Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Ихтиман, 31.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Ихтиман, пети състав, в открито
съдебно заседание на 24.10.2019
г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието секретаря Надя
Борисова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 978 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет.
Образувано е по искова молба,
депозирана Дирекция "Социално подпомагане" – Ихтиман, с която отправя
искане малолетната Р. В. С. да бъде настанена в социално-резидентна услуга – ………“
– гр. Долна баня, за отглеждане и възпитание за срок от три години или до
промяна на обстоятелствата.
В молбата се твърди, че
семейната обстановка крие рискове за физическото, психологическо и нравствено
развитие на детето, доколко лицето, за което се предполага, че е негов биологичен
баща, е осъществявало сексуални посегателства върху сестрите на Р..
В съдебно заседание Дирекция
"Социално подпомагане" – Ихтиман и представителя на РП-Ихтиман
поддържат исковата молба.
Майката на детето – В.С.,
оспорва молбата.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Румяна Вескова С. е
четвърто по ред, извънбрачно дете. Родена е на *** г. Не е припозната от биологичния
си баща. Би могъл да бъде направен извод, че баща на детето е лицето А. Г. Р..
От раждането си детето Р. е отглеждана от своята майка В.С. и А. Г.. Семейната
среда е рискова. Семейството се състои от В.С. и А. Р. – родители и техните
деца, неприпознати от Р. – Е.Г., А. и Р. С.От 2012 г. семейството е сменило
няколко адреса. Живяло е в Република Италия, където най-голямо дете Е. С. –
брат на Р.е настанено в социална институция. След настаняването му семейството
се е прибрало в Република България без него.
В.С., Е. С., детето Р.
и двете ѝ сестри Г. и А. се установили в гр. Септември. Поради физически
и психологически тормоз от страна на А. Р. ответницата в производството – В.С.,
заедно с детето Румяна С. се прибрала в къщата на родителите В.С.,***. Последвали
няколко смени на местопребиваването на майката и детето – в гр. Ихтиман и в гр.
Септември.
Сестрата на Р. С. – Г. С.,
споделя пред социални работници, че по време на пребиваването на семейството в
Република Италия е била пряк очевидец на сексуално насилие от А. Г. спрямо по-голяма
голямата им сестра А.С.. Споделя още, че след завръщането им в Република
България в гр. Септември А. Г. правил опити за сексуално и физическо насилие и
спрямо нея. При един от актовете на физическо насилие откъснал обеца от ухото
ѝ. Твърденията ѝ за сексуално насилие се потвърждават от
показанията на свид. Н. С. – баба на детето Р.
Във връзка с постъпил
сигнал в РУ на МВР – Ихтиман за това, че малолетната Г. С. – по-голяма сестра
на детето Р. С., съжителства на семейни начала с пълнолетно лице от 04.04.2019
г. ДСП – Ихтиман е започнала работа със семейството.
На 02.09.2019 г. с
приемно-предавателен протокол от отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Ихтиман Р.
С. е предадена на своята майка – ответницата В.С.. В.С. е декларирала, че живее
в гр. Септември и няма да се прибира в гр. Ихтиман.
На 22.08.2019 г. в ОЗД
към ДСП-Ихтиман постъпва писмо от ДСП-Септември, с което ДСП-Ихтиман бива
уведомена, че семейството се е върнало да живее в гр. Ихтиман. При извършената
незабавна проверка семейството не е открито на адреса на ул. „.. № . По данни
на съседи семейството живее на квартира в гр., ул. „..“ № .. При проверка от
социалните работници на адреса е установен единствено А. Р., който потвърждава
казаното от съседите на ул. „..“ .и заявява, че заплаща наем за жилището. При
огледа на последното социалните работници констатират, че хигенно-битовите
условия са лоши, вътре е мръсно, има само едно легло, в което трябва да спят
двамата родители и двете им деца. Детето Румяна не разполага с лични вещи, няма
играчки, няма вещи от първа необходимост.
Изложеното се
установява от приложените по делото социален-доклад, удостоверение за раждане и
частично от показанията на свид. Н. С. – майка на ответницата В.С..
От показанията на свид.
Н. С. – баба на детето Р., и от изложеното от социален работник в съдебно
заседание може да бъде направен извод, че хигиенно-битовите условия в дома
ѝ, находящ се на ул. „..“ № .в гр. Ихтиман не са подходящи за отглеждане
на малолетно дете. Въпреки че къщата е на два етажа има ток, вода и прозорци, в
нея живеят 9 души, които разполагат с две спални и едно креватче. До входа се
отглеждат коне и мирише на урина.
В този смисъл съдът не
кредитира в пълнота показанията на свид. Н. С. в частите, в които твърди, че В.С.
и детето Р. живеят в нейния дом на ул. „..“
№ ., включително в оценънчата им част, с твърдения, че там хигенно-битовите
условия са добри, както и че майката на детето полага нужните грижи за него.
Това е така, защото тези твърдения са категорично опровергани от социалния
доклад, обстоятелството, че при извършена проверка отв. С. и детето Р. не са
установени на горепосочения адрес. Изложеното от свидетелката се компрометира и
от констатациите на социалния работник, че на адреса до входната врата се
отглеждат коне и всичко е в урина. Предвид изложеното и доколкото свид. Надка С.
е заинтересована от изхода на делото, предвид роднинската си връзка с
ответницата, показанията ѝ не следва да бъдат кредитирани в цялост.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДетето, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. В разглеждания случай, констатациите от фактическа страна обосноват извода на решаващия състав, че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДетето принципи на закрила, както и от
установената по делото фактология, съдът приема, че в разглеждания случай по
отношение на детето са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 4 от
ЗЗДтетето. Има данни за това, че А. Р. – живеещ на семейни начала с майката на
детето и вероятно негов биологичен баща, е упражнявал физическо и сексуално
насилие върху сестрите на Р.. Най-голямото дете в семейството и понастоящем не
се намира на територията на Република България след настаняването му в социална
институция в Република Италия. Малолетната сестра на Р. – Г.живее на семейни
начала с пълнолетен. Хигиенно-битовите условия в дома им са лоши. Не може да
бъде направен категоричен извод, че В.С. не живее на семейни начала с А.Р.. Към
настоящия момент доказателствата по делото по-скоро сочат обратното. Майката
често сменя адреса си, като по този начин от една страна създава несигурна
среда за детето, от друга поставя предизвикателства в координацията между
социалните служби на различните населени места. Всичко изложено сочи, Румяна С.
е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. Насилието следва да се счита за психологическо, доколкото е
установено, че е упражнявано явно физическо и сексуално насилие спрямо сестрите
на Румяна от страна на Александър Райчев. Подобно поведение без съмнение
резултира в психологическо насилие и спрямо детето Румяна.
Майката на детето В.С.
към настоящия момент не е в състояние да упражнява адекватно родителски права и
да предпази детето от горепосочените рискове, което следва от установената
фактология.
Не са налице
предпоставки детето да бъде настанено в семейството на своята баба – свид. Н. С..
Както беше посочено хигиенно-битовите условия в дома ѝ не са подходящи за
отглеждане на малолетно дете. Освен това прави впечатление липсата на
критичност у нея за случилото се и демонстрирания стремеж за прикриване на контактите
между А. Р. и детето. Поради това следва да се приеме, че е налице хипотезата
на чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. Детето няма близки и роднини, които да имат възможност
да се грижат за него, и при които съответно да бъде настанени за отглеждане. Ето
защо, съдът приема, че предлаганата от ДСП-гр. Ихтиман, мярка за закрила по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДетето, а именно, ползване на дългосрочна
социална услуга резидентен тип е в интерес на детето. Налице са предпоставките
за положително произнасяне по искането.
Водим от горното и на
чл. 28, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила
на детето,
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето Р. В. С., ЕГН ********** в социална услуга - резидентен тип при ЦНСТ „………“ – гр. Долна Баня, ул. „..“
№ .за срок от ТРИ ГОДИНИ или
до промяна на обстоятелствата, считано от
влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: