НК – за
пране на пари в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Първоначално, с Постановление от 24.02.2014 г. му е взета мярка за неотклонение парична
гаранция в размер 10 000 лв., впоследствие намалена на 5 000 лв., по – късно изменена с
определение от Кюстендилския окръжен съд на домашен арест. Неколкократно, по жалба
или протест съдът се е занимавал с мярката за неотклонение на ищеца, като с определение
на КОС, постановено на 18.01.2017 г. по н.о.х.д. № 134/2015 г. е определена мярка за
неотклонение подписка. Не се спори и че през времето от 06.03.2014 г. до 26.04.2014 г., с
прокурорско постановление на ищеца е била наложена мярка забрана за напускане на
пределите на страната, отменена с решение по в.н.ч.д. на САС, постановено на посочената
по – горе дата. Не се спори, че за период от шест месеца ищецът е бил под домашен арест.
След внасяне на обвинителен акт срещу ищеца в съда първоначално е образувано н.о.х.д. №
134/2015 г., по което с присъда от 18.11.2016 г. той е признат за виновен за извършено
престъпление чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2 и 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 , вр. чл. 26 НК
Цитираната присъда е отменена от САС, НО с решение от 19.06.2017 г. по в.н.о.х.д. №
259/2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото е образувано н.о.х.д. № 369/2017 на ОС, Кюстендил, по
което, след множество проведени съдебни заседания, с присъда № 5/11.03.19 г., ищецът е
признат за виновен за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието
изтърпяване е отложено за срок от пет години, както и лишаване от право да заема държавна
3
длъжност и да извършва търговска дейност, като е оправдан по повдигнатото му с
обвинителен акт обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2, пр. 2 и ал. 1, пр. 1 и 2 НК, както и за разликата в сумата на обвинението от 19 475,10
лв.
Тази присъда отново е обжалвана и протестирана и по образуваното в.н.о.х.д. № 1127/2020 г.
САС, НО, 6 състав с присъда № 4/24.02.2021 г., е отменена в осъдителната част й, като И. е
оправдан и за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Установява, се, че с решение на ВКС по н.о.х.д. № 554/2021 г. по описа на Второ НО,
присъдата на САС е оставена в сила.
По искане на ищцата съдът разпита свидетеля Р.Х.Б., негов близък. В показанията си той
заяви, че познава ищеца десет години преди на започнат проблемите му, И. живее в с.
Мировяне и се занимава със земеделски продукти и гледа животни. От него свидетелят е
купувал селскостопански, биопродукти. Знае за проблемите му, за това, че Прокуратурата
образувала наказателно производство срещу него, запорирали сметките му, обвинявали го,
че е взел големи суми. От ищеца знае за образуваното през 2015 – 2016 г. наказателно
производство срещу него, знае, че и в този момент е бил под домашен арест. За него
разбрал, тъй като се наложило съпругата му, която е зъболекар, да лекува пулпит и да му
прави промивки в дома му, тъй като не можел да излиза. Задържането му било от шест до
десет месеца, през това време нямал пари, с които да им плати.
По – нататък свидетелят Б. заяви, че И. И. винаги е бил душата на компанията, но, след
образуваното производство, след задържането си под домашен арест, вече не се виждал с
никого, не канел гости, сякаш намразил хората. Преди бил красив мъж, сега се изменил,
напълнял, затворил се в себе си. Свидетелят е лекар и каза, че ищецът редовно споделял с
него по телефона проблемите си, имал нужда да излее натрупаното напрежение, говорели
по половин час по телефона. Казвал му, че не му се живее в тази държава, с това правосъдие,
че го натискат, че за му взели всичко, че са блокирали сметките му.
Б. знае за прекарания инсулт, помагал му е през този период като физиотерапевт, тъй като от
залежаване имал болки в кръста. След прекарания инсулт претърпял и сърдечна операция.
Според показанията на свидетеля, понастоящем наказателното дело по отношение на ищеца
е приключило.
По делото бе изслушано и прието, като неоспорено от страните, заключението на
назначената по искане на ищеца съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице заявява, че
в приложената Епикриза от История на заболяването № 16296/28.10.2014 г. – 31.10.2014 г.,
ищецът постъпва в Общо неврологично отделение при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”
ЕАД. Анамнестично, при постъпването е отбелязано, че от няколко дни ищецът е с остра
вирусна инфекция, а сутринта на 28.10.14 г. се събудил със затворено ляво око. Извикан екип
на ЦСМП, който установил високи стойности на артериалното налягане. След медикация
/Хлофазолин, Фурантрил/ е оставен на място, но поради перзистиране на оплакванията е
консултиран с офталмолог, кардиолог и УНГ и насочен за консултация с невролог. В
4
момента на прегледа се оплакал от слабост в лявата ръка. При хоспитализацията е съобщил,
че приема антибиотик за възпаление на венците и милурит по повод подагра. Отразено е
етилизъм и като придружаващо заболяване – нелекувана артериална хипертония. В
неврологичния статус като отклонение от нормата е отразено наличието на левостранна
хемипареза и левостранна хемихипестезия. Компютърната томография на глава не дава
патологични отклонения. В консултацията с кардиолог е отразено АН 140/100 и ЕКГ данни
за екстрасистолна аритмия, ляв преден хемиблок. При изследванетоэна мозъчните артерии е
установена нестенозираща атероматоза в част от церебралнтите артерии. Проведено
съответно лечение и дехоспитализиран с пълно обратно развитие на левостранната
хемипареза и хемодинамично стабилен и окончателна диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт
в БДСМА /басейна на дясната средномозъчна артерия/. Левостранна латентна
хемипареза. Левостранна хемихипестезия. Артериална хипертония. Дислипидемия.
И. И. отново е хоспитализиран в Клиника по УНГ при І МБАЛ – София с История на
заболяването № 13069/11.11.14 г. – 15.11.14 г. по повод световъртеж, нестабилна походка,
гадене, замайване. Съобщава, че се е лекувал в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД по
повод инсулт като другите оплаквания отзвучават, но все още се оплаква от замайване и
нестабилна походка. От консултацията с невролог – Вертебрален синдром; Синдром на
двустранна лумбосакрална радикулопатия L3, L4, L5, S1. Ортопед – спина бивида S1;
спондилолестеза L5; сакрализация на процеси трансверзи L5. Изписан с подобрение и
окончателна диагноза: Други нарушения на вестибуларата функция. Световъртеж от
централен произход. Придружаващи заболявания: Артериална хипертония. Дислипидемия.
Исхемичен инсулт в БДСМА.
По – нататък експертът заявява, че хипертонията, наричана още високо кръвно
налягане и артериална хипертония, е хронично заболяване, при което кръвното
налягане в артериите е трайно повишено. Високото кръвно налягане
принуждава сърцето да изразходва повече енергия, за да осъществява циркулацията на
кръвта в кръвоносните съдове, и така изтощава сърдечния мускул. Нормалното кръвно
налягане при покой е в диапазона 100 – 140 mmHg систолнои 60 – 90 mmHg диастолно.
Високо кръвно налягане има, когато редовната измервана стойност е 140/90 mmHg или по-
висока.
Хипертонията е главен рисков фактор за инсулт, инфаркт на миокарда, сърдечна
недостатъчност, аневризма на артериите /аневризма на аортата/, периферна артериална
болест и хронично бъбречно заболяване. Дори умереното повишаване на артериалното
кръвно налягане скъсява продължителността на живота.
Хипертоничната криза е клиничен синдром на рязко и често внезапно покачване
стойностите на артериалното налягане над обичайните поддържани стойности за съответния
пациент. Обикновено стойности над 200-220 за систолно и 100-120 за диастолно се приемат
за патологични. И все пак невинаги стойностите трябва да са толкова високи, за да се появят
оплаквания при пациента. Често те се появяват и при по-ниски, но субективно високи за
пациента. Най-важната черта на кризата е, че може да бъде съпроводена със симптоматика
5
вследствие нарушаване на хемодинамиката на жизнено важни органи
- сърце, мозък, бъбрек. Когато налягането се повиши до критични стойности съдовете в
жизненоважни органи се контрахират изключително много. Заради отделените съдосвиващи
субстанции обвивката на съда се уврежда и органите започват да страдат още повече от
намалената доставка на кръв до тях. Тогава започват проявите на това злокачествено
покачване на кръвното налягане. Клиниката на хипертоничната криза е израз на това
страдание на органите.
Най-честите белези подсказващи на самия пациент за състоянието са тилното
главоболие (главоболие в задната част на главата),
световъртежът, задухът и гръдната болка. С голямо значение е появата на
неврологичен дефицит. Най-често страда нервната система с прояви от преходно нарушение
на мозъчното кръвообръщение. Първи прояви може да са и мозъчния
инсулт или мозъчния кръвоизлив.
Исхемичният инсулт е нарушение на кръвоснабдяването на мозъка, което води до
необратимо увреждане на част от него. Предизвиква се от запушване на кръвоносен съд в
мозъка – или емболия . Основните причини за възникване на нарушения в мозъчното
кръвообращение могат да се разделят в няколко групи. На първо място, това
са атеросклеротични изменения на кръвоносните съдове. Нарушенията, причинени от
мозъчната атеросклероза, се изразяват в намаляване на лумена на съдовете до пълното им
запушване и в създаване на предпоставки за тромбообразуване при плаки, които са
нестабилни. Сърдечно-съдовите заболявания, протичащи с тромбообразуване в левите
сърдечни кухини като пресен миокарден инфаркт, предсърдно мъждене, клапна патология и
др., създават условия за откъсване на тромби и придвижването им с кръвообращението до
мозъчните съдове, където водят до запушвания и исхемична некроза. Артериалната
хипертония е рисков фактор за възникване както на атеросклеротични промени, така и на
сърдечни заболявания. Различни състояния и заболявания, протичащи със склонност
към повишена съсирваемост на кръвта, могат да доведат до тромбообразуване и запушване
на мозъчен кръвоносен съд. Екзогенните рискови фактори за исхемичен мозъчен инцидент
също не бива да се пренебрегват. Такива са тютюнопушенето, алкохолизмът,
черепномозъчните травми, медикаменти (хормонални средства, диуретици и др.),
наркотични вещества (най-вече кокаин и хероин). Патогенетичните механизми за
възникване на мозъчна исхемия са тромбозата на мозъчните артерии, емболизацията на
мозъчните артерии и нарушенията на мозъчната хемодинамика.
Нарушенията на мозъчната хемодинамика се дължат на причини от сърдечен произход –
миокарден инфаркт, ритъмни нарушения, сърдечно-съдова недостатъчност, които водят до
понижение на обема кръв, доставян до мозъка. На фона на атеросклеротично променените
съдове намалението на мозъчния кръвоток води до исхемизация на мозъчната тъкан.
Причина за хипоперфузия, може да бъде и намаленият обем кръв в съдовото русло (поради
дехидратация, кръвозагуба и др.).
Стрес в психологията, неврологията и психиатрията е състояние на силно физическо, нервно
6
напрежение, предизвикано от негативни фактори или отрицателно физическо, или
емоционално въздействие и усещане. Това най -вече се отнася до високите и дори много
високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и
умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и
справяне. Причина за появата му често са интензивни емоционални и
дори физиологични преживявания. Около 75% от физическите заболявания са свързани със
стреса.
Съществува негативен и позитивен стрес. Негативният стрес включва всички видове
дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, стряскащи, нарушаващи
нормалното ниво на спокойствие, в по - тежките ситуации, тези външни фактори могат да
бъдат застрашаващи здравето или дори живота на човека. Всеки път, при стрес, се увеличава
отделянето на хормоните адреналин и кортизол. Преминаването им в кръвта кара артериите
да се свиват, мускулите да се съкращават, а сърцето да бие по-бързо. Всичко това повишава
сърдечното напрежение и кръвното налягане. С течение на времето стресът води до
увреждане на сърдечно-съдовата система и до ускоряване на стареенето на кръвоносните
съдове. Постоянният стрес повишава образуването на тромби в кръвоносните съдове, които
могат да доведат до инфаркт и инсулт.
Според вещото лице, при И. Т. И. е налице комбинацията от няколко неблагоприятни
фактора, довели до мозъчния инсулт, а именно: нелекуваната хипертония /отразено в ИЗ при
постъпването за лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД/, хипертоничната криза,
по повод на която е извикан екип на ЦСМП, както и хроничният стрес и психо -
емоционално натоварване във връзка с проведените следствени действия.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени е иск за присъждане на сумата 40 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу ищеца наказателно
производство, след оправдаването му, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
29.09.2021 г., до окончателното му изплащане.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца
като обвиняем през 2014 г. за посоченото по – горе сериозно престъпление, така и
7
образуваното и протекло срещу него наказателно производство чиято съдебна фаза е
приключила през 2021 г. с влязла в сила оправдателна присъда.
Следователно, за един доста продължителен период – от момента на образуване на
наказателното производство до окончателното му прекратяване, ищецът е бил обвиняем и
подсъдим за престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. След несправедливото обвинение срещу него,
ищецът И. И. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа,
доброто му име пред обществото, семейството, стрес и притеснения от евентуалната
възможност да бъде осъден, от сериозно влошаване на физическото му здраве, които са
породени от действията на органите на прокуратурата, образували по отношение на него
наказателно производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в
извършване на престъпление.
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция
от страна на И. И. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му с влязла в сила
присъда, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл.
2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу И. и воденето
срещу него на наказателно производство, което, в крайна сметка, е приключило с влязла в
сила оправдателна присъда.
Относно размера на предявените искове съдът намира следното:
По претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на
едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития
и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото
лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
8
Съдът съобрази обстоятелството, че обвинението срещу ищеца е довело довело до изолация,
разрушаване авторитета му в обществото и сериозни емоционални и стресови
преживявания, довели до силно влошаване на здравословното му състояние, свързани с
унижение, накърняване достойнството му и перспективата от евентуално осъждане при
продължилия седем години процес.
С оглед на това съдът счита, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 40 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от влизане в сила на постановената оправдателна присъда – 29.09.2021 г. до
окончателното изплащане, т.е. за пълния размер, за който искът е предявен.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, както следва: адв.
възнаграждение в размер общо 1 410 лв., от които: 1 000 лв., 400 лв. депозит за в.л. и д.т. 10
лв. за производството пред СГС, съобразно представен списък.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да
заплати на И. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. В. Б., съдебен адрес: София, ул. „******* на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него в периода от
28.02.2014 г. до 29.09.2021 г. наказателно производство, след оправдаването му с влязла в
сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2021 г. до окончателното
изплащане и сторените разноски в размер общо 1 410 лв., от които: 1 000 лв., 400 лв. депозит
за в.л. и д.т. 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9