РЕШЕНИЕ
№ 2313
гр. Пловдив, 15.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на тринадесети декември, през две хиляди и
двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив Данаила Станкова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 826 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, вр. ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от „Саотабакотрейд“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********
и от А.М.П., против Агенция „Митници“ гр. София.
С исковата молба, уточнена изрично с
молба от 28.04.2021 г., след оставянето ѝ без движение по указание на
съдията-докладчик, са предявени от всеки от двамата ищци обективно съединени
искове с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетения за имуществени
и съответно за неимуществени вреди, както следва: 1. От ищеца „Саотабакотрейд“ ЕООД са предявени искове за
обезщетения за неимуществени вреди в
общ размер от 87 000 лева, а именно за обезщетение от 18 500 лева за
неимуществени вреди, претърпени в периода от 18.05.2013 г. до 12.04.2016 г.,
произтекли от незаконосъобразен административен акт Решение № 4423/0028 от
18.05.2013 г. на Началник Митница Русе при Агенция „Митници“ и за обезщетение
за неимуществени вреди от 18 500 лева, претърпени в периода от 18.05.2013 г. до
29.03.2016 г., произтекли от незаконосъобразен административен акт Решение №
4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе при Агенция „Митници“,
които неимуществени вреди и по двата посочени иска са се изразили в уронен
престиж и добро име на фирмата пред съконтрагентите и служителите, включително
публикации в пресата, съмнения у съконтрагентите и в публичното пространство,
че дружеството –ищец може да предостави услуги, съответстващи на действащите
стандарти и така да изпълни договорените си задължения, засягане на
маркетинговия имидж на ищеца, неблагоприятно засягане реномето на фирмата,
утвърдена и реализирала значителни обороти в сферите си на дейност по търговия
с тютюн и тютюнев скрап и шивашки услуги; два иска за обезщетения за
неимуществени вреди от по 12 500 лева всеки, съответно причинени от всяко
от посочените две Решения на Началник Митница Русе, търпени съответно в
периодите от 18.05.2013 г. до 12.04.2016 г. и от 18.05.2013 г. до 29.03.2016 г.,
изразили се в нереализиран проект за създаване на фабрика за производство на
тютюнево фолио и нереализиран резултат от сключен договор с „Булгартабак
Холдинг“ АД, „София БТ“ АД, „Благоевград –БТ“ АД, за който към 2012 г. и преди
това били водени преговори, несигурност в безпрепятствено преминаване през
митнически контрол на бъдещата стока, което направило непрогнозируемо
развитието на този бизнес за дружеството-ищец и невъзможно финансовото му
обезпечаване; два иска за обезщетения за неимуществени вреди от по 12 500
лева всеки, съответно причинени от всяко от посочените две незаконосъобразни
Решения на Началник Митница Русе, търпени съответно в периодите от 18.05.2013 г.
до 12.04.2016 г. и от 18.05.2013 г. до 29.03.2016 г., които вреди са се
изразили в липсата на развитие на дружеството-ищец като търговец на тютюн и
тютюнев скрап с произтичащи от това
загуби с намаляване обема на търговия с тютюнев скрап с всяка изминала година
след постановяване на незаконосъобразните решения и спадане на оборотите от
търговия с тютюн и тютюневи изделия.
От ищеца „Саотабакотрейд“ ЕООД са предявени и искове за обезщетения за имуществени вреди в общ размер от 615 978,44
лева, а именно два иска за обезщетение за имуществени вреди, от по
164 599,40 лева, съставляващи пропуснати ползи от нереализираните шивашки
услуги, които се твърди да са настъпили за дружеството-ищец като резултат от
всяко от посочените две незаконосъобразни решения на Началник Митница Русе към
Агенция „Митници“ в рамките на периода от 25.02.2015 г. до 19.04.2016 г.,
когато е бил наложен запор върху сметката на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД с
Постановление за налагане на обезпечителна мярка № 4423/0043 от 20.02.2015 г., както и два иска за обезщетение на имуществени
вреди от по 141 324,82 лева, съставляващи пропуснати ползи от нереализирана
търговия от продажба на тютюн и тютюнев скрап, които се твърди да са настъпили
за дружеството-ищец като резултат от всяко от посочените две незаконосъобразни
решения на Началник Митница Русе към Агенция „Митници“ в рамките на периода от
25.02.2015 г. до 19.04.2016 г., когато е бил наложен запор върху сметката на
дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД с Постановление за налагане на обезпечителна
мярка № 4423/0043 от 20.02.2015 г., а така също и два иска за обезщетение на
имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи, от по 2065 лева, или общо за
сумата от 4130 лева, за които вреди се твърди да са в резултат от двете
посочени решения на Началник Митница Русе към Агенция „Митници“ и да
съставляват размера на законната лихва върху наличните средства по запорираната
сметка на ищеца за периода на действие на запора от 25.02.2015 г. до 19.04.2016
г.
2. От ищеца А.М.П. са предявени искове за обезщетения само за неимуществени вреди в общ
претендиран размер от 37 000 лева, които се сочи да са му били причинени
от незаконосъобразните Решение № 4423/0028/18.05.2013 г. и Решение №
4423/0033/18.05.2013 г. на Началник та Митница Русе към Агенция „Митници“ и да
са били търпени в периода от 18.05.2013 г. до датата на завеждане на исковата
молба в съда – 31.03.2021 г., които са конкретизирани по пера като два иска за
по 8500 лева за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от всяко от
посочените две решения поотделно, изразили се в настъпване на сериозни
здравословни проблеми на ищеца П., вследствие на силен стрес – силни нервни
напрежения, проблеми с пристрастеност към алкохола, довели до проява на
заболяването цироза на черния дроб; два иска за по 3333,33 лева за обезщетение
на неимуществени вреди, причинени от всяко от посочените две решения поотделно,
изразили се в провокирана от стрес и напрежение дистрофия на роговицата,
свързано с болки в очите и нарушено зрение, наложило лечение в чужбина; два
иска за по 3333,33 лева за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
всяко от посочените две решения поотделно, изразили се в настъпил раздор в
семейните отношения на ищеца П., свързани със затрудненията в семейния бизнес,
което довело и до развод през 2016 г.; два иска за по 3333,34 лева за
обезщетение на неимуществени вреди, причинени от всяко от посочените две
решения поотделно, изразили се в намалено самочувствие и увереност в
собствените професионални сили, накърняване на доброто лично и професионално
име, на честта и достойнството на ищеца и на създадения обществени и
професионален авторитет, страдания, болки, стрес, състояние на унизеност и
потиснатост.
Всяка от предявените от всеки от
двамата ищци искова претенция за обезщетение се претендира ведно със законна
лихва върху съответната главница, считано от 11.06.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищците се
представляват в съдебно заседание от своите пълномощници, които поддържат исковите
претенции в цялост. В последното съдебно заседание от пълномощника на ищците
адв.П. се моли исковете да се уважат, като съдът съобрази съдебната практика по
въпросите, предмет на делото. Претендират се разноски, като за ищеца
„Саотабакоктрейд“ ЕООД се представя списък, а по отношение на ищеца П. се моли
да му се присъди и адвокатско възнаграждение за един адвокат по реда на чл.38 от
ЗА. Представят се писмени бележки с подробно изложени съображения по същество и
обсъждане на събраните по делото доказателства, като се сочи, че със същите са
изцяло доказани исковите претенции и на двамата ищци. Досежно претенциите за
обезщетяване на пропуснати ползи по отношение на дружеството-ищец в периода на
действие на наложен запор върху сметката на „Саотабакотрейд“ ООД е изразено
становище, че независимо от липсата на формална отмяна на постановлението за
налагане на обезпечителната мярка, този акт обезпечава отменените като
незаконосъобразни две решения на Началник Митница Русе, поради което е и
неразделна част от тях и е причинно свързано с тези отменени актове. В заключение
на писмените бележки се излагат съображения относно нищожност на двете процесни
решения на Началник Митница Русе, както и на постановлението от 20.02.2015 г. на
същия орган за налагане на обезпечителни мерки, като се моли съдът служебно да
констатира нищожност на посочените актове и съобрази тази последица при
произнасянето си по исковите претенции.
Ответникът по делото Агенция „Митници“, представляван от процесуалния си
представител главен юрисконсулт С., в писмен отговор по исковата молба, в
съдебно заседание и в представени писмени бележки моли за отхвърляне на
исковите претенции и на двамата ищци като неоснователни и недоказани. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на исковете. По
отношение на исковите претенции на ищеца Саотабакотрейд“ ЕООД за имуществени
вреди се изразява становище за неоснователността им поради липса на
причинно-следствена връзка на претендираните вреди с отменените две решения на
Началник Митница Русе и липсата на отмяна на постановлението за налагане на
запор, на което постановление се позовава ищецът. Сочи се недоказаност на
претенциите на дружеството-ищец за неимуществени вреди. По отношение на
исковите претенции на ищеца П. се излагат аргументи за недопустимост, предвид
липсата на издаден спрямо лицето административен акт, който да е отменен като
незаконосъобразен. Алтернативно са
изложени съображения за неоснователност и недоказаност на претенциите на ищеца П..
Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по
размера на претендирано адвокатско възнаграждение.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява
становище за основателност, но недоказаност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на
съдържанието на всяка от исковите претенции се касае до искове с правно
основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от
съда на обезщетение за имуществени вреди, респективно и за неимуществени вреди,
за които се твърди, съгласно изричната конкретизация по исковата молба, да
произтичат от два незаконосъобразни административни акта, а именно посочените в
исковата молба две решения на Началник Митница Русе с №4423/0028/18.05.2013 г.
и № 4423/0033/18.05.2013 г. Исковете според съда са предявени от надлежни
страни, предвидени сред лицата, които могат да търсят обезщетение в
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същите са предявени и
против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая ответник е Агенция „Митници“,
в рамките на чиято структура се намира издателят на двата незаконосъобразни
административни акта, от които се претендират вредите. Съгласно чл.7, ал.1 от
Закона за митниците, респективно и в сега действащия Устройствен правилник на
Агенция „Митници“ е предвидено, че ответната агенция е юридическо лице със седалище в София.
Не е основателно възражението на ответника за
недопустимост на предявените от ищеца А.П. искове, което ответната страна
основава на факта, че физическото лице не е адресат на незаконосъобразните
актове, от които се претендират обезщетения за вреди. Основание за допустимост
на иска по чл.204 от АПК е наличието на отменен по надлежния ред
административен акт, което в случая е налице. Законът предвижда, че всеки може
да търси обезщетение от незаконосъобразен акт на администрацията. Въпрос по
основателността на претенцията е вече дали от конкретен акт в действителност са
настъпили вреди за конкретно лице и съответно дали същите се явяват и пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт.
По същество само част от
заявените искови претенции и то на ищцовото дружество са частично основателни. Претенциите на ищеца П. съдът счете за
неоснователни.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че към 2013 г. дружеството „Саотабакотрейд“ било с
правно-организационна форма на ООД, като един от неговите съдружници бил ищецът
А.П., който имал и качеството на управител на дружеството, съгласно вписването
по партидата на същото в Търговския регистър. В предходната 2012 г. година от основаването
си в края на 2011 г., дружеството развивало активна търговска дейност в сферата
на покупко-продажба на тютюн и тютюнев скрап, както и в сферата на шавашката
индустрия, за което имало сключени договори за изработка, като през предходната
2012 г. дружеството имало реализирани като получени и отчетени приходи от
продажби на тютюн, тютюневи изделия и тютюнев скрап от 591 363,40 лева, а
от продажба на шивашки услуги – 237 931, 13 лева. На 17.01.2013 г. и на 24.01.2013 г.
дружеството получило от Сърбия стока, която поставило под митнически режим
„свободно обращение и крайна употреба“ със съответни ЕАД, като стоката била
описана като отпадъци от тютюн – скрап и съответно декларирана с ТАРИК код,
който съответства на ставка мита 0% и определящ стоката като неподлежаща на
облагане с акциз по ЗАДС. От стоките били взети митнически проби, като се извършили
анализи в Митническа лаборатория –Русе и въз основа на резултатите от
изследването, според които декларираната на 17.01.2013 г. и на 24.01.2013 г.
стока била приета като тютюн за пушене. В тази връзка и от Началник Митница
Русе били издадени две решения съответно касателно оформения митнически режим
от 17.01.2013 г. и този от 24.01.2013 г., а именно Решение №
4423/0028/18.05.2013 г. и Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г., с всяко от
които Началник Митница Русе отказал да приеме декларирания за стоката „отпадъци
от тютюн - скрап“ ТАРИК код, определил нов ТАРИК код със съответстваща ставка
акциз 152 лв/кг и постановил, че за „Саотабакотрейд“ ООД възниква задължение за
акциз в размер на 1 805 760 лв. и ДДС от 361 152 лв. Дружеството
обжалвало и двете решения по административен ред, като с Решение №
321/27.06.2013 г. и Решение № 322/27.06.2013 г. на Директор на Агенция
„Митници“ жалбите му били отхвърлени. Последвало обжалване на решенията на
Началник Митница Русе пред съда, като с Решение № 17/30.07.2015 г. по адм.дело
№ 311/2013 г. на Административен съд Русе било отменено като незаконосъобразно
Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г. Това решение на Административен съд Русе
било оставено в сила с Решение № 4236/12.04.2016 г. по адм. дело № 9747/2015 г.
С Решение № 12/30.07.2015 г., постановено по административно дело № 310/2013 г.
на Административен съд Русе било отменено като незаконосъобразно и Решение №
4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе, като това съдебно решение
било оставено в сила с Решение № 3583/29.03.2016 г. на ВАС, постановено по адм.
дело № 9744/2015 г. Междувременно, с
Постановление за налагане на обезпечителна мярка № 4423/0043/20.02.215 г. на
Началник Митница Русе на основание чл.206а от ЗМ било постановено обезпечаване
на публичните държавни вземания по издадените две решения за определяне на нов
ТАРИК код и определяне на акциз и ДДС с
№ 4423/0028 и № 4423/0033 от 18.05.2013 г. чрез налагането на запор върху
сметката на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД до размер на общо 4 333 824
лева и забрана на „Саотабакотрейд“ ООД да се разпорежда с вземанията си по
единствената си банкова сметка ***.
Запорното съобщение до банката постъпило там на 25.02.2015 г. и от тази дата
бил наложен реално запорът върху сметката. Дружеството обжалвало
постановлението за налагане на обезпечителна мярка, като с Решение по адм. дело
№ 237/2015 г. на Административен съд Русе оспорването било отхвърлено. С
Решение № 6439/31.05.2016 г. на ВАС по адм. дело № 11752/2015 г., решението на
Административен съд Русе било оставено в сила. След потвърждаване на решенията
на Административен съд Русе за отмяна на процесните решения на Началник Митница
Русе от 18.05.2013 г. за определяне на нов Тарик код и публични задължения на
дружеството с Постановление № 32-108926/19.04.2016 г. на Началник Митница Русе
наложеният като обезпечителна мярка запор върху банковата сметка на дружеството
бил вдигнат. Междувременно на 02.10.2013
г. между „Саотабакотрейд“ ООД в качеството му на продавач и дружествата
„Булгартабак –Холдинг“ АД като купувач от името и за сметка на „София- БТ“ АД,
както и „Благоевград-БТ“ АД бил сключен договор, който имал за предмет
производство от страна на дружеството –ищец и предлагане за продажба на
купувача на тютюнево фолио, като договорът предвиждал предоставяне на заявки от
купувача за период от една година, както и договаряне на цени в допълнителни
споразумения. Във връзка с инвестиционното намерение на дружеството-ищец да
произвежда тютюнево фолио от тютюнев скрап, същото стартирало проект за
изграждане на „Технологичен комплекс за производство на фолио от тютюнев
скрап“, в която връзка през октомври 2013 г. получило и положително становище
от Община Първомай, в чието землище „Саотабакотрейд“ ООД възнамерявало да
изгради технологичен комплекс за производство на фолио от тютюнев скрап. По
този повод дружеството имало възложен и изготвен работен проект, ведно с икономическа
обосновка на проекта за отпускане на безлихвен кредит за изграждане на
технологичния комплекс, за който имал изградено производствено помещение и
възнамерявало да кандидатства за
отпускането на безлихвен кредит от ПУДООС за производственото оборудване.
Инвестиционното предложение било съгласувано през м.01.2014 г. с РИОСВ -
Пловдив. По повод изграждането на технологичния комплекс били водени разговори
и с обслужващата дружеството банка, като към 24.06.2014 г. същото било
уведомено от Банка ДСК ЕАД, че е изготвена индивидуална индикативна оферта за
финансиране на „Саотабакотрейд“ ООД по процедура за кандидатстване за
преференциален безлихвен кредит по проекта „Изграждане на технологичен комплекс
за производство на фолио от тютюнев скрап“
пред Предприятието за управление на дейностите по околната среда и
водите към МОСВ. В уведомлението било посочено, че офертата е валидна до
20.07.2014 г. и че банката заявява интерес да работи съвместно с
дружеството-ищец.
Междувременно, вторият ищец А.П., притеснен за развитието на работите на
дружеството, чийто управител бил, във връзка със започналите производства по
повод на осъществения внос на тютюнев скрап от Сърбия, включително и
започналите административно-наказателно и наказателно такова, както и несигурен
относно развитието на нещата с определените в значителен размер публични
задължения на дружеството „Саотабакотрейд“ ООД, започнал да употребява
по-големи количества алкохол, свидетел на което станала дъщеря му свидетелката
М.П.. Във връзка с това му поведение се влошили отношенията на ищеца П. със
съпругата му, която се изнесла от семейното жилище и през 2017 г. със съдебно
решение на РС Пловдив бил прекратен брака на ищеца П. със съпругата му и
утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК. През 2020 г.
ищецът П. бил диагностициран с декомпенсирана чернодробна цироза, а преди това,
през юни 2019 г. в Русия на ищеца П. била извършена операция – трансплантация
на роговица на дясното око във връзка с установена диагноза наследствена
дистрофия на роговицата, която операция същият заплатил със средства,
предоставени от ДФ „Земеделие“ за извършвана земеделска дейност през предходни
години. Във връзка с развилите се събития по задържане на стоката на митница
Русе през 2013 г. и определяне на значителни по размер публични задължения
ищецът П. преживял първоначална реакция на остър стрес, продължила с дни и
последващо разстройство на адаптацията – смесено нарушение на емоциите,
продължило в рамките на няколко месеца, като с оглед на преживявания на
напрежение, безсъние, тревожност и потиснатост ищецът започнал посещения при
психиатър, като приемал успокоителни медикаменти.
На 16.11.2016 г. била вписана промяна по партидата на дружеството
„Саотабакотрейд“, а именно досежно правно-организационната му форма от ООД в
ЕООД и като едноличен собственик на капитала бил вписан ищецът П..
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и приети експертизи. Съдът кредитира показанията на
разпитаните непосредствено свидетели Г., П. и Ф., които намира за логични,
последователни и съответни на останалите доказателства по делото. Разбира се,
показанията на свидетелката П. се разглеждат критично предвид близката й
родствена връзка с ищецът П. – дъщеря, което предполага известна
заинтересованост от изхода на делото. Кредитират се от съда и приетите по
делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както и
приетата комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза с вещи лица
психиатър, гастроентеролог и офталмолог, както и единична съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице гастроентеролог, като съдът намира, че всяка от
експертизите е изготвена професионално и обективно, с необходимите знания и
опит и при съобразяване на наличните по делото писмени доказателства.
Въз основа на така посочените фактически установявания на базата на
събраните доказателства, от правна страна съдът намери следното:
На първо място, по възражението за неоснователност на исковите претенции,
направено от ответника с позоваване на изтекла погасителна давност, съдът
намира същото за неоснователно. В тази насока следва да се има предвид,
че в конкретния случай исковите претенции и на двамата ищци се основават
на отменени като незаконосъобразни
административни актове, а съгласно т.4 от ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащане на обезщетение е влизането в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване. При това положение и доколкото
се касае до предявени искове за обезщетение от два незаконосъобразни акта,
които са били отменени от съда като такива с решения, в сила съответно от
29.03.2016 г. и от 12.04.2016 г., то предвид датата на депозиране на исковата
молба в съда, видна от пришития служебен бон на плика по изпращане на исковата
молба по пощата, приложен на корицата на делото в т.1, а именно 29.03.2021 г.,
то следва да се счете, че исковете са предявени преди изтичане на петгодишния
срок по чл.110 от ЗЗД, който изтича на посочената дата на изпращане на исковата
молба в съда по пощата / по арг. от чл.62, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК/.
За да възникне правото на
обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко
кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда -
имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се каза, всеки от ищците е основал претенциите
си за обезщетение на всеки от посочените два незаконосъобразни административни
акта на Началник Митница Русе, а именно Решение № 423/0028 и Решение №
4423/0033 и двете от датата 18.05.2013 г. За да е налице основание за
обезщетяване на вреда от незаконосъобразен акт е нужно същият да е отменен по
предвидения за това ред, като отмяната е както процесуална предпоставка за
допустимост на иска по чл.203, ал.1 от АПК, така и условие за възникване на
материалното правоотношение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, както
се каза, установено е от писмените доказателства по делото категорично, че
всяко от посочените две решения е било отменено като незаконосъобразно по
предвидения за това ред, като по отношение на първото от решенията на Началника
на Митница Русе решението за отмяна на съда е влязло в сила на 12.04.2016 г., а
по отношение на второто решение – на 29.03.2016 г.
Касателно общо осемте искови претенции за
обезщетяване на неимуществени вреди, предявени от ищеца А.П., действително
от доказателствата по делото и преди всичко свидетелските показания и
заключението на комплексната СМЕ, се установява, че след издаване на въпросните
незаконосъобразни решения, в хода на развитие на отношенията на дружеството, на
което П. е бил управител, с администрацията на Агенция „Митници“ и особено след
като е била и запорирана сметката на ръководеното от ищеца П. дружество, ищецът
П. първоначално преживял реакция на остър стрес, продължила с дни, а след това
и последващо разстройство на адаптацията – смесено нарушение на емоциите в
рамките на няколко месеца, като бил напрегнат, тревожен във връзка с развитието
на отношенията на ръководеното от него дружество с органите на Агенция
„Митници“, имал притеснения относно финансовото състояние на управляваното от
него дружество и съответно на семейството си, предвид факта, че се касаело и до
семеен бизнес, доколкото в различни периоди от време и съпругата, и дъщерята на
ищеца П. били съдружници в „Саотабакотрейд“ ООД. Установява се, че ищецът
започнал да употребява значителни количества алкохол ежедневно, че се страхувал,
че няма да може да продължи да работи повече, че ще бъде вкаран в затвора,
предвид наличието и на водено наказателно производство, както и че вземал заеми
от свои колеги, за да може да издържа семейството си поради липсата на достъп
до средствата на дружеството. Променило се психическото му състояние, като
същият станал изнервен, сприхав, затворен и резервиран и не толкова
предприемчив, както бил преди, бил потиснат и с ниско самочувствие. Установява
се от събраните по делото доказателства и че в резултат от продължителната
злоупотреба с алкохол през 2020 г. ищецът П. бил диагностициран с цироза на
черния дроб, в която връзка и провел лечение
през февруари 2020 г. Въпреки установеното обстоятелство, че на практика
след започналото административно производство с издадените незаконосъобразни
актове, с които били определени значителни по размер публични държавни вземания
за управляваното от ищеца П. дружество във връзка с осъществената доставка на
тютюнев скрап от Сърбия, последвано от издаване на постановления за
принудителното им събиране, както и за обезпечаване чрез налагане на запор
върху единствената сметка, с която оперирало дружеството, което сериозно
затруднило работата му, а също и издаването през 2013 г. на наказателни
постановления с наложени сериозни имуществени санкции за нарушение по чл.234 от
ЗМ и образувано през същата година наказателно производство за престъпление по
чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2 от НК, по което ищецът П. бил разпитван като
свидетел, същият
в действителност е преживял сериозен психологически срив, довел и до настъпила злоупотреба с алкохол, която от своя
страна станала причина да заболее от цироза на черния дроб, както и влошаване
на отношенията в семейството му, то съдът намира, че всяка от посочените искови
претенции на ищеца П. за обезщетяване на неимуществени вреди от всеки от двата
незаконосъобразни акта, следва да се остави без уважение като неоснователна. В
тази насока действително, предвид характера на конкретните незаконосъобразни
актове, от които се претендира на ищеца П. да са причинени вреди, а именно
такива, свързан с определяне на значителни по размер задължения за ръководеното
от ищеца П. дружество, то обяснимо и житейски логично е издаването на такива да
е от естество да доведе до сериозни притеснения и страхове у управителя на
дружеството, в качеството му на физическото лице, което има основен ангажимент
към и поглед върху работата на дружеството. Същевременно обаче, следва да се
има предвид, че не се установява категорично наличието на изискуемата пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между въпросните незаконосъобразни
актове и иначе установените негативни проявления за психическото и телесното здраве на ищеца, а
се установи и че част от оплакванията му изобщо не могат да бъдат свързани с
издаването на незаконосъобразни
административни актове, дори и те да имаха за адресат физическото лице ищец П..
В тази насока, следва да се има предвид изцяло кредитираното от съда заключение
на комплексната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страна на ищеца П.,
както и подробните разяснения на вещото лице лекар-офталмолог при разпита му
пред съда относно очното заболяване при ищеца, наложило и извършването на
лечение в чужбина, а именно досежно медицинските причини за проявата на
офталмологичното му заболяване, които са изцяло обусловени от характера на
заболяването като наследствено и не са налице медицински доказани външни
фактори, които да са причина за проявата на заболяването, с изключение на
фактора възраст на пациента. Доколкото са предявени два иска за обезщетения за
неимуществени вреди за сумите от по 3333,33 лева, които вреди се твърди да
съставляват именно провокираната от стрес дистрофия на роговица при ищеца П.,
наложила лечението му в чужбина, а не се установява изобщо наличието на
причинна връзка между преживяване на стрес и проявата на заболяването, което е
изцяло наследствено и като се вземе предвид, че описаните като провокирали
стрес събития са били в периода от 2013 г. до 2016 г., а ищецът е предприел
лечение през 2019 г., то тези претенции се явяват и изцяло недоказани. Иначе,
както тези две, така и всички останали искови претенции за неимуществени вреди,
както се каза, съдът намери за неоснователни, при това въпреки наличието на
описаните като установени вреди при ищеца П. от здравословен,
психологическо-поведенчески и семеен характер, по следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Следователно и за да бъде уважен иск по
чл.1 от ЗОДОВ е необходимо не само да се установи наличието на
незаконосъобразен акт и наличието на настъпили вреди, но и тези вреди да
съставляват както пряка, така и непосредствена последица от увреждането, сиреч
вредите да се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с
отменения като незаконосъобразен акт. Преки са вредите, които са
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са
адекватно и всякога задължително следствие от увреждането. Непосредствени вреди
са пък тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. В случая, според съда, това необходимо изискване, за да се сложи и
завърши фактическият състав на отговорността на държавата, а именно
установените вреди да са пряка последица от незаконосъобразните две решения на
Началник Митница Русе, не е налице. В тази насока, преди всичко следва да се
има предвид, че претендираните вреди са основани на незаконосъобразни актове,
които обаче са издадени срещу юридическото лице „Саотабакотрейд“ ООД, като ищецът А.П. не е бил техен адресат, нито
е бил страна в административното производство по издаването им, респективно в
производството по обжалването им, където страна също е била дружеството, макар
и представлявана по закон от ищеца П., в качеството му на управител на същото.
Според съда в случая необосновано физическото лице претендира обезщетяване на
неимуществените вреди, които са описани в исковата молба най-общо като изживени
негативни емоции и неблагоприятни събития от личния му живот, както и влошено
здравословно състояние. Действително, както се каза вече, психиката и здравето
на едно физическо лице биха могли да бъдат засегнати неблагоприятно от един
незаконосъобразен административен акт, но, както се посочи, това засягане
следва да е пряко и непосредствено, а в случая, предвид факта, че и двата
процесни административни акта, на които се основава претенцията, са с адресат
не физическото, а юридическото лице, подобна пряка и непосредствена връзка не
може да бъде обоснована. В тази насока, известна е последователната и трайна
практика на ВАС в подобни случаи, според която не е без значение кой именно е
адресат на незаконосъобразния акт, от който се претендират вреди, защото не е
налице идентитет между едно търговско дружество и неговия собственик,
респективно съдружник, или управител. С регистрацията на дружеството в търговския регистър, както е посочвал
ВАС в множество свои решения, възниква отделен правен субект, който встъпва
самостоятелно в граждански и административни правоотношения. Имуществото на
дружеството е отделено от това на съдружниците му като физически лица, а
дружествените дела не се покриват с личните дела на лицата, които участват, или
управляват дружеството. Съдружниците и управителят имат права и задължения,
които се уреждат от дружествения договор, договора за управление и устава на
дружеството и те не съвпадат с комплекса от права и задължения, които лицата
имат, извършвайки самостоятелна икономическа дейност. Ищецът П. в тази насока
не е извършвал лично и от свое име стопанската дейност, във връзка с която са
били издадени незаконосъобразните актове, а тази дейност се е извършвала от
името на регистрираното търговско дружество - ООД, поради което правните
последици, които възникват по повод извършваната от дружеството дейност,
респективно тези, които са свързани и с неговото имущество, нямат пряко
отражение върху личния имуществен и социален статус на ищеца, макар да биха
могли и в случая да имат косвено такова. Както е имал възможност, също така, да
посочи ВАС в свои решения, търговското предприятие е съвкупност от права и
задължения с паричен еквивалент и вредите, които търпи търговецът се отразяват
в патримониума му, съставен от права и задължения също с имуществен еквивалент.
Поради характера на неимуществените вреди те биха могли да се търпят от
физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати пряко и непосредствено в
негативен аспект от административна дейност. В случая несъмнено проведеното
производство по издаването на посочените актове засяга пряко имуществената и
неимуществена оценима сфера, но на юридическото лице „Саотабакотрейд“ ООД,
чийто управител е ищецът А.П.. Това засягане, обаче, не може и не се отнася
пряко до самото физическо лице, тъй като то е самостоятелно и притежава отделен
патримониум и вредите, които търговското дружество би понесло от осъществена
спрямо него незаконосъобразна административна дейност, в случая чрез издаване
на незаконосъобразни актове, възлагащи му значителни задължения, включително и
неимуществени такива, биха настъпили за търговското предприятие, а не за
неговия управител, респективно за отделните съдружници. Това е така, защото отговорността
на дружеството, включително и по отношение на публични задължения, е ограничена
до имуществото, което то притежава. Естествено, всеки съдружник поема риска за
резултата от предприемаческата дейност, която извършва посредством своето
участие в търговско дружество. В тази насока и печалбата,
или загубата на дружеството от имуществен или неимуществен характер носят като
последица инвестиционна печалба или загуба на съдружниците, но това е въпрос на
установените с учредяването на дружеството вътрешни отношения. Както
предвижда ТЗ, разпределянето на
печалбите и загубите между съдружниците се урежда от дружествения договор.
Затова не е предвидена правна възможност, според която съдружникът, в личното
си качество, да може да търси отговорност за вреди за нереализирана от
дружеството търговска печалба, или съответно за понесена загуба при
осъществяване на стопанската дейност на дружеството. Връзката на ищеца П. с
административното производство, в рамките на което са издадени двата
незаконосъобразни административни акта и в което е налице възникнало правоотношение
между ответника Агенция „Митници“ и дружеството „Саотабакотрейд“ ООД, поради
това и не е пряка и непосредствена, а е опосредена от отделни юридически факти,
елементи от правния свят на търговеца /чл.
137, чл.141,
ал.7 ТЗ/. Предвид
това и съдът намира, че в случая, дори и да са налице описаните от страна на
ищеца П. негови негативни изживявания, които иначе могат да бъдат свързани с
нормалните му притеснения, че спрямо ръководено от него дружество е извършена
незаконосъобразна административна дейност, довела до опасност от сериозно
задлъжняване на същото и съществено затрудняване на неговото функциониране като
търговско дружество, то не е налице изискуемата от закона пряка и
непосредствена причинна връзка с отменените като незаконосъобразни
административни актове. Последната, както се каза, е изцяло опосредена от
наличното правоотношение между дружеството и ищеца П. като негов управител,
което е юридическият факт, опосредяващ настъпилия резултат и изключващ
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт и вредоносния резултат. В посочената насока са напр. Решение № 7861/2011 г. по адм. дело № 3689/2011 г., Решение № 3222/2017 г. по адм. дело № 1870/2016 г.,
Решение № 16156/2018 г. по адм. дело № 5277/2017 г.,Решение № 12456/2020 г. по
адм. дело № 5819/2019 г., Решение № 8161/2022 г. по адм. дело № 4102/2021 г.,
всички на ВАС, както и редица други. В тази връзка и следва да се има предвид и
че в практиката на ЕСПЧ се приема, че
вреди от незаконосъобразна административна дейност спрямо търговско
дружество, изразили се например в разцепление в управлението на
дружеството, или в безпокойство и неудобство, причинено на членовете на
управленския екип на съответния търговец, са вреди, настъпващи за самия
търговец – юридическо лице, които подлежат на обезщетяване. Ето защо и при липса на изпълнение на изискването
настъпилите вреди за ищеца П. да съставляват пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразен административен акт, не са налице основанията на закона за
уважаване исковите претенции на ищеца П. и същите ще следва да се отхвърлят
като изцяло неоснователни, ведно с претенциите за лихви върху обезщетенията, независимо
от доказването на част от претендираните от него вреди. Отделно от посоченото,
дори и ищецът П. да бе пряк адресат на отменените административни актове в
лично качество, то на практика се установява от доказателствата по делото и
по-конкретно от показанията на свидетелите, включително и дъщерята на ищеца П.,
че основно притесненията му и всички останали негативни изживявания за него,
довели и до промяна в поведението и здравето му, са произтекли от факта на
извършеното запориране на банковата сметка на дружеството, извършено с друг акт
и от задържането на камионите със стоката от Сърбия, каквото задържане не е
било предмет на отменените като незаконосъобразни две решения на Началник
Митница Русе.
Що се касае до ищеца „Саотабакотрейд“ ЕООД, то същият ищец се явява дружество -
правоприемник на „Саотабакотрейд“ ООД, спрямо което пък са били издадени двата
незаконосъобразни акта и доколкото те са били надлежно отменени от съда, то е
налице първата от предпоставките за реализиране отговорността на държавата за
вреди. Дружеството - ищец е предявило искове за два вида вреди, претендирани
поотделно от всяко от двете незаконосъобразни решения на Началник Митница Русе
– неимуществени и имуществени, съответно разделени по пера, като се претендират
най-общо неимуществени вреди, съставляващи уронено реноме на дружеството,
неимуществени вреди от нереализирания проект за създаване на фабрика за
производство на тютюнево фолио, както и неимуществени вреди от липсата на
развитие на дружеството като търговец в сферите на търговия, с които се
занимава. Имуществените вреди от своя страна са разделени също по пера, като
най-общо се касае до такива, които съставляват пропуснати ползи от нереализирани
сделки с тютюн и тютюнев скрап, както и нереализирани шивашки услуги, както и
пропуснати ползи, оразмерени със стойността на законната лихва върху
запорираните в банката средства на дружеството-ищец.
На първо място, по отношение на
заявените претенции на Саотабакотрейд“ ЕООД за неимуществени вреди, съдът
намира, че е допустимо претендирането от страна на юридическо лице на
неимуществени вреди, като в тази насока следва да се има предвид, че законът,
нито в общия чл.45 от ЗЗД, нито в специалния чл.1 от ЗОДОВ съдържа ограничения
относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане, като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, в това число и на юридическо лице, а това е особено значимо,
когато предметът на защита е свързан с форма на
незаконосъобразна административна дейност. В тази насока съдебната теория и
практика приема възможността да се търси обезщетение и за неимуществени вреди,
причинени на юридическо лице, дори и това да не е изрично предвидено в закон,
като в тази насока е напр. произнасянето с Решение № 206/2019 г. по гр.д. №
4762/2017 г. на ВКС, както и Решение № 3445/2021 г. по адм. дело № 10209/2020 г.
на ВАС, а също и практиката на СЕС и ЕСПЧ /напр. Решение Т-88/09 г. на СЕС, или
Решението по делото „Шести май инженеринг ООД и други срещу България.“ на ЕСПЧ/.
На второ място, що се касае до исковете за обезщетяване
на имуществени вреди, изразили се в пропуснати ползи от нереализирани шивашки
услуги и от нереализирана търговия с тютюн и тютюнев скрап, които се сочи в
уточнението към исковата молба да са настъпили за дружеството в периода от
25.02.2015 г. до 19.04.2016 г., то съдът намира, че независимо от установените
по съдебно-счетоводната експертиза размери на пропуснати ползи, които са близки
до претендираните от ищеца и които са изчислени на базата на средномесечния
приход от търговия с тютюн и тютюневи изделия, респективно от шивашки услуги,
за период, преди исковия такъв, за който се претендира да са настъпили вредите,
претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни. Действително се
установява от приетата ССЕ, че в посочения от ищеца период, включващ част от
2015 г. и част от 2016 г. дружеството-ищец не е реализирало никакви приходи от
продажба на тютюн и тютюневи изделия и скрап, както и че е имало значително
по-малки постъпления от продажба на шивашки услуги през 2015 г. в сравнение с
предходните три години и никакви приходи от дейността през цялата 2016 г.
Същевременно обаче, така, както са формулирани от ищеца тези именно искови
претенции, които видно от съдържанието на исковата молба се основават на
събитията, свързани с налагането на запор върху банковата сметка на
дружеството, като се сочи, че след налагането на запора са били преустановени
възлаганията на шивашки услуги и заплащането им, което е довело да загуба на
приходи от тази дейност за периода на наложения запор и същото е основаването
на исковите претенции за обезщетяване на пропуснати ползи в размер на
нереализирани приходи и от търговията с тютюн и тютюнев скрап, претенциите се
явяват неоснователни. На практика посочения период от ищеца в уточняващата
исковата му молба такава от 28.04.2021 г., в който се сочи да са претърпени
тези вреди, съвпада с периода на действие на наложения с Постановлението за
налагане на обезпечителна мярка от 20.02.2015 г. на Началник Митница Русе запор
върху банковата сметка на дружеството-ищец в ДСК, а именно от датата на
реалното налагане на запора 25.02.2015 г. до датата на изричното вдигане на
запора с постановление от 19.04.2016 г. В тази насока и от свидетелските
показания по делото се установява /свидетелката М.П./, че дейността на
дружеството по двете направления в предмета му на дейност е продължила до месец
февруари 2015 г., когато именно е бил наложен запор върху сметката на дружеството,
предвид това, че сметката на същото е била само една и така са били блокирани и
наличните и постъпващите средства, което довело до забавяне в плащанията на
работниците и като резултат и освобождаването им от работа. В тази насока и не
са били ангажирани доказателства за това, че така претендираните вреди са на
практика пряка и непосредствена последица от издадените спрямо дружеството-ищец
две незаконосъобразни решения, от които същото твърди да е пострадало
имуществено, като въпреки това твърдение, на практика от ищцовото дружество са
изложени съображения, които навеждат на извод за причиняване на вредите от друг
акт на администрацията, а именно въпросното постановление за налагане на
обезпечителна мярка от 20.02.2015 г. – запор върху банковата сметка на
дружеството. Както се каза, за да е основателна такава искова претенция, следва
въпросният административен акт да е отменен като незаконосъобразен. В случая,
независимо от отразеното по уточняващата молба, от обстоятелствената част на
исковата молба и нейното уточнение, става ясно, че вредите на практика се
претендират като последица от действието на постановлението за налагане на
принудителна административна мярка. Постановлението за налагане на
обезпечителна мярка обаче, не е било отменено като незаконосъобразно, като
напротив, оспорването на същото от ищцовото дружество е било отхвърлено от съда
на две съдебни инстанции. Вярно е, че въпросното постановление е свързано с
издадените преди това и отменени впоследствие като незаконосъобразни две решения
на Началник Митница Русе от 18.05.2013 г., доколкото се отнася до обезпечаване
чрез запор върху сметка до размера на сумите, които са определени в двете
решения като дължими от дружеството-ищец. В тази насока обаче, не е налице
пряка, както изисква законът, а е налице опосредена причинна връзка между
отменените като незаконосъобразни административни актове и настъпилия за
дружеството под форма на пропуснати ползи вредоносен резултат, което съставлява
основание за отхвърляне на тези искове за имуществени вреди, които се сочи да
са причинени за времето на действие именно на обезпечителния запор. Понеже не е
налице пряка причинна връзка, а опосредена от издаването на друг
административен акт – постановлението за налагане на обезпечителна мярка, а разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ изисква тази връзка да
е пряка, типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
акт, както и непосредствена, т.е. неопосредена от други актове или действия, то
затова и не е налице елемент от фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. В тази насока е например Решение № 4567/2021 г. по адм. дело
№ 9856/2020 г. на ВАС. Изложените мотиви на настоящия съд, въз основа на които
се налага отхвърляне на исковите
претенции за имуществени вреди – пропуснати ползи съответно от нереализирани
продажби на шивашки услуги и на тютюн и тютюневи изделия и скрап, са напълно относими
и към претенциите за обезщетяване на имуществени вреди, съставляващи пропуснати
ползи в размер на законната лихва върху наличните средства по запорираната
сметка на ищеца „Саотабакотрейд“ ЕООД / тогава ООД/ за периода на действие на
запора, доколкото и тук е налице друг административен акт, който е издаден след
издаването на отменените като незаконосъобразни решения от 18.05.2013г. и това
е постановлението за налагане на обезпечителна мярка, в пряка връзка с изпълнението на който акт е и
настъпилата вреда. Сиреч и тук е налице липса на пряка връзка между настъпилия
вредоносен резултат и издадените незаконосъобразни актове на Началник Митница
Русе, тъй като е налице опосредяване, чрез издаване на законосъобразното
постановление за налагане на обезпечителна мярка – запор върху сметката на
ищцовото дружество. В тази насока изобщо не може да бъде прието като
основателно изложеното от страна на ищеца в писмените бележки по делото, че
понеже в административното производство било допуснато съществено нарушение на
административните правила, свързано с начина на вземане на проби от тютюневия
скрап и липсата на акредитация на изпитвалата ги лаборатория, то следва да се приеме, че и издаденото
постановление за налагане на обезпечителни мерки е нищожно и съдът следва да
констатира това в настоящото производство. На първо място, следва да се има
предвид, че ищецът сам е конкретизирал в уточнението по исковата си молба, че
претендира обезщетение само от незаконосъобразните актове на Началник Митница
Русе с № 4423/0028 и № 4423/0033 от 18.05.2013 г., но по същество фактически претендира
обезщетение от друг акт – постановлението за налагане на обезпечителни мерки от
20.02.2015 г. На второ място, искането съдът да обяви същото за нищожно в
настоящото производство, не може да бъде счетено за основателно, предвид факта,
че въпросното постановление за налагане на обезпечителна мярка е преминало вече
през съдебен контрол за законосъобразност и не е било отменено, а нормата на
чл.177, ал.3 от АПК сочи, че решението,
с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за
оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.
Предвид посоченото и всички общо шест иска за имуществени вреди – пропуснати
ползи, предявени от ищеца „Саотабакотрейд“ ЕООД ще следва да се отхвърлят като
неоснователни, като в тази връзка не следва да се уважават и акцесорните
претенции за законни лихви върху претендираните обезщетения.
Касателно исковете за
неимуществени вреди на дружеството, на
първо място са предявени две такива за обезщетяване на вреди, изразили се
според ищеца в уронен престиж и добро име на фирмата пред съконтрагентите и служителите,
включително публикации в пресата, съмнения у съконтрагентите и в публичното
пространство, че дружеството –ищец може да предостави услуги, съответстващи на
действащите стандарти и така да изпълни договорените си задължения, засягане на маркетинговия имидж на ищеца,
неблагоприятно засягане реномето на фирмата, утвърдена и реализирала значителни
обороти в сферите си на дейност по търговия с тютюн и тютюнев скрап и шивашки
услуги. Посочените претенции, разделени като такива, произтичащи от всяко от
двете отменени като незаконосъобразни решения на Началник Митница Русе, съдът
намери за частично основателни. В тази насока следва да се има предвид, че
реномето, или доброто търговско име, с което се ползва един търговец, макар да
са абстрактни понятия, сами по себе си имат търговска стойност, доколкото
биха могли и да бъдат предмет на оценка например при продажба на търговското
предприятие на юридическото лице /така напр. Дело Т-88/99 на СЕС/. Приема
се още в практиката на СЕС, че следва да се признае правото на обезщетяване на
търговец – юридическо лице на вреди от накърняване на репутацията му /Решение
на СЕС по дело Т-384/11/. В хода на производството според съда се установи от
показанията на свидетелите, както и косвено от заключението на ССЕ, че
издаването на двете незаконосъобразни решения на практика е рефлектирало върху
търговските отношения на ищцовото дружество, като фактът, че е било
манифестирано от администрацията съмнение относно точността на тарифното
класиране на стоката, с която дружеството е търгувало до този момент – тютюнев
скрап, видно от приложените по делото фактури, което съмнение е станало
известно на конрагенти на търговеца - ищец в същия бранш, е довел
до тяхното отдръпване и нежелание да осъществяват търговски отношения
със „Саотабакотрейд“ ООД /сега ЕООД/. В тази насока и свидетелят Ф., и
свидетелката П., и свидетелят Г. са заявили еднопосочна информация, а именно,
че дружеството - контрагент на „Саотабакотрейд“
ООД от Сърбия, с което ищовото дружествоте имало изградени трайни търговски
отношения и сключен договор, се е отдръпнало от съвместната работа, доколкото
случилото се с дружеството-ищец е предизвикало страх от извършване на насрущни
проверки и проблеми с администрацията. В тази връзка и на практика действително
е било засегнато мнението на контрагент на ищовото дружество, с което
то е било в договорни отношения от 2012 г., относно това, че отношенията
му с него ще са безпроблемни и коректни, което категорично рефлектира върху
имиджа на дружеството-ищец, макар и причините за съмнението на контрагентите
в изрядността на сделките да не се коренят в поведението на дружеството-ищец
към контрагентите му. Видно е от заключението на ССЕ, че макар и да са били налични и отчетени
приходи от продажба на тютюн, тютюневи изделия и скрап в годината на издаване
на незаконосъобразните решения, както и следващата я 2014 г.,
то приходите са значително по-ниски от тези, които са били реализирани в
предходната 2012 г., което също е показателно относно спадане обема на
търговските отношения на ищеца. Според съда тук не може да се
приеме изобщо за пряко свързано с издадените незаконосъобразни решения
твърдяното нарушаване на престижа и реномето на ищцовото дружество и сред
контрагентите
му от шивашката индустрия, доколкото на практика въпросните решения нямат никакво
пряко отношение към този предмет на дейност на дружеството. Отделно от това, изобщо не се
доказа, включително и от свидетелските показания на разпитаните трима свидетели, по какъвто и да
било начин в резултат от незаконосъобразните решения на Началник Митница Русе
да са били пряко засегнати отношенията на дружеството - ищец
с неговите контрагенти от Италия, с които дружеството е имало
сключени договори за изработка, в насока проявено недоверие или съмнение у
контрагентите, или промяна на мнението относно реномето на ищовото дружество. Не се доказа от
събраните по делото доказателства и твърдяното уронване на доброто име на
ищцовото дружество пред негови служители. Действително, както става ясно от
показанията на свидетелката П., налице е било забавяне в плащането на заплати и
осигуровки и освобождаване на работници, което обаче е било обусловено от наложения запор
върху сметката на дружеството, а не пряко от действието на двете
незаконосъобразни решения. Липсват
каквито и да било доказателства посочените факти в
действителност да са довели до уронване престижа на дружеството сред неговите
служители, респ. работници. Според практиката на СЕС по подобни случаи е
необходимо да се направят достатъчно сигурни изводи за наличието и интензитета
на причинно-следствена връзка между незаконния акт и настъпилата последица,
като в случая увреждане имиджа на ищцовото дружество в очите на неговите
служители/работници е само предполагаема, но не е доказана вреда. Не се доказа
и уронване престижа на ищеца –търговец посредством публикации в пресата, като в
тази насока по делото е представено единствено копие от статия, коментираща
произнасяне на съда по наложена имуществена санкция във
връзка с процесната стока, без обаче да се споменава името на дружеството – ищец.
Освен това,
с оглед съдържанието на статията, същата е такава, която сочи
на незаконосъобразна дейност на ответника по делото, а не на поведение на
ищовото –дружество, което да го злепоставя публично. В показанията на свидетеля Г.
се сочи, че не му е известно случаят да е бил разгласяван в медиите. Единствено
в показанията на свидетеля П., която е дъщеря на ищеца П. и в тази връзка
показанията й би следвало да се разглеждат критично, се сочи за наличие на
множество публикации и публична известност на случая с дружеството-ищец, като
обаче тези показания не са подкрепени с каквито и да било други обективни
доказателства.
Досежно засягане на
дружеството - ищец в областта на маркетинговия му
имидж, то доколкото маркетинга обединява различни дейности, свързани със
създаване на нови продукти, или реализация на съществуващите, стимулиране на
производители и потребители, всички насочени към цели по увеличаване обема на
продажбите, увеличаване на пазарния дял, повишаване на имиджа на фирмата и
продуктите, изместване на конкуренцията или свиване на нейния пазарен дял,
постигане на лидерска позиция и т.н., то съдът
счита, че на практика този сегмент от неимуществените права на „Саотабакотрейд“
ООД е бил засегнат от издадените две незаконосъобразни решения и то конкретно в
насока реализация на така посочените цели по предмета му на дейност по продажба
на тютюн и тютюнев скрап.
При това положение
и като взе предвид обстоятелството, че неимуществените вреди се определят по
справедливост, както и че самата отмяна на незаконните актове от съда, която е
последвала издаването им, е форма на поправяне на понесената неимуществена
вреда, което следва да се отчита при определяне размера на исканото обезщетение
в насока неговото намаляване, без да поправя напълно претърпяното увреждане
/така СЕС в Решение Т-384/11/, съдът намери, че следва да уважи като отчасти
основателни и доказани претенциите за неимуществени вреди от всяко от
незаконосъобразните решения на Началник Митница Русе за периода от издаването
му до отмяната му, а именно за сумите от по 2500 лева, като отхвърли всяка от
двете искови претенции за неимуществени вреди до пълния предявен размер от
18 500 лева по т.2.1 и 2.2 от уточнението на исковата молба, като
неоснователни и недоказани.
Отчасти основателни са и двете претенции за неимуществени
вреди, определени от ищеца „Саотабакотрейд“ ЕООД като такива, съставляващи
нереализиран проект за създаване на фабрика за производство на тютюнево фолио и
нереализиран резултат от сключения договор с „Булгартабак холдинг„ АД, „София
БТ“ АД и „Благоевград- БТ“ АД, несигурност в безпрепятствено преминаване на
бъдеща стока през митнически контрол и непрогнозируемо развитие на този бизнес
за дружеството - ищец, както и невъзможност за финансовото му обезпечаване /по
т.2.3 и т.2.4 от уточнението по исковата молба от 28.04.21 г./. В тази насока
действително от доказателствата по делото се установява, че понеже незаконосъобразните
решения са били издадени именно във връзка с доставката на суровина, необходима
за реализирането на инвестиционния проект по изграждане на цех за производство
на тютюнево фолио от тютюнев скрап, в която връзка дружеството е работило
усилено за снабдяване с необходимите оценки, административни съгласувания,
разрешения и финансово подпомагане, то след издаването на незаконосъобразните
актове действително е настъпила известна несигурност и непредвидимост в изхода
на проекта. В тази връзка са налице свидетелски показания относно това, че проектът
е бил в напреднала фаза, като е имало изграден цех и поръчано оборудване, но
предвид процесните решения, които поставят въпрос относно тарифното класиране
на суровината за реализиране на проекта, за дружеството възникнали затруднения
и несигурност относно бъдещото обезпечаване на дейността с необходимата за
производството суровина. Същевременно се установява, че издаването на решенията
на практика не е стопирало напълно процеса по реализиране на проекта, доколкото
след тяхното издаване и преди отмяната им е била отправена оферта до
дружеството –ищец от 24.06.2014 г. от Банка ДСК ЕАД за финансиране на проекта.
Нещо повече, не може да се счете, че само издаването на решенията е довело до
твърдяното нереализиране на резултата по договора с „Булгартабак –Холдинг“ АД,
доколкото следва да се има предвид, че същият е сключен на 02.10.2013 г., сиреч
почти пет месеца след издаване на всяко от незаконосъобразните решения, поради
което и ако дружеството-ищец е смятало, че решенията се отразяват пряко върху
възможността му да изпълни подписания договор, както се твърди, не е то не е следвало да го подписва. Същевременно,
следва да се има предвид, че сключването на договора е станало сравнително
близо по време към момента на издаване на двете незаконосъобразни решения, като
по делото са събрани доказателства за водени доста време преди това преговори
за сключването на договора. От свидетелските показания може да се направи
извод, че основно несигурността в осъществяването на замисления и стартирал
проект е била подсилена и от невъзможността ищцовото дружество да го обезпечи
финансово, но това е било следствие на наложения му запор върху банковата
сметка, който на практика е станал причина за блокиране на средствата, а оттам
и на нормалната търговска дейност на ищцовонто дружество. Затова и независимо
от установения от допълнителната ССЕ очакван годишен приход от дейността на
технологичния комплекс за производство на фолио от тютюнев скрап и съответно
очакваната печалба за пет години напред, съдът намира, че обезщетенията, които
се претендират от ищеца не са доказани изцяло като размер, доколкото вредите,
които се претендират от ищеца не е доказано да са настъпили изцяло и само
вследствие на процесните незаконосъобразни решения, но на практика са и в
резултат от последващия акт на администрацията, който обаче не е бил отменен
като незаконосъобразен. Ето защо и предвид все пак установената като създадена
неяснота по бъдещото развитие на проекта с оглед несигурност по снабдяване със
суровина за производството в рамките на действието на двете незаконосъобразни
решения, който проект иначе съставлява важно инвестиционно намерение на
дружеството-ищец, в което то е вложило значителни усилия, ще следва на същото
като понесло такава неимуществена вреда от всяко от незаконосъобразните решения,
изразила се на практика в несигурност
в планирането и вземането на конкретни решения, да се присъдят обезщетения от по 2500 лева, като исковите
претенции до пълния им предявен размер от по 12 500 лева ще следва де се
отхвърлят като недоказани. И тук при преценката си по размера на обезщетенията
съдът взема предвид, че те се определят по справедливост, както и че все пак,
макар и след близо три години, всяко от решенията е било отменено, което, както
се каза, е форма на поправяне на неимуществените вреди.
Отчасти следва да се уважат и претенциите на
„Саотабакотрейд“ ЕООД за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени при действието
на двете незаконосъобразни решения на Началник Митница Русе, които са в
претендирани размери от по 12 500 лева / по т.2.5 и т.2.6 от уточняващата
молба/ и които вреди се определят като изразили се в липса на развитие на
дружеството като търговец в областта на търговията с тютюнев скрап и
произтичащи от това загуби за него със спадане на оборотите от тази дейност. В
тази насока се установява категорично от приетите по делото писмени
доказателства и ССЕ, че макар и да са били налични сделки, осъществявани от
дружеството-ищец с тютюн и изделия от тютюн, както и тютюнев скрап, като е
видно например от приложена фактура, че то е продавало тютюн през 2014 г., сиреч
след издаване на незаконосъобразните решения и преди отмяната им, то приходите
от тази дейност в сравнение с предходната на издаване на решенията 2012 г. са
значително намалели. Установява се от показанията на свидетелите, както се
каза, че контрагентите на дружеството-ищец са се въздържали да търгуват с него,
предвид опасенията, че спрямо тях може да се извършват насрещни проверки
конкретно във връзка с търговията с тютюнев скрап. Установява се от показанията
на свидетелите и това се потвърждава от данните по експертизата за оборотите и
че бизнесът на дружеството в областта на търговията с тютюн и тютюневи суровини
до този момент е бил много успешен. Двете процесни незаконосъобразни решения в
тази насока засягат пряко именно осъществяваната от дружеството търговия с
тютюнев скрап, доколкото става ясно, че след издаването им, то е преустановило
такава търговия, която е свързана преди всичко именно с внос от чужбина на
посочената стока. По този начин реално е бил засегнат бизнес показател в
конкретна област от развитието на дружеството, свързан с оборот, доставчици и
клиентела за посочената стока, продажби на каквато е видно, че до момента на
издаване на решенията, са били чест предмет от дейността на ищцовото дружество.
В тази насока и действително издаването на решенията е рефлектирало пряко
негативно върху допълнителното развитие на дружеството в посочената сфера на
търговия с тютюнев скрап, поради което и същото е претърпяло такива по вид
неимуществени вреди. Същевременно, както и по-горе се каза, от показанията на
свидетелите може да се направи еднозначен извод относно това, че за стопиране
развитието на търговеца от съществено значение са били и последващите действия
на администрацията и по-конкретно наложения запор върху единствената сметка на
дружеството, което, както се каза на практика блокира възможността му за
нормална работа и участие в търговския оборот. При това положение и съдът
прецени, че следва да уважи по справедливост само като отчасти доказани по
размер претенциите на дружеството за обезщетение за посочените неимуществени
вреди до размер от по 2500 лева за всеки от двата иска, като отхвърли всеки от
тях до пълния предявен размер от 12 500 лева като недоказан.
С оглед частичното уважаване на исковите претенции на
„Саотабакотрейд“ ЕООД за неимуществени вреди и доколкото акцесорната претенция
принципно следва съдбата на основната, ще следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху всяко от присъдените обезщетения. Следва тук
да се има предвид, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на
ОСГК лихвата върху обезщетението се дължи от момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконосъобразния акт, а това в случая са датите
съответно 29.03.2016 г. и 12.04.2016 г. С исковата молба на практика е
претендирана законна лихва върху всяко от исканите обезщетения, но от по-късен
момент от посочените дати, а именно от 11.06.2016 г., поради което и ще следва
да се присъди на ищцовото дружество законната лихва от посочената дата върху
всяко от присъжданите му от съда обезщетения.
При този изход на спора и на
ищеца „Саотабакотрейд“ ЕООД се дължат разноските по производството на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, като се установи, че същият реално е направил такива от
25 лева за съдебни удостоверения, 300 лева за възнаграждение на вещо лице за
ССЕ, както и 200 лева за възнаграждение за изготвената допълнителна ССЕ. В
списъка на разноските, представен по делото, се претендират и 50 лева за
внесената държавна такса за образуване на делото, като съдът намира, че ще
следва да уважи искането за присъждане на разноски за държавна такса до размер
на 25 лева, предвид дължимостта на такава по размер такса съобразно с чл.2а,
т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
като разликата до внесените 50 лева е недължимо внесена и подлежи на връщане
при направено искане за това. Не може да бъде уважено искането на ищеца
„Саотабакотрейд“ ЕООД и за присъждане на направени разноски в размер на
заплатените суми за комплексната СМЕ от 450 лева и последващата единична СМЕ от
150 лева на вещото лице гастроентеролог. Касае се до разноски, направени във
връзка с доказване претенциите на другия ищец А.П., като видно от вносните
бележки за заплащането им по сметката на съда, в същите като задължено лице е
изрично записан именно ищецът А.П.. При това положение и съдът намира, че
следва да уважи искането за присъждане на разноски, които намери, че са реално
направени от „Саотабакотрейд“ ЕООД в размер на общо 550 лева. Установява се от
представения договор за правна защита и съдействие и документ от банка, че
дружеството-ищец е заплатило и адвокатски хонорар за едни адвокат от 1000 лева,
като в тази връзка и предвид относимата редакция на чл.8, ал.1, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на извършеното
плащане, така заплатеното възнаграждение се явява под минимума, предвиден в
Наредбата, поради което и възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. Предвид посоченото и на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ще следва да се осъди ответната страна да заплати на този
ищец и разноските за един адвокат, но съразмерно с уважената част от исковите
претенции, които, така изчислени възлизат на 23,34 лева.
Налице са с
оглед отхвърляне на исковите претенции на ищеца П. и само частичното уважаване
на исковете на ищеца „Саотабакотрейд“ ЕООД и основанията за присъждане на
ответната страна на юрисконсултско възнаграждение от страна на ищеца П., което
съдът намира, че следва да е от 100 лева и такова, изчислено съразмерно на
отхвърлената част от исковете на „Саотабакотрейд“ ЕООД, като с оглед разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, така изчислено по съразмерност
то следва да е 97,87
лв. и за него следва да се осъди дружеството.
По изложените
мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***
сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи уронен престиж на дружеството пред негови контрагенти в
областта на търговията с тютюнев скрап, както и засягане на маркетинговия имидж
на дружеството, търпени в периода от 18.05.2013г. до 12.04.2016 г. в резултат от незаконосъобразен административен акт Решение
№ 4423/0028 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе, ведно
със законната лихва върху
сумата на обезщетението, считано от 11.06.2016 г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенциия за
обезщетение за неимуществени вреди, основана на същия незаконосъобразен акт, за разликата до пълния й предявен размер от
18 500 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София
да заплати на „Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***
сумата от 2500 лв.
/две хиляди и петстотин лева/, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи уронен престиж на дружеството пред негови контрагенти в
областта на търговията с тютюнев скрап, както и засягане на маркетинговия имидж
на дружеството, търпени в периода от 18.05.2013 г. до 29.03.2016 г. в резултат от незаконосъобразен административен акт Решение
№ 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе, ведно
със законната лихва върху
сумата на обезщетението, считано от 11.06.2016 г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенциия за
обезщетение за неимуществени вреди, основана на същия незаконосъобразен акт, за разликата до пълния й предявен размер от
18 500 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи създадена несигурност в планирането и вземането на
решения по реализацията на проект на дружеството за създаване на
фабрика за производство на тютюнево фолио, търпени в периода от 18.05.2013 г. до 12.04.2016
г. в резултат от незаконосъобразен административен акт Решение
№ 4423/0028 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе, ведно
със законната лихва върху
сумата на обезщетението, считано от 11.06.2016 г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенциия за
обезщетение за неимуществени вреди, основана на същия незаконосъобразен акт, за разликата до пълния й предявен размер от
12 500 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***
сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи създадена несигурност
в планирането и вземането на решения по реализацията на
проект на дружеството за създаване на фабрика за производство на
тютюнево фолио, търпени в периода от 18.05.2013 г. до 29.03.2016 г. в резултат от незаконосъобразен административен акт Решение
№ 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе, ведно
със законната лихва върху сумата
на обезщетението, считано от 11.06.2016 г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенциия за
обезщетение за неимуществени вреди, основана на същия незаконосъобразен акт, за разликата до пълния й предявен размер от
12 500 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***
сумата от 2500 лв.
/две хиляди и петстотин лева/, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи липса на развитие на дружеството в сферата на търговията с тютюнев скрап, търпени
в периода от 18.05.2013 г. до 12.04.2016 г.
в резултат от
незаконосъобразен административен акт Решение № 4423/0028 от 18.05.2013
г. на Началник Митница Русе, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от
11.06.2016 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенциия за
обезщетение за неимуществени вреди, основана на същия незаконосъобразен акт, за разликата до пълния й предявен размер от
12 500 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи липса на развитие на дружеството в сферата на търговията с тютюнев скрап,
търпени в периода от 18.05.2013 г. до 29.03.2016 г. в резултат от
незаконосъобразен административен акт Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе, ведно
със законната лихва върху
сумата на обезщетението, считано от 11.06.2016 г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенциия за
обезщетение за неимуществени вреди, основана на същия незаконосъобразен акт, за разликата до пълния й предявен размер от
12 500 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ като
изцяло неоснователни исковите претенции на
„Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, против
Агенция „Митници“ - София за имуществени
вреди в общ размер на 615 978,44 лева, ведно със законна лихва от
11.06.2016 г., търпени в периода 25.02.2015 г. до 19.04.2016 г., както следва:
- за сумата 164 599, 40 лева за вреди от
нереализирани шивашки услуги, причинени от Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г.
на Началник Митница Русе;
-за сумата 164 599, 40 лева за вреди от нереализирани
шивашки услуги, причинени от Решение №
4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе;
-за сумата 141 324, 82 лева за вреди от
нереализирана търговия от продажби на тютюн и тютюнев скрап, причинени от Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г. на
Началник Митница Русе;
- за сумата 141 324, 82 лева за вреди от
нереализирана търговия от продажби на тютюн и тютюнев скрап, причинени от Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на
Началник Митница Русе;
-за сумата от 2065
лева за вреди, съставляващи законната лихва върху наличната сума по запорирана
сметка на дружеството, причинени от
Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе;
-за сумата от 2065 лева за вреди, съставляващи законната
лихва върху наличната сума по запорирана сметка на дружеството, причинени
от Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г.
на Началник Митница Русе.
ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователни
исковите претенции на А.М.П. с ЕГН ********** *** против Агенция „Митници“ –
гр. София за неимуществени вреди в
общ размер на 37 000 лева, ведно със законна лихва от 11.06.2016 г., както
следва:
-за сумата от 8500 лева за настъпили сериозни
здравословни проблеми вследствие на стрес, както и проблеми с алкохола,
резултирали в проявата на цироза, причинени от Решение № 4423/0028 от
18.05.2013 г. на Началник Митница Русе за периода от 18.05.2013 г. до
31.03.2021 г.;
-за сумата от 8500 лева за настъпили сериозни
здравословни проблеми в следствие на стрес, както и проблеми с алкохола,
резултирали в проявата на цироза, причинени от Решение № 4423/0033 от
18.05.2013 г. на Началник Митница Русе за периода от 18.05.2013 г. до
31.03.2021 г.;
-за сумата от 3333,33 лева за провокирана дистрофия на роговицата,
свързано с болки и нарушено зрение, наложило лечение в Русия, причинено от Решение
№ 4423/0028 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе за периода от 18.05.2013 г.
до 31.03.2021 г.;
-за сумата от 3333,33 лева за провокирана дистрофия на
роговицата, свързано с болки и нарушено зрение, наложило лечение в Русия, причинено
от Решение № 4423/0033 от 18.05.2013г. на Началник Митница Русе за периода от
18.05.2013 г. до 31.03.2021 г.;
-за сумата от 3333,33 лева за настъпил раздор в семейните
отношения и развод, причинени от Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г. на
Началник Митница Русе за периода от 18.05.2013 г. до 31.03.2021 г.;
-за сумата от 3333,33 лева за настъпил раздор в семейните
отношения и развод, причинени от Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на
Началник Митница Русе за периода от 18.05.2013 г. до 31.03.2021 г.;
-за сумата от 3333,34 лева за намалено самочувствие и
увереност и накърняване на доброто лично и професионално име, чест и
достойнство, професионален авторитет, болки, страдания, стрес, унизеност и
потиснатост, причинени от Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г. на Началник
Митница Русе за периода от 18.05.2013 г. до 31.03.2021 г.;
-за сумата от 3333,34 лева за намалено самочувствие и
увереност и накърняване на доброто лично и професионално име, чест и
достойнство, професионален авторитет, болки, страдания, стрес, унезеност и
потиснатост, причинени от Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник
Митница Русе за периода от 18.05.2013 г. до 31.03.2021 г.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, направени разноски по
делото, както и сумата от 21,34 лв. / двадесет и един лева и тридесет и четири
стотинки/, съставляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Саотабакоктрейд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в полза на Агенция „Митници“ сумата от
97,87 лв. /деветдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/, съставляваща
размер на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА А.М.П. с ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Агенция „Митници“ сумата от 100 лева, съставляваща размер на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: