Решение по дело №869/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 314
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20227180700869
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 314

град Пловдив, 16. 02. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ- V състав, в открито заседание на седемнадесети януари, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа административно дело № 869/2022 година , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.220, ал.1 ЗМ.

Жалбоподателят -  “ФИТОНИ 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147,  чрез адв. Б. оспорва Решение № РТД-3000-363 / 01. 03. 2022/32-69103,  издадено от директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в качеството му на орган по чл. 5, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент (МКС), с което е определена нова митническа стойност за стока №2/2 от МД с МРН № 20BG00300907238R2 в общ размер на 34 273,80лв. и на дружеството - жалбоподател са установени на основание чл.77 §1 б.“а“, вр. чл.85, §1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. и по чл.54 от ЗДДС са установени допълнителни публични задължения за ДДС по посочената декларация в общ размер на 3 810, 23лева.

В жалбата се твърди,  допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващо се в липса на съответното уведомяване за предпоставките, навели за основателно съмнение в декларираната митническа стойност, както и за липса на анализ по смисъла на на чл. 141 от Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447, което води до липса на обосновка на приложената договорна стойност по внос на трето лице. Излагат се съображения, които оспорват изложените в решението обстоятелства относно наведените от митническия орган основания за твърдяно  допълнително облагане.  Счита, че не е извършен необходимият анализ относно разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките, както и анализ на различните търговски производители и на самите продажби, касаещ тяхното търговско равнище. В тази насока са развити редица аргументи, които жалбоподателят обосновава и с трайната съдебна практика, като твърди и липса на мотиви.

По същество на спора в представената по делото защита счита административният акт за незаконосъобразен, като се иска неговата отмяна и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД "Митница Пловдив“, чрез процесуален представител юрк. Б. оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства. По същество на спора в писмена защита счита издаденото решение за законосъобразно и моли жалбата да се отхвърли, като претендира и  юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и съобрази събраните по делото писмени доказателства, прие следното от фактическа страна:

Жалбоподателят на 19.06.2020г. е декларирал пред митническите органи на Р България с МД с №20BG003009072387R2 стоки с произход Р. Турция, предназначени за свободно обръщение с цел крайно потребление: стока № 2/2 – „гумени чехли : мъжки – 8868 чифта, дамски – 3130 чифта, детски – 1518 чифта”, с код по ТАРИК **********, държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 3 082,30 кг, декларирана митническа стойност (МС) 22 359,03лв. Поради активиран рисков профил за посочените стоки е извършена проверка на митническата декларация. Причина за активиране на рисковия профил било възникнало съмнение, породено от извършено сравнение с определените в т. 40 от § 1 от ДРЗМ „справедливи цени“, образувани при оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава-членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, предоставени на разположение на страните - членки на ЕС чрез системата „ТHESEUS“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, от които е прието, че декларираната митническа стойност за посочените стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности за внос на същия вид стоки от конкретната държава на произход. За извършената по чл.188 от Кодекса проверка на стоките е издаден Протокол за извършена митническа проверка № 710 /код на МУ 9920/19.06.2020г., като са иззети мостри по опис. За нуждите на митническото облагане е било издадено писмо рег.№32-174345/19.06.2020г., връчено на дружеството – жалбоподател, с което е изискано внасянето на обезпечение в размер на 10 982,85 лева, след което стоките са освободени. Проверката е продължила по реда на чл.48 от Регламент ЕС №952/2013, вр. чл.84 ал.1 т.1 ЗМ, като е извършен оглед на мострите, от който е направен извод, че част от стоката посочена под №2/2, а именно дамски гумени джапанки - 3130 чифта, не се класират в декларирания код по ТАРИК **********. С писмо рег. № 32-175183/19.06.2020г. митническите органи изискали от декларатора допълнителни документи относно декларираната митническа стойност на стоките: договори, фактури за транспортни и застрахователни разходи, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания и др. подобни. С писмо вх. № 32-201174/14.07.2020г. от дружеството са представени документи относно декларираната митническа стойност: търговско споразумение, суифт по проформа фактура № 15062020/15.06.2020г., проформа фактура, фактури за продажба на стоки от предходен внос, идентични с внасяните на първо търговско ниво- 11 бр., копие на транспортна фактура, платежно нареждане за сумата по фактура за транспорт и др.. При анализ на тези представени документи митническите органи направили извода, че не е налице идентичност на стоките по представените 11 бр. фактури за предходен внос с тази, предмет на процесната МД и към тях не е приложен документ за извършено плащане. Анализирано е и търговското споразумение, като е констатирано, че в него липсват количества, цена и условия на доставка. От всичко това митническите органи приели, че се касае за случай, при който декларираната цена е по- ниска от цената, която се заплаща при други сделки във връзка със сходни стоки. Посочили, че установените необичайно ниски цени на внесената стока са достатъчно основание за възникнало съмнение, което е и основанието за отхвърляне на договорната митническа стойност, която е декларирана от жалбоподателят на осн. чл.70 §.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013година.

В резултат на това е прието, че следва на основание чл. 74, §.2 б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 да се определи нова митническа стоност, преценена на база договорна стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на съюза и изнесени в същият или приблизително същият момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. В решението на директора на ТД „Митница Пловдив“ са изложени обстоятелства, че е установен внос на сходни стоки с тези по графа №2/2 от МД, за което е извършена справка в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС –  IIIА/ за сравнителни цени на допуснати в обращение с крайно потребление сходни стоки. Установен е внос на сходни стоки с декларираните. Така за част от стоките по графа №2/2 /“гумени чехли: мъжки – 8868 чифта, детски – 1518 чифта“/ е посочено, че по МД с МРН 20BG00510021577R9/18.05.2020г. са допуснати за свободно обращение плажни чехли и джапанки от микропореста гума – 54 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,30лв./чифт; по МД с МРН 20BG005100217685R9/22.05.2020г. са допуснати за свободно обращение плажни чехли и джапанки от микропореста гума – 368 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,76лв./чифт; по МД с МРН 20BG005100218503R0/26.05.2020г. са допуснати в свободно обращение плажни чехли и джапанки от микропореста гума – 448 чифта с изчислена митническа стойност от 3,87лв./чифт. По отношение на останалата част от стока № 2 /“дамски джапанки – 3130 чифта“/, код ТАРИК **********,е установено, че по МД с МРН 20BG005100225033R9/09.06.2020г. са допуснати за свободно обращение дамски джапанки – 33 чифта с митническа стойност, изчислена на 2,28лв./чифт; по МД с МРН 20BG005807058333R8/11.05.2020г. са допуснати за свободно обращение плажни чехли/джапанки/ – 700 чифта с митническа стойност, изчислена на 2,61лв./чифт; по МД с МРН 20BG005100228607R6/16.06.2020г. са допуснати в свободно обращение джапанки за плаж – 168 чифта с изчислена митническа стойност от 2,79лв./чифт.

При така изложените обстоятелства на основание чл. 77, § 1 б. а от МКС ответният орган е приел, че за процесните стоки възниква вносно митническо задължение. По реда на чл.29, вр. чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството е уведомено за предстоящите действия по определяне на нов размер на задължение по митническата декларация, поради това, че декларираната митническа стойност на внесената стока не е действително платената или подлежаща на плащане цена. С писмо вх. № 32-341980/23.11.2020г. „Фитони 1“ ЕООД е представил писмено становище за липса на основания да бъде определена нова митническа стойност на процесните стоки. Възражението е отхвърлено от ответният административен орган като неоснователно, който е изложил аргументи, че са налице основания за определяне на нова митническа стойност във връзка с внесена от "Фитони 1“ ЕООД стока от Република Турция, позовавайки се на извода, че декларираната митническа стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки. Затова с процесното си решение от 01.03.2022г., при съобразяване с приетите за установени при проверката обстоятелства за внос на сходни стоки, прилагайки методите по реда на чл.74 §2 б.б от Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган е направил извод, че митническата стойност за чат от стока №2 от процесната МД /“гумени чехли: мъжки – 8868 чифта, детски – 1518 чифта“/ следва да бъде определена в размер на 3,30лв/чифт, а за останалата част от стока №2/“дамски джапанки – 3130 чифта“/да бъде определена на 2,28лв/чифт.  Посочено е, че с оглед промяната на тарифното класиране на стока /“дамски джапанки – 3130 чифта“/ същите следва да се включат в нова стока на МД с МРН 20BG00300907238R2, а именно стока 3/3, създадена в процесното решение.

При така изложените обстоятелства на основание чл. 85 §1 от МКС ответният орган е приел, че за процесните стоки възниква вносно митническо задължение, което ще се определи по реда за изчисляване на митата от датата на приемане на митническата декларация –19.06.2020г. Посочил, че същото е с нулева ставка и вносно митническо задължение не следва да се начисли. Ето защо на основание чл.54 ал.1 ЗДДС, вр. чл.77 §1 б.а и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пристъпил към определяне на нова данъчна основа за облагане по ЗДДС, като е определил нов размер на дължимият ДДС към момента на възникване на митническото задължение, което е датата приемане МД на 19.06.2020г. С процесното решение на основание чл. 55, ал.1  ЗДДС определил данъчната основа като еквивалентна на митническата стойност при внос, която е увеличена със стойността на мита, дължими при внос /в конкретният случай мито с нулева ставка/. Така за стоки по графа № 2/2 е определена данъчно облагаема стойност по ЗДДС в размер на 34 273.80лв., а за стоки в графа 3/3 е определена в размер на 7 136,40 лева, от които е приспаднат размерът на внесеното ДДС. Затова с прилагането по реда на чл.66, ал.2 ЗДДС на стандартната ставка на данъка от 20 на сто при внос на стоки на територията на страната, с прилагането на разпоредбата на чл.67 ал.1 ЗДДС е начислен допълнителен ДДС за внесените стоки по графа № 2/2 и 3/3 от МД в размер на 8282,04лв. След приспадане размерът на посоченият в МД ДДС е начислен допълнителен  ДДС в размер на 3810.23 лева.

Недоволно от решението, дружеството е инициирало и настоящото съдебно производство, в хода на което са приобщени редица писмени доказателства.

Така от приетото заключение на проведена ССчЕ се установява, че не са представени всички мостри от същите видове стоки, иззети по МД, послужили за база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Определянето на сходност на стоките, по които е определена нова митническа стойност, се извършва само на база описание на стоките по митническите декларации, по които са изведени нови митнически стойности, послужили за база за обмитяване на стоките по процесната митническа декларация, без да е правено физическо сравнение за сходност на стоките. Дадено е заключение, че физическо сравнение за сходство не е възможно да се извърши за нуждите на експертизата. Направен е извод, че елементите на сравнението, по които се извършва определяне на цени на стоките по материали за изработка, качество и марка, не могат да бъдат установени, респ. анализирани само въз основа на описание на стоката, използвана за база за сравнение, посочена по съответната митническа декларация, поради което липсва достатъчно надеждна база за определяне /обосноваване/ на сходност и извеждане на адекватни цени на стоката, с отчитане на елементите, формиращи себестойността на същата. При извършената митническа проверка определянето на цената за деклариране е изведена на килограм, но така получената цена за килограм стока, показана в колона „Цена за 1 кг/лв.“ на таблица № 3, съдържа в себе си, не цяло число чифтове /за част от моделите/, което на практика няма търговски и потребителски смисъл, като определените на база митническите декларации, показани в таблица 3, нови митнически стойности са по-скъпи за чифт, съответно: за стока №2/2 – 1.90 пъти; за стока 3/3 – 1.64 пъти. По отношение на пазарното проучване той е посочил в заключението, че анализът на стоките от разглежданите видове по пазарни цени на дребно показва, че съотношението на по-скъпите модели в сравнение със стоките с ниски ценови стойности, е средно 2:1; процесните стоки с производител „Гезер Айаккаби А. Ш.“ –Турция, са с ниски до средни пазарни цени за изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския ценови диапазон на пазара за „гумени чехли“, формиращи ценови диапазон в интервала от 5 до 10 лева за различните стоки и модели. Посочил е, че утвърдени марки стоки, предназначени за пазара на ЕС, формират по- висок ценови диапазон от 15 до 25 лв. за чифт.

Горната фактическа обстановка съдът установи от заключението на проведената ССчЕ, което кредитира като обективно, логично, методологически обосновано, без възникнали съмнения в неговата правилвност, неоспорено от страните. Установява се и от прибощените писмени доказателства- административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и допълнително представените и приобщени към делото, в хода на съдебното производство доказателства представени от жалбоподателя, в превод на български език, доказателства със становище вх. № 11028/06.06.2022 г. и  представени от ответната страна писмени доказателства със заявление вх. № 133352/07.07.2022 г. и заявление вх. № 14114/19.07.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съобразно събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване акт. Същата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА по следните за това съображения:

Процесното решение, издадено от директора на ТД „Митница Пловдив“, е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, при спазване на предвидената в закона писмена форма.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс на Съюза, Регламентът за изпълнение и вътрешното митническо законодателство въвеждат редица правила и мерки за контрол, гарантиращи, както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга, след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл.70 § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или, която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74 §2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл.70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако, и след предоставяне на тази допълнителна информация, съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140 §2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена, като в тези случаи следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, и в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

В разглеждания случай  с процесното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания от МД с МРН № 20BG00300907238R2/ 19.06.2020 г. за режим допускане за свободно обращение на стока № 2/2 с произход Република Турция.

Спорният въпрос по делото е налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл.74 §2 б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Видно от доказателствата по делото, оспорващото дружество е представило на митническия орган проформа фактура № 15062020/15.06.2020 г., ведно със SWIFT за заплащане на стоката – основание: проформа фактурата, удостоверяващ, че на 15.06.2020 г. от разплащателна сметка на дружеството в евро в „Банка ДСК“ в полза на „GEZER AYAKKABI DERI SAN. VE TIK. AS.“ е извършен превод на 16 230,26 евро, c основание на плащането INVOICE 15062020. Приложена е ЧМР и Сертификат за движение с маршрут Истанбул – Пловдив. Въпреки това, митническият орган е приел, че следва да се приложи чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, съобразно която разпоредба, ако съмненията на митническите органи след извършената проверка не отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Кодекса.

Митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.74 §2 б.)б от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл.141 §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.

Съгласно чл.141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2 буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и, по същество, в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение и според тях, в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, като незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

В разглеждания случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на чл.74 §2 б. „а“ от МК не може да се приложи, тъй като не е открита достатъчно изчерпателна информация за декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки. Но този извод на административния орган не е подкрепен с доказателства по административната преписка, поради което липсва надлежно обосноваване на причините за прилагане на метода по чл.74 §2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Предвид изложеното, не може да се приеме, че законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл.74 §2 б.„б“ от МК. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.

Наред с изложеното, при прилагане на чл.74 §2 б.„б“ от МКС, от административния орган, за всяка една от двата вида стока, е извършено позоваване на 3 броя митнически декларации, описани по-горе в решението за извършен внос на стоки, въз основа на което е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без да са посочени други данни за анализ и без да са изложени мотиви защо именно стойността по именно тези посочени ЕАД следва да бъде база за определяне.

Подходът на митническия орган по прилагане на цитираната норма е неправилен и предвид обстоятелството, че липсва анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за „сходни стоки“ в чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение. В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни стоки“.

Ето защо, съдът намира за необоснована причината, поради която е приложен методът по чл.74 §2 б.„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни стоки“.

В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.141 §5 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид, само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките,  дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което съдът приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, противоречи на материалния закон.

Незаконосъобразното прилагане на използвания от митническия орган вторичен метод за определяне на митническата стойност е установено и от стойностите, посочени в заключенията на вещото лице. Установено е, че сумата по процесната доставка е изплатена от оспорващото дружество на доставчика изцяло и еднократно с валутен превод, като е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД.

Горното се подкрепя изцяло и от приетата без възражения от страните комплексна ССчЕ и СОЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи, и, която е категорична, че: - на първо място, липсва практика в ТД „Митница Пловдив“, да се извършва пряко физическо сравнение на сходност на стоките, което изключва възможността стоките да бъдат сравнявани по компоненти и технология на изпълнение; на второ място, елементите на сравнение, по които се извършва определяне на цени на стоките по материали за изработка, качество и марка, не могат да бъдат установени и анализирани само въз основа на описание на стоката, използвана за база за сравнение, посочена по съответната МД; на следващо място, значение има съставът на материала, който определя различно тегло на подметката, технологията на изработка – ръчно или автоматизирано, като изрично е посочено, че извеждането на теглото на стоката, като определящ елемент, не дава достатъчно надеждна база за определяне на сходност и извеждане на адекватни цени на стоката с отчитане на елементите, формиращи себестойността на същата, като крайният извод на експерта е, че така получената цена за килограм стока, на практика няма търговски и потребителски смисъл.   

От изложеното следва, че не са били налице предпоставките, установени в чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.74 §2 б.„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

С оглед изхода на спора, и претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 950(деветстотин и петдесет)  лева, представляващи: 50.00 лева, внесена държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 600 лв. договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ по жалба на „Фитони 1“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147  Решение към № РТД 3000-363/01.03.2022/32-69103, издадено от директора на Териториална дирекция „Митници“ – Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Фитони 1“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, представлявано от Н.Д. – управител, сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/