Р Е Ш
Е Н И Е
№
262592 03.12.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХVІI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1309 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правната квалификация чл.
288, ал.1, т.2, буква „а“ КЗ /отм./, а по сега действащия чл. 557, ал.1, т.2 буква
„а“ КЗ
Ищец „Гаранционен фонд“ АД твърди, че е изплатило обезщетение
за неимуществени вреди в общ в размер на 2 199,39 лева, както следва:
по щета № ********* обезщетение за
имуществени вреди в размер на 526,07 лева за увреден при ПТП, настъпило на *******. в град П., л.а. „******“, с ДКН ******,
собственост на В.З.К.;
по щета №******.
обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 673,32 лева за увреден при ПТП настъпило на ****** в град П., лек
автомобил „********“, с ДКН ******,
собственост на В.М.Б..
Твърди се, че виновен за катастрофата бил ответник Г.Д.Г.
с ЕГН **********, който управлявайки лек автомобил „******“, с ДКН *****, собственост
на Г.Т., при
движение в град П., ул. „*******“ в района на № *****, заобикаляйки паркирани
МПС с несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила и ударил правомерно
паркирания лек автомобил „********“, който от удара се изместил напред и
странично ударил лек автомобил „******“, като така било причинено процесното
ПТП.
Твърди се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ /отм/ сега
чл. 490 КЗ ответника управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
„гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Ответникът бил поканен да възстанови изплатените
обезщетения, но това не било сторено, поради което от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди Г.Д.Г. да заплати на ищеца сумата от 2 199,39 лева,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва считано
от датата на подаването на исковата молба – 28.01.2020г. до окончателното
изплащане на сумата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № ****** от ответника Г.Д.Г. чрез ******* назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК – а. М.Л..
В отговора на исковата молба предявения иск се оспорва
по основание и размер. Оспорват се представените протоколи за ПТП. Оспорва се
верността на констатациите на контролния орган относно щетите на автомобилите. Оспорва
се по същество писмо от ОД на МВР П. от *****., представено по делото.Прави се
възражение, че ответника не е надлежно поканен за изпълнение на задължението,
предмет на настоящето производство.От съда се иска да постанови решение, което
изцяло да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП № *******, НП № ******., АУАН № *****.
уведомление и доклад по щета от ***** и **** справка Гаранционен Фонд за
сключена ГО, платежни нареждания за изплатени щети както и от приетата по
делото САТЕ с вещо лице В. С., която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна се установява, че на ***** около **** часа на ул. „******“ ****
в гр. П. л.а „*****“ с рег. № ***** управляван от ответника Г.Д.Г. при заобикаляне
на паркирани МПС поради несъобразена скорост водачът губи управление и удря
паркираните л.а „*****“ с рег. № *****, л.а. „******“ с рег. № ******, л.а „******“
с рег. № ***** и л.а „*****“ с рег. № ***** в резултат на което настъпва ПТП с
материални щети. Според вещото лице от техническа гледна точка установените
вреди по л.а. „*****“ и л.а „*****“ отговарят и са резултат описания механизъм
на ПТП в исковата молба – в паркирано състояние, удар от друг автомобил като е
налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на
посочените от ищеца автмобилни части.
Според вещото лице при така
настъпилото ПТП е била налице
необходимост от подмяна на всички авточасти, в степента посочена от ищеца,
което е било и технически възможно.
Стойността на щетата на автомобил „*****“
възлиза на сумата от 4 235 лева – при предаването му в автоморга, а при
вариант пълно възстановяване на автомобила в състояние на техническа изправност
в нови оригинални части от алтернативен доставчик стойността на щета възлиза на
4 263,30 лева, респ. при възстановяване на автомобила с части втора
употреба стойността на щетата би възлязла на 2 856,14 лева.
По отношение стойността на щета л.а
„*****“ в.л. С. дава заключение за сума в размер на 1 261,68 лева –
стойност за части, материали и труд, които са необходими за възстановяване на
автомобила по пазарни цени с нови авточасти от алтернативни доставчици.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.К., която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна се установява, че ищецът е изплатил обезщетенията
за имуществени вреди в претендираните размери.
По делото е разпитан св. Г.Р.М.,
който е съставил Протоколите за ПТП, спомня си, че ответника лично се явил в ****
РУ на МВР – П. и дал обяснения по случая въз основа на които било взето
административно отношение, респ. св. В.К. си спомня, че притежавания от него
автомобил „*****“, с ДКН **** бил предоставен на сина му за управление като
една сутрин последния заварил колата ударена отзад като бил счупен теглич,
задната броня, а единия калник бил леко натиснат.
По делото е разпитан и св. В.М.Б., която си спомня за процесното ПТП и
притежава л.а „*****“. Автомобилът бил ударен в задна лява страна, като
автомобилът се бил ударил в предната кола, а предната кола в следващата.
Виновния водач бил избягал от мястото на ПТП, свидетелката си спомня, че
подписала Протокол за ПТП и получила обезщетение за щетите по автомобила от
ищеца.
Свидетелските показания
кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и заключението
на в.л. С. по САТЕ поради което съдът ги кредитира с доверие като логични и
последователни.
При така установената фактология
съдът намира, че по
делото безспорно е установено противоправното деяние на ответника, което се изразява
в нарушението на чл. 20, ал.2 ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността
на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. Съгласно
чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага – по делото не беше
проведено обратно доказване на тази оборима презумпция, а именно че ответникът
е положил дължимата грижа по закон за недопускане на ПТП, респ. паркиралите
автомобили по които са допуснати щети са били предвидимо препятствие.
Установена е причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
ответника и причинените щети.
Следователно,
налице са всички елементи от фактическия състав за реализиране отговорността на
ответника в претендирания от ищеца размер, налице е право на регрес от страна
на ищеца предвид изплащането на щетата за което последния има признат от закона
правен интерес, от една страна, а от друга страна предвид обстоятелството, че
ответникът е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка ГО, което
обуславя и регресния иск на гаранционния фонд срещу него.
На основание чл.
78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК сума в размер на 818 лева с оглед
изхода на спора по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „******,
представлявано от изпълнителния директор Б. И. М., СУМАТА от 2 199,39
лева, както следва:
по щета № ***** обезщетение за имуществени вреди в
размер на 526,07 лева за увреден при
ПТП, настъпило на **** в град П., л.а. „****“, с ДКН ****, собственост
на В.З.К.;
по щета №*****
обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 673,32 лева за увреден при ПТП настъпило на **** в град П., лек
автомобил „*****“, с ДКН ****, собственост на В.М.Б..
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда – ***** до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от
818 лева разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, ***, съгл. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК:
IBAN: ***,
BIC: *** – при банка „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр на
банковата сметка – Гаранционен фонд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
С.Б.