№ 405
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600795 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане /молба/ за възобновяване на наказателно дело по реда на чл. 422,
ал. 1, т. 5 НПК от И. Б. И. от гр. Монтана, осъден по н.о.х.д. № 183/2022 г. по описа на РС-
Монтана. Моли да бъде прието, че са налице визираните в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК основания
за възобновяване на н.о.х.д. № 183/2022 г. на Районен съд-Монтана и да бъде отменена
постановената по него присъда № 20/01.06.2022 г., потвърдена с решение № 85/29.05.2023 г.
на Окръжен съд-Монтана по в.н.о.х.д. № 163/2022 г., и да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане на
прокурора, на друг състав на районния съд или на друг състав на въззивния съд.
Алтернативно се прави и искане да бъде прието, че наложеното му наказание е явно
несправедливо и да се намали размера му, както и да се намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
В молбата си осъденият моли да се приеме, че при постановяване на присъдата на
РС-Монтана и на решението на ОС-Монтана са допуснати съществени нарушения по чл.
348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК, което е основание за възобновяване на наказателното дело
по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
В частност моли да бъде прието, че от събраните в хода на делото доказателства не
може да се направи несъмнен извод, че извършеното от него деяние осъществява от
1
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е бил осъден. Твърди се,
че по делото е безспорно установено, че с пострадалата са в изключително влошени
отношения, както и че е установено, че на посочената в ОА дата и час по повод водено
между св. А.И. и св. О.Б. гражданско дело е била назначена експертиза, като е бил насрочен
оглед на имота, който е следвало да се извърши от вещото лице св. Ст.Р.. Сочи се, че в
разпореждането на съда е записано че, вещото лице трябва да извърши оглед, като не е било
разпоредено никакво участие на страните или на техни представители при огледа; че св.
О.Б., която е дъщеря на осъдения, го е помолила да бъде вкъщи по това време и да даде
достъп до имота на вещото лице и евентуално на адвоката на св. А.И.; че той е допуснал до
имота вещото лице и адвокат К., но че когато Б. Б. се опитала да влезе в имота на дъщеря му
без нейно позволение, той й препречил пътя, а когато тя станала по-настойчива в това,
осъденият й заявил „Махай се оттук, нямаш работа тука"; че въпреки тези думи тя отново се
опитала противозаконно да проникне в имота на дъщеря му, при което той отново й
препречил пътя. Заявява, че не се е заканвал с убийство на тази жена.
Излагат се доводи, че за да е съставомерно деянието по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която да е възприета от него и да е могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й, както и че от субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В
искането осъденият твърди, че съгласно формулираното обвинение за заканата бил
използвал думата „трепем“ и „трепане“, но че това е странна дума, малко използвана в
съвременния език, като в тълковния речник на думата трепя са посочени множество
значения. Изтъква се, че заканата с убийство трябва да е конкретна и недвусмислена и че
също така деецът следва сам да влага в съдържанието на използваните думи закана за
убийство. В тази връзка сочи, че в обясненията си е заявил, че намерението му е било да
спре Б. Б. да влезе в имота.
В искането се твърди също така, че с пострадалата са в много влошени отношения, но
че при тези влошени отношения почти от 10 години други инциденти между тях не е имало.
Поради това счита, че така наречената закана не е могла да предизвика основателен
страх от осъществяването й и че дори да е изрекъл тези думи не счита, че от съдържанието
им може да се приеме, че са закана с убийство. Сочи, че инцидентът е станал през деня на
място, на което са присъствали хора, и е бил свързан с опит на пострадалата да навлезе в
имот на дъщеря му без нейно разрешение, като самият инцидент е продължи много кратко и
че след отдръпването на пострадалата от имота осъденият е прекратил всякакви вербални
контакти с нея.
Моли при преценка на основателността на съображенията му да се съобрази решение
№ 175/11.11.2019 г. по н. д. № 774/2019 г. на ВКС, съгласно което елемент от състава на
престъплението е единствено обективната годност на заканата да предизвика основателен
страх у лицето, към което е отправена, поради което следва да бъдат обсъдени всички
обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия и да бъдат
2
отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. Също така моли
да се съобрази и решение № 107/15.03.2012 г. по н.д. № 124/2012 г. на ВКС, съгласно което
следва да се извърши разграничение на характера на отправените заплахи, както и че сама
по себе си словесно изразената закана за убийство следва да бъде преценявана в контекста
на доказаните враждебни, конфликтни междуличностни отношения между страните, както и
със съдържанието на обичайния речников фонд, използван винаги и последователно при
контактите на подсъдимия и пострадалия.
Моли също така да бъде прието, че присъдата на районния съд и решението на
въззивния съд, както и мотивите към тях са изготвени в нарушение на разпоредбите на чл.
303, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като присъдата почива на предположения, а в мотивите
липсва пълен и всестранен анализ на всички доказателства по делото, както и че при
наличие на противоречиви доказателства съдилищата не са изложили в мотивите си
убедителни съображения защо приемат едни от тях за достоверни, а други отхвърлят като
недостоверни. В тази връзка, на първо място, осъденият счита, че във въззивното решение
липсва собствен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Твърди, че в
съображенията в решението си въззивният съд се е задоволил да повтори, при това по-
семпло, изложените в първоинстанционната присъда съображения. Изтъква, че задължение
на въззивния съд е да извърши цялостен анализ и съпоставка на гласните, писмените и
веществените доказателства и доказателствени средства, за да изведе наличието или липсата
на съществените съставомерни признаци на деянието от обективна и субективна страна, но
че вместо това в случая той просто е преповторил част от мотивите на първата инстанция по
тези въпроси. Твърди, че по този начин окръжният съд практически не е изложил собствени
съображения по главните въпроси, имащи значение за правилното решаване на делото,
както и че наред с това въззивният съд не е обсъдил подробно предложената от защитника
на осъдения защитна версия и не изложи никакви съображения защо не я приема за
основателна.
Прави се и оплакване, че и районният, и окръжният съд неправилно не са приели за
достоверни показанията на св. Ст.Р. и не са ги обсъдили в своите съображения. Твърди се,
че същата като вещо лице е извършвала оглед в имота и се е намирала на по-малко от 10
метра от мястото на инцидента, при което е могла спокойно да чуе отправени на висок тон
заплахи и че районният съд, за да игнорира нейните показания, се е задоволил с едно
предположение, а именно, че тя е била ангажирана с измервания и е логично да не е чула
нищо. На следващо място, се прави оплакване, че съдилищата неправилно не са обсъдили в
своите актове показанията на св. В.И., който е син на осъдения, като семпло са отбелязали,
че тъй като неговите показания противоречат на тези на пострадалата и на св.К., същите не
отразяват вярно фактическата обстановка и че очевидно е налице заинтересованост от
изхода на делото. Изтъква се, че когато съдът счита, че е налице заинтересованост на един
свидетел от изхода на делото, той трябва подробно да мотивира това свое виждане въз
основа на обективно установени обстоятелства извън родствена връзка между свидетеля и
подсъдимия, за да може да бъде разбрано какво се има предвид под „по разбирания на съда".
3
Формулира се и оплакване, че при наличието на противоречиви доказателства по
отношение на определени обстоятелства съдилищата не са изложили убедителни
съображения защо приемат за достоверни показанията на пострадалата и на св. К., а другите
приемат за недостоверни. В тази връзка осъденият счита, че като не е отстранил това
нарушение въззивният съд е допуснал на свой ред съществено процесуално нарушение при
оценка на доказателствата, като не е подложил на пълен и всестранен анализ
противоречивите доказателствени материали по делото.
Отправя се молба, ако бъде прието, че е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение, и че не са допуснати твърдените процесуални нарушения, представляващи
основания за отмяна на присъдата и решението, то да бъде изменена присъдата, като бъде
прието, че са налице изключителни смекчаващи обстоятелства, както и че най-лекото,
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55,
ал.1, т.1 НК да бъде намалено наказанието на 6 месеца лишаване от свобода. В тази насока
моли да бъде отчетена и напредналата му възраст. Моли да бъде намален и размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид така изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК осъденият моли да
бъде отменена присъдата и решението и при условията на чл. 24, ал.1 т. 1 от НПК да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно моли на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК да бъде отменена присъдата
и решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Също в условията на алтернативност моли на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК да
бъде изменена присъдата и решението и да бъде прието, че наложеното му наказание е явно
несправедливо и да бъде определен размера на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК, както и да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
В съдебните прения пред апелативния съд защитата на осъдения И. Б. И. в лицето на
упълномощения му защитник адвокат П. П. поддържа изцяло молбата за възобновяване на
наказателното производство по изложените в нея съображения, като поддържа и
направените в нея искания. В речта си защитникът адвокат П. П. на практика пресъздава
съдържащите се в искането за възобновяване оплаквания и развитите във връзка с тях
аргументи. Моли да бъде възобновено наказателното производство и в частност
производството по НОХД 183/2022 г. по описа на Районен съд-Монтана.
В съдебно заседание пред настоящата извънредна инстанция прокурорът от САП намира
искането за възобновяване за неоснователно. Счита, че не следва да се обсъжда искането за
оправдаване на осъдения. Твърди, че изложените съображения в 2/3 от обема си касаят
обоснованост на влезлия в сила съдебен акт. Изтъква, че прокуратурата не открива
допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и в
частност такива, изразяващи се в предубеденост и игнориране на доказателства. Изразява
несъгласие с довода на защитата, че редовните съдебни инстанции не са положили усилия за
дължимата оценъчна дейност в минималния по закон обем, от който да се установи
вътрешното им убеждение по установените факти. А относно обстоятелството, че защитата
не е съгласна с прочита на доказателствата, заявява, че това касае основание, което не
следва да се разглежда в настоящото производство, а именно - обоснованост. В обобщение
4
участващият прокурор твърдя, че няма съществено процесуално нарушение, поради което да
се възобнови делото.
По отношение на третото алтернативно искане - да се коригира наказанието -
прокурорът от САП заявява, че при решаване на въпроса за наказанието съдът следва да
направи баланс между поправянето, превъзпитаването на осъдения, целите на наказанието в
чл. 36 НК и общопревантивната функция, като намира, че в случая това е направено.
Изтъква, че районният и окръжният съд са отчели специфичната обществена опасност на
конкретното поведение на осъдения и че в случая не може да се твърди, че това е една
обичайна ситуация. Счита, че не е изключено това поведение на осъдения да бъде
повторено, че самото то е укорително, както и че е напълно доказано и правилно оценено от
предходните съдебни инстанции. По тези съображения намира, че няма основания за
възобновяване на делото или за изменение на присъдата в санкционната част.
В последната си дума пред настоящия съд осъденият И. Б. И. заявява, че не се е
заканвал.
Апелативен съд-София, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във
връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразеното становище от
представителя на САП, намери следното:
Производството пред първата съдебна инстанция /Районен съд-Монтана/ е било
образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура-Монтана обвинителен акт
срещу И. Б. И. за престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал. 1 от НК. В обвинителния акт и в
частност в диспозитива на същия се претендира, че инкриминираното престъпление е
осъществено от И. Б. И. на датата 11.03.2021 г., когато в гр. ***, на ул. „***“ № * се заканил
с убийство на Б. М. Б. от гр. ***, ул. „***“ № ** ет.* с думите: „Майняй се, че ще те
трепем….Махай се, махай се – ти колко си сгодна за трепане….“ и това заканване би могло
да възбуди основателен страх от осъществяването му.
С първоинстанционния съдебен акт – присъда № 20 от 01.06.2022 г., постановена от
Районен съд - Монтана, 1 състав по НОХД № 183/2022 г. по описа на същия съд, И. Б. И. е
признат за виновен в това, че на 11.03.2021 г. в гр. ***, на ул. „***“ № * се заканил с
убийство на Б. М. Б. от гр. ***, ул. „***“ № ** ет.* с думите: „маиняй се, че ще те
трепем….Махай се, махай се – ти колко си сгодна за трепане….“ и това заканване би могло
да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144,
ал. 3 вр. с ал. 1 във вр. чл. 54 ал.1 и ал.2 и чл. 36 от НК е осъден на една година лишаване от
свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е
отложено за изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Със същата присъда на основание чл. 45 от ЗЗД И. Б. И. е осъден да заплати на Б. М.
Б. сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди ведно със законната лихва от деня на увреждането 11.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 288.00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, като е отхвърлен предявения граждански иск за разликата до пълния му
5
размер от 5 000 лева като неоснователен.
С присъдата И. Б. И. е осъден да заплати разноски по делото - сумата в размер на
133.20 лв. по сметка на ОД МВР-Монтана; сумата 72.00 лв. по сметка на Районен съд-
Монтана - държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск, както и 5 лв.
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на подадената от адвокат П. П., защитник на И. Б. И., въззивна жалба
срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 163/2022 г. по описа на
Окръжен съд-Монтана, който със свое решение № 85 от 29.05.2023 г. я е потвърдил в
осъдителната й част, а относно останалата й част е приел и посочил, че е влязла в сила като
необжалвана.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като
е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 от НПК, и е срещу влязъл в
сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, като е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от
НПК.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
В искането за възобновяване и в съдебните прения пред настоящия съд се излагат
съображения, които касаят изводите на редовните съдебни инстанции по съществото на
делото и в които се развива аргументация, сочеща на несъгласие с приетите от предходните
съдилища правни изводи за съставомерността на инкриминираното деяние като закана за
убийство. По този начин се обективира оплакване за неправилно приложение на
материалния закон, довело до неправилно осъждане на молителя И. Б. И., което оплакване
Апелативен съд-София намира за основателно.
Контролираните съдебни инстанции са основали правните си изводи, че И. Б. И. е
извършил деяние, съставляващо престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 от НК, на приетата от
тях за безспорно установена фактическа обстановка, свеждаща се до следното:
И. Б. И. и св. А. Б. И. са братя. Живеят в една къща, но на различни етажи, като
свидетелят А. И. живее на третия етаж и има само право на преминаване до своя етаж.
Двамата братя от години водели съдебни дела за земята и таванския етаж от къщата и
отношенията им не били добри.
Свидетелката Б. М. Б. живеела със св. А. И. от м.юни 1998 г. на този адрес - гр.***,
ул.*** № **, като от съвместното си съжителство имали родено дете - син Александър,
който не живее на адреса.
Проблемите между двамата братя започнали още от 2013 г. по повод гражданско
дело, предмет на което бил имотен спор, като дори били страни и по НЧХД № 50374/2013 г.
по описа на РС-Монтана за причинена лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, по което
дело е бил приложен института на реторсията.
Свидетелят А. И. работел като международен шофьор и често отсъствал от дома си,
поради което св. Б. Б. го представлява където е необходимо и това е причината за
6
проблемите на последната с И. Б. И., които прераствали в скандали и в различни закани от
страна на И. И..
По гражданско дело №1065/2020 г. по описа на РС-Монтана, водено между дъщерята
на подсъдимия - св. О. И., от една страна, и св. А. Б. И., от друга, била допусната от съда
техническа експертиза, като назначеното по тази експертиза вещо лице трябвало да извърши
оглед на място на имота и постройките в него на адрес гр.***, ул.*** № *. Огледът следвало
да стане в присъствието и на двете страни. Поради тази причина на 11.03.2021 г. след обяд
на адреса се събрали св.Б. Б., която представлявала съпруга си А. И., св.Ж. К., пълномощник
на А. И. като ответник по гражданското дело, а от страна на ищцата О. И. присъствали
нейният баща И. Б. И. и брат й В. И.. На мястото пристигнало и вещото лице св. С. М. Р..
К., Б. и Р. влезли в двора, където били И. И. и св. В. И.. Вещото лице започнало да извършва
измервания, като св. К. била непосредствено зад нея, а св. Б. Б. на няколко крачки зад тях,
като стояла и наблюдавала, без да взима някакво участие. Когато вещото лице започнало да
прави оглед на гаража, Б. Б. и св. К. също тръгнали да влизат в гаража. В този момент И. И.
се обърнал към Б. Б., тръгвайки към нея, като започнал да й крещи „Маиняй се оттук, коя си
ти, ма, немаш работа тук! Маиняй се, че ще те трепем!“ Свидетелката Б. не реагирала, стояла
като вцепенена, не говорела нищо, била видимо уплашена от поведението на И. И., който
непрекъснато настъпвал към нея. Същият продължил да й крещи „Ще те трепем! Маиняй се
оттук!“ В този момент се намесил св.В. И., който извикал „Баща ми, спокойно! Баща ми,
стига! Стига бе, баща ми!“. Тогава свидетелката К., виждайки какво става, хванала св. Б. Б.
за ръката и тръгнала да я извежда извън имота, тъй като се опасявала да не се случи най-
лошото. Междувременно И. И. продължил да крещи на св.Б., като й казал „Ти ли, ти ква си
сгодна за трепанье, аз ше ти кажем, аз ще те трепем!“. Свидетелките К. и Б. Б. излезли отвън
на улицата и изчакали вещото лице, което след като си свършило работата излязло и си
тръгнало. Свидетелката Б. била изключително притеснена и треперела, като не се прибрала
вкъщи, тъй като се страхувала И. И. да не й стори нещо и да изпълни заканите си.
Вечерта на същата дата св.Б. Б. била много разстроена и уплашена. Тя разказала на
съпруга си св. А. Б. И., че И. Б. И. я заплашил с убийство. Изпитвала страх, че като се
прибира по стълбите И. И. ще я причака. Предвид това св. А. Б. И. разказал за случилото се
на неговия приятел и комшия св.А. Л. И.. Помолил го след работа да изпраща Б. до тях, тъй
като му се налагало да отсъства от града поради работа. Последният се съгласил и изпращал
Б. Б. до дома й от началото до края на месец март.
Така изложената фактология е намерена за достатъчна от редовните съдебни
инстанции, за да заключат, че в случая е налице осъществен от обективна и субективна
страна съставът на престъпление закана с убийство, квалифицирано по чл. 144 ал. 3 вр. ал.1
от НК. В частност при установените факти и първоинстанционният, и въззивният съд са
приели, че в случая е налице закана с убийство, обективирана в изразите „Маиняй се, че ще
те трепем….Махай се, махай се – ти колко си сгодна за трепане….“ и че тази закана по
съществото си е обективно годна и не само е могла да възбуди, а и в действителност е
възбудила и предизвикала основателен страх у пострадалата за осъществяването й. АС-
7
София намира този извод за материално незаконосъобразен.
За решаването на въпросите за вината и отговорността на дееца съобразно предмета
на така повдигнатото обвинение е необходимо, на първо място, да е доказано, че деецът е
извършил действие, с което е обективирал намерението си към пострадалата, че ще извърши
спрямо нея престъпление убийство. Следователно, за да се приеме, че е осъществен съставът
на обсъжданото престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК, трябва да е установено и
доказано, че деецът е отправил устно, писмено или по друг ясно разбираем начин заплаха
към дадено лице - в случая към пострадалата Б. М. Б., че от негова страна спрямо нея ще
бъде извършено посегателство срещу живота й, т.е. убийство /в този смисъл проф. д-р И. Н.,
Наказателно право на НРБ, Особена част, том 1, ДИ „Наука и изкуство“, София – 1956 г.,
стр. 424/. За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо, когато отправя
заканата, деецът да има вече предварително оформено решение да извърши убийство и да
действа в осъществяване на взетото решение /така в ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. №
47/1989 г., ОСНК на ВС/. В тази връзка заканата с престъпление и в частност с убийство ще
бъде налице не само когато заканването представлява израз на оформено решение на дееца
да извърши определено престъпление – убийство /когато е налице оформено решение за
това и съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното намерение/, но
и когато психическото състояние на дееца прави вероятно вземането на решение да изпълни
заканата си против пострадалия /в този смисъл проф. д-р И. Н. в цитираната по-горе
монография – стр. 425; проф. Ал. С., Наказателно право, Особена част, Престъпления
против правата на човека, Сиела Норма АД, София,2018 г. - стр.160; решение № 10 от
22.01.1985 г. по н. д. № 684/1984 г., първо н.о. на ВС/.
Освен това за съставомерността на деянието по посочения текст от НК заканата
трябва да е от такъв характер и да е отправена по такъв начин, че да може да възбуди
основателен страх от осъществяването й. Като тук следва да бъде пояснено, че макар
законодателят да употребява израза „страх“ той няма предвид страхът като емоционално
психическо преживяване, а е използвал тази дума да посочи, че заканата трябва да създаде
основание у пострадалия да предполага, респ. да създаде у него опасение, че съдържащото
се в нея заплашително послание ще бъде осъществено. Престъплението е довършено с
възприемането от пострадалия на отправената му закана с убийство - когато обективираното
от дееца намерение за извършване на престъпление и в частност убийство стигне до
съзнанието на заплашения.
От субективна страна е необходимо като отправя заканата деецът да съзнава, че
отправя към пострадалия именно заплаха с престъпление и конкретно с убийство, т.е. да
съзнава нейното съдържание; да е наясно с факта, че тя стига до съзнанието на засегнатия и
че се възприема от последния не просто като израз на някаква шега или празнословие, а
напълно сериозно и като действителна заплаха.
Давайки своята правна оценка на възприетата от контролираните съдилища
фактическа обстановка по делото, апелативният съд намира, че в случая осъденият И. Б. И.
не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на претендираното от
8
държавното обвинение престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК, за което е бил осъден с
влязлата в сила присъда.
За да се даде отговор на въпроса дали инкриминираните думи и изрази, отправени
устно от осъдения И. Б. И. по адрес на св. Б. Б., са обективно съставомерни по предявеното
обвинение, първом следва да се установи какъв е техният действителен смисъл, респективно
какъв точно е вложеният от автора на тези изявления смисъл и въз основа на това да се
направи преценка дали в тях се съдържа обективиране на намерение за извършване на
престъпление и в частност на намерение за убийство на твърдяната пострадала. За целта
следва да се анализира смисъла и общоприетото значение на инкриминираните думи и
изрази – „ще те трепем“ и „ти колко си сгодна за трепане“. Думата „трепем“ е формата за
първо лице множествено число на глагола „трепя“ и е официално използвана дума в
българския език, като съгласно Български тълковен речник, четвърто издание, Наука и
изкуство, София, 2012 г., стр.981, значението й е „бия“ и „убивам“. Думата „трепане“ е
отглаголно съществително, образувано от глагола „трепя“, но тя е разговорна и като такава
се употребява само в устната реч при неофициални разговори. От своя страна думата
„сгодна“ е форма за женски род на прилагателното „сгоден“, като тя също е разговорна и се
употребява само в устната реч при неофициални разговори и съгласно Български тълковен
речник, четвърто издание, Наука и изкуство, София, 2012 г., стр.871, значението й е
„удобна, подходяща“.
При описаното двояко лексикално значение на използваните от осъдения И. И. думи
- глаголът „трепем“ и отглаголното съществително „трепане“ – не могат да се приемат за
правилни изводите на предходните съдебни инстанции, че тези думи по несъмнен и
категоричен начин обективират именно заплаха и намерение на осъдения за посегателство
върху живота на св. Б. Б., т.е. закана за убийство. В случая районният и окръжният съд не са
разкрили вярно действителния смисъл на изречените от И. И. думи. В тази връзка те изобщо
не са отчели, че тяхното общоприето лексикално значение не се свежда само до „убивам“ и
„убИ.е“. Затова неправилно са приели, че инкриминираните думи несъмнено и категорично
сочат на изразено намерение именно за убИ.е, а не за нещо друго.
Както бе отбелязано по-горе, използваният от осъдения И. И. глагол „трепя“ има и
друго лексикално значение – „бия“, поради което не би могло еднозначно, и при това
категорично, да се приеме, че действително вложеният от него смисъл на използваните във
вербалните му нападки спрямо Б. Б. думи „трепем“ и „трепане“ е чрез тях да демонстрира и
обективира именно свое намерение да я лиши от живот, респективно да я убие. Затова,
основавайки се на лексикалния анализ на изречените от осъдения И. И. думи, настоящият
съд не счита, че чрез тях авторът им е обективирал тъкмо намерение за извършване на
престъпление убийство спрямо св. Б. Б., респективно конкретна реална заплаха, че ще
осъществи такова посегателство спрямо нея.
Във въззивното решение е прието, че същата вечер св. Б. Б. била много разстроена и
уплашена; че разказала на съпруга си А. И., че И. И. я заплашил с убийство; както и че
изпитвала страх, че като се прибира по стълбите И. И. ще я причака. Позовавайки се на тези
9
факти, въззивният съд е приел, че у св. Б. Б. се е породило усещането за заплаха с убийство.
Но само фактът, че твърдяният пострадал субективно е осмислил и възприел използваните
от дееца думи и изрази като заплаха с убийство, категорично не е достатъчен, за да се
приеме обективното наличие на закана. И това е така, доколкото за обективната
съставомерност на деянието като закана с убийство /или с друго престъпление/ не е
достатъчно само субективното възприятие и усещане на адресата /засегнатия/, а е
необходимо най-вече чрез самото деяние да се обективират ясни, отчетливи и
недвусмислени намерения на дееца /съобразно общоприетите разбирания за смисъла на
използваните думи и изрази и на цялостното му поведение в конкретната обстановка/ за
извършване на определено посегателство спрямо адресата /пострадалия/. А в случая
последното категорично не е налице, тъй като съобразно общоприетото разбиране за
смисъла на използваните от осъдения думи и изрази същите без съмнение нямат едно
единствено значение и чрез тях не се описва единствено и само убИ.е и убийство,
респективно умъртвяване на другиго. Затова използваните от осъдения думи и изрази по
адрес на свидетелката Б. Б. сами по себе си, без да са съпроводени от други заплашителни по
своето съдържание фактори и обстоятелства, не са годни да обосноват от обективна страна
закана за убийство по смисъла на чл.144 ал. 3 вр. ал.1 от НК.
В настоящия казус освен коментираната неяснота и неопределеност на вложения
смисъл в употребените от осъдения И. И. думи /поради двоякото лексикално значение на
същите/ следва да бъдат съобразени и обстоятелствата, касаещи обстановката, в която тези
думи са били изречени /по време на оглед на имот, за който е имало висящ граждански спор
между близки на дееца и на засегнатата; през деня и в присъствието на няколко други лица/;
конкретния повод за изричането им /нежеланото от дееца присъствие и в частност влизане
на св. Б. Б. в имота, собственост на дъщеря му/; мотивите му да ги изрече /желанието му да
накара св. Б. Б. веднага да напусне имота и да излезе от него, недвусмислено обективирано в
многократно повтаряните от него думи и изрази „маиняй се оттук“ и „маиняй се“, които са
предхождали инкриминираните изявления/; както и дългогодишните им враждебни, до
степен на взаимна неприязън, конфликтни междуличностни отношения, породени от имотни
спорове.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност и взаимовръзка помежду им,
дават сериозно основание на настоящата инстанция да приеме, че в случая се касае за
обикновена битова свада, при която отправените от И. И. заканителни думи и изрази са
изречени импулсивно и механично, имат и носят единствено емоционален заряд /породен от
дългогодишните им влошени и враждебни лични отношения заради имотни спорове и от
конкретното поведение на св. Б. Б. по навлизане в собствен на дъщерята на осъдения имот/,
изразяват само гняв и яд от това поведение на Б. Б. и изобщо не обективират някакво
намерение за извършване на престъпление спрямо адресата им. Тези думи и изрази в
действителност не са целели да предизвикат страх от осъществяването на заканата,
респективно не са целели чрез реална заплаха да се въздейства върху свободното протичане
на волевите процеси у св. Б. Б. и да ги промени като предизвика страх от осъществяването
10
на заканата, а са целели единствено да я мотивират веднага да напусне имота. Те са били
емоционален отговор на навлизането на Б. Б. в имота, собственост на дъщерята на осъдения,
и на нежеланото й присъствие там, като на практика са били лишени от точно, ясно и
недвусмислено заплашително съдържание, поради което не са имали и за цел да
предизвикат страх и опасения у нея, че заплахата ще се осъществи.
С оглед на това апелативният съд намира, че отправените към св. Б. Б. думи и изрази
не обосновават умисъл не само за закана с убийство, а и въобще умисъл за закана с друго
по-леко престъпление против личността й, доколкото осъденият не е имал съзнание, че
отправя към нея било закана за убийство, било закана за друго престъпление спрямо
личността й /интелектуалният момент/ и същевременно не е целял чрез реална заплаха
спрямо нея така да въздейства върху свободното протичане на волевите й процеси, че да ги
промени като предизвика страх и опасения от осъществяването на заплахата /волевият
момент/.
Изложеното дотук обуславя извода, че в конкретната ситуация изричането от
осъдения И. И. на инкриминираните думи и изрази „Майняй се, че ще те трепем….Махай се,
махай се – ти колко си сгодна за трепане….“ не осъществява от обективна и субективна
страна квалифицираният състав на закана с престъпление – закана с убийство /съставомерна
по чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 от НК/ и че приемайки обратното, първостепенният и въззивният
съд са нарушили материалния закон. В случая предходните съдилища са основали правните
си изводи по делото единствено на дадената от частния обвинител Б. Б. и нейния съпруг
субективна и емоционалната оценка на събитията, без да подложат на обективно,
всестранно и пълно изследване всички обстоятелства по делото. Ако бяха сторили това,
изводите им за вината и отговорността на молителя биха били различни от приетите.
АС-София счита, че във фактическите рамки на повдигнатото обвинение и съгласно
фактическите положения по влязлата в сила присъда не се проявяват обективните и
субективните признаци на нито един от съставите на престъплението по чл. 144 от НК и в
частност нито на закана с убийство спрямо св. Б. М. Б., нито на закана с друго по-леко
престъпление спрямо личността й. С оглед на това настоящата извънредна инстанция
намира, че описаните в обвинителния акт факти, които са обосновали повдигането и
поддържането на обвинението спрямо И. Б. И. за престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от
НК, за извършването на което той е осъден, не сочат той да е осъществил спрямо св. Б. Б.
закана с престъпление, било то по квалифицирания състав, било то по основния състав.
Следователно, липсва основание за ангажиране на наказателната отговорност на дееца както
по повдигнатото му обвинение за закана с убийство, така и по основния състав на заканата с
престъпление.
Съобразно изложеното дотук се налага извода, че на инкриминираните и съответно
възприети от районния и окръжния съд факти е дадена невярна материално правна оценка,
което е довело и до неверни правни заключения, че от страна на молителя е извършено
претендираното престъпление. По този начин е нарушен материалния закон по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Затова и след като в рамките на приетите за установени фактически
11
положения относно поведението на молителя спрямо св. Б. Б., които са включени в
обстоятелствената част на обвинението, същият не е осъществил нито един състав на
престъпление /и в частност на такова по чл. 144 от НК/ апелативният съд следва да приложи
разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. последно във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 пр.2 от НПК и да
възобнови наказателното производство, да отмени постановените осъдителни съдебни
актове по отношение на молителя и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК, да отхвърли предявения срещу него частично
уважен граждански иск, както и да отмени осъждането му за разноски, за държавна такса и
за заплащане на държавна такса за издаване на изпълнителен лист. В случая деянието на
молителя И. И. освен, че не съставлява престъпление не осъществява и фактическият състав
на деликт. Както бе посочено по-горе, инкриминираните думи и изрази обективно и
субективно не могат да бъдат квалифицирани като закана с убийство спрямо адресата им,
поради което изричането им от осъдения не се явява противоправно и виновно. На това
основание деянието на И. И. по отправянето на тези думи и изрази спрямо Б. Б. не
съставлява и деликт. А това има за своя непосредствена правна последица отхвърлянето на
гражданския иск, по който от съдилищата по фактите е било присъдено обезщетение на
конституираната като граждански ищец Б. Б. за претърпени от нея неимуществени вреди в
резултат на деянието, за което И. И. е признат за виновен и осъден. Съобразно изхода на
настоящото производство по възобновяване в наказателно-осъдителната и в гражданско-
осъдителната му части апелативният съд следва да отмени атакуваните съдебни актове на
предходните инстанции и в частта им относно присъждането на разноските, държавната
такса върху уважената част от гражданския иск и държавната такса за издаване на
изпълнителен лист, които молителят е осъден да заплати с присъдата на районния съд.
Предвид изхода на делото в настоящото производство напълно безпредметно се явява
обсъждането на формулираните в искането за възобновяване оплаквания за допуснати от
редовните съдебни инстанции съществени процесуални нарушения, включително и такива
при оценката на доказателствата, както и за явна несправедливост на наложеното на
осъдения наказание.
Воден от така изложените мотиви и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 425, ал. 1,
т. 2, пр. последно вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 пр.2 от НПК Апелативен съд - София
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 163/2022 г. по описа на Окръжен съд-Монтана.
ОТМЕНЯ решение № 85 от 29.05.2023 г., постановено по ВНОХД № 163/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Монтана.
ОТМЕНЯ присъда № 20 от 01.06.2022 г., постановена по НОХД № 183/2022 г. по
описа на Районен съд-Монтана, 1 състав, в НАКАЗАТЕЛНО-ОСЪДИТЕЛНАТА й и в
ГРАЖДНАСКО-ОСЪДИТЕЛНАТА й части, както и в частта за РАЗНОСКИТЕ и
ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ.
12
ОПРАВДАВА И. Б. И., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК,
изразяващо се в това, че на 11.03.2021 г. в гр. ***, на ул. „***“ № * се заканил с убийство на
Б. М. Б. от гр. ***, ул. „***“ № ** ет.* с думите: „Маиняй се, че ще те трепем….Махай се,
махай се – ти колко си сгодна за трепане….“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от гражданския ищец Б. М. Б. срещу И. Б. И. граждански иск
за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в
размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13