Р Е Ш Е Н И Е
№ 503 / 14.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1045 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.Д.Г.,***, чрез
процесуален представител адвокат В.С., срещу Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пазарджик с претенция за заплащане на обезщетение в
размер на 3 500 лева за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания, унижение и възмущение, резултат от причинени му телесни повреди от
служител на ответника по време на престоя му в Районно управление – гр. Панагюрище,
ведно със законовата лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ответникът - Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пазарджик, в открито съдебно заседание и представени
писмени бележки от процесуален представител юрисконсулт Красимира П., изразява
становище за неоснователност и недоказаност на иска. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
дава заключение за неоснователност на исковата претенция с оглед събраните по
делото доказателства.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Ищецът Г.Д.Г. е бил задържан в помещение за
временно задържане на Районно управление – Панагюрище със Заповед за задържане
на лице рег.№ 310зз-52/24.07.2021 г., издадена от мл. Инспектор „ООР“ при
Управление – гр. Стрелча (л. 40) за срок до 24 часа, като според посоченото в
заповедта е бил задържан в 21.00 часа на 24.07.2021 г. и е освободен в 08.00
часа на 25.07.2021 г., като Г. е отказал да подпише заповедта, което е
удостоверено с подпис на един свидетел. Лицето е отказало да попълни и подпише
и декларация (Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) относно здравословното му
състояние и желанието/нежеланието му да бъде прегледан от лекар (л. 41).
На 26.07.2021 г., е издадено медицинско
свидетелство за пред съда от доктор В. М. - хирург, в което е посочено, че по
данни на пострадалия му е нанесен побой от познато лице на 24.07.2021 г. към
22.00 часа, вследствие от който е установено насиняване в областта на главата,
рана в областта на брадата и насиняване в областта на гърба. По делото е представено
и съдебномедицинско удостоверение № 269/13.09.2021 г. (л. 29), издадено от
съдебен лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“ АД, за това, че Г. има
белег от рана на брадата и кръвонасядания по тила и гърба. Посочено е, че
„травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърд тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така,
както съобщава пострадалият в предварителните сведения“. В заключение е
посочено, че разкъсно-контузната рана по лицето е причинила временно
разстройство на здравето, а кръвонасяданията – болка и страдание.
Във връзка с постъпил сигнал от Г. е издадена
Заповед № 310з-157/10.08.2021 г. от началника на РУ-Панагюрище (л. 52), с която
е разпоредено да бъде извършена проверка по глава VIII „Предложения и сигнали“ от АПК с характер неправомерна
употреба на помощни средства, физическа сила и незаконосъобразно задържане, за
изясняване на постъпилите данни. В хода на проверката Г. е дал обяснение, в
което е посочил, че се е прибрал вкъщи на 24.07.2021 г. около 19.00 часа, а към
19.30 часа – двамата му братя, които видимо били употребили алкохол. Скарали са
се, свадата била словесна, но не се стигнало до физическа саморазправа. Майка
им не е участвала в спора, но се опитвала да потуши напрежението. Пристигнала
полиция, като служителите им разпоредили да излязат отвън, като скандала между
братята отново се възобновил. Г. тръгнал към брат си Н.Г., като един от
служителите на полицията застанал между тях. Г. се прибрал в къщата. Полицаите
го приканили да представи личната си карта, като ищецът не е могъл да я намери,
поради което влизал и излизал от къщата четири-пет пъти. На лицето са били
поставени белезници и е отведен в Районно управление-Панагюрище, а братята му
са се качили в друг патрулен автомобил и също отведени в полицията. Посочва, че
е бил задържан и са му съставени актове, които той е отказал да подпише. При
оформяне на документите е стоял прав пред дежурната стая, когато служителят
Иван Делов е поставил нещо в дясната си ръка и му е нанесъл удар в областта на
брадата. Последвали са два удара с крак в областта на гърба и в главата.
Твърди, че след това са му извършили обиск, отказал е медицински преглед и е
задържан за 24 часа. На следващия ден е освободен, без да му бъде дадена
заповед за задържане. Впоследствие научил името на полицейския служител, след
което е подал сигнал в РУ-Панагюрище.
Обясненията на Н.Г., дадени на 30.08.2021 г. са
сходни до момента на пристигането им в управлението, като последният посочва,
че там са им връчени за подпис протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР да не
се саморазправят и да не влизат в пререкания помежду си, след което са
освободени. Твърди, че не е видял някой от полицейските служители да удря брат
му.
В снетите обяснения, полицейските служители, вкл.
И. Д. заявяват, че при пристигане на адреса по сигнал до ЕЕН 112 от съседи, че
тримата братя се бият, майката била на земята, но казала, че няма нужда от
лекар. Пред тях посочила, че синовете й били пияни, скарали се, сбили се и я
бутнали на земята, след което Г.Г. избягал и се затворил в една от стаите.
Заявила, че не знае кой се е обадил на ЕЕН 112, като този път не била тя. И. Д.
посочва, че при излизането от къщата Г. е бил във видимо нетрезво състояние и е
имал рана в областта на брадата, от която се стичала кръв. Всички полицейски
служители твърдят, че освен помощни средства – белезници не е използвана
физическа сила.
В доклад рег.№ 310р-13290/30.08.2021 г. (л. 93) е
посочено, че при извършената проверка по сигнала на Г. не е установено да са
налице данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина, неправомерна
употреба на помощни средства и на физическа сила, както и незаконосъобразно
задържане от страна на служител в РУ-Панагюрище.
В съдебно заседание, проведено на 22.03.2022 г.
като свидетел по делото е разпитан братът на Г. – Н.Г., според показанията на
който в полицейското управление е видял брат си пред тоалетната, бос и с
белезници, като устната му била разбита и с окървавена риза.
След подаден от Г. *** е образувана преписка №
3715/2021 г., като на 15.11.2021 г. наблюдаващият прокурор е издал
постановление за отказ за образуване на наказателно производство.
Постановлението е потвърдено от ОП-Пазарджик на 10.12.2021 г. и от АП-Пловдив
на 10.02.2022 г.
При така установените факти съдът намира
предявения иск за неоснователен и недоказан, тъй като не се установява наличието
на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които следва да
са налице в условията на кумулативност, за да се реализира търсената
отговорност на държавата.
Искът е допустим, твърдят се неимуществени вреди
от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на органи, принадлежащи
към структурата на ответника при и по повод прилагане на принудителна
административна мярка задържане за срок до 24 часа на Г. с неоспорен и
неотменен по реда на АПК административен акт – Заповед № 310зз-52/24.07.2021 г.
на полицейски орган при Управление-гр. Стрелча.
Съгласно чл. 204, ал. 4 АПК, съдът, пред който е
предявена исковата претенция, следва да установи незаконосъобразността на
действието или бездействието, от което се претендират вреди. В случая то се
изразява в неправомерна намеса във физическия интегритет на ищеца по време на
престоя му в РУ–Панагюрище в рамките на задържането му, разпоредено със заповед
№ 310зз-52/24.07.2021 г. на полицейски орган при Управление-Стрелча. Към датата
на подаване на исковата молба не е налице и специален ред, по който страната
може да претендира обезщетението, което претендира в настоящото производство на
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по реда на чл. 203 -207 АПК.
Спазена е и разпоредбата на чл. 205 АПК, съгласно
която искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразни действия или бездействия са причинени вредите. В случая
това е Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, която
по силата на чл. 37, ал. 2 ЗМВР е юридическото лице на бюджетна издръжка.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Увреждането
представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице
кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове,
действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Ангажирането на
отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на
следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда;
пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди
следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и
място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо
противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт.
Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до
невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по
предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна
връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган (неговото
незаконосъобразно действие или бездействие) и твърдените претърпени имуществени
и неимуществени вреди (чл. 154 ГПК). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ отговорността на
държавата е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се
изследва. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите, като в § 1, т. 1 от ДР на АПК е
дадена легална дефиниция на административен орган – орган, който принадлежи към
системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни
правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно т. 4 от мотивите на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, държавата
отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина
у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав
на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта,
действието или бездействието на държавния орган – т. е. ако изобщо не са регламентирани
в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуални норми. Елемент
от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е
издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод
административна дейност. В процесния случай се касае за административна
дейност, предвид на обстоятелството, че вредите се претендират от действия на
полицейски органи, по повод на задържането на ищеца на основание чл. 72 от ЗМВР.
В случая обаче не се установяват незаконосъобразни
действия на служител на ответната страна, относими към изложените в исковата
молба основания за вредите – нанесен побой на ищеца по време на задържането му
в РУ-Панагюрище, представляващи незаконосъобразни фактически действия по чл.
204, ал. 4 АПК. Съдът приема, че липсват данни за извършени незаконосъобразни
действия на полицейски служител, изразяващи се в нанасяне на побой или отделни
удари, които да са причинили установените в приетите по делото като
доказателства медицински документи наранявания на ищеца. Преки доказателства за
нанасяне на побой или удари по делото не са събрани, въпреки свидетелстващите
медицински документи, удостоверяващи подобни наранявания у ищеца към 26.07.2021
г. – медицинско свидетелство и съдебномедицинско удовстоверение от 13.09.2021
г. Липсва и верига от косвени доказателства, водещи до обоснован и сигурен
извод, че установените травматични увреждания на ищеца са причинени по време на
задържането му в РУ-Панагюрище за периода от 21.00 часа на 24.07.2021 г. до 08.00
часа на 25.07.2021 г., както и да са причинени от служители на ответника.
Не се спори, че Г.Г. се е намирал в сградата на РУ-Панагюрище
в посочения в заповедта за задържане период. Установено е наред с това, че след
освобождаването му от управлението по тялото му е имало следи от наранявания,
описани в съставеното ден по-късно медицинско свидетелство за пред съда и са
потвърдени от съдебномедицинското удостоверение от 13.09.2021 г. Противоречивите
позиции на страните по делото касаят преценката на въпроса причинени ли са така
констатираните травматични увреждания от полицейските служители, с които Г. е
бил в контакт по време на задържането си. В тази насока са налични две групи
доказателства – писмените сведения на полицейските служители, събрани в рамките
на проверката, разпоредена със заповед № 310з-157/10.08.2021 г. на началника на
РУ-Панагюрище. Всички служители, дали обяснения са категорични, че не са
оказвали психическо или физическо въздействие спрямо Г., както и че освен
помощни средства – белезници, не е използвана физическа сила срещу него. От
друга страна писмените сведения на ищеца, дадени в рамките на същата проверка,
сочат времето и начина на физическо въздействие върху тялото му по време на
задържането му в РУ-Панагюрище. Следва да бъдат взети предвид и противоречивите
показания на брата на Г. – Н.Г., който в дадени писмени обяснения на 30.08.2021
г. заявява, че не е видял някой да удря брат му, както и тези – дадени пред
съда, в които заявява, че брат му е бил с разбита уста и по ризата му имало
кръв. Без съмнение събраните в рамките на проверката доказателства са във
времеви план по-близки до разглежданите събития и при преценката на тяхната
достоверност следва да имат превес. В тази насока съдът съобрази, че в медицинското
свидетелство от 26.07.2021 г. е посочено, че по данни на пострадалия му е бил
нанесен побой от познато лице, а в обясненията си от 12.08.2021 г. ищецът
заявява, че „в последствие научих името на служителя, който ме удари, но не си
спомням как го научих“. От друга страна, нито в медицинското свидетелство, нито
в съдебномедицинското удостоверение от 13.09.2021 г. не се съдържа извод кога
са получени травматичните увреждания. В удостоверението е посочено, че са
получени в резултат от действието на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху
такъв и „добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалият“. Следователно
съдебномедицинското удостоверение не отрича, поне не с необходимата
категоричност, възможността травматичните увреждания да са получени от ищеца
именно в резултат на начина, по който твърди, но от събраните по делото
доказателства не се установява тези увреждания са извършени по категоричен
начин от полицейските служители. Това означава, че не е установен първият
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В
доктрината се поддържат разнообразни виждания относно същността и обхвата на
неимуществените вреди, но разбирането, че те се отнасят до емоционалния живот
на пострадалия и включват физическите и моралните страдания, предизвикани от
действията на други лица, не се поставя под съмнение. По дефиниция
неимуществените вреди обхващат последиците както на блага, които са предмет на
субективни права (право на чест, на име, върху духовния интегритет), така и върху
блага, които не са предмет на права. Не всяко увреждане обаче е релевантно, а
само онова, което се характеризира с продължителност и по–висока степен на
интензивност. Въз основа на данните по делото, последователните и логични обяснения
на полицейските служители и противоречивите показания на брата и майката на
ищеца, съдът приема, че Г. не е претърпял вреди от неимуществен характер,
причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на полицейски служители.
В обясненията си служителят И. Д. посочва, че след подаден сигнал на ЕЕН 112 от
съседи, че братята се бият, са посетили адреса, където майката е потвърдила, че
са се сбили. В обяснението си обаче Л. Д. е посочила само, че са се скарали и
тя им е направила забележка. Противоречиви са и показанията на брата – Н.Г.,
който първо заявява, че не е виждал някой от полицейските служители да удря
брат му, а след това в съдебно заседание посочва, че е бил с разбита уста.
Съдът не кредитира показанията дадени пред него, доколкото същите не отговарят
на установеното с медицински документи, а именно, че има рана в областта на
брадата с размери 1см-0,5см., съответно „белег от рана на брадичката“. От свидетелстващите
медицински документи, удостоверяващи наранявания у ищеца съдът намира, че са
били налице травмиращи увреждания по тялото му, но същите не се подкрепят от
останалите писмени и гласни доказателства, събрани по делото, за да се направи
категоричен извод за незаконосъобразни действия на полицейските служители. От
друга страна по делото е приобщена и преписката от извършена проверка по
сигнала на Г. до РУ-Панагюрище, както и отказа за образуване на наказателно
производство от РП-Пазарджик, потвърден от ОП-Пазарджик и АП-Пловдив, които не доказват
която и да било от предпоставките за реализиране на отговорността на ответната
страна по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът намира, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства не доказват незаконосъобразни действия на органи
и длъжностни лица на ответната страна при или по повод изпълнение на
административна дейност и конкретно по време на задържането на ищеца в РУ–Панагюрище,
както и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразно действие и претендираната от ищеца вреда.
В случая съдът намира, че не може да бъде
ангажирана безвиновната отговорност на ответника, тъй като не е налице
незаконосъобразно действие, извършено по отношение на ищеца от длъжностно лице
на ответната страна, при осъществяване на административна дейност – задържане
на ищеца в РУ-Панагюрище за времето от 21.00 часа на 24.07.2021 г. до 08.00
часа на 25.07.2021 г. съгласно Заповед за задържане на лице № 310зз-52/24.07.2021
г. на мл. инсп. „ООР“ при Управление-Стрелча, както и не е налице доказана
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразно действие на
служител на ответната страна и претендираната от ищеца вреда.
С оглед изхода на спора и предявеното от
процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Пазарджик сумата
от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. с Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от гореизложеното, Административен
съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Г.Д.Г.,***, срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3 500 лв., представляващи болки
и страдания, унижение и възмущение, резултат от причинени му телесни повреди от
служител на ответника по време на престоя му в Районно управление – гр.
Панагюрище, ведно със законовата лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/