О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 498 19.03.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен
състав, на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно
гражданско дело № 1107 по описа за 2018 г. на Окръжен съд
Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Определение № 72 от 07.03.2019г.
по ч.гр.д. № 65/2019г. по описа на Апелативен съд Бургас производството по
ч.гр.д. № 65/2019г. е прекратено и делото е върнато на ОС Бургас за произнасяне
по молбата на В.К.С. за изменение на Определение № IV-2460/18.12.2018г., постановено по
в.гр.д. № 1107/2018г. по описа на ОС Бургас в частта за разноските.
С посоченото определение ОС Бургас е
обезсилил на основание чл. 232 ГПК Решение № 89 от
16.05.2018г., постановено по гр.д. № 891/2017г. по описа на Районен съд
Несебър, поради оттегляне на иска пред въззивна инстанция, прекратил е
производството по иска на В.К.С. срещу В.И.А. и е прекратил производството по
в.гр.д. № 1107 по описа за
2018 г. на Окръжен съд Бургас като е осъдил В.К.С., да заплати на В.И.А. сумата
общо в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева) – разноски пред две съдебни инстанции,
в това число сумата от 500 (петстотин) лева – възнаграждение за един адвокат
пред въззивна инстанция и сумата от 700 (седемстотин) лева – възнаграждение за
един адвокат пред първа инстанция.
С частна жалба вх.рег. №
734/17.01.2019г. по описа на ОС Бургас В.К.С. сочи, че е останал недоволен от
постановеното определение, с което е осъден да заплати на ответницата сторените
от нея разноски. Счита мотивите на съда за неправилни и че не са ценени всички
събрани поотделно и в съвкупност доказателства, поради което не са установени
правилно релевантните за спора факти. Изтъква, че преди постановяване на
решение въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №
9676/25.09.2018г. на нотариус с рег. № 600 НК, предоставено от ответницата на
ищеца с правото на последния да прехвърли моторното превозно средство сам на
себе си, ищецът прехвърлил превозното средство в изпълнение на договор от
16.08.2015г. между страните, което се установявало от Договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег. № 16203/24.10.2018г.
на нотариус с рег. № 208 НК. Счита, че независимо от оттеглянето на иска,
разноските следва да се понесат от ответницата, тъй като съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не отговаря за разноски, само ако с поведението си не е дал
причина за предявяване на иска. При оттегляне на иска, обусловен от извършено
от ответника в хода на производството по делото пред въззивна инстанция
изпълнение на заявената искова претенция за прехвърляне на собствеността и при
прекратяване на делото приложение намирало чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът дължал
направените и претендирани своевременно разноски на ищеца. Поддържа, че
ответницата е дала повод за образуване на делото, тъй като е оттеглила
първоначалното пълномощно, неправомерно е отнела автомобила от владението на
ищеца и пред първа инстанция е отказала да изпълни задължението по
предварителния договор и е оспорвала иска. Сочи съдебна практика.
Постъпил е писмен отговор, с който В.А.
счита частната жалба за неоснователна. Намира, че жалбоподателят е неизправна
по договора страна и затова не може да черпи благоприятни последици от
неправомерното си поведение. Поддържа, че ответницата през цялото време е
съдействала за сключването на окончателен договор. Сочи съдебна практика.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, представените по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 248 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Молбата на В.К.С. е именувана като
частна жалба, но по същество е молба за изменение на определението на съда в
частта за разноските, подадена е в срок, от активно легитимирано лице и същата
е редовна и допустима, а по същество съдът я намира за неоснователна като не
намира основания да промени първоначалното си становище, че разноските следва
да се понесат от ищеца.
Производството по в.гр.д. № 1107/2018г.
по описа на ОС Бургас е oбразувано по повод въззивна жалба, подадена от В.К.С., гражданин на Р. Ф., ищец в първоинстанционното
производство, представляван
от пълномощника си адв. Ж.И. против Решение № 89 от 16.05.2018г., постановено от районен съд –
гр. Несебър по
гр.д. № 891/2017г.
по описа на същия съд, с което първоинстанционният
съд е отхвърлил като неоснователен иска на В.К.С. против В.И.А. с правно
основание чл. 19 ал.3 ЗЗД, за обявяване на окончателен на сключения между
страните предварителен договор от 16.08.2015г. за продажба на МПС, представляващо лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел А-140
с рег. № Е 9952 КС с идентификационен номер WDD1680311K062536, с двигател №
16694030756965, цвят тъмно син, брой места 4+1.
Районен съд Несебър е приел, че ищецът С. не е
изправна страна по предварителния договор, тъй като още при сключването му ответницата А. е
предоставила на ищеца необходимите документи за прехвърляне на собствеността на
процесния автомобил и въпреки първоначалната уговорка между страните, автомобилът
не бил прехвърлен до края на 2015г., както и през през 2016г., и 2017г.
Изводът, че ищецът не е изправна страна е довел до постановяване на решение, с
което претенцията за обявяване на
договора за окончателен е отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Пред въззивна инстанция се събраха доказателства
за нововъзникнали обстоятелства като от пълномощно от 25.09.2018г. с нотариална
заверка на подписа с рег. № 9676 на нотариус рег. № 600 НК се установява, че В.И.А.
упълномощила В.К.С. да я представлява пред нотариус и да продаде чрез
покупко-продажба на себе си собственото си МПС, а именно лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел А-140
с рег.№ Е 9952 КС с идентификационен номер WDD1680311K062536, с двигател № 16694030756965 при цена
и условия каквито прецени за добре, като договаря сам със себе си, както и с
лица, които също представлява по пълномощие. Пълномощното е със срок на
валидност до 31.12.2018г.
Видно от договор за покупко-продажба
на МПС от 24.10.2018г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 16203 от
24.10.2018г. на нотариус с рег. № 208 на НК се установява, че е сключен
окончателен договор за покупко-продажба на моторното превозно средство, с който
В.К.С. като пълномощник на В.И.А. е продал на себе си горепосочения лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел А-140 с рег.№ Е 9952 КС с идентификационен номер
WDD1680311K062536, с двигател №
16694030756965, цвят тъмно
син, брой места
4+1. С предоставеното пълномощно страните са продължили срока за сключване на
окончателен договор и по същество следва да се извърши преценка настъпила ли е
изискуемост на потестативното право за сключване на окончателен договор.
С молба вх. № 16008/08.11.2018г.
въззивникът оттегли иска за обявяване на предварителния договор за окончателен като
претендира разноски, за които е представил списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна с молба вх. №
17330/03.12.2018г. даде съгласие за оттегляне на иска като също претендира
разноски, за които също е представила списък по чл. 80 ГПК.
Съдът предвид изявлението на ищеца – въззивник за
оттегляне на иска и депозираното от въззиваемата страна съгласие с оттеглянето,
намери, че са налице предпоставките на чл. 232 ГПК и прекрати производството по
иска и по делото, както и обезсили постановеното първоинстанционно съдебно
решение.
С оглед прекратяване на делото и предвид разпоредбата
на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото, съдът намира, че разноските следва да се възложат в
тежест на ищеца. Законодателят е предвидил, че ответникът има право на разноски
в хипотезата, когато производството се прекратява по волята на предявилото иска
лице, а именно при оттегляне или отказ от иска без оглед на основанието за
прекратяване (в този смисъл Определение № 67 от 9.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 286/2015 г., II т. о.). Ето съдът намира, че ищецът следва да заплати на В.А.
разноските за цялото съдебно производство.
Освен изложеното съдът намира, че въззивницата не е
дала и повод за завеждане на иска, тъй като още при сключване на предварителния
договор за покупко-продажба тя е предоставила на С. владението върху
автомобила, както и необходимите документи за прехвърляне на собствеността върху
него - ищецът е разполагал с писмено пълномощно и всички нужни декларации, но
въпреки това съгласно изложеното в исковата молба заминал за Р. Ф.. От разпита
на свидетеля Б. се установява, че многократно ответницата го е търсила за
сключване на окончателен договор.
Следва да се има предвид и
обстоятелството, че въззиваемата е съдействала на С. и в хода на производството
по делото като му е предоставила пълномощно с нов срок за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба, а именно до 31.12.2018г. С
пълномощното напрактика се продължава срока за сключване на окончателен договор
и по същество подлежи на преценка настъпила ли е към датата на приключване на съдебното дирене изискуемост
на потестативното право за сключване на окончателен договор. Предвид
депозираното оттегляне на иска съдът не дължи произнасяне по спора,
десезирането на съда следва от волята на ищеца, който понася последиците за
разноски при прекратеното по негова воля производство.
По изложените съображения съдът
намира, че не са налице основания за изменение на определението му в частта за
разноските, поради което молбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
На основание чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1 ГПК определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд Бургас.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (частна
жалба) вх.рег. № 734/17.01.2019г. по описа на ОС Бургас, подадена от В.К.С.,
гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр. Л., СССР, притежаващ паспорт №
*********, издаден на **.**.****г. от ФМС 78021, валиден до 04.10.2023г., с
адрес на територията на Република България: гр.Несебър, обл.Бургас, ул. Извън
Регулацията 1, със съдебен адрес:*** за изменение на Определение № IV-2460/18.12.2018г.,
постановено по в.гр.д. № 1107/2018г. по описа на ОС Бургас в частта за
разноските.
Препис от определението да се връчи
на страните.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.