Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

19.02.2018г., гр. Перник

 

Районен съд – гр. Перник, VIII гр. състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                                                       

Председател: Яна Филипова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6223 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Й.В.С. против Димитър Петрунов Попунков, действащ в качеството си на ЕТ „Димитър Петров – Види“, в която са изложени твърдения, че ищцата в периода от 08.03.2000г. до 08.04.2004г. е полагала труд при ответника без сключен между страните трудов договор. Й.В.С. поддържа, че в процесния период е заемала длъжността „готвач“ срещу възнаграждение при осемчасов работен ден при петдневна работна седмица. Предвид наведените фактически твърдения е формулиран петитум да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата има придобит трудов стаж за процесния период. В исковата молба се сочи, че правният интерес на ищеца от установяване на съществуването на трудово правоотношение към минал момент, произтича от обстоятелството, че Й.В.С. не разполага с писмени документи, установяващи придобит трудов и осигурителен стаж за период от две години и седем месец, който е необходим за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и през който период от време е полагала труд при ответника.

При извършена служебна проверка относно редовността на исковата молба, съдът е констатирал, че е налице неяснота относно вида на търсената от ищеца съдебна защита, поради което е предоставил възможност на Й.В.С. да заяви дали предявява иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред или иск за установяване на съществуване на трудово правоотношение към минал момент.

В изпълнение на дадените указания ищецът поддържа, че предявява иск за установяване на съществуване на трудово правоотношение към минал момент, като в подадената молба отново се акцентира върху обстоятелството, че правният интерес от исковата претенция произтича от невъзможността Й.В.С. да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

Действащият правен ред предвижда два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж. Първият способ е чрез представяне на писмени документи, удостоверяващи придобития трудов и осигурителен стаж ( чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и чл. 40 – 42 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Вторият начин за установяване на трудов и осигурителен стаж е по съдебен ред, т.е. в рамките на нарочно съдебно производство по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж. Този способ е специален по отношение на основния начин за установяване на придобит трудов и осигурителен стаж посредством документи, тъй като редът е приложим по отношение на изчерпателно изброени в нормативния акт хипотези.

Установителен иск може да се предяви за установяване на съществуване или несъществуване на едно правно отношение или на едно право, когато ищецът има интерес от това установяване. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за съществуването на факт с правно значение се допуска единствено в случаите, предвидени в закон. Такива факти с правно значение, съществуването на които може да се установява по съдебен ред чрез предявяването на иск са трудовият и осигурителен стаж, като както бе посочено възможността за предявяване на установителен иск за посочените юридически факти е изрично предвидена в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж.

С Решение № 207/2012г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ е прието, че интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и насрещната страна правен спор и то в най – пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право. Разяснено е че няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по – ефикасен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма за защита изключва съдействието на съда, което обуславя извод за липса на правен интерес.

В разглеждания случай независимо от изхода на спора ищцата не би придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като както бе отбелязано редът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е регламентиран в ЗУТОССР. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира само между същите страни, за същото искане и на същото основание. От изложеното следва, че постановеното от съда решение не би имало никаква обвързваща сила по отношение на Националния осигурителен институт, който е компетентният орган по отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Именно с оглед необходимостта административният орган да бъде обвързан от постановеното решение, нормата на чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР исковата претенция за установяване на трудов или осигурителен стаж по съдебен ред се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, които са необходими задължителни другари в процеса.

От изложеното следва, че в разглеждания случай ищецът не разполага с правен интерес от предявяване на иск за установяване на съществуване на трудово правоотношение към минал момент.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И:

           

ВРЪЩА искова молба с вх. № 20684/20.09.2017г. от Й.В.С. против Димитър Петрунов Попунков, действащ в качеството си на ЕТ „Димитър Петров – Види“.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6223/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Окръжен съд – гр. Перник.

 

Районен съдия: