№ 7782
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110156447 по описа за 2021 година
Предявен е иск от В. Ат. чрез адв. К.В. за признаване на установено по
отношение на ответника „Бул Ер“ ЕООД, че ответникът му дължи сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение по чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. за закъснял
полет № LB228 от Москва до Бургас на 03.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 27.05.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 29983/2021 г. на СРС.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2018 г. самолетът, с който летял от
Москва до Бургас, пристигнал в Бургас с повече от 3 часа закъснение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Б.“ ЕООД, в който се оспорва
допустимостта и основателността на иска.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. за закъснял полет
по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
По допустимостта на иска
Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата от 400 евро за обезщетение за закъснял полет, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
плащане, както и 227,09 лв. – мораторна лихва за периода 21.06.2018 г. – 30.04.2021 г.
С бланкетно възражение от 10.08.2021 г. ответникът е оспорил вземанията.
Искът е допустим като предявен за една от сумите в съответен размер по
заповедта за изпълнение - 400 евро главница, но не и за мораторната лихва от 227,09
лв., което налага обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за тази лихва на
основание чл. 415, ал. 2 ГПК при липса на доказателства за предявяване на иск за
1
мораторната лихва в дадения от съда законовоустановен 1-месечен срок.
Неоснователен е доводът на ответника за липса на представителна власт на
адвоката на ищеца, тъй като само мнимо представляваната страна може да се позове на
липсата на представителна власт, засягаща единствено вътрешното правоотношение
между представителя и представлявания (чл. 42, ал. 2 ЗЗД и ТР № 5/2014 г. от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС).
По основателността на иска
По иска по чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. в тежест на ищеца е да
докаже сключен договор за въздушен превоз между страните, явяването му за
регистрация поне 45 минути преди обявения час за излитане и закъснение на полета за
3 или повече часа до крайния пункт на пристигане, както и размер на обезщетението.
От бордна карта от 03.06 за полет LB228 и от справка от оператора на летище
Бургас /л. 81, 82/ се установява, че между страните е сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози на 03.06.2018 г. ищеца
по дестинацията Москва-Бургас с излитане в 18,30 от Москва и пристигане в 21,00 ч в
Бургас. Издадената бордна карта доказва, че ищецът е изпълнил задължението си да се
яви 45 минути преди началния час на полета на летище „Внуково“, но процесният
полет е продължил повече от 3 часа като общо планирано време за полет видно от
справката на оператора и самолетът е кацнал в Бургас в 03,30 ч на 04.06.2018 г.
Чл. 7 от Регламент 261/2004 предвижда право на пътника да претендира
обезщетение при закъснение или при отмяна на полета. В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява, че полетът не е реализиран в
уговореното време, а закъснението е повече от шест часа. Когато закъснението на
полета е над три часа, според чл. 7 от регламента е дължимо обезщетение, което се
определя според разстоянието между двете летища, при което и при съобразяване
разстоянието между Москва и Бургас, дължимото обезщетение е в размер на 400 евро.
Приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламента, тъй като процесният
полет е над 1 500 км видно от приложената от ищеца и неоспорена от ответника
интернет справка за разстоянието между двете летища на полета /л. 97/, а именно 1 611
км.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла давност. Разпоредбата
на чл. 135 ЗГВ /в редакцията й към процесния период/ урежда специална двугодишна
давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по международни превозни
договори. Посочената разпоредба се намира в Глава единадесета "Констативни
протоколи, рекламации, давност". При систематичното тълкуване на чл. 135 ЗГВ може
да се заключи, че тази кратка погасителна давност е приложима към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, т. е при липси и повреди на багаж
или товар. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от Закона за
гражданското въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване се спират със започване на рекламационното
производство. Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Доколкото
отговорността на превозвача произтича от договорно правоотношение, то приложима е
тригодишната давност, уредена в чл. 111, б. "б" ЗЗД, защото по своята същност
обезщетението за закъснение на полета е обезщетение, произтичащо от допуснато от
въздушния превозвач неточно изпълнение на договорно задължение. Доколкото
2
законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението, ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от
съобщението за възражението, това означава, че искът се явява предявен на 27.05.2021
г. – т. е. преди изтичането на 3-годишния давностен срок.
Възражението на ответника, че ищецът няма активна процесуална легитимация,
поради което искът бил недопустим, е неоснователно, тъй като този въпрос касае
основателността, а не допустимостта на иска, и съответно не може да доведе и до
нередовност на исковата молба. Липсват доказателства по делото, че „Компенсер“ ЛТД
е носител на процесното вземане, тъй като видно от представеното пълномощно
ищецът само е упълномощил това дружество да събира вземания във връзка със
процесния полет. Напълно неоснователно е и възражението на ответника за липса на
посочена от ищеца банкова сметка, след като този пропуск не е сред нередовностите на
исковата молба, посочени в чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът на ищеца, че ответникът признал извънсъдебно
вземанията по заповедта, тъй като в приложената електронна комуникация между
страните липсва изрично признание от страна на ответното дружество или негов
представител относно съществуването на процесното вземане в съответен размер с
носител ищеца във връзка с процесния полет.
С оглед на гореизложеното, искът следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 276,89 лв. - 25 лв. държавна такса за исковото производство и 251,89 лева
за заповедното производство /държавна такса и адвокатско възнаграждение/ с оглед
частичното обезсилване на заповедта за изпълнение и съответно приспадане от общия
претендиран размер от 325 лв. за разноски за заповедното производство и при липса на
обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 29983/2021 г. на СРС В ЧАСТТА, с която е разпоредено
длъжникът „Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Б***, да заплати на В. Ат., гражданин на Руската федерация, роден на 02.09.1981г.,
съдебен адрес: гр. ******, сумата от 227,09 лв. - мораторна лихва от за периода
21.06.2018 г. - 30.04.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 29983/2021 г. на СРС.
Решението в тази част с характер на определение подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б***, че дължи на В. Ат., гражданин
3
на Руската федерация, роден на 02.09.1981г., съдебен адрес: гр. ******, сумата от 400
евро, представляваща обезщетение по чл. 7, ал. 1, б. „б“ по Регламент 261/2004 г. за
закъснял полет № LB228 от Москва до Бургас на 03.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 27.05.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 29983/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Б*** да заплати на В. Ат., гражданин на Руската федерация, роден на
02.09.1981 г., съдебен адрес: гр. ******, сумата от 350 лв. – разноски за исковото и за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4