Решение по дело №207/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260092
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20215200500207
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260092      гр. Пазарджик,15.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на  петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                            Димитър Бозаджиев

 

 

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. № 207 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от Граждански процесуален кодекс.

Жалбоподателката  С.Г., имаща формално качеството на длъжник в изпълнителното производство,  обжалва  разноските дължими от нея и определени от ЧСИ по изп.д.№ 20208870400511.

Твърди, че не следва да дължи сумата 1800 лева , представляващи адвокатско възнаграждение,заплатено от другата страна .Счита ,че тази сума не е съобразена с установените минимални размери на адвокатските възнаграждение , а  и в производството всеки следвало да поеме разноските съобразно правата си , тъй като се касаело  за извършване на публична продан на недвижим имот, след извършена съдебна делба.

В срок е постъпил писмен отговор.Излагат се доводи,че адвокатското възнаграждение не  е прекомерно , съобразено с размерите , посочени в приложимата Наредба , като в него са включени и минимални възнаграждения за образуване на изпълнителното дело по чл.10 т.1 и възнагражденията по т.5.

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви ,като подържа ,че жалбата е допустима , но неоснователна.Жалбоподателката била уведомена за общия размер на разноските , като изрично било посочено ,че разноските се дължат съобразно правата на съделителите.

Изложени са доводи  и относно размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът , за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на П.О. въз основа на представен изпълнителен лист за изнасяне на публична продан на съсобствен с жалбоподателката недвижим имот,след извършена съдебна делба.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от който е видно ,че „взискателят „ е заплатил в брой 1800 лева адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима и по същество основателна по следните съображения:

 Публичната продан на допуснат до делба недвижим имот се извършва съобразно правилата на изпълнителния процес (чл. 483 и сл. ГПК). При тази продан не се реализира принудително субективно  притезателно право. Тази продан е само механизъм за осребряване на съсобствената  недвижима вещ. Макар тази продан да се извършва по правилата на изпълнителния процес, следва да се отчитат и всички особености, характеризиращи публичната продан като метод за извършване на делбата.

Логиката на присъждане на разноски е еднаква в исковото и изпълнителното производства.

В делбеното производство има специфика при разноските ,намерила израз в нормата на чл.355 ал.1 от ГПК.    Установила е съдебната практика, че при липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Това разрешение следва да намери приложение и при  решаване на проблема с разноските при публичната продан на делбен имот. Няма логика да се приема, че  адвокатските възнаграждения, заплатени от съделителите, трябва да се поемат от всички участници в съсобствеността, след като това не е така дори и при съдебното производство по делба.

Не могат да се правят различни изводи от разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Посоченият текст не засяга въпроса за адвокатските възнаграждения, а е свързан само с разходи, които са необходими за осъществяване на публичната продан (изготвяне на обявления, връчване на книжа, хонорар на вещо лице във връзка с оценяване на имота и т. н.). Нормата на чл. 78, ал. 9 ГПК, не намира приложение при делбата (освен по присъединените искове). Причината е, че чл. 355, изр. 1 ГПК се явява специален закон, поради което дерогира действието на общата норма.

Поради изложеното не се налага обсъждане на въпроса дали адвокатското възнаграждение е прекомерно.

По изложените съображения ,Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                                                                  Р   Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Даскалов по изпълнително дело .№ 20208870400511,изразяващи се във включване в размера на разноските дължими от страните съобразно правата им,заплатения от взискателя О. адвокатски хонорар в размер на 1800 лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.