№ 398
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100502824 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268-273 ГПК.
С въззивна жалба от П. Д. Д., чрез адвокат Д.Т., е оспорено решение № 3019/
10.07.2020г. по гр.д.№ 14174/ 2019г. на Районен съд- Варна, в частта, в която съдът е
допуснал изменение на първоначално определената издръжка с решение по гр.д.№ 10593/
2013г. на РС-Девня, чрез увеличаването й от 80лв. на 185лв., считано от 01.10.2019г., на
основание чл.150 СК, и е допуснал предварително изпълнение на решението , на основание
чл. 242, ал.1 ГПК. С решението са присъдени държавна такса върху уважената част от иска
и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал.6 ГПК.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт,
поради погрешна преценка за действителните потребности на детето и възможностите на
родителя да заплаща издръжка в посочения размер. Съдът е допуснал съществени
процесуални нарушения като не е обсъдил доводите и възраженията на страните и всички
събрани по делото доказателства. Кредитирани са изцяло показанията на св.Ш., която не
споделя лични впечатления и факти, за разлика от показанията на св.П.а. Искането е за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго за отхвърляне на
предявения иск изцяло, и да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна- Н.Н. Й.- Д.а, чрез адвокат Л.П., в срока по чл. 263 ГПК изразява
становище за неоснователност на жалбата по направените възражения срещу решението.
Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия, не изразява становище по жалбата.
Съдебният състав , съобразно становищата на страните и представените
доказателства,преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235 ГПК, констатира :
Страните са родители на детето Д. П.Д.а, родено на ****
Предявеният иск е за изменение на присъдената издръжка от 80лв. в полза на детето
1
Д. П.Д.а, родено на ****, с решение № 4282/ 28.10.2013г. по гр.д.№ 10593/ 2013г. РС-Варна.
Исковата претенция се основава на промяна в обстоятелства за изминалите 6 години,
изразяващи се в увеличени потребности на детето, произтичащи от неговото развитие-
физическо, умствено, социално, промяната в икономическите условия,при които размерът
на минималната работна заплата е също увеличен, както и минималният размер на
издръжката, съгласно чл.142, ал.2 от СК, които според ищеца обосноват издръжка в по-
висок размер, и увеличение от 120лв. на 200лв., считано от датата на исковата молба.
03.09.2019г.
С депозирания отговор ответникът оспорва претенцията изцяло като неоснователна.
Твърди, че промяна в обстоятелствата обуславящи изменение на издръжката не са
настъпили, защото детето фактически живее при баща си по петнадесет -двадесет дни в
месеца, той заплаща определената издръжка / 80лв./ и всички необходими разходи по
закупуване на ученически пособия, за извънкласна дейност , частни учители, зъболекар и
лекар, дрехи и храна. При тези обстоятелства счита, че претенцията е изцяло неоснователна.
Според Дирекция „Социално подпомагане“- Варна, определената до момента
издръжка за детето е под минималния допустим размер , съгласно чл.142 СК и не е
достатъчна за задоволяване на неговите потребности.
По правилото за разпределена доказателствена тежест на страните е предоставена
възможност да ангажират доказателства за твърдените факти и обстоятелства.
Първото условие за изменение на първоначалната издръжка е промяната в
потребностите на нуждаещия се от издръжка, които .безусловно са различни за изминалите
шест години. Детето Д. Д.а е ученичка в 4-ти клас на ОУ „ Васил Друмев“,пред учебната
2019/ 2020г., с който завършва началния курс на училищно обучение. Освен базисните
нужди от храна, облекло, здравна профилактика и грижа, полезни за неговото развитие са
спортни и образователни занимания, към които има предпочитание и интереси.
В преценката за възможностите на задължените лица следва да се съобразят
приобщените писмени доказателства към делото. Така, по издадени справки за актуалните
доходи на страните от НАП, ТД-Варна, за периода м.12.2018г.- м.10.2018г., всеки от тях
получава трудово възнаграждение към 560лв. месечно.
С трудов договор № 1/ 11.01.2018г. между „ВИП сервиз“ ООД и П.Д. е назначен като
общ работник на обект – гр.Варна, кв.Виница, север, на 4-ри часов работен ден, при месечно
възнаграждение от 255лв.С допълнителни споразумения от 01.10.2018г. и от 02.01.2019г. е
определен 8-часов работен ден и основно възнаграждение в размер на– 560лв. С о
допълнително споразумение от 15.01.2018г. към основното ТВ се начисляват 0.6% / 3.36лв./
доп.възнаграждение за професионален опит. Ответникът е декларирал като собствени два
жилищни имота и един товарен автомобил „Фиат дукато“ придобит през 2018г Във
въззивното производство са представени : Удостоверение № 4/ 04.11.2020г. издадено от
„АЛЮР 77“ ООД, и Удостоверение №3/ 04.11.2020г., издадено от „Вивиан-13“ ООД, за
получаваните трудови възнаграждения от майката Н.Й., за периода 11.2019г.- 10.2020г.,
общо за целия период в размер на 3835.29лв./ средно на месец по 311.47лв./.
Ответникът е съдружник във фирма- „ НЮ БИЛД“ ООД , според актуалното
състояние към 07.1.2020г. , с основна дейност- строителство на жилищни и нежилищни
сгради. Твърди, че не функционира от десет години. Доказателства за прекратяване на
регистрацията и/или промяна на участието му като представляващ дружеството, не се
представят.
Съгласно Удостоверение № 13/ 14.10.2020г. издадено от „ВИП-сервиз“ ООД, П.Д. е
получил за период от една година / 09.2019г.-09.2020г./ 5619.90лв. нетно ТВ /
7262.29лв.брутно ТВ/, средно на месец по 468.33лв. По удостоверение № 13-01/
2
14.10.2020г. през периода 01.-09.2020г.е получавал нетно ТВ в размер на 479.03лв./ брутно
ТВ- 617.32лв./. На името на ищцата е регистриран лек автомобил „Ауди „през 2019г.
По основателността на иска с правно основание чл.150 от СК:
Задължението за издръжка към дете е безусловно, съобразно разпоредбите на чл. 143,
ал.1 и 2 СК във връзка с чл.141 от СК, а интересите на детето са приоритет спрямо други
нуждаещи се от издръжка лица по реда на посочените в чл.140 от СК.
Предявеният иск е основателен поради настъпило изменение в обстоятелствата, при
които е определена издръжката от 80лв. / към минималната за 2013г./. Битовите и социални
нужди на детето са увеличени и променени съпоставимо с възрастта , по-високото
образователно ниво и потребности на развитие- физическо, интелектуално и емоционално.
Ноторно известно, че икономическите условия в страната диктуват постоянно увеличаващи
се разходи за базови нужди- храна, облекло,транспорт, консумативи. Показател за
инфлационния индекс е ежегодната промяна на минималната работна заплата в страната.
Съпоставимо с този показател, на основание чл.142, ал.2 от СК, се променя и размера на
минималната издръжка. Считано от 01.01.2019г. е 140лв. при МРЗ- 560лв., на основание
ПМС № 320/ 20.12.2018г., считано от 01.01.2020г.-152.50лв.,на основание ПМС № 350/
19.12.2019г. С приетото ПМС № 331/ 26.11.2020г. от 01.01.2021г. минималната работна
заплата е 650лв.,респ. минималната издръжка е 162.50лв. Осигуряваната преди завеждане на
иска е под границата на задължителния минимум, не е променяна в продължение на повече
от пет години, и следователно подлежи на корекция.
Поддържаната защитна теза, че издръжката следва да бъде в минималния изискуем
размер е неаргументирана. Присъдената от 185лв., с начална дата- 01.10.2019г., е с
незначително увеличение спрямо нормативния минимум за 2020г. и още по-малко спрямо
2021г. По този критерии няма основание за корекция.
Двамата родители са работоспособни и получават трудови възнаграждения, които
също подлежат на актуализация. Материалното състояние на бащата показва възможност за
осигуряване на доходи от лично имущество, които ще му позволят да изпълнява
задължението си добросъвестно. Той е в трудоспособна възраст, няма задължения към други
деца. В тази насока се възприема и твърдението му ,че е осигурявал допълнителни средства
за ученически пособия , извънкласна дейност, частни учители, дрехи, храна и други разходи
за нуждите на детето.
В обобщение на изложеното правилен е извода, че бащата следва да има по-голямо
финансово участие в издръжката на дъщеря си, която спрямо обичайните условия на живот
и развитие следва да бъде поне в размер на 300-350лв. Осигуряваната от него издръжка не
може да покрие всички разходи за детето, произтичащи от обичайните условия на живот.
Останалите средства са в тежест на майката, на която е възложено изпълнението на
родителската функция по отглеждане и възпитание на детето.
Посещенията на детето при бащата през почивните дни -от петък до понеделник / св.
П. П.а/, а не както се твърди 15-20 дни от месеца, не водят до намаляване размера на
издръжката. Общуването с бащата и други лица от новото му семейство в рамките на
отделни дни от месеца и през ваканциите, не води до редукция на паричното задължение,
защото целта е различна. Осигуряваните допълнителни средства – такса за училищен стол,
училищни мероприятия, екскурзии, са решения на бащата в конкретен момент и за
конкретен случай според нуждите на детето, чрез които е участвал в издръжката, когато
присъденият размер обективно не осигурява необходимият минимум. Затова полаганите
грижи в отделни дни от месеца не се приравняват на ежедневна и периодична грижа за
детето, заместваща паричното задължение, което да обоснове редукция.
3
По изложените съображения жалбата е неоснователна.
Решението е обосновано и законосъобразно. Следва да бъде потвърдено като
правилно в обжалваната част.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски, за които има направено искане, представен списък е документ за разписка за
получено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Съдът, на основание чл.271 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3019/ 10.07.2020г. по гр.д.№14174/ 2019г.,
постановено от Районен съд-Варна, в частта, в която е изменен размера на издръжката,
определена с решение по гр.д.№ 10593/ 2013г.ВРС, дължима от бащата П. Д. Д., ЕГН-
**********, в полза на детето Д. П.Д.а, ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен
представител Н. Н. Й.-Д.а, , ЕГН- **********, чрез увеличаването й от 80лв. на 185лв.,
считано от 01.10.2019г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване,
на основание чл. 150 от СК..
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН- **********, да заплати на Н. Н. Й.- Д.а, ЕГН- **********,
сумата 400 лв./ четиристотин лева/ - съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4