О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………
2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 2422 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от ГПК
Образувано е по вх. № 24668/16.08.2019 г.
от И.И.И. и С.И.И.С., чрез адв. В.Д., с искане за допълване в частта за разноските на
Решене №890/15.07.2019 г., постановено по настоящото дело. Молителят
излага, че независимо от характера на производството, по което е постановено
решението, приложение намира общото правило на чл. 78 от ГПК. Претендира
разпределяне на отговорността за разноски по общите правила на ГПК, позовавайки
се на Решение № 259/27.10.2017 г. по в.гр.д. № 317/2017 г. на Окръжен съд
Добрич и Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на II гр. отдел. на ВКС
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Р.С.Л..
За да се произнесе,
настоящият състав съобрази:
Молбата за
присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство по делото
е образувано по жалба вх. №
3543/27.06.2018г. от И.И.И., ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********, и двамата от гр. Суворово, чрез
пълномощника им адв. В. Данов от ВАК, със съдебен
адрес ***, срещу решение № 53 от 25.05.2018г., постановено по гр.дело №
437/2017г. на Районен съд - Девня, в частта, с която е уважен иск с правно
основание чл.64 от ЗС, предявен от Р.С.Л., ЕГН ********** срещу въззивниците и е определена прилежаща площ от 163 кв.м. от
УПИ VI - 566 в квартал 49 по плана на гр. Суворово, цялото с площ от 690 кв.м.,
която да се ползва от несобствениците на земята, но собственици на
самостоятелни обекти, изградени в жилищната сграда в имота, така както това е
означено чрез защриховане на скица № 2 /л.170-І/ към заключението на в.л. Р. П.и
в.л. Т. О.по проведената съдебно- техническа експертиза, приподписана
от съда и представляваща неразделна част от решението.
С Решене №890/15.07.2019 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил решение № 53 от 25.05.2018г., постановено по гр.дело № 437/2017г. на Районен съд - Девня, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.64 от ЗС, предявен от Р.С.Л., ЕГН ********** срещу И.И.И., ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН ********** и е определена прилежаща площ от 163 кв.м. от УПИ VI - 566 в квартал 49 по плана на гр. Суворово, цялото с площ от 690 кв.м., която да се ползва от несобствениците на земята, но собственици на самостоятелни обекти, изградени в жилищната сграда в имота, така както това е означено чрез защриховане на скица № 2 /л.170-І/ към заключението на в.л. Р. П.и в.л. Т. О.по проведената съдебно- техническа експертиза, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението и вместо това е определил Р.С.Л. в рамките на УПИ VI - 566 в квартал 49 по плана на гр. Суворово, цялото с площ от 690 кв.м., собственост на И.И.И. и С.И.И., да ползва 79,78 кв.м. прилежащи площи към изградената в имота жилищна сграда, защрихованата с червен цвят от вариант ІІ на повторната камплексна съдебно-техническа експертиза, обективиран в скица, намираща се на л.207 от гр.дело № 437/2017г. на Районен съд - Девня, като скицата е неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 64 от ЗС. Потвърдил е определение № 433 от 04.09.2018г., постановено по гр.дело № 437/2017г. на Районен съд - Девня, с което е оставено без уважение молбата на И.И.И. и С.И.И. и двамата от гр. Суворово, за изменение на решение № 53 от 25.05.2018г. в частта му за разноските.
При постановяване на решението си съставът на ВОС е формирал мотиви, че с оглед характера на производството не следва да бъдат присъждани разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Правилата за присъждане на разноски, обаче са
неприложими към настоящия случай, тъй като делата по чл. 64 ЗС имат характера
на производството по спорна съдебна администрация. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, така
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец
и ответник.
По
изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 24668/16.08.2019 г. от И.И.И. и С.И.И.С., чрез адв. В.Д., с искане за допълване в частта за разноските на
Решене №890/15.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 2422 по описа на ВОС за 2018 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.