№ 3592
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110102260 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Ищците Н. Н. Г. и М. Й. Г. обосновават правния си интерес от
предявените искове с твърдения, че в тяхна полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
16900/2021 г. по описа на ВРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са
постъпили възражения от длъжниците А. Н. М. и М. Н. К..
В исковата молба се излага, че по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт дв. вх. рег. № ******* г., акт № **,
том **, дело № **, ответниците са прехвърлили на ищците собствеността
върху следните недвижими имоти, представляващи земеделска земя,
находящи се в землището на с. *******: имот с идентификатор ******* с
площ от 15 999 кв. м.; имот с идентификатор ******* с площ от 3000 кв. м.;
имот с идентификатор ******* с площ от 2007 кв. м. Тъй като ищците са
съпрузи, същите придобили имотите в режим на СИО. В т. IV от нотариалния
акт било договорено, че рентата за стопанската 2018/2019 г. ще бъде
изплатена на купувачите. За посочената стопанска година продавачите били
страна по Договор за наем на земеделска земя № АВ**-2018 г. с „П.“ ЕООД
при договорена цена от 35 лева за 1 декар наета площ. Ищците поддържат, че
ответницата А. Н. М. е получила сумата от 735.21 лева, представляваща
рентата за стопанската 2018/2019 г. за гореизброените имоти, предмет на
нотариалния акт за покупко-продажба, лично за себе си и за сестра си М. Н.
К.. Независимо от отправените покани за доброволно изпълнение до
1
ответниците, последните не са изплатили сумата на ищците.
Отправят искане до съда за приемане за установено, че А. Н. М. и М. Н.
К. дължат солидарно на Н. Н. Г. и М. Й. Г. сумата от 735.21 лева,
представляваща рента за стопанската 2018/2019 г., дължима в полза на
ищците съгласно т. IV от Нотариален акт дв. вх. рег. № ******* г., акт № **,
том **, дело № **, получена от ответниците по Договор за наем на
земеделска земя № АВ**-2018 г. с „П.“ ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
16900/2021 г. по описа на ВРС.
Претендират присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. Н. М. е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Твърди, че в представения с
исковата молба списък за изплащане на рента е отразено изплащането на
суми по Договор за наем на земеделска земя № АВ-**/08.04.2019 г., който се
отнася за стопанската 2019/2020 г. и същият няма за предмет недвижимите
имоти, предмет на сключения между страните договор за покупко-продажба.
Посочва, че договорената наемна цена по Договор № АВ**/23.03.2018 г. е
заплатена на 08.04.2019 г., преди сключване на договора за покупко-продажба
с ищците, като договорните отношения на ответниците с „П.“ ЕООД за
стопанската 2018/2019 г. са приключили още на 08.04.2019 г. Навежда
доводи, че при подписване на договора за покупко-продажба с Н. и М. Г.и
между ответниците и „П.“ ЕООД вече е действал Договор № АВ-
**/08.04.2019 г., като вземанията по предходно действалия договор за наем не
са предмет на уговорката по т. IV oт Нотариален акт дв. вх. рег. № ******* г.,
акт № **, том **, дело № **. Поддържа, че уговорката се отнася за
вземанията за стопанската 2019/2020 г.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Й. Г. не е депозирал писмен
отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 16900 по описа за 2021 г. на ВРС, 18 състав,
се установява, че в полза на ищците е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумата, предмет на настоящото
производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили
възражения от длъжниците. В изпълнение указанията на съда заявителите в
законоустановения преклузивен срок са предявили установителни искове за
вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен
интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт дв. вх.
рег. № ******* г., акт № **, том **, дело № **, ответниците са прехвърлили
на ищците по време на брака им собствеността върху процесните недвижими
имоти, както и че наемната цена за имотите, уговорена с Договор №
АВ**/23.03.2018 г. за стопанската 2018/2019 г. в размер на 735.21 лева е
заплатена от наемателя „П.“ ЕООД на ответниците.
Спорът между страните е съсредоточен върху тълкуването на клаузата
на т. IV от нотариалния акт, в която е предвидено, че „рентата за текущата
стопанска година ще бъде за купувача“. Ищците поддържат, че цитираната
уговорка касае рентата за стопанската 2018/2019 г., а ответникът А. М. – че
същата се отнася до плащането за стопанската 2019/2020 г.
Настоящият съдебен състав намира, че при тълкуването на горната
уговорка следва да се изхожда от легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т.
3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието,
съгласно която „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата
година до 1 октомври на следващата година. Т.е. стопанската 2018/2019 г.
обхваща периода от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г., а стопанската 2019/2020 г. –
от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. В този смисъл към датата на сключване на
договора между страните /17.05.2019 г./ „текуща“ е била стопанската
2018/2019 г., като от формулировката на т. IV от нотариалния акт следва, че
страните са изявили воля рентата именно за стопанската 2018/2019 г. да бъде
получена от ищците.
Що се отнася до възражението, наведено от процесуалния представител
на ответницата А. М., че пълномощниците на страните по договора за
покупко-продажба не са имали представителна власт да договарят условията
за заплащане на рентата за стопанската 2018/2019 г., следва да се съобрази
следното:
На първо място, посоченото възражение е преклудирано с изтичане
срока по чл. 131 ГПК. То не е заявено с отговора на исковата молба, а едва в
първото по делото заседание, без страната да сочи наличието на особени
непредвидени обстоятелства, които да са й попречили да го наведе
своевременно. Не се касае и за новонастъпило или новоузнато обстоятелство,
поради което и не е допустимо да бъде релевирано за първи път в открито
съдебно заседание /в този смисъл - Решение № 18 от 10.03.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4024/2021 г., I г. о., ГК/.
Наред с изложеното за А. М. не е налице правен интерес от оспорване
на действията, извършени от името и за сметка на другия продавач, а още по-
малко – на действията, извършени от пълномощника на купувача по сделката.
Дори да са налице действия без представителна власт, легитимирана да ги
оспори е единствено ненадлежно представляваната страна. Такова оспорване
не е извършено от другия ответник, а купувачът по сделката не само не
оспорва представителната власт на своя пълномощник, но и се позовава на
сключения от последния договор.
Поради така изложените съображения следва да се приеме, че
3
действително ответниците дължат на ищците сумата, предмет на иска. По
делото обаче липсват доказателства същите да са поели задължение за
солидарно заплащане на същата. Съгласно чл. 121 ЗЗД пасивна солидарност
може да възникне само в предвидените в закона случаи или при изрична
уговорка в този смисъл. Доколкото не е налице законово основание и в
сключения между страните договор страните не са предвидили солидарна
отговорност на продавачите за заплащане на дължимата рента в полза на
купувача, същите дължат сумата в условията на разделност. При липсата на
изрично посочване на квотите на всяка от ответниците в съсобствеността,
следва да се приеме, че всяка е притежавала и съответно прехвърлила на
купувачите по ½ от недвижимите имоти, поради което припадащата й се част
от арендното плащане възлиза на ½ и именно толкова дължи по силата на т.
IV от сключения договор за покупко-продажба.
Предвид изложеното предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск следва да
бъде уважен, като се приеме, че сумата се дължи разделно и поравно от двете
ответници, като следва да бъде отхвърлено искането за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците отговарят за
заплащането на сумата в условията на пасивна солидарност. В подкрепа на
този извод е Решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр. дело № 4348/2016 г. на
ВКС, IV ГО.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищците
искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер
на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
В тежест на ответниците следва да бъдат възложени и разноските,
извършени в исковото производство от ищците за държавна такса в размер на
25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото същото е в минималния размер, предвиден в
Наредба № 1/2004 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответниците А. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, и М. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, ДЪЛЖАТ на ищците Н. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, **, и М. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
***********, разделно и поравно СУМАТА ОТ 735.21 лева /седемстотин
тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща рента за
4
стопанската 2018/2019 г., дължима в полза на ищците съгласно т. IV от
Нотариален акт дв. вх. рег. № ******* г., акт № **, том **, дело № **,
получена от ответниците по Договор за наем на земеделска земя № АВ**-
2018 г. с „П.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16900/2021 г. по описа
на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ искането за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците отговарят за заплащането на
сумата в условията на пасивна солидарност.
ОСЪЖДА А. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, и М. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, **, и М. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
***********, разделно и поравно СУМАТА ОТ 325 /триста двадесет и
пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски,
както и СУМАТА ОТ 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5